№ 625
гр. В., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20221420101338 по описа за 2022 година
А. Х. А., ЕГН ********** от гр. В., ул. “М.О.” ******* със съдебен адрес:гр.
С. - 1000, ул. “Х.А.” № ***, Адвокатска кантора “Милованови”,Адвокатско
дружество “В. и Л.”, Адвокат Г. В. е предявил иск против “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД,ЕИК *******,гр.С., ул. “ул. Х.И.” № 15, представлявано
от Л.Д. и К.И. , с който се иска да се признаете за установено, че А. Х. А.,
ЕГН **********, не дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*******, сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 56347/2010г. по описа на СРС, 70 с-в, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010г., поради
погасяването им по давност, а именно: 2015.62 лева - главница по Договор за
кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г.
до окончателното й изплащане,506.44 лева - договорна лихва,76.03 лева -
наказателна лихва от 21.12.2009г. до 22.11.2010 г., 51.96 лева - държавна
такса 261.53 лева - адвокатско възнаграждение. Претендира се
присъждане на разноски.
Предявения иск е с правно основание чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор ,с който
оспорва исковата претенция с искане за отхвърлянето и като неоснователна и
1
недоказана по съображения подробно изложени в отговора с присъждане на
разноски.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема следното:
На 15.12.2010г., на основание заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 56347/2010г. по описа на СРС, 70 с-
в е издаден изпълнителен лист. На 10.01.2011г., въз основа на гореописания
изпълнителен лист по молба на взискателя ОББ АД е образувано и.д. №
129/2011 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, район на действие СГС.На
04.07.2011 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до А. А. на адреса
му в в гр. С., ж.к. “Д.”, бл. 29, ап. 7. Призовкарят е отбелязал, че лицето не
живее на адреса и е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК на 06.07.2011 г.На
04.07.2011 г. е изпратено запорно съобщение до Ю..На 01.08.2011 г. в
кантората на ЧСИ е съставен протокол, според който А. се е запознал с делото
и е отказал да получи ПДИ.На 01.08.2011 г. е постъпило удостоверение от
НАП по чл. 191 от ДОПК за дължими от А. публични задължения в размер на
450 лева, които са присъединени за събиране по делото.На 08.11.2011 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в “КМБ България” ЕООД.На 29.01.2013 г. взискателят е поискал да
се извърши справка за трудови договори и евентуално да се наложи запор
върху трудовото възнаграждение и да се насрочи опис на движими вещи на
длъжника, както и да се извършат други справки и да се предприемат
съответните изпълнителни действия.На 20.02.2013 г. ЧСИ е разпоредил да се
извърши опис на движими вещи. Изпратена е призовка за принудително
изпълнение, като на 01.03.2013 г. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.На
01.03.2016г. с молба “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискало да бъде
конституирано като взискател по делото. Съдебният изпълнител е
конституирал новия взискател на същата дата.
В продължение на повече от 2 години - от 20.02.2013г. по и.д. № 129/2011г.
по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, р-н на действие СГС, не са предприемани
валидни изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по
силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното
производство. започва да тече от датата, на която е поискано или е
2
предприето последното валидно изпълнително действие - в настоящия случай
от 20.02.2013г. Вземането, предмет на изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано процесното изпълнително дело, произтича от договор за
кредитна карта. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Заповедта за изпълнение се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо и за вземанията по
изпълнителния лист се прилага съответно общата 5-годишна давност за
задълженията за главница, и 3-годишна давност за задълженията за лихва.
Погасителната давност за задълженията за главница е изтекла на 20.02.2018г.
а за тези за лихва - 20.02.2016г.
Видно от приложеното изпълнително дело следващото валидно
изпълнително действие по смисъла на тълкувателното решение би било
изпращане на запорно съобщение до ЦКБ на 14.08.2019г.,но към тази дата
вече е била изтекла давността както по отношение на главницата ,така и по
отношение на лихвата.Респективно както вече бе изложено по-горе в
настоящия съдебен акт производството по делото е следвало и се счита
прекратено на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,считано от 21.02.2015г.
С оглед на изложеното исковата претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена така както е предявена.
С оглед уважаване на исковата претенция следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за внесена
държавна такса в размер на 116.46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 420 лв. с ДДС.Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно същото е в минимален размер
съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. А., ЕГН ********** от гр. В., ул.
“М.О.” ******* не дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,ЕИК
*******,гр.С., ул. “ул. Х.И.” № 15, представлявано от Л.Д. и К.И., сумите по
3
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 56347/2010г. по описа на СРС, 70 с-в, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 15.12.2010г., поради погасяването им по давност, а
именно: 2015.62 лева - главница по Договор за кредитна карта, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното й
изплащане,506.44 лева - договорна лихва,76.03 лева - наказателна лихва от
21.12.2009г. до 22.11.2010 г., 51.96 лева - държавна такса 261.53 лева -
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,ЕИК *******, гр.С., ул. “ул. Х.И.”
№ 15, представлявано от Л.Д. и К.И. да заплати на А. Х. А., ЕГН **********
от гр. В., ул. “М.О.” ******* деловодни разноски за настоящата инстанция
внесена държавна такса в размер на 116.46 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 420 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4