Решение по дело №332/2020 на Районен съд - Казанлък

 

                                       Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

                                      гр.Казанлък,18.06.2020г.

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА                        

Казанлъшки  районен съд,втори наказателен състав,в открито  заседание

на четвърти юни    ................................................

през  две хиляди  и  двадесета  година  в  състав :

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВА  МАЖДРАКОВА

при секретаря Димитринка Иванова и в присъствието  на прокурора....................., като разгледа докладваното от съдия Маждракова, а.н.д.№ 332  по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят В.Г.З.,чрез процес.си представител адв.Я.Тончева  е обжалвал Наказателно постановление  №19-0284-002979/24.01.2020г. на Началник  сектор  към ОДМВР-Стара Загора, РУМВР-Казанлък, с което са му наложени адм.наказания – глоба в размер на 100лв., на осн.чл.180ал.1т.3пр.2 от ЗДвП,глоба в размер на 100лв.,на осн.чл.180ал.1т.3пр.2 от ЗДвП,както и глоба в размер на 10лв.,на осн.чл.183ал.1т.1пр.1,2 от ЗДвП.Твърди,че не оспорва установената фактическа обстановка, компетентността на наказващия орган  и  съжалява за допуснатото адм.нарушение,но счита,че  при  определяне на наказанията за едно адм.нарушение са наложени две отделни адм.наказания.Моли едното от тях да бъде отменено,другото - намалено,както и да  се отмени  НП в частта,с която на осн. Наредба № I-з-2539 на МВР се отнемат контролни точки.Счита,че  в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените  по  делото съд.разноски.

          Въззиваемата страна- РУ на МВР-гр.Казанлък, редовно призована, не изпраща представител,като  взема  писмено становище по жалбата чрез процес.си представител. Същият счита,че жалбата е неоснователна, атакуваното НП е правилно и законосъобразно.Прави възражение за прекомерност на евентуалното адв.възнаграждение.

         По делото се събраха гласни и писмени доказателства,от съвкупната преценка на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

         На 28.12.2019г. актосъставителя И.И. съставил против жалб.В.З., АУАН с бл.№ 630806 за това,че на  същата дата около 08.50ч. в с.Д.,по ул.“Искра“, в посока север-юг е управлявал  собственият си лек  автомобил м.“Мерцедес“ с рег.№ ВТ 7882 КР,като  при навлизане  в населеното място от север, е преминал  през железопътен прелез при спуснати бариери и мигаща червена светлина. При проверката водача не е носил свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него - адм.нарушения по чл.52 т.1 и т.2,чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.

 

          Горната фактическа обстановка се подкрепя изцяло от показанията на актосъставителя И.И. и  св.Ц.Н.,които обясниха,че  при проверката установили,че на прелеза на с.Д.,  жалбоподателя З.  е  преминал  при спуснати  бариери,като водачът не носел свидетелство за управление на МПС.

          Видно от представената Заповед№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи е, че  Началника на РУМВР-Казанлък е бил  надлежно  упълномощен  да   издава  НП  по ЗДвП.

          С оглед на така установените фактически положения,съдът намира следното от правна страна :

         Жалбата е  подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице, имащо право на такава, а по съществото си е  частично  основателна  по следните  съображения :

Действително на жалб.З. са вменени две адм.нарушения съответно по чл.52т.1 и   чл.52т.2 от ЗДвП  за това,че е преминал през ж.п. прелез при спуснати бариери и мигаща червена светлина. Това са две хипотези на законовата разпоредба,които в случая са били изпълнени т.е. се установява,че при преминаването на водача,бариерите са били спуснати, и е имало мигаща  червена  светлина на светофара.

Независимо,че в случая са работели и двете  забраняващи устройства за преминаване през жп прелез,съдът споделя становището на пълномощника на жалбоподателя,че не е следвало да бъдат наложени две адм.наказания,тъй като тези хипотези в закона са алтернативни и целят  санкционирането на нарушители,които не изпълняват наличните забрани /независимо какви са те дали   спусната бариера  или  мигащи  червени светлини/,с цел предотвратяване на тежки  пътнотранспортни произшествия свързани със жп транспорта. При положение ,че процесния ж.п. прелез е бил  оборудван и с двете забраняващи преминаването устройства е следвало да бъде наложено  едно  адм.наказание  на осн.чл.180ал.1т.3пр.2 от ЗДвП т.е.  втората наложена адм.санкция –глоба от 100лв.  следва да бъде отменена.

Адм.-наказателната разпоредба на чл.180ал.1т.3пр.2 от ЗДвП предвижда санкция в размер от 20 до 150лв. Наказващият орган е определил такава на жалб.З. в размер на 100лв.,като се е съобразил от една страна с личността на нарушителя ,а от друга с множеството му допуснати адм.нарушения по ЗДвП и наложени санкции,като съдът намира,че размера на наказанието  глоба в размер на 100лв. е правилно определен в размер над средния предвиден в закона,поради  което в тази му част  НП  следва да бъде потвърдено.

Видно от депозираната жалба,на практика нарушителя З.  не  оспорва наложеното му наказание по чл.183ал.1т.1 от ЗДвП - глоба  в размер на 10лв. ,което е правилно определено и следва в тази му част НП да бъде  потвърдено.

Прави се искане за отмяна  на  отнемането общо на 10бр.контролни точки,на осн. Наредба  № Iз-2359 на МВР.Съдът намира,че в настоящия случай не следва да се произнася по това направено искане,тъй като се касае за принудителна административна мярка,която се налага на водачи след влизане в сила на наказателните постановления  /видно от чл.3 ал.1 от Наредбата/.Контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление и мярката  би следвало да се обжалва по реда на АПК.

              На осн.чл.63ал.3 от ЗАНН,адв.Тончева -пълномощник на жалбоподателя претендира направените от жалбоподателя съд.разноски за адв.възнаграждение  в  размер на  350лв., а от своя страна пълномощника на въззиваемата страна в писменото си становище прави възражение за прекомерност на съд.разноски.При това положение и с  оглед разпоредбата на чл.7ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради обстоятелството, че атакуваното НП е отменено в едната му част, като се касае  за наложени  три  адм.наказания,намира,че съдът следва да присъди в полза на  жалбоподателя В.Г.З. направените съд. разноски до размера  от  200лв.

          Водим от горните мотиви съдът

 

                                           Р         Е       Ш         И :

      

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0284-002979/ 24.01.2020г. на Началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУМВР-Казанлък,в частта с която на жалбоподателя  В.Г.З. ***, с ЕГН: ********** е наложено адм.наказание глоба в размер на 100лв.,на осн.чл.180ал.1т.3,пр.2 от ЗДвП,като го

ПОТВЪРЖДАВА в останалата  му част, с която на  жалбоподателя  В.Г.З. са наложени адм.наказания глоба в размер на 100лв., на осн.чл.180ал.1т.3,пр.2 от ЗДвП,както и глоба в размер на 10лв., на осн.чл.183ал.1т.1пр.1,2 от ЗДвП.

            ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора  да заплати на В.Г.З. ***, с ЕГН: ********** направените съд.разноски за адв.възнаграждение в размер от 200лв.

         Решението подлежи на касационно обжалване  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,че е изготвено пред Административен съд-  гр.Стара Загора.

                                                                

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :