Решение по дело №11189/2020 на Софийски градски съд

 

 

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е   № ……

                                               

                                   Гр. София, 08.07.2022 г.

 

 

                      В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди  двадесет и първа година в следния състав :

                                                      

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                      Мл. съдия :ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева  в. гр. дело № 11189 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,                                             взе предвид  следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В.И.Р.,***, срещу съдебно решение № 26835 от 06.02.2017 год., постановено по гр. д. № 58455/2015 год. по описа на СРС, 42 състав, с което е отхвърлен иска му против „Т.С.“ ЕАД, гр. София, представлявано от Г.Б.в частта за разликата над 6723,69 лева до пълния претендиран размер от 10667,51 лева за периода м.08.2012 год. и м.09.2012 год.; както и в частта, с която е отхвърлен иска  на В.Р. *** ЕАД за разликата над 190,29 лева до пълния претендиран размер от 1500 лева като недоказан; както и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК – сумата  от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е и частна жалба от В.И.Р.,*** срещу Определение № 118621 от 17.05.2019 год., постановено по гр. д. № 58455/2015 год. по описа на СРС, 42 състав, с което е оставено без уважение искането на Р. за изменение на решението в частта за разноските в размер  от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Навеждат се аргументи за необоснованост на постановения съдебен акт, като се посочва, че решението е постановено при неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение липсва изложена фактическа обстановка, от която да се формират съответни правни изводи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да бъдни изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна - „Т.С.“ ЕАД, гр. София не депозира писмен отговор.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, Трети „В“ състав, след като разгледа становищата на страните и обсъди наличните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца – В.Р. срещу ответника - „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството на собственик на имота, има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че ответникът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ищеца при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

В конкретния случай не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. София.

Съгласно пар. 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ/отм/ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изм. ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. и към процесния период за който се претендира заплащане на топлинна енергия предвижда, че всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на дружеството и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинната енергия при условията и реда, определен в съответната наредба по чл.36, ал.2. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ищецът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че ищецът по делото има качеството на потребител и между него и ответното дружество през процесния период и по отношение на процесния имот е съществувало валидно облигационно отношение.

Производството пред Софийски районен съд е започнало по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от В.И.Р.,*** против  - „Т.С.“ ЕАД, гр. София, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 10667,51 лева начислена топлинна енергия за периода м.02.2008 год. до м.09.2012 год. поради изтекла погасителна давност и не дължи сумата от 1500 лева от начислената за периода м.10.2012 год. до м.10.2015 год. сума от 5291,28 лева, тъй като със сумата от 1500 лева е завишено действително потребеното количество топлинна енергия.

Настоящият състав на СГС намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съдът е обсъдил представените съобщение към фактура, изравнителни сметки, утвърдени проекти на споразумения, които  „Т.С.“ ЕАД, гр. София може да сключва със своите абонати. Обсъдил е заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като компетентно дадена, от което е видно, че дължимата сума за периода м.10.2012 год. до м.10.2015 год. е в размер на 4324,03 лева без просрочени задължения и без изравнявания със суми извън процесния период. Според заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, размерът на начислените по фактури парични суми за периода 01.02.2008 год. до 31.10.2015 год. възлизат на 11391,09 лева, които не са били заплатени, изравнителните сметки са били въведени в информационната система на дружеството, с част от същите са били погасени задължения за процесния период, а с други е било увеличено задължението, като на 31.07.2014 год. и на 31.07.2015 год. са били сторнирани издадените фактури и са били издадени общи фактури, съответно в размер на 810,19 лева и 1954,48 лева, а общият размер на неплатените задължения е било установено, че възлизат на 11300,87 лева. Според заключението размерът на мораторната лихва възлиза на 4661,18 лева.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ответника до неговите абонати. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл. 182 ГПК и приел за доказана стойността на доставената в имота топлинна енергия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за направени плащания от ответника, погасяващи процесното задължение. Установява се, че са отразени изравнителните сметки, с които са погасени суми, отразени в обща фактура.

СРС, като е съобразил заключението по съдебно-счетоводната експертиза и предвид размера на начислените суми за топлинна енергия за процесния период, правилно е приел размера на дължимите суми.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ответника до абонатите на топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл. 182 ГПК и приел за доказана стойността на доставената в имота топлинна енергия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за направени плащания от ищеца, погасяващи процесното задължение. Установява се, че са отразени изравнителните сметки.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ответника, като дължимостта на последните следва от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба подадена срещу Определение № 118621 от 17.05.2019 год., постановено по същото дело, съдът намира, че следва да бъде уважена като основателна. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение районният съд не се е съобразил с обстоятелството, че настоящото дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, която преценка е направена с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като са взети предвид неявяването в публично съдебно заседание и единственото извършено процесуално действие е подаването на отговор на исковата молба с бланкетно съдържание, поради което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Същото се отнася и за  въззиваемата страна, с оглед неподаването на отговор на въззивната жалба и неизпращането на процесуален представител в проведеното публично заседание пред настоящата инстанция.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г. О., ІІІ-В състав

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 26835 от 06.02.2017 год., постановено по гр. д. № 58455/2015 год. по описа на СРС, 42 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от В.И.Р. ***‘ЕАД искове по чл.124, ал.1 от ГПК за разликата над 6 723.69 лева до пълния предявен размер от 10 667.51 лева, представляваща сума за топлинна енергия за периода м.02.2008г. до м.07.2012г. поради изтекла погасителна давност и за периода м.08.2012г. и м.09.2012г. като недоказан; и за разликата над 190,29 лева до пълния предявен размер от 1500 лева като недоказан.

ОТМЕНЯ Определение № 118621 от 17.05.2019 год., с което е оставено без уважение искането на В.И.Р. за изменение на решението, постановено по гражд.дело № 58455/2015 год. по описа на СРС, 42-ри състав, в частта за разноските, относно присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 26835 от 06.02.2017 год., постановено по гр. д. № 58455/2015 год. по описа на СРС, 42 състав, в частта, с което В.И.Р., ЕГН: **********, с адрес *** е осъден да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.3 от ГПК на ,,Т.С.‘‘ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Б.юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.на чл. 280, ал. 3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.