РЕШЕНИЕ
№ 1714
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110103815 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев срещу ответника М. ТР. СТ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Д. Ч., с. С. О. обективно кумулативно
съединени установителни искове да бъде прието за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сумите, както следва:
• сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща главница, по
договор кредит № **********/29.12.2014 г., с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 6 от ЗПФУР;
• сумата от 796,99 лв. (седемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 29.01.2019г. (денят,
следващ падежа) до 29.01.2021 г., с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86
от ЗЗД,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260804/02.02.2021 г. по ч.гр.д. №1403/2021 г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът излага, че на 29.12.2014 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и М. ТР. СТ. бил
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, като в
1
процесния случай в заявката си М.С. заявява желание да му бъде отпусната сума в
размер BGN 350,00 лева.
Ищецът излага, че съгласно сключения договор Кредитодателят се е задължил
да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който
Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и
върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С
подписването на договора за кредит страните са се съгласили и декларирали, че
договорът за потребителски кредит е сключен на основание Искане за отпускане на
кредит отправено от Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски
формуляр предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в
който са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът е
предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на „Изипей" АД или
сумата е преведена по посочена от Кредитополучателя банкова сметка.
Договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във
формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните
услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния
подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за
кредит е инициирано от страна на Кредитополучателя, който подава Искане за
отпускане на кредит, в съответствие на формуляра, предоставен на Началната страница
на кредитора - www.vivus.bg. За да завърши регистрацията на Профила на
Кредитополучателя, той трябва да получи, да се запознае и приеме Общите условия на
договора за кредит на Началната страница на кредитора. След извършване на
регистрация от страна на Кредитополучателя, кредитодателят му предоставя на
Началната страница Стандартен европейски формуляр и проект на Договора за кредит,
включващ Специални условия и Общите условия към договора за кредит.
Кредитополучателят приема Договора на кредит като го подписва посредством
натискане на бутон „Подпиши", при което по силата на Общите условия се приема, че
Кредитополучателят е получил предварителна договорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр, подписал е всяка страница на договора и на Общите
условия, доколкото същите са представени на траен носител, включително в
подсигурен PDF формат, който не позволява да бъдат изменяни. С подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят потвърждава, че се съгласява Кредиторът да
предостави и преведе сумата на кредита по сметка на Кредитополучателя или по друг
избран алтернативен начин. Кредиторът се задължава да даде отговор на
Кредитополучателя относно одобрението на искането за кредит в срок от 7 календарни
дни от постъпването на искането на интернет страницата на кредитора. Договорът за
2
кредит се счита за сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по
електронната поща от Кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително Кредитополучателят го е приел на Началната страница на кредитора. За
целта след като Кредитополучателят натисне бутон „Подпиши" Кредиторът изпраща
до Кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочения в Профила
на Кредитополучателя електронен адрес, с който потвърждава сключването на
договора за кредит като страните изрично са се съгласили съобщенията по
електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата
на саморъчни подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. След сключване на договора за кредит, Кредиторът
незабавно превежда сумата по кредита по сметка на Кредитополучателя или по
алтернативен начин, избран от Кредитополучателя. Срокът на договора за кредит
започва да тече от датата на превеждане на сумата по сметка на Кредитополучателя.
Общата усвоена сума от страна на Кредитополучателя по договора за кредит е в
размер на 350,00 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 350,00 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 28.01.2015 г.
посредством заплащането на една месечна погасителна вноска, която е в размер на
350,00 лева. Кредитополучателят не изпълнява задължението си за връщане на сумата,
поради което му е начислена мораторна лихва за забава за периода от падежа на
вземането до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на
796,99 лв.
На 19.11.2019 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2019 г., сключен между "4финанс" ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "4финанс"
ЕООД, произтичащо от договор за кредит № **********/29.12.2014 г., било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за кредит съдържа изрична клауза в чл. 14.5 от условията по кредита, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на "4финанс" ЕООД с изх.
№ УПЦ-П-4Ф/********** от 03.12.2019 г., посредством „Български пощи" ЕАД с
известие за доставяне, което писмо е получено от ответника чрез член на
домакинството на 09.12.2019 г.
Ответникът не е депозирал отговор в предоставения му съгласно чл. 131 от
ГПК едномесечен срок.
В съдебно заседание ищецът не се явява, депозира молба производството по
3
делото да бъде гледано в негово отсъствие. Моли за уважаване на иска.
Ответникът редовно призован, явява се лично, оспорва иска, като излага, че не е
сключвал договор с „4финанс“ ЕООД. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
260804/02.02.2021 г. по ч.гр.д. №1403/2021 г. по описа на ВРС е разпоредено
длъжникът М. ТР. СТ. , ЕГН ********** да заплати на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД следните суми: сумата 350.00 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща главница за неплатени погасителни месечни вноски за периода от
29.12.2014 г. до 28.01.2015 г. по Договор за кредит № **********/29.12.2014 год.
между „4финанс ” ЕООД и М. ТР. СТ., вземането за което е прехвърлено по силата на
Приложение № 1 от 19.11.2019 г. към договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 19.11.2019 год., сключен между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 796.99
лв. /седемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 29.01.2015 год. до 29.01.2021 год., както и сумата 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
С исковата молба по делото е представен Договор за кредит №********** от
29.12.2014 г. (л.5), сключен между "4финанс" ЕООД и М. ТР. СТ., съгласно който се
предоставя на ответника заем в размер на 350,00 лв., който трябва да се погаси в срок
до 28.01.2015 г. Договорът е с 0% лихва и е подписан електронно.
На л. 12 се намира Преводно нареждане за банков превод от 29.12.2014 за сумата
от 350,00 лв., преведена по банкова сметка с IBAN: BG83STSA93000022332361
получател М. ТР. СТ. с посочено основание ЕГН ********** ********** и с наредител
„4финанс ” ЕООД.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2019 г.,
както и че е подписано приложение №1 от 19.11.2019 г., с които вземането на
„4финанс ” ЕООД към М. ТР. СТ. по договор за кредит № ********** от 29.12.2014 г.
на обща стойност 350,00 лв. е прехвърлено на ищеца. Към исковата молба е приложено
Уведомително писмо изх. №УПЦ-П-4Ф/********** от "4финанс" ЕООД до М. ТР.
СТ., с което последният се уведомява за прехвърляне на вземанията на "4финанс"
ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Писмото е получено от Т.
4
С.а на 09.12.2019 г.
На л. 23 се намира Потвърждение изх. №10620/27.11.2019г. от „4финанс ” ЕООД
за извършената цесия.
От справка от БНБ за сметките на името на ответника се установи, че същият
има открита сметка на 29.12.2014 г. в Банка ДСК АД с IBAN:
BG83STSA93000022332361. Сметката е закрита на 31.08.2018 г. Видно е още, че
ответникът е имал открита на 14.06.2007 г. сметка в „Централна кооперативна банка“
АД, която е закрита на 16.01.2018 г.
С писмо изх. № 23058/13.12.2021 г. „А1 България“ ЕАД е предоставило
информация за лицата, на чието име е бил телефонен номер **********, като в
периода от 27.12.2014 г. до 09.06.2015 г. телефонният номер се е водил на лицето Й. С.
Й., ЕГН **********.
По делото е приобщена и съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещите лица С.Д. и Е.Т.. От експертизата се установява, че сумата по
кредита в размер на 350,00 лв., е преведена по сметка IBAN:
BG83STSA93000022332361 с титуляр М. ТР. СТ.. По договора не са извършвани
плащания от заемателя. Дължимата законна лихва от 29.01.2015 г. до 28.01.2021 г. е в
размер на 201,23 лв. На 29.12.2014г. в 11:52ч. в УЕБ сайта vivus.bg е извършена
регистрация на името на М. ТР. СТ.. Лицето е въвело три имена, ЕГН, телефонен
номер, имейл адрес, банка и ІBAN, адрес. Едновременно с регистрацията, лицето е
кандидатствало за онлайн кредит в платформата, като е избрало желаната сума и срок
за погасяване. След това е проведен разговор с лицето на описания телефонен номер
**********, проверени са написаните данни и лицето е помолено за снимки на и с
лична карта. По този повод са разменени следните имейли. 1. Писмо от служителка на
дружеството, която иска снимки на личната карта в отговор: From: Vivus.bg Info Sent:
Monday, December 29, 2014 12:19 PM To: **********@***.** Subject: Vivus кредит със
съдържание: „Здравейте Марин, Както се уговорихме, молим да ни изпратите: снимка
на личната си карта Ваша снимка с приближена до лицето Ви лична карта. След
получаване на снимките, ще се свържем незабавно с Вас. Благодарим за
съдействието!... и отговор на имейла с приложени 3 броя снимки. Видно от
приложените към експертизата снимки първите две са на лична карта гръб и лице на
името на М. ТР. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С. О. и снимка на личната
карта до лице. Отпуснатият кредит е на стойност 350лв, със срок за погасяване от 30
дни. Лицето е отбелязало в полето за получаване на заема, че желае сумата да се
изпрати на банковата му сметка в банка ДСК с ІBAN BG83STSA93000022332361, в
резултат на което е генериран договор за кредит ********** от 29.12.2014г. В своето
заявление, потребителят е записал като e-mail адрес за комуникация
**********@***.**. На посочения e-mail „4финанс" ЕООД е изпратило под формата на
5
pdf (текстови) файл договора за кредит. Г-н С. е записал в своята заявка за кредит, че
желае да получи отпусната сума по сметка в обслужващата го банка ДСК. Освен
въведените лични данни, в таблица е визуализирана хронологията на извършените от
клиента операции. В полето IP е представен Интернет адресът, от който физически е
направена регистрацията, а в последствие е влизано в профила. Този адрес се
предоставя от Интернет доставчика на всеки абонат. Интернет адресът, с който е
направена кандидатурата за кредит, е 212.5.158.219 и се намира в адресното поле на
операторът БТК. Заемателят е влизал в системата на 4Финанс ЕООД само и
единствено на дата 29.12.2014г. и от гореуказания IP адрес.
По делото е изслушан свидетеля Т. Я. С. – съпруга на ответника, в които същата
заявява, че на снимката не е съпругът , същият никога не е имал мустаци, а халката си
е изгубил преди повече от 15 години. Не знае да е теглил кредити, тъй като същият бил
пенсионер с пенсия от 80,00 лв. Не познава лицето Й. С. Й..
От ответника е представено експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че
същият страда от параноидна шизофрения. В тази връзка е изискана от Окръжен съд
Варна информация, дали лицето е поставено под запрещение, като е получен отговор,
че лицето не е поставяно под запрещение.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК.
Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока,
предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално
допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или,
в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между "4финанс"
ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем
сума срещу задължение за връщането на 28.01.2015 г., заедно със законната лихва за
забава, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен
валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по
договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната
страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и "4финанс" ЕООД в качеството му на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2019 г., както
6
и че е подписано приложение №1 от 19.11.2019 г., с които вземането на „4финанс ”
ЕООД към М. ТР. СТ.по договор за кредит №********** от 29.12.2014 г. на обща
стойност 1149,79 лв. е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Към
исковата молба е приложено Уведомително писмо "4финанс" ЕООД до М. ТР. СТ., с
което последният се уведомява за прехвърляне на вземанията на „Вива кредит” ООД в
полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Същото е подадено чрез „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, упълномощено от цедента с изрично писмено
пълномощно, също приложено към исковата молба. Писмото е получено от
свидетелката и съпруга на ответника Т. С..
Цедираното вземане произтича от сключен между ответника М. ТР. СТ. и
"4финанс" ЕООД договор за кредит №********** от 29.12.2014 г., по силата на който
ответникът е получил в заем сумата от 350,00 лв., която сума е преведена по банкова
сметка, открита в деня на сключване на договора на името на ответника. Ответникът не
оспорва, че неговата лична карта е на снимката. Картата не е обявена за открадната,
изгубена, респ. друго и съответно за невалидна. Договорът за заем е реален договор и
се счита за сключен с получаването на заемната сума. Доколкото сумата е постъпила
по сметка на ответника, то следва да се приеме, че договорът е валидно сключен.
Същият е сключен след регистрация в системата и изпращане на заявка,
идентификация на лицето чрез изпращане на снима на личната карта и лична снимка с
карата на лицето. По отношение на това дали ответникът е на снимката или не, съдът
намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелката като заинтересована.
Показанията на свидетелката следва да бъдат ценени с оглед на останалия по делото
доказателствен материал, а същите са протоворечиви с него в някои части. Така
например от извършената справка за трудови договори на ответника се установява, че
същият е работил до 2021 г., а свидетелката заявява, че бил пенсионер и не получавал
доход. Отделно от това заявява, че съпругът и не е сключвал договори за кредит и не е
бил търсен за заплащането на такъв, а именно същата е получила писмото с
уведомлението за извършената цесия са спорното вземане още през 2019 г.
Отделно от горното са нелогични твърденията на ответника, че не знае нищо за
сметка на негово име в Банка ДСК и че не е откривал същата. На първо място не се
представиха никакви доказателства, които да установят, че трето лице е открило
сметката. На второ място при откриването на сметки банката много внимателно следи
самоличността на лицата – титуляри. И на трето място сметката е закрита едва три
години по-късно, а не веднага след превода, поради което може да се предположи, че
именно ответникът я е закрил, доколкото ако става въпрос за кражба на самоличност,
то едва ли извършителите биха рискували да закрият сметката без каквато и да е
причина. Или съдът намира, че ако не друго, то ответникът е закрил лично сметката и
съответно е бил наясно със съществуването . Освен това не е логично да узнаеш за
7
кредит на свое име, който не си сключвал и банкова сметка на свое име, която не си
откривал и да не потърсиш съдействие от органите на полицията за решаване на този
проблем.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че именно ответникът е лицето,
което е сключило договора за кредит и именно той е получил заемната сума от 350,00
лв., поради което дължи връщането на цесионера, ведно със законната лихва от
датата на забавата до датата на подаване на исковата молба в съда, за която дата
съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.4 от ГПК се счита датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно заключението на вещото лице обаче размерът на дължимата лихва,
която съгласно чл. 33 от ЗПК не може да надхвърля законната лихва, е 201,23 лв.,
поради което искът за присъждане на мораторна лихва над този размер се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
направените от него разноски в производството, съобразно на уважената част от иска.
По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 75,00
лв., претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и депозит за
вещи лица в размер на 220,00 лв., или общо сумата от 395,00 лв., от която сума
съобразно с уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата от 190,00 лв.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса – 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., като
съразмерно на уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 36,00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн.чл. 422,
във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86
от ЗЗД, че ответникът М. ТР. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Д. Ч., с.
С. О. ДЪЛЖИ на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 350.00 (триста и петдесет) лева,
представляваща главница за неплатени погасителни месечни вноски за периода от
29.12.2014 г. до 28.01.2015 г. по Договор за кредит № **********/29.12.2014 год.
между „4финанс ” ЕООД и М. ТР. СТ., вземането за което е прехвърлено по силата на
Приложение № 1 от 19.11.2019 г. към договор за покупко-продажба на вземания
8
/цесия/ от 19.11.2019 год., сключен между "4финанс" ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане и сумата, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда –
29.01.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 201,23 лв. (двеста и един лева
и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
29.01.2015 год. до 29.01.2021 год., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
201,23 лв. до предявените 796.99 лв. (седемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет
и девет стотинки) и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3584/09.05.2018
г. по ч.гр.д.№ 6771/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА М. ТР. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Д. Ч., с. С. О.
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 190,00 (сто и деветдесет) лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
както и сумата от 36,00 (тридесет и шест) лева, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1403/2021 г. на ВРС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9