Решение по дело №6836/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 55
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20184520106836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 55

гр. Русе, 17.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 17 януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №6836 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по иска за делба на недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по допускане на делбата.  

Ищцата Д.Е.Н. твърди, че на 22.03.1998 г. починал баща й Е. М. К., бивш жител ***, като оставил за свои наследници по закон ищцата, ответника Ф.Е.К. и Х. Е.К.. На 26.06.2017 г. починал Х. Е.К. и оставил за свои законни наследници другите трима ответници: Р.Х.К. – негова преживяла съпруга, М.Х.К. и С.Х.Е. – негови деца. Ф.Е.К. сключил граждански брак с Ф.С.К. през 1974 г. Приживе Е. М. К. бил собственик на недвижими имоти в гр. ******** а именно: 1). дворно място с площ от 1500 кв.м., представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89 по плана на гр. *******, заедно с построената в това дворно място жилищна постройка с площ от 70 кв.м., а съгласно удостоверение за данъчна оценка – с находящите се в имота: жилище с площ 58 кв.м., жилище с площ 25 кв.м и второстепенна постройка с площ 11 кв.м, при граници за имота: имот IX-1290, имот VII-1288 и от две страни улица, с административен адрес: ******** 2). дворно място с площ 755 кв.м, представляващо Поземлен имот 107 в кв. 123 по плана на гр. ********, заедно с построените в това дворно място сгради: жилищна сграда с площ 82 кв.м и второстепенна с постройка, с площ от 16 кв.м., с административен адрес: **********. Заявява, че с ответниците не могат да стигнат до разбирателство, поради което молят да бъдат допуснати до делба процесните имоти при права: 3/9 идеални части за ищцата; 3/9 идеални части за ответника – Ф.Е.К., и по 1/9 идеална част за другите трима ответници – Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е..

Ответниците Ф.С.К., Р.Х.К. и С.Х.Е. и Ф.Е.К. считат предявения иск за неоснователен.

Ответникът М.Х.К. чрез назначения му особен представител също счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Удостоверение за наследници  Е. М. К., бивш жител *** починал на 22.03.1998 г. и оставил за свои наследници по закон ищцата, ответника Ф.Е.К. и Х. Е.К. - негови деца. Х. Е.К., починал на 26.06.2017 г. и оставил за свои наследници ответницата Р.Х.К. – негова преживяла съпруга, М.Х.К. и С.Х. Е. – негови деца.

  С Решение №662/14.10.2002 г. по гр. д. № 1497/2001 г. по описа на Разградския районен съд бил отхвърлен иска по чл.32, ал.2 от ЗС на ищцата срещу братята и Х. и Ф. за разпределяне на ползването на ПИ находящ се в гр. ******** №ХІІ-107 в кв. 123, от 735 кв. м., ведно с построените в него жилище и два гаража като недоказан.

 Видно от НА за собственост на недвижим имот по давност №175, том.VІІІ, , н.д. № 1053/1912 г. на нотариус при А.Ф.с район на действие РРС, Х.Е.К. бил признат за собственик по давностно владение на дворно място с площ от 1500 кв.м., представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89 по плана на гр. ******, заедно с построената в това дворно място жилищна постройка с площ от 70 кв.м., при граници имот IX-1290, имот VII-1288 и от две страни улица.

Според заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза имот УПИ VІІІ-1289 в кв. 89 по кадастрален и регулационен план на гр. ********, съгласно нотариален акт № 75, т. VIII, рег. № 5322, дело № 1053 от 2012г. бил с площ 1500 кв.м., заедно с построената жилищна сграда с площ от 70 кв.м. От направен оглед на место вещото лице установило, че в имота имало една постройка, разположена в южния ъгъл на имота. Вътре в постройката имало вградена една стая със тухлени стени, които били измазани отвътре и частично измазани отвън. Покривът бил дървен гредоред, а дограмата - дървена. Като цяло конструкцията на постройката била паянтова, състояща се от дървени елементи и ограждане с дъски и ламарина, като изключило стаята. Покривната конструкция била силно увредена. Постройката била със селскостопанско предназначение. Застроена и площ била около 103 кв.м.Имотът бил с административен адрес: **********. В Разписния лист УПИ VІІІ-1289 в кв. 89 бил записан на името на Х. Е.К., а предишен собственик бил С.А.Б..

Имотът на ул. *********се състоял от земя 755 кв.м., жилище 82 кв.м. и второстепенна постройка 16 кв.м. За този имот били  образувани УПИ  III  и УПИ XII  в  кв.  123. УПИ   III имало площ 538 кв.м., а УПИ XII има площ 385 кв.м.. Към УПИ III се включвало и част от ПИ 108, а от ПИ 107 се придавала част към УПИ XI. УПИ III имало лице към ул. ********* , а УПИ XII имало лице към ул. ******* От ПИ 107 в УПИ XII оставали 480кв.м./заедно с придаваемите към УПИХІ-108, а в УПИІІІ-107.108 влизали 276 кв.м. В УПИ XII били изградени второстепенна постройка и гараж на уличната регулация и жилищна сграда в имота. В УПИ III имало изградена жилищна сграда и гараж на първия ответник по делото и съпругата му. Гаражът бил долепен до второстепенната постройка. Конструкцията им била масивна, носещи тухлени стени и покривна стоманобетонова плоча. Постройките били измазани отвън, но не били измазани отвътре. Вратата на гаража към улицата била метална, а от гаража към двора - РVС. От гаража имало връзка с второстепенната постройка, която се използвала за склад. От нея било отделено помещение за външна тоалетна, което било измазано отвътре и било с РVС врата към двора. Застроената площ на сградата  била приблизително 31 кв.м.

Жилищната сграда в УПИ XII се състояла от три стаи, антре, кухня, санитарен възел и предверие. Конструкцията на сградата била масивна - носещи тухлени стени и дървен гредоред, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Сградата имала частичен сутерен /маза/ с вход отвън. Сградата била без стоманобетонови елементи. Тя била след основен ремонт - сменена била дограмата със РVС,  стените и таваните били с гипсокартон, двете стаи били с ламинат на пода, предверието, кухнята и антрето били с гранитогрес, а санитарният възел - с теракот на пода и фаянс по стени, кухнята била с бар плот и индивидуални шкафове. Една част от фасадата била санирана външно. Пред сградата било оформено входно антре изцяло с РVС дограма. Застроената  площ  на сградата била приблизително 104 кв.м., в  т.ч.  4 кв.м. входно антре.

В края на жилищната сграда имало ограда от телена мрежа, която разделяла имота на две части - едната към ул. ******* а другата към ул. ******* Телената мрежа не съвпадала с регулационната линия, а по скоро разделяла на дворното място на две части. В Разписния лист ПИ107 в кв.123 бил записан на името на Е. М. К..

Разпитания по делото свидетел Н.С.Б., живущ *** от 68 години, изнася данни, че познавал  Д. и  брат й Х.. Той продал на Х., имота от 1500 кв.м., който бил до стария стадион. Баща му заминал за Турция  през 1978 г. и оставил имота на свидетеля, който бил лично негов, тъй като го купил със свои пари на името на баща си С. Б. през 1972 г. После купили още едно празно дворно място и решил да си построи къща, поради което се наложило да продаде този имот. Продал го на Х., който с жена си гледали там овце. В този имот имало къща, която съборили и си направили обор, за да могат да гледат животните. Гледали животните около 7-8 години, и го ползвали и до сега, той бил техен имот. Сега в имота имало само градина, нямало животни, имало овошки, които ги гледала жената на Х. след смъртта му. Овошките ги насял Х., други хора там не бил виждал. Помагали му жена му и децата му, когато били малки. Имота бил на Х., свидетелят лично му го продал,а той му дал парите.Сега градината имала телена ограда. В нея наследниците на Х.  копаели, съдели, събирали плодовете. Не сключили нотариална сделка, защото по това време,  просто отишли в пощата, Х. изтеглил парите и си казали, че после ще се оправят.  Баща му  имал нотариален акт за него, но не му прехвърлил собствеността, водел се на баща му. Купили имота за 1800 лева, а го продали за 1500 лева. Свидетелят познавал бащата на Х. - Е., те живеели заедно. Като се договаряли, с Е. не бил разговарял, Х. броил парите. Х. го купил, а баща му бил там като свидетел. Познавал Д., като се омъжили, вече я нямало на село.

Според свидетелката С.А.С., съсед,  процесната къща на ул. *******, от едната улица излизала на другата улица. Е. построил тези къщи. Имало сайвант, който Ф. съборил и построил къщата на ул. ******* Не знаел бащата, какво бил дал на синовете и на дъщерята. Виждал Д., когато си идвала от Турция, на година по един път. От комшиите чувал, че Д. имала една стая, оставена от баща си, багажа и бил там, но от миналата година не я пускали да влиза в стаята. Не я бил виждал лично, когато си идвала в България. Чувал, че семейството на Е. имало и друг имот, когато бил овчар купил една къща, но кой я продал, не знаел. Тя се намирала до стадиона в *******, но големия син ли я купил или баща му я купил, не знаел. В този имот гледали овце. Д. се оженила в България и се изселила в Турция.

Свидетелят И.В.С., живущ *** от 1983 г. близо до къщата на Е., твърди, че неговия имот представлявал къща с няколко стаи – 2 или 3. Той живеел със синовете и дъщеря си в тази къща. Д. живяла в къщата до момента, когато се оженила в гр. Исперих, останали Х., Ф. и майка им. След като починал Е., Х. построил гараж, вътре в къщата направил кухня, баня, всичко, което било нужно. Ф. отделно строил негова си къща, не знаел в кой парцел. Х.  имал и друг имот – на края на селото, една стара къща в която гледали овцете. За това място в момента се грижила С. и майка й, а преди това Х.. Този имот го е купил Х.. Д. след като заминала за Турция, не я бил виждал да идва в имота на ул. ******** Докато бил жив Е. свидетеля посещавал къщата веднъж в месеца. Виждал Д. в този имот преди да се омъжила, после вече не я бил виждал. Тя идвала на гости в Глоджево, но в друго семейство.

Св. И.Д., дъщеря на ищцата, обяснява, че година след като заживели с майка ми в Турция започнали често да си идват в България, защото дядо и Е. и баба и били болнави. Тя ги посещавала най-малко два пъти в година, през ваканциите. Когато си идвали отсядали в тяхната къща. Тя се намирала на ул. ****** в гр. ******.  Майка и имала две стаи и те се заключвали от нея. Тя имала ключ и там държали всичко необходимо – тенджери, юрган, дюшеци, чаршафи, било обзаведено. След 2007 г. в тези заключени стаи не били влизали. Отивали в другата част, при чичо и Ф. и отсядали там. Чичо и Х. бил в София и неговите синове разбили заключените стаи и  изхвърлили посудата от стаите на майка и. Майка и заплатила за ремонта на тези стаи. Багажа бил изнесен, около 2003-2004 г. За последен път в тези стаи спали през 2006 г. След това били ходили в този имот, само че не посещавали заключените стаи. Майка и и се скарала с вуйчо, поради което се дистанцирали. След като се омъжила, дошли със съпругът и в България и посетили къщата през входа на вуйчо  и Ф.. Във вуйчо си Х. не била ходила, тъй като той бил в София. Никой пред тях не бил кавал, че това не била тяхна къща, и че тя нямали право да са там. От 2105 г. не били ходили там. Дядо и Е. починал през 1995 година. Първо баба и починала, после дядо и. В България, когато били на гости, стояли 3 месеца,  т. к. майка и била учителка. После, когато пораснала и нямала ваканция, стояли около 15-на дни, около 1 месец. Официалната отпуска на свидетелката бил 2 седмици. На ул. ******* в къщата на чичо си Х., когато ходила, влизала в имота по рядко, тъй като имало куче, от което се притеснявала.  

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Съдебната делба е правен институт, който има за цел да прекрати съсобствеността върху определена движима или недвижима вещ, независимо от начина, по който е възникнала общността. В производството следва да се установи налице ли е съсобственост върху недвижимите имоти- предмет на иска, между кои лица и какви са правата им в общността.

По отношение на дворно място с площ от 1500 кв.м., представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89 по плана на гр. Глоджево, заедно с построената в това дворно място жилищна постройка с площ от 70 кв.м., при граници имот IX-1290, имот VII-1288 и от две страни улица. Съдът намира, че този имот не е съсобствен между страните.

С НА за собственост на недвижим имот по давност №175, том.VІІІ, , н.д. № 1053/1912 г. на нотариус при А.Ф.с район на действие РРС, наследодателят на ответниците /Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х. Е./ Х. Е.К. бил признат за собственик на този имот.

Следва да се посочи, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В този смисъл Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.

Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Спорно по делото е дали наследодателят Х. Е.К.  на ответниците Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е., респективно и те са владели имота  общо 10 години.

Съдът намира, че се установява това обстоятелство. Това е така, тъй като видното от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели Н.С.Б. и И.В.С., които съдът кредитира предвид незаинтересоваността им от изхода на спора, установяват, че Х. Е.К.  платил за този имот  през 1072 г. и до смъртта си само той и съпругата му, подпомагани от децата си са го владели- първо са оглеждали овце, а после овошки, които лично Х. бил засадил. Само те са стопанисвали и ползвали имота. Изложеното се подкрепя и от приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза по делото и разписен лист, според които този имот още през 1975 г. бил записан на името на Х. Е.К., а предишен собственик бил С.А.Б.. С оглед изложеното, тъй като процесния имот е съсобствен само между ответниците Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е., а те не искат неговата делба, искът предявен от ищцата следва да се отхвърли.

Относно дворно място с площ 755 кв.м, представляващо поземлен имот 107 в кв. 123 по плана на гр. ******, заедно с построените в това дворно място сгради: жилищна сграда с площ 82 кв.м и второстепенна с постройка, с площ от 16 кв.м., с административен адрес: **********

Не е спорно по делото, че процесния имот е бил собственост на наследодателя Е. М. К., което се установява и от приложения към заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза разписен лист. Други доказателства за собственост по делото не са представени, а само индикации за такива-писмо от Община ******, че имота през 1998 г. бил деклариран от Х. Е.К., като собствен на починали я му баща.

Спорно по делото е дали ответниците са владели имота 10 години.

В този смисъл ответниците  при пълно и главно доказване следваше да установят, че процесния имот е бил придобит по давност, фактическите елементи на който придобивен способ- включват: обективния елемент на упражнявана фактическа власт, субективния елемент вещта да се държи като своя и изтичане на определен период от време. 

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.

Съдът намира, че те не установяват това обстоятелство. Това е така, тъй като видното от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Д., които съдът кредитира, като на последната анализирани в аспекта на чл.172 от ГПК, се установява, че ищцата е идвала в имота, имала е две стаи в него, в които е държала свои вещи, които били изхвърлени от ответниците през 2015-2017 г.  и едва след този момент ищцата вече нямала достъп до него. Действително ответниците са направили много подобрения в имота, но по приращение те са станали общи за всички съсобственици имота. С оглед разпределението на доказателствената тежест ответниците при пълно и главно доказване не установиха, че само те са владели имота 10 години.  

С оглед изложеното съдът намира, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на този процесен имот и същият следва да се допусне до делба както следва: по 1/3 ид. ч. за ищцата и ответника Ф.Е.К. и по 1/9 идеална част за другите трима ответници – Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е., като иска спрямо  Ф.С.К. следва да се отхвърли.

На основание чл.71 от ГПК ищецът следва да заплати по сметка на РРС, сумата от 100 лв.държавна така за отхвърления иск за делба за имота в ***********.

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Е.Н., ЕГН ********** ***,  срещу Ф.Е.К., ЕГН **********,  Ф.С.К.,  ЕГН ********** ***, Р.Х.К., ЕГН **********, М.Х.К., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН ********** ***, иск за делба на дворно място с площ от 1500 кв.м., представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89 по плана на гр. ******, заедно с построената в това дворно място жилищна постройка с площ от 70 кв.м., а съгласно удостоверение за данъчна оценка – с находящите се в имота: жилище с площ 58 кв.м., жилище с площ 25 кв.м и второстепенна постройка с площ 11 кв.м, при граници за имота: имот IX-1290, имот VII-1288 и от две страни улица, с административен адрес: *********.

ДОПУСКА  да се извърши съдебна делба между Д.Е.Н., ЕГН **********,***,  Ф.Е.К., ЕГН **********,***, Р.Х.К., ЕГН **********, М.Х.К., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот: дворно място с площ 755 кв.м, представляващо Поземлен имот 107 в кв. 123 по плана на гр. Глоджево, заедно с построените в това дворно място сгради: жилищна сграда с площ 82 кв.м и второстепенна с постройка, с площ от 16 кв.м., с административен адрес: гр. **********,

 при права на съделителите както следва: по 3/9 ид. ч. за Д.Е.Н. и Ф.Е.К. и по 1/9 ид. ч. за Р.Х.К., М.Х.К., и С.Х.Е., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба за този имот срещу Ф.С.К., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Д.Е.Н., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС сумата от 100 лв.- държавна такса за отхвърления иск за делба за имота в гр. *********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: