№ 266
гр. Перник, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201748 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4703133 на ОД на МВР
Перник, с който на М. Б. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 11.04.2021г. в 11:50
часа, в гр. Перник, път ІІ-63, км 2+500, над жилищните блокове на кв.
Проучване, с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в
стационарен режим.
По изложени в жалбата доводи М. Б. М., чрез пълномощника си адв.
Б.В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на
материалния закон и при неспазване на процесуалните правила, като прави
искане за присъждане на направени разноски. Не участва лично в хода на
съдебното производство, в което не се явява и процесуалния му представител.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
1
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект, имащ правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна:
На 11.04.2021г. в гр. Перник, път ІІ-63, км 2+500, над жилищните
блокове на кв. Проучване, за времето от 10:00 часа до 12:30 часа бил
извършван контрол на скоростния режим, който се осъществявал с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М,
с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
След неговото преустановяване бил изготвен протокол съгласно чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на
12.04.2021г. с № 1158р-13708. В същия било удостоверено използването на
споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело,
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, липсата на монтиран
пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място, посоката
на движение на контролираните моторни превозни средства, както и тази на
задействане на автоматизираната система – и в двете посоки.
С оспорения фиш М. Б. М., като собственик на лек автомобил „Киа К5”
с рег. № ********, е санкциониран на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон за това, че на горепосоченото място
е заснето моторното превозно средство с установена скорост на движение 76
км/ч, с което е била превишена с 26 км/ч максимално разрешената за
населено място скорост от 50 км/ч.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
2
пътни превозни средства доказва, че М. Б. М. е легитимен собственик на лек
автомабил „Киа К5” с рег. № ********, с който е извършено вмененото му
нарушение, поради което и той е субект на на същото по силата на чл. 188,
ал.1, предл.1-во от ЗДвП.
Не е спорно, че в административнонаказателната преписка е
приложено статично изображение, което удостоверява, че е заснет лек
автомобил с ясно видим рег. № ********. Същото, обаче, не съдържа
автоматично посочен номер от АТСС, както не са отразени съответна локация
с GPS координати, дата и час на заснемане, разстояние и заснета скорост. При
това положение представеният снимков материал не може да бъде ценен като
годно веществено доказателство средство по смисъла на чл. 189, ал.15 от
ЗДвП. Същият е без каквато и да е доказателствена стойност, поради което и
не установява обективните признаци на вмененото на жалбоподателя
нарушение. В резултат от този факт е невъзможно да се извърши проверка и
по отношение на попълнените реквизити в приложения по преписката
протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
използване на АТСС, т.е. дали същите отговарят на обстоятелствата при
които е била засечена вменената на нарушителя с обжалвания ЕФ скорост.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като при неговото
установяване не са спазени правилата, гарантиращи законосъобразно
протичане на производството по установяване и заснемане на нарушението,
за което е проведена особената административнонаказателна процедура по
чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че
административонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и
той е санкциониран за нарушение, извършено при условията на повторност –
факт, който е елемент от състава на административното нарушение. При това
положение при фактическото описание на деянието е следвало да бъде
повдигнато такова обвинение, тъй като изискването за съответствие между
фактическото и правното обвинение гарантира спазване на прнципа за
налагане на наказание за това нарушение, което е установена. Допуснатото
противоречие опорочава административнонаказателното производство и е
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ като
3
незаконосъобразен.
При описание на нарушението наказващият орган е бил длъжен да
посочи и предхождащия санкционен акт, който обуславя наказването на
жалбоподателя при условията на повторност. Вярно е, че по
административнонаказателната преписка е приложена справка за извършени
предходни нарушения на правилата за движение от страна на жалбоподателя
като водач на моторно превозно средство, но това не може да санира липсата
на описание кои от тези актове обуславят повторността на нарушението, още
повече, че и в самата справка не е отбелязана датата на влизането им в сила.
Непосочването при описание на нарушението на акта, който обуславя
санкционирането на нарушителя по квалифицирания състав на чл. 182, ал.4 от
ЗДвП е съществен процесуален порок, защото води до невъзможност както за
съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го обори, тъй като, с
оглед съдържанието на т.33 от § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
Предвид изложеното обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
издаден в нарушение на процесуалния и материалния закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.9 договор за правна защита и
съдействие от 17.10.2021 г. се установява, че жалбоподателят М.М. е
възложил на адвокат Б.В. от КАК оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в обжалване на ЕФ и процесуално представителство пред
Районен съд Перник. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
400 лв (четиристотин лева) и е заплатено в брой при подписване на договора,
т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
4
06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на
административнонаказващия орган за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като платеното такова от 400 лева не
отговаря на фактическата и правна сложност по делото и обема на
извършената работа от адв. В. - изготвяне на жалбата и реално приемане на
връчването на призовките и съобщенията по делото на съдебния му адрес,
поради което и същото съдът редуцира в минималния размер от 300 лв, който
присъди като разноски в полза на жалбоподателя, с оглед чл. 18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като искането за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 400 лева не уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4703133 на ОД на МВР Перник,
с който на М. Б. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от
същия закон, установено и заснето на 11.04.2021г. в 11:50 часа, в гр. Перник,
път ІІ-63, км 2+500, над жилищните блокове на кв. Проучване, с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М,
с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на М. Б. М., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5
6