Решение по дело №609/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Ц. В. Г. [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 10 срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1717-000231/ 08.10.2023 г. на началник сектор към О. М. Добрич, по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

Оспорващият настоява атакуваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата – Началникът на сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция, намира жалбата за неоснователна и иска атакуваният акт да бъде потвърден.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МРС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорването му.

Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 30.10.2023 г. и подадена жалба по пощата на 01.11.2023 г.

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Атакуваният акт е издаден в писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и е мотивиран. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му като незаконосъобразен.

По отношение на съответствието на обжалваната заповед с материалния закон:

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Ц. В. Г. [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“, за това, че 08.10.2023 г., около 00,10 ч. в [населено място], на [улица], като вадач на МПС Ф. П. с рег. № [рег. номер], управлява посочения автомобил след употреба на наркотични вещества, констатирано с техническо средство Дръг тест 5000 с инвентарен номер ARNJ 0017 с положителна проба за наркотични вещества метамфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване № 101623 от 07.10.2023 г. и е взета биологична проба с номер 264/ 07.10.2023 г. на ЦСМП Добрич.

За установеното нарушение е съставен Акт № 936119 за установено административно нарушение от 08.10.2023 г.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“, на водач който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон, установените стойности са определящи.

Спорно в това производство е управлявано ли е МПС от оспорващия след употреба на наркотични вещества.

По делото е представен резултатът от проведеното лабораторно изследването във връзка с назначената химико – токсикологична експертиза на жалбоподателя № Е-180/08.06.2024 г. по ДП № 754/2023 г . по описа на 01 Р. М. – [населено място] – л. 64 от делото, който е отрицателен за наличието на наркотични вещества.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят посочва в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.“ Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителните административни мерки при липсата на безспорно установяване на нарушението.

С оглед изложеното настоящият състав счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед не са били налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с материалноправните разпоредби.

Н. основание чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса – 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът по жалбата прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съдът следва да остави без уважение с оглед на обстоятелството, че претендираната сума съответства на определения минимален размер адвокатско възнаграждение за този вид дела в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК А. съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1717-000231/ 08.10.2023 г. на началник сектор към О. М. Добрич, по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич да заплати на Ц. В. Г. [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 10 сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представлява сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса за завеждане на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.