№ 2086
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110108951 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „А.
Б.“, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ул. „К.”, № 1 срещу „И.
К.“ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.П., парцел I-23 в кв. 7 за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумата от 423,80лева, представляваща сбор от неустойка за
неизпълнение на договор за мобилни услуги № М6505726/ 16.03.2020г. за ползвани мобилни
услуги – моб.интернет А1 бизнес мобилен интернет промо и допълнителен пакет А1 Xplore
TV GO mini за моб.номер **********, за което е издадена фактура №
*********/29.11.2020г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на
заявлението в съда – 15.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1091/16.04.2021г. по ч.гр.д. № 5429/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответното дружество сключило с
ищеца договор за използване на моб. услуги *********, партида *********, ID на договора
М6505726. За всяка моб. услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения,
неразделна част от договора, съдържащи описание на тарифния план, срок, ценови условия,
условия за подновяване/ прекратяване, неустойки и обезщетения. С Приложение
1/16.03.2020г. за срок от две години била активирана услуга моб.интернет А1 бизнес
мобилен интернет промо и допълнителен пакет А1 Xplore TV GO mini за моб.номер
********** с месечна такса 29.90лв. без ДДС. Към плана били закупени моб.устройства.
Неизпълнението на задължението на абоната за плащане на потребените услуги на падежа и
забавата продължила повече от 124 дни, е дало право на оператора на основание чл. 54.12
ОУ да прекрати едностранно договорното отношение с ответното дружество. На основание
т.6.1. от приложение № 1/ 16.03.2020г. към договора , операторът начислил сумата от
448,50лева - неустойка за неизпълнение на договора, равняваща се на 15броя месечни
1
абонаментни такси от по 29.90лв., дължими до датата на изтичане срока на договора –
16.03.2022г. Доколкото абонатът заплатил частично сумата от 24,70лева, ищецът претендира
остатък в размер на заявената искова претенция. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване съществуване вземането по нея,
получил указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му
интерес от така предприетата форма на защита. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който иска се
оспорва, като неоснователен. Оспорва да е предоставена и респ. потребена каквато и да е
далекосъобщителна услуга. Сочи, че ответното дружество е депозирало уведомление с вх.
№109А43/24.07.2020г. до ищеца и до „Интелигентни Трафик Системи“АД, с което
последните били уведомени за възникнал проблем и с което е заявено прекратяване на
договора между страните. Твърди, че ищецът, като представител на „Интелигентни Трафик
Системи“АД е отправил към ответника предложение за предоставяне на услуга електронно
събиране на пътни такси, вкл. и доставка на бордово устройство и ППС. В тази връзка бил
сключен тристранен договор ведно с анекс за предоставяне на услугата. Сочи, че в
продължение на 4 месеца, ищцовото дружество не изпълнило задължението си по договора
и не доставило бордови устройства и ППС, поради което отпаднала необходимостта от
получаването на услугата и ответникът нямал интерес от изпълнението. Настоящият отговор
също следвало да се счита за уведомление на ищеца, че договорът е развален. Оспорва
процесната фактура, с която е начислена неустойка, като твърди, че до него не е достигнала
информация, че съществува задължение, респ. не е поканен да го заплати. Излага аргументи
в насока нищожност на клаузите за неустойка, като противоречащи на добрите нрави и
прекомерни и предвид, че същите не са уговорени индивидуално. Моли за отхвърляне на
исковата претенция и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален представител исковата
молба се поддържа.
Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва иска.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата,
по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция е сума дължима като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 5429/2021г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство, след уточнението му от
исковия съд.
По делото е прието приложение №1/16.03.2020г към договор № *********/.03.2020г.,
сключен между „И. К.“ЕООД, ЕИК **** и „А. Б." ЕАД, в който е посочено, че операторът
се задължава да предостави на абоната пакет от услуги - моб.интернет А1 бизнес мобилен
интернет промо и допълнителен пакет А1 Xplore TV GO mini за моб.номер ********** с
месечна такса 29.90лв. без ДДС. Към плана били закупени и моб.устройства – usb stick D-
link DWM-157 и Lenovo s130 11.6/N4000/4/64/W10S.
Приета като писмено доказателство по делото е сметка №**********/29.11.2020г. с
начислена неустойка от оператора за сумата от448.50лева.
2
По делото са приети Общите условия да взаимоотношенията между "А. Б. " ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на на "А. Б.
"ЕАД. В т. 22.3.5. от ОУ е записано, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на А1. Като задължение на
абонатите в т.34 от ОУ е вменено да заплащат всички услуги, свързани с ползването на
мрежите, съгласно договора за услуги. В т. 26. 4 от ОУ заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, а
неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане
на дължимите суми. Съгласно т. 27.2 от ОУ, в случай че неизплащането на сумите
продължи след изтичане срока за плащане, "А1" има право да преустанови достъпа на
абоната до мрежата или да прекрати договора за услуги. В Общите условия е посочено, че
"А1" ЕАД има право да спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да
прекрати сключения договор за услуги в случай, че последните нарушават свои задължения,
свързани с ползването и/или заплащането на услугата. Съгласно т. 40 "з", при забава на
абонат, свързана със заплащане на дължима цена, "А. Б. " ЕАД има право да изисква
заплащане на дължимата сума, заедно с лихва в размер на законната лихва годишно за всеки
ден забава. Съгласно т.54.12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „А1" в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
Прието по делото е заключение по ССчЕ, от което се установява, че в счетоводствата
на ищеца и ответника са осчетоводени фактури по договор *********, по партида
*********, с ID М6505726 за периода 16.03.2020г.-29.11.2020г. Всички плащания са
извършени от ответника по банков път, като експертът е посочил в табличен вид ползването
на ДДС през съответния месец. Установена е и забава по дни на заплащане на задълженията
от ответника към 29.11.2020г., като дължимият остатък от вземането на ищеца е посочен, че
е в размер на 423,80лева.
От приетата по делото СТЕ се установява, че в софтуерната система на оператора
съществуват договори с ответника по две партиди, като партида ********* се отнася за
предоставяне на услуга **********. На 27.07.2020г. е регистрирано временно спиране на
изх.обаждания, на 25.09.2020г. – спиране на изходящи и входящи обаждания и на
29.11.2020г. услугата е била прекратена. Деактивацията е автоматичен процес, след 124-я
ден на забавяне в плащането, като преди това са изпратени предупредителни съобщения
преди ограничаване на услугата. Експертът е установил още, че сметките за неустойки се
генерират автоматично при въведени параметри за всеки договор.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка, намира от правна страна
следното:
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и с оглед
съдържанието на приложение №1/16.03.2020г. към договор № *********/.03.2020г. следва
изводът, че сключения между страните договор представлява съглашение доколкото не
установява конкретни права и задължения на страните, а осигурява възможност за избор на
услуга при съответна цена, която да се установи в допълнително съглашение между
страните. Общите условия към договора за електронни съобщителни услуги не носят
подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в представения договор за
електронни съобщителни услуги и приложенията към него. Изявлението на потребителя
представлява писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част
от неговото съдържание. От Общите условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща всички услуги, свързани с ползването на мрежите - арг. чл. 34 от
Раздел VI "Задължения на абоната/потребителя". Договорът, респ. приложението към него
представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор,
по силата на който в момента на сключването и за двете страни са възникнали субективни
3
права и правни задължения. Правното действие на сключения договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е
възникнало между лица, едното от които е търговец и е свързанан с упражняваното от него
занятие - чл.286 ал.1 ТЗ. Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на
волите, уредени в разпоредбите на чл.8 и чл.9 ЗЗД, между страните е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя
на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел II от Общите условия срещу изпълнение
на насрещната престация от страна на потребителя - заплащане на уговореното
възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги. В производството по
делото не е оборена формалната доказателствена сила на приложението към договора,
поради което следва да се приеме, че обективираните в него изявления изхождат от страната,
сочена като техен автор. Страните са уговорили в чл. 34 от Общите условия, че
задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на
процесните мобилни услуги от абоната. По делото въпреки предприетите оспорвания от
ответника в тази насока, се доказва, че такива са му предоставени. В случая съдът намира,
че в производството по делото е безспорно установено, че ищецът е предоставил на абоната
услугите - моб.интернет А1 бизнес мобилен интернет промо и допълнителен пакет А1
Xplore TV GO mini за моб.номер **********.
От ССчЕ се установява, че е издаден първичен счетоводен документ – „сметка“, в
която е обективирано претендираното вземане за неустойка в размер на 423,80лева.
Последната, предмет на исковата претенция, се претендира с оглед предсрочното
прекратяване на предоставените електронни услуги. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина,
за която отговаря, след като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че
след изтичане на срока ще смята договора за развален, което следва да се направи в писмен
вид с оглед, че процесния договор и приложенията към него са сключени в писмена форма.
Доказателствата в тази насока не са ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният
оператор не е упражнил валидно правото си да развали договора и приложенията към него,
поради което и претенцията му за заплащане на неустойка в общ размер на 423,80лева е
неоснователна. Деактивацията на услугата по своята същност не е равнозначна на
едностранно прекратяване договора. Факт е, че са изпращани напомнителни съобщения до
ответника, но това не е достатъчно да се приеме, че е отправено писмено изявление за
прекратяване на договора. Зададения алгоритъм в системата на ищеца, разписана в Общите
условия на 54.12 и неговото спазване не е равнозначено на изпълнението на нормативните
изисквания на чл. 87, ал.1 ЗЗД, която норма е приложима към настоящото правоотношение.
Липсват доказателства кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв
начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила другата
страна. По делото в уточнителната си молба сам операторът е заявил, че не е отправял
писмено предизвестие до абоната, т.е. очевидно и не е предоставен подходящ срок за
изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на
договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и
далеч след съставянето на процесната сметка, с която е начислена неустойката, т. е. към
момента на начисляването не е имало основание за това. Тъй като в случая не се установява
да е налице предсрочно прекратяване на договора, а съгласно неустоечната клауза на
договора претендираната неустойка се дължи при прекратяване преди изтичане срока на
договора по вина на абоната, то съдът намира, че исковата претенция за неустойка се явява
недоказана. / в този см. решение № 1142 от 16.12.2019г. по в.т.д. № 1579/2019г. на Окръжен
съд – Варна/.
С оглед гореизложените мотиви, искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника. Претендират се
такива размер на 300лева за платено адв.възнаграждение, съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 03.08.2021г., които следва да се поемат в цялост от ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Б.“, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.
С., район И., ул. „К.”, № 1 срещу „И. К.“ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление с.П., парцел I-23 в кв. 7 иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 423,80лева,
представляваща сбор от неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги №
М6505726/ 16.03.2020г. за ползвани мобилни услуги – моб.интернет А1 бизнес мобилен
интернет промо и допълнителен пакет А1 Xplore TV GO mini за моб.номер **********, за
което е издадена фактура № *********/29.11.2020г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаването на заявлението в съда – 15.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1091/16.04.2021г. по ч.гр.д. № 5429/2021г. по описа на ВРС, 19 състав , на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА А. Б.“, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на „И. К.“ЕООД, ЕИК **** сумата от
300лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5