Решение по дело №2094/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:

                            

Съдия: Е.Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 2 094/2019 г., докладваното от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД и ЗАД „А.“ солидарно да заплатят следните суми:

1. на В.С.А. 150 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Е.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.02.2014 г. плюс законната лихва от 09.02.2016 г. до окончателното изплащане;

2. общо на В.С.А. и на П.Б.А. 150 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди, които Б.П.А. е претърпял от смъртта на сина си Е.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.02.2014 г. плюс законната лихва от 09.02.2016 г. до окончателното изплащане;

3. на адвокат Д.Д. - 7 412,31 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС - 12 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.А. и П.А. са със съдебен адрес – адвокат Д.Д.,***. ЗК „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „********. ЗАД „А.“ е с адрес в гр. София, ул. „********

 

[2] ОСЪЖДА В.С.А. и П.Б.А. да заплатят следните суми на основа чл. 78, ал. 3 от ГПК:

- на ЗК „Л.И.“ АД 38,46 лева разноски по делото  и 23,08 лева юрисконсултско възнаграждение

- на ЗАД „А.“ 7,69 лева разноски по делото  и 23,08 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) срещу ЗК „Л.И.“ АД и ЗАД „А.“:

1. иска на В.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ Е.А. за разликата над 150 000,00 лева до 160 000,00 лева;

2. иска на В.А. и П.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които Б.А. е претърпял от смъртта на сина си Е.А., за разликата над 150 000,00 лева до предявения размер от 160 000,00 лева.

3. изцяло иска на П.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му Е.А..

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответник обжалва изцяло решението, с въззивна си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 6 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 11.02.2019 г. Б., В. и П.А.заявяват, че първите двама са родители, а третият е брат на Е.А., който е починал вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.02.2014 г. То е било предизвикано от Д.П., който е управлявал лек автомобил „БМВ“, а Е.А. е пътувал на предна дясна седалка в автомобил „Шевролет“, който е бил управляван от П. П.. Гражданска отговорност (ГО) на Д.П. е била застрахована при ответника ЗД „Л.И.“ АД (Л.И.), а тази на П. П. при З. „А.“ АД (А.).

 

[7] От смъртта на Е.А. всеки от Б. и В.А.са претърпели неимуществени вреди за по 160 000,00 лева, а П.А. е претърпял неимуществени вреди за 5 000,00 лева. Л.И. не им е заплатил обезщетения. Затова те молят съда да осъди Л.И. да им заплати: на Б. и В.А.по 160 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; на П.А. 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Те търсят и законната лихва върху обезщетенията от 09.02.2014 г. до окончателното изплащане.

 

[8] Ако съдът установи, че не Д.П. е причинил ПТП, а П. П., ищците молят съда да осъди А. да им изплати тези суми. Ако се окаже, че Д.П. и П. П. са съизвършители на ПТП, тогава съдът да осъди Л.И. и А. солидарно да им заплатят търсените суми (исковата молба, л. 3-7; допълнителната искова молба, л. 59-60; уточнението на исковата молба, л. 103-гръб; искането за изменение на искове и определението на съда а допускането му, л. 286).

 

2. На ответника

 

2.1. На Л.И.

 

[9] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Л.И. заявява, че:

1. Д.П. не е причинил ПТП;

2. дори да го е причинил, той го е извършил с П. П.;

3. П.А. не е имал особена близост с починалия си брат и няма право на обезщетение, а всички ищци не са претърпели твърдените вреди;

4. търсеното обезщетение е прекомерно;

5. Е.А. е допринесъл за настъпването на смъртта си, понеже е бил без поставен обезопасителен колан. Затова Л.И. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 51-55).

2.2. На А.

 

[10] А. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. П. П. не е причинил ПТП;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. Е.А. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан;

4. искът е погасен по давност, както и искането за законна лихва. Затова А. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 45-49).

 

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[11] По време на разглеждането на делото е починал Б.А.. Той е оставил за свои наследници по закон В. и П.А.(удостоверението за наследници, л. 101). Затова съдът е заличил като ищец Б.А., а на негово място е конституирал В. и П. А., като ищци по иска, предявен от Б.А. (определението, л. 103-гръб).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[12] Б.А. е бил роден на *** г. В.А. на *** г, а синовете им П.А. и Е.А. съответно на *** г. и 04.06.1990 г. (удостоверението за наследници, л. 101). Е.и П.А.не са били женени и са живеели в една къща с родителите си в село Доброславци. Те са имали прекрасни отношения, без дразги. Нито П.А., нито Е.А. са злоупотребявали с алкохол. Е.А. е имал приятелка и е работил като охрана (показанията на свидетелите С.и Н., л. 261-262).

 

[13] На 09.02.2014 г. около 07:07 часа Д.П. е управлявал лек автомобил „БМВ“ в средната лента на бул. „Царица Йоана“ с посока от ул. „Добринова скала“ към ул. „Панчо Владигеров“ със 119 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. В същото време П. П. е управлявал лек автомобил „Шевролет“, в който на предна дясна седалка, без обезопасителен колан е пътувал Е.А..

 

[14] Когато лекият автомобил „БМВ“ е бил на 49,04 метра от мястото на удара, автомобилът „Шевролет“ е излязъл от локалното платно и е навлязъл в бул. „Царица Йоана“, в платното на движение на лекия автомобил „БМВ“, с 22,02 км/ч. Лекият автомобил „Шевролет“ се е насочил към платното за обратното движение към тунела за центъра, въпреки че двете платна на бул. „Царица Йоана“ са били разделени от двойна непрекъсната линия, забраняваща пресичането ѝ. Така той е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „БМВ“. Тогава лекият автомобил „БМВ“ е ударил лекия автомобил „Шевролет“.

 

[15] При тази скорост на движение на лекия автомобил „БМВ“ ударът е бил непредотвратим за него. Ударът би бил предотвратим за лекия автомобил „БМВ“, ако той се е движил със скорост до 57,87 км/ч. От удара Е.А. е получил увреждания, които са причинили смъртта му. Дори той да е бил с поставен обезопасителен колан, отново би получил смъртоносни увреждания (присъдата на СГС и решенията на САС и ВКС, л. 23-38; заключението на вещите лица доц. Х. и д-р Б., л. 225-248;  показанията на вещите лица, л. 259-260; показанията на свидетеля К., л. 284-285; протокола за разпит на свидетеля С. на досъдебното производство, л. 133, като съдът цени този протокол, като частен свидетелстващ документ). Не се спори, че към този момент ГО на Д.П. е била застрахована при Л.И., а тази на П. П. при А..

 

[16] Б., В. и П.А.са били съсипани от смъртта на Е.А.. Б. и В.А.постоянно са плачели. В. и П.А.все още тъгуват за Е.А. (показанията на свидетелите С.и Н., л. 261-262).

 

[17] Не се спори, че Л.И. и А. не са изплащали на Б., В. и П.А.обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е.А.. Те са били представлявани по делото безплатно от адвокат (л. 255), а не дължат държавни такси и разноски. Л.И. е заплатил 500,00 лева за вещи лица (л. 73). А. е заплатил: 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 98); 40,00 лева депозит за свидетел (л. 266); 50,00 лева за вещо лице (л. 75). И Л.И. и А. са били представлявани от юрисконсулти.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[18] Всеки от ищците е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Частично основателни са исковете: на В.А.; на В. и П.А.за неимуществените вреди, претърпени от Б.А. от смъртта на сина му. Неоснователен е искът на П.А. за неимуществените вреди, които е претърпял от смъртта на брат си.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди: на В.А. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ; на В. и П.А.за неимуществени вреди, претърпени от Б.А. от смъртта на сина му

 

[19] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определената в договора, отговорността на застрахования за неимуществени вреди, причинените от него на трети лица. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Най-близките (включително възходящи и низходящи, както и съпругата) на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са: 1. наследодателят на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищците; 3. ПТП да е било причинено от трето лице; 4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

       

[21] Съдът установи, че:

1. В. и Б.А.са били родители на Е.А., който е участвал в процесното ПТП;

2. ПТП е причинило смъртта на Е.А.;

3. Д.П. и П. П. са причинили ПТП, а тяхната гражданска отговорност е била застрахована съответно при Л.И. и А.;

4. В. и Б.А.са преживели тежко смъртта на сина си;

5. Л.И. и А. не са изплатили на В. и Б. А., съответно на наследниците на Б.А. - В. и П.А.- обезщетение за неимуществени вреди.

 

[22] Съдът приема, че Д.П. и П. П. са причинили ПТП поради следното: обстоятелството, че Д.П. е причинил ПТП е установено с присъда, която е влязла в сила и е задължителна за настоящия съд в тази ѝ част. Съдът приема, че П. П. също е причинил ПТП, защото, въпреки че това е било забранено, той е започнал извършването на обратен завой за навлизане в платното за насрещно движение. Ако той не е направил това, а е продължил движението си в най-дясната лента на бул. „Царица Йоана“, ПТП не би настъпило.

 

[23] Съдът следва да определи и процент на съизвършване за Д.П. и П. П.. Съдът приема, че Д.П. повече е допринесъл за настъпването на ПТП. Това е така, защото той се е движил със 119 км/ч в населено място при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Скорост от 119 км/ч е разрешена само на магистрала. Шофирането с такава скорост в населено място е опасно не само за автомобил, правещ неразрешен обратен завой, но би била опасна и за други автомобили и пешеходци. Още по-съществено, ако Д.П. е управлявал автомобила с 50 км/ч, той е щял да може да спре и предотврати ПТП. Затова съдът приема 70% на съизвършване от Д.П. и 30% на съизвършване от П. П.. 

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на исковете срещу Л.И. и А.. Съдът следва да определи размерите на дължащите се обезщетения.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Размерът на обезщетението се определя към датата на увреждането (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) - 09.02.2014 г.

 

[26] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[2]).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към 09.02.2014 г. Е.А. е бил на 23 години, баща му Б.А. е бил на 62 години, а майка му В.А. е била на 55 години. Е.А. не е бил женен и е живеел в една къща с родителите си в село Доброславци. Те са имали прекрасни отношения, без дрязги. Е.А. не е злоупотребявали с алкохол, имал е приятелка и е работил като охрана.

 

[30] Б. и В.А.са били съсипани от смъртта на Е.А.. Те постоянно са плачели. В.А. все още тъгува за Е.А..

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 09.02.2014 г не се е променила съществено. Така например минималната работна заплата (МРЗ) е била: 310,00 лева за 2013 г.[5]; 340,00 лева за 2014 г.^[6].

 

[32] Съдът откри четири решения на САС от този период, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществените вреди на родители от смъртта на тяхно пълнолетно дете, което е било на възраст, близка до тази на Е.А.. С тях САС е определял следните обезщетения:

а) 150 000,00 лева:

 - решение на САС 563-2017-4-ти с-в по гр. д. 5 641/2016 г., което е било за смъртен случай от 2013 г.[7];

- решение на САС 86-2018-1-ви с-в по гр. д. 2 859/2017 г., което е било за смъртен случай от 2013 г.[8];

- решение на САС 898-2018-10-ти с-в по гр. д. 4 470/2017 г., което е било за смъртен случай от 2014 г.[9];

б) 170 000,00 лева - решение на САС 898-2018-10-ти с-в по гр. д. 4 470/2017 г., което е било за смъртен случай от 2014 г.[10];

в) 175 000,00 лева - решение на САС 486-2018-4-ти с-в по гр. д. 3 942/2017 г., което е било за смъртен случай от 2014 г.[11].

 

[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 150 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от В. и Б. А.. Ето защо съдът уважава иска на В.А. за 150 000,00 лева, като го отхвърля за разликата над 150 000,00 лева до 160 000,00 лева. Съдът уважава и иска на В. и П.А.за вредите, претърпени от Б.А. за 150 000,00 лева, като го отхвърля за разликата над 150 000,00 лева до 160 000,00 лева.

 

[34] Л.И. и А. са възразили, че Е.А. е допринесъл за настъпването на смъртта си, понеже е бил без обезопасителен колан. Възражението е неоснователно, защото съдът установи, че дори Е.А. да е бил с обезопасителен колан, той пак е щял да получи смъртоносни уреждания.

 

[35] А. е възразил, че правото на иск е погасено по давност. Това възражение също е неоснователно, защото давностният срок е започнал да тече на 09.02.2014 г. и е изтичал на 09.02.2019 г. - неприсъствен ден, събота - а искова молба е била подадена в първия присъствен ден понеделник 11.02.2014 г. чрез куриер. Следователно към момента на подаването на исковата молба давностният срок не е бил изтекъл и възражението е неоснователно.

 

2. По иска по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди П.А. от смъртта на брат му

 

[36] С договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определената в договора, отговорността на застрахования за неимуществени вреди, причинените от него на трети лица (чл. 223, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.)). Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)) Право на обезщетение по изключение имат и лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.). При братята и сестри особено близка привързаност може да има, ако те са израснали сами (решения на ВКС 92-2020-II Т. О. по т. д. 1 275/2019 г.; 60 143-2021-I Т. О. по т. д. 1 796/2020 г.).

 

[37] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. братът на П.А. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на брата на П.А.;

3. трето лице да е причинило застрахователното събитие (ПТП);

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;

5. П.А. трайна и дълбока емоционална връзка с брат си;

6. вследствие на смъртта на брат си П.А. да е търпял продължителни болки и страдания;

7. ответниците да не са изплатили на П.А..

 

[38] Съдът установи, че са налице първата, втората, третата, четвъртата и седмата предпоставки. Съдът приема, че не са налице петата и шестата предпоставки, а именно: П.А. да е имал дълбока емоционална връзка с Е.А.; П.А. да е претърпял продължителни болки страдания от смъртта на Е.А.. Съдът приема това, защото не са събрани доказателства за тези обстоятелства. Макар двамата братя да са били близки, тяхната връзка не би могла да бъде приета за емоционална, а болките и страданията на П.А. за продължителни. Затова съдът отхвърля този иск (за близки случаи същото е приел в ВКС в решения 92-2020-II Т. О. по т. д. 1 275/2019 г. и 60 143-2021-I Т. О. по т. д. 1 796/2020 г.).

 

3. По разноските

 

[39] Ищците търсят разноски. Те не са направили такива, но са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 300 000,00 лева при предявен размер от 325 000,00 лева. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на адвокат Д. 7 412,31 лева адвокатско възнаграждение (325 000,00-100 000,00х0,02+ 3530,00х300 000,00/325 000,00). На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъжда Л.И. и А. да заплатят на СГС 12 000,00 лева държавна такса.

 

[41] Л.И. и А. също търсят разноски. Л.И. е направил такива за 500,00 лева, а А. за 100,00 лева, като и двамата ответника са били представлявани от юрисконсулт.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 25 000,00 лева при предявен размер от 325 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Л.И. 38,46 лева разноски по делото (25 000,00/325 000,00х500,00) и 23,08 лева юрисконсултско възнаграждение (25 000,00/325 000,00х300,00), а на А. 7,69 лева разноски по делото (25 000,00/325 000,00х500,00) и 23,08 лева юрисконсултско възнаграждение (25 000,00/325 000,00х300,00).

 

Съдия: