Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
изслуша докладваното от
съдията административно дело № 1485/2022г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК). Делото е образувано по жалба от ЕТ „Дионисий-Е.Д.“,
представлявано от Е.Д.Т. срещу решение №127/06.06.2022г. на директора на ТД на
НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на едноличния търговец
срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С220003-022-0031312/18.05.2022г., издадено от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
В
ДОПК не е предвиден ред, по който следва да се разглеждат посочените жалби.
Следователно, на основание § 2 ПЗР на
ДОПК приложение следва да намерят разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ и Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
В
АПК не е предвидена изрична норма в този смисъл. Доколкото обаче се оспорват
действия по принудително изпълнение, следва да се цитира чл. 437, ал.
1 ГПК, предвиждаща, че жалбите се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да
се изслушат свидетели и вещи лица. Ето защо и макар, че е посочено, че съдът се
произнася с решение, настоящият състав намира, че следва да се произнесе в закрито заседание по процесния спор.
Решение №127/06.06.2022г. на директора на ТД на НАП –
Варна е било съобщено на адресата му - ЕТ „Дионисий-Е.Д.“, представлявано от Е.Д.Т.
на 06.06.3022г. и жалбата срещу него е постъпила в 7-дневния срок по чл.268 от ДОПК на 13.06.2022г. С нея се иска отмяна на решението и отмяна на действията
на публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна по налагане на запор с
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С220003-022-0031312/18.05.2022г.
Жалбоподателят твърди, че запорът е наложен върху банкова сметка ***
„Инвестбанк“ АД, по която постъпват субсидии от Държавен фонд „Земеделие“,
които се явяват несеквестируеми вземания по смисъла на §1 т.50 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и съгласно чл.520 ал.2 от ГПК във връзка
с чл.444 т.8 във връзка с чл.11 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013г.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика.
В
оспореният административен акт е посочено, че по отношение на едноличния
търговец са налице материалните предпоставки по чл.195 от ДОПК за налагане на
обезпечителни мерки, за които се твърди, че са наложени правилно по реда на
чл.202 от ДОПК. Административният орган се позовава на чл.213 от ДОПК, чиято
разпоредба според него изчерпателно и изрично сочи несеквестируемите имущества
и доходи на длъжника, които не могат да бъдат предмет на принудително
изпълнение и средствата от субсидии на земеделските производители не са
включени в тази защита.
От представените
в административната преписка документи и доказателствата, приложени към жалбата
съдът прави следните изводи от фактическа страна:
От становище на старши публичния изпълнител
става ясно, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № **********/2021г.
по описа на ТД на НАП – Варна във връзка с наложени обезпечителни мерки – запор
върху банкова сметка *** № С220003-022-0031312/18.05.2022г. за задължения по
декларации обр.6 за периода от 01.01.2018г. до 31.11.2021г. и глоби от община
Варна в общ размер от 8856.44 лева. Изпратено е запорно съобщение с изх.№
С220003-003-0025232/18.05.2022г. до Инвестбанк АД, което е било връчено на
27.05.2022г.
ЕТ
„Дионисий-Е.Д.“, представлявано от Е.Д.Т. е земеделски производител, който е
подал заявление за подпомагане с вх.№ 19549986/07.05.2021г. и УРН 184433 с
регистрирани за ползване земеделски
парцели. Същият е получавал по процесната банкова сметка *** „Земеделие“, на 31.05.2022г.
сумата от 18 097.33 лева и сумата от 6 032.45 лева, което дерогира
липсата на отговор от банката за получени от земеделския производител субсидии
от Държавен фонд „Земеделие“. Освен факта на получаване на субсидии по
запорираната банкова сметка, ***, че жалбоподателят е регистриран земеделски
производител.
Следователно,
спорът е правен и касае въпроса дали получените от земеделския производител суми
за подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“ представляват несеквестируем доход
?
Въз
основа на установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С
оспореното в настоящото производство решение на директора на ТД на НАП-Варна по
чл. 197, ал. 1 от ДОПК е потвърдено ПНОМ на публичен изпълнител.
Въз основа на граматическото и систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК следва извода, че предмет на
съдебен контрол в настоящото производство са както решението на директора на ТД
на НАП – Варна, така и потвърденото с него постановление за налагане на запор.
И двата оспорени акта са издадени от компетентните за
това органи, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.
С потвърденото от директора на ТД на НАП – Варна
постановление е наложен запор върху банкови
сметки на ЕТ „Дионисий – Е.Д.“, представляван от Е.Д.Т., по които са извършени плащания от ДФ „Земеделие“.
Няма спор, че законът предвижда пълна секвестируемост
на имуществото на длъжника за погасяване на публичните му задължения, като в
чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са регламентирани изключенията от този принцип.
Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно
определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с
императивни правни норми, които се прилагат служебно.
Най-общо несеквестируемото имущество може да бъде
групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания,
като предмет на настоящия спор са несеквестируемите вземания и вземанията,
върху които не се допуска принудително изпълнение, т. е. тези, за които е
налице забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от
непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби.
Не се спори между страните по делото, че
жалбоподателят има качеството на земеделски производител по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, както и че преведените по банковата му сметка в Инвестбанк АД парични средства от ДФЗ представляват финансиране по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и са с произход
от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ). Подпомагането на
земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските
производители. Според чл. 17а от с. з. средствата, отпуснати от европейските
фондове по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са публични финансови
средства, като на основание чл.11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението и
контрола по разходването им се извършва от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА). Плащанията от
фондовете на ЕС се различават от целево предоставяните средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, поради което попадат в
обхвата на забраните по чл.100 от Закона
за държавния бюджет на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за
2022 г. /В сила от 01.01.2022 г., обн. ДВ. бр.18 от 4
Март 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 5 Юли 2022г./, който гласи:
„Ал.1 Целево предоставяните средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват
за обезпечения. Ал.2 Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за
принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица.“. Следователно, макар и да не попадат в обхвата на
изключенията по чл. 213 от ДОПК, процесните субсидии се подчиняват на същия
режим на несеквестируемост, което се извежда от актовете на приложимото
общностно право, които имат директен ефект и се ползват с предимство пред
националното законодателство.
Цялостната регламентация на финансовите помощи от ЕС
е подчинена на принципа за целево разходване на средствата. Правото на
финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед на качеството и личността на
земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания и има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС. За съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка. Съобразно Регламент (ЕС) №
1360/2013 г. бенефициери на тези плащания в пълния им размер са регистрираните
земеделски производители. Целта на субсидирането е влагането на средствата в
осъществяваната от земеделските стопани дейност по схемите и мерките в рамките
на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на
бенефициерите, било то и публични. Регламентът предвижда, че плащанията следва
да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно
по предназначение. Касае се за публично целево финансиране по смисъла на §1, т.
50 от ДР на ЗПЗП и единственият овластен да получи средствата в пълния им
размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно, тези средства
са несеквестируеми и не могат да се използват за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания. Аргумент в подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 520, ал. 2 от ГПК, която не допуска изпълнение върху
средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. По
аналогия следва да се приеме, че средствата от ЕС на земеделските стопани също
са несеквестируеми, след като имат един и същ целеви характер. Без правно
значение е обстоятелството, че едноличният
търговец разполага с
възможността да поиска замяна на обезпечителната мярка или разрешение част от
постъпилите или постъпващите суми да се оставят на негово временно разпореждане
за неотложни плащания, защото това не променя извода, че запорираните средства
са с несеквестируем характер и не могат да бъдат обект на обезпечение. В допълнение следва да се има предвид, че съгласно т. 13 от Tълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по
сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или
вземания, по които не се
допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с
постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска
принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания,
изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо, над общия размер
на другите секвестируеми постъпления.
Ето защо, запорът върху сметката на жалбоподателя
относно постъпилите и постъпващите по нея субсидии от ДФ „Земеделие“ противоречи на
материалния закон, поради което постановлението за налагане на обезпечителни
мерки в тази му част, както и потвърждаващото го решение на директора на ТД на
НАП - Варна следва да бъдат отменени като незаконосъобразни по същество. В този смисъл са
и решение № 143/25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016г. по описа на ВКС, ІІІ г.
о., решение № 71/30.05.2019 г. по адм. д. № 59/2019 г. по описа на
Административен съд - Габрово, решение от 23.04.2018 г. по адм. д. № 941/2017
г. по описа на Административен съд – Велико Търново; решение от 07.07.2020 г.
по адм. д. № 266/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново,
решение № 1144 от 03.07.2020г. по ч. адм. д. № 615/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, решение № 107 от 08.07.2021 г. по адм. д. №
147/2021 г. по описа на Административен съд – Шумен, решение № 66 от 06.07.2021
г. по адм. дело № 99/2021 г. по описа на Административен съд – Видин, решение №
117 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 92/2020 г. по описа на Административен съд
– Видин, решение от 15.12.2021 г. по адм. д. № 409/2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич, решение № 166 от
4.05.2022 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 51/2022 г. и др.
При основателност
на жалбата, нейният подател има право да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски, но такова искане не е предявено.
Воден от изложеното,
както и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК във връзка с чл.197 ал.3 от ДОПК,
Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№127/06.06.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на ЕТ „Дионисий-Е.Д.“, представлявано от Е.Д.Т. срещу
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С220003-022-0031312/18.05.2022г., издадено от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
ОТМЕНЯ постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№ С220003-022-0031312/18.05.2022г., издадено от старши публичен изпълнител
в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, с което е наложен запор върху
налични и постъпващи суми, представляващи субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ по банкови
сметки на ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ с ЕИК *********, представлявано от Е.Д.Т. с ЕГН **********
в Търговска банка „Инвестбанк“ АД в това число върху постъпили на
31.05.2022г. суми от Държавен фонд
„Земеделие“ в общ размер от 24 129.78 лева.
На основание
чл.268 ал.2 от ДОПК и чл.197 ал.4 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: