Р E Ш Е Н И Е
№ 545
гр.Плевен, 23.09.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 603 по описа за 2020 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение от 16.06.2020 г., постановено по НАХД № 326 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 4832/2019 г. на Началник Отдел „МРР-Дунавска“ при ГД „МРР“ към
ЦМУ - Агенция „Митници“, с което на
„НИКОН-СИДИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, управлявано и
представлявано от Н.К.Н., за нарушение
на чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС и на основание чл.126, ал.1, предл.1, т.2
от ЗАДС, във вр. с чл.128, ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, както и на основание чл.107е,
ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от същия закон са отнети в полза на държавата
стоките предмет на нарушението – 57 бр. пластмасови бутилки с вместимост всяка
по
Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция
„Митници“, ТД „Дунавска“, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен.
Счита се, че
неправилно в съдебното решение е посочено, че актосъставителят и наказващият
орган са се ограничили с данните от двете експертизи - физико-химична и оценителна,
без да събират други данни за произхода на установената ракия, тъй като
разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС не
държи сметка за годината на производство на акцизните стоки за
този тип административни нарушения. Твърди се, че в конкретния случай се касае
за държане на акцизни стоки - етилов алкохол без какъвто и да е документ
измежду предвидените в ЗАДС, като в тази връзка доводите, че алкохолът е
предназначен за собствена употреба, поради което за него нямало издаден
документ, доказващ заплащането, начисляването или обезпечаването на акциза, не
могат да обосноват извод за липса на извършено нарушение. Посочва се, че чл.126
от ЗАДС не държи сметка кога, къде и при какви обстоятелства е била произведена
акцизната стока, но във всички случаи изисква държането, производството,
складирането, предлагането, продажбата или превоза на такива стоки да се
извършва всякога с надлежен документ, доказващ внасянето, обезпечаването или
начисляването на следващия се върху тях акциз. Сочи се, че в конкретния случай
е достатъчно да е налице "държане" на стоката, независимо от това кой
е нейния собственик, какъв е произхода й, и с каква цел се държи същата. Счита
се, че аргументите на PC -
Плевен по отношение приложимостта на чл. 126 от ЗАДС противоречат на актуалната
съдебна практика на всички административни съдилища на Република България. Посочва
се, че конкретното нарушение не касае съставянето на документи, както е
посочено в съдебното решение, доколкото такова обвинение не е повдигано от
актосъставителя. Сочи се, че начисляването и задължителното съставяне на
документи са различни административни нарушения от задължението за притежаване
на документи в случаите на държане на акцизна стока. Посочва се, че за
неизпълнението за начисляване на акциз (което впрочем се извършва с издаването
на акцизен данъчен документ) вече е въздигнато от законодателя в самостоятелно
административно нарушение, насочено именно към лицата, които имат право да
сторят това в нарочната разпоредба на чл. 112 от ЗАДС, като именно в
тази разпоредба е предвидена единствено имуществена санкция. Сочи се, че
последното очевидно има съществено значение, доколкото на нарушителя по
настоящото производство не е повдигано обвинение за съставянето на документи, а
отделно от това се извеждат и важни изводи за правната природа на разпоредбата
на чл. 126 от ЗАДС генерално. Счита се, че изискването на закона е
държането на акцизни стоки да бъде съпроводено с документ по смисъла на чл.126
от ЗАДС, поради което самият факт на държане на такива стоки без придружителен
документ, е вече административно нарушение, защото се осъществява състава на
чл. 126 от ЗАДС. Посочва се, че след като ЗАДС вменява задължение на
данъчнозадължените лица да притежават, респективно предоставят документи, с
които да удостоверяват заплащането на акциз, съдебната практика единодушно
приема, че именно в тежест на нарушителя е да докаже твърдяните положителни
факти. В тази връзка се твърди, че при положение, че контролният орган
констатира акцизна стока, в тежест на данъчнозадълженото лице е да докаже
(посредством предоставянето на годен документ), че акцизът е заплатен,
начислен или обезпечен, като това е така, поради правната природа на
разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС. Сочи се, че съдебната практика, а и житейската
и правна логика по този въпрос са единодушни, като тълкуването, което е сторил PC -
Плевен в различен смисъл не може да бъде споделено. Счита се, че в противоречие
с доказателствата по делото съдът е приел, че по преписката липсвали
доказателства как е изчислен акциза за инкриминираните стоки, като в АУАН и НП
е посочено ясно и недвусмислено, че дължимият акциз е изчислен въз основа на
приложена към административната преписка експертиза, извършена от вещо лице, в
която изчерпателно и подробно е посочено как е изчислен дължимия акциз. Счита
се, че е неясно и в каква връзка се ограничава правото на защита на
жалбоподателя, след като размерът на дължимия акциз има отношение само към
размера на санкцията, но не и по отношение на самото деяние, респективно няма
отношение към самото нарушение, въпреки последното видно е от документите по
преписката, че цитираната експертиза е приложена към АНП и размерът на дължимия
акциз не е оспорван от нарушителя. Сочи се, че съдът е дискредитирал
извършените в рамките на досъдебно производство 2 бр. експертизи, без обаче да
са допускани нови експертизи в рамките на съдебната фаза, като е очевидно, че
този подход влече след себе си незаконосъобразност на съдебното решение,
доколкото липсва оспорване или опровергаване на експертизите, които са част от
доказателствата по делото. Счита се, че в противоречие със законовите
разпоредби, които регламентират режима на косвения данък - акциз, PC -
Плевен е достигнал до неправилен и същевременно незаконосъобразен извод, че
описаното в НП количество алкохол е възможно да е произведено през периода на
действие на вече отменени закони, като този извод е незаконосъобразен поради
пряко противоречие и с чл. 3 от ЗАНН. Счита се, че неправилно е посочено от PC -
Плевен, че е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 3 от 18.04.2006г.,
тъй като на първо място това е фактически невярно. Счита се, че съдът е
възприел погрешно фактическата обстановка, доколкото за всеки вид акцизна стока
е обособен отделен съд, като единия е предназначен за лабораторен анализ, а
другия (идентичен) е бил предназначен за съхранение в случай на оспорване.
Счита се, че съдът е посочил погрешно, че пробите биха могли да бъдат
манипулирани, като това е изключено предвид начинът на вземане на пробите, като
в процесуално-следственото действие са присъствали и поемни лица. Счита се още,
че съдът се е позовал погрешно на Наредба № 3 от 18.04.2006г., доколкото тя не
е приложима за органите на досъдебното производство, които са извършили и
горните действия. Счита се, че съобразно писмените доказателства по делото, е
категорично изключено всякакво съмнение за манипулиране на пробите или за
нарушение на процесуалните правила при вземането на представителни проби за
лабораторен анализ. Счита се, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно и в частта, с която е отменено НП в частта, с която е отнет
предмета на нарушението. Твърди се, че във всички аналогични случаи, при
които като краен резултат е отменен правораздавателния акт - НП, то в частта
му, с която се отнема предмета на нарушението, същите биват всякога
потвърждавани, като последното следва от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр.
с чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК. Касаторът прави алтернативно искане за
потвърждаване на НП в частта, с която е отнет предмета на нарушението. Посочва
се, че паралелно с наложеното наказание „имуществена санкция, на лицето е
наложена и принудителна административна мярка, като последната е оспорена с
възражения, които в голямата си част кореспондират с депозираната пред районния
съд жалба против наказателното постановление. Счита се, че в тази връзка
мотивите на PC - Плевен се оказват в противоречие с мотивите,
изложени в Решение № 314/12.06.2020г., постановено по АД № 149/2020г. по описа
на АС - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на „НИКОН-СИДИ“ ЕООД против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 32-25101/23.01.2020
г. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд, респективно да бъде потвърдено изцяло отмененото НП.
Алтернативно се моли да бъде потвърдено НП в частта, с която е отнет предметът
на нарушението.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Агенция „Митници“, ТД
„Дунавска“, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – „НИКОН-СИДИ” ЕООД, се
представлява от адв.П., който счита касационната жалба за неоснователна и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за това, че на 16.04.2019г.
държи в склад прилежащ към търговския обект-магазин за хранителни стоки,
стопанисван от ЕООД, на рафтове 57бр. пластмасови бутилки с вместимост всяка по
0,500литра – общо 28,500литра дестилатен алкохолен продукт – спиртна напитка, с
действително алкохолно съдържание по обем 41,5% vol при 20градуса С, годен за консумация, без да
притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз,
нарушение на чл.126 ал.1 предл. първо т.2 от ЗАДС. Със същото НП са отнети в
полза на държавата предмета на нарушението - 57бр. пластмасови бутилки с
вместимост всяка по 0,500литра – общо 28,500литра дестилатен алкохолен продукт
– спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5% vol при 20градуса С, годен за консумация, както и
дружеството е лишено от право да упражнява дейност и му е забранено
извършването на дейност в търговски обект – магазин за хранителни стоки с
прилежащ към обекта склад с рафтове, находящ се в гр.Плевен, ул.“Полтава“ №11,
за срок от един месец.
За да отмени изцяло наказателното постановление районният
съд е приел, че са налице допуснати нарушения на процесуалния закон, които са
довели до ограничаване правото на защита на сочения за нарушител, както и
нарушения на материалния закон. На първо място е посочил, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод, че за установената ракия
се дължи акциз и че тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл.126
предл.2 от ЗАДС. На следващо място е счел, че дружеството не може да отговаря
по чл.126 ал.1 от ЗАДС, тъй като не е регистрирано лице или лицензиран
складодържател по смисъла на ЗАДС, поради което и няма задължение да съставя и
да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или
обезпечаването на акциза. Районният съд е приел още, че е допуснато нарушение
на Наредба №3/2006г. за вземането на проби и методите на анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки, тъй като не са налице данни да са взети
изискващите се по наредбата брой проби. Съдът е посочил, че няма спор по делото
относно вида и количеството на установените стоки, техният характер като
акцизни, както и по отношение собствеността на стоките, а именно че същите са
на Н.К.Н., управител на ЕООД. Приел е, че спорно е дали дружеството следва да
носи административно-наказателна отговорност по чл.126 ал.1 от ЗАДС. В тази
връзка е посочил, че от доказателствата по делото не е установено по безспорен
начин, че именно дружеството е държало намерените акцизни стоки, без да
притежава данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на дължимия акциз. За да обоснове този извод съдът е приел, че
помещението, в което е намерена акцизната стока е собственост на трето лице,
както и че в обстоятелствената част на НП като място на нарушение е посочено
ул.“Полтава“ №13, а в диспозитива на НП е посочено като място на държане на
акцизните стоки ул.“Полтава“ №11.
Решението е неправилно по следните съображения:
Не се споделят доводите на районния съд, че само
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС може да
отговаря за нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС в редакцията му към момента
на извършване на административното нарушение, е предвидено налагането на
административно наказание, както имуществена санкция за юридическите лица и ЕТ,
така и глоба за физическите лица, за лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Посочената разпоредба
предвижда административно наказание за лицата, които държат, предлагат,
продават или превозват акцизни стоки, без същите да са придружени от съответния
документ, удостоверяващ начисляването, плащането или обезпечаването на акциза.
Санкцията е предвидена за всяко лице, което осъществи едно от изброените
изпълнителни деяния-и физически, и юридически, т. е. не е предвидено специално
качество за субекта на нарушението, а именно същият да е регистрирано лице по
ЗАДС. Действително разпоредбата чл.
43, ал. 1 от ЗАДС визира само регистрирани по ЗАДС лица, но тези лица са
задължени да издават съответните данъчни документи, а нарушението по чл. 126 от ЗАДС не визира издаване на
посочените в разпоредбата документи, а касае действия по държане, предлагане,
продажба и превоз на акцизни стоки, при което тези акцизни стоки следва да са
придружени със съответния документ като лицето, държащо, предлагащо и т. н.
такива стоки, следва да разполага с този документ, независимо дали той е
издаден от самия него или от друго лице. Следва да се посочи също, че от
съдържанието на разпоредбата се установява, че тя поставя изискване към лицата
да притежават /а не да издават/ документи за платен акциз за държаните,
предлагани, продавани или превозвани от тях акцизни стоки. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че за различните административни нарушения по този закон са
предвидени както глоби за физически лица, така и имуществени санкции за
юридическите лица и едноличните търговци. Ако кръгът на лицата, които могат да
извършат процесното административно нарушение е ограничен, то това би било
посочено изрично чрез въвеждане на критерии, обособяващ субектите, които могат
да извършат конкретното административно нарушение. Следователно, по аргумент на
противното, нормата на чл. 126 от ЗАДС не се отнася само за
лицата, които по закон имат задължението да издават документи, доказващи
начисляване, деклариране, обезпечаване и заплащане на акциза, а за всяко лице,
което държи акцизни стоки, за които не може да представи документ,
удостоверяващ внасянето на дължимия акциз. Липсата на ограничение в правната
норма, в смисъл, че задължение за представяне на документ, удостоверяващ
плащането на дължимия акциз, имат само регистрираните по този закон лица и че
само когато нарушението е извършено от регистрирани за целите на този закон лица може
да се ангажира отговорността им, дава основание на съда да счита, че
конкретното административно нарушение може да бъде осъществено от всяко лице в
качеството му на държател на акцизни стоки, за които не е могъл и не е
представил документи, удостоверяващи плащането, начисляването и обезпечаването
на дължимия акциз.
Не се споделят и доводите, че не е установено по безспорен начин, че именно
дружеството е държало намерите акцизни стоки. От
доказателствата по делото, включително тези от досъдебното производство, се
установява, че управителят на дружеството е заявил през орган на досъдебното
производство, че на 16.04.2019г. в складовото помещение - зад параван, в
магазина, стопанисван от управляваната от него фирма "Никон-Сиди"
ЕООД, митничарите са установили общо 28, 500 литра ракия. Т.е. налице е
признание от самия управител на дружеството, че складовото помещение е част от
магазина. За това складово помещение св. Д. сочи, че е била помолена от управителя да
съхранява негови лични неща, но от показанията на последния е видно, че същият
е съхранявал и алкохол, който е на управителя на дружеството. С оглед
изложеното може да се направи извод, че това помещение фактически е предоставено
за използване от дружеството като склад към магазина. Ето защо не може да се
приеме, че Н. е упражнявал държане върху намерения алкохол като физическо лице.
Напротив, дружеството чрез своя управител е осъществявало държане върху
алкохола, който е без документи, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126 от ЗАДС.
Неправилно е отменено НП и в частта за
отнемане в полза на държавата вещите - предмет на нарушението, тъй като е
налице противоправно поведение на
субекта, във фактическото владение на когото са установени акцизните стоки.
При горните съображения, решението на районния съд
следва да бъде отменено, като бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление в неговата цялост.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 16.06.2020 г., постановено по НАХД №
326 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4832/2019 г.
на Началник Отдел „МРР-Дунавска“ при ГД „МРР“ към ЦМУ - Агенция „Митници“, с което на
„НИКОН-СИДИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, управлявано и
представлявано от Н.К.Н., за нарушение
на чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС и на основание чл.126, ал.1, предл.1, т.2
от ЗАДС, във вр. с чл.128, ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, както и на основание
чл.107е, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от същия закон са отнети в полза на
държавата стоките предмет на нарушението – 57 бр. пластмасови бутилки с
вместимост всяка по
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/