РЕШЕНИЕ № 1347

 

гр. Бургас, 18.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪД6ИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10676/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на К.Г.Д.,***, с която претендира осъждане на „Виктория Хоум“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. Бургас, да й заплати сумата 2000 лева, получена от ответника без основание – възоснова нищожна клауза от договор за гаранция между страните, сключен на 26.08.2019 год.; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения осъдителен искове е чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. първо, ЗЗД.

Ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, страните са били обвързани с договор за гаранция, сключен в писмена форма на 26.08.2019 год., по силата на който ищецът е предал на ответника сумата от 2000 лева, като гаранция за закупуване на описан недвижим имот, при достигане на конкретна цена. Според т. 1 от договора, имотът представлява ателие № 5 в гр. Бургас, ... (70 кв. м.), с обявена продажна цена от 61 000 евро, и паркомясто, с обявена продажна цена от 8000 евро. Според т. 3 от договора, при постигане на продажна цена от 60 000 евро за ателието и 7500 евро за паркомястото, окончателният договор следва да бъде сключен до 30.08.2019 год.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил поетото договорно задължение, тъй като, видно от съдържанието на изпратения по електронната поща проект на предварителен договор, площта на ателието е по-малка от посочената в договора за гаранция; на второ място, сочи, че процесният договор е нищожен в частта за паркомястото, което не е самостоятелен обект на правото на собственост, а това налага връщане на получената от ответника парична гаранция от 2000 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване твърдяната неизправност на контрахента-ответник и нищожността на договорната клауза за продажба на паркомясто – чл. 154, ал. 1, ГПК. Съдът намира, че такова доказване не е проведено. Страните са постигнали ясно и недвусмислено съгласие относно избрания и желан за закупуване от ищеца индивидуално определен недвижим имот – ателие, описано като номер, адрес и площ, с принадлежащо паркомясто. Това ателие е било предмет на пазарно предлагане, то е идентично с обекта, описан в титула за собственост на продавача – т. 2. 3. 6. от Нотариален акт № 487/28.06.2017 год. на нотариус рег. № 409. Разликата в чистата площ на ателието, съгласно договора за гаранция и нотариалния акт, не може да обоснова различен извод, тъй като К.Д. е изразила воля да закупи така индивидуализирания обект, а не родово определено ателие с площ от 70 кв. м. Съдът намира, че площта, посочена в договора за гаранция – 70 кв. м., е свързана с индивидуализацията на ателието (69.73 кв. м. според нотариалния акт), а не представлява точно определен белег за чиста площ при заявено бъдещо търсене на обект. Същото се отнася и до паркомястото – страните ясно са договорили вида на целената за закупуване част от сградата, както и цената й. Използваното наименование „паркомясто“, възприето широко в съвременния обществен живот в Република България, не означава, че ищцата е формирала воля за закупуване единствено на гараж, като самостоятелен обект на правото на собственост. Както е посочено и в исковата молба, целта на ищцата при закупуване на избраното ателие е била да получи и място за паркиране. Тази цел е била постижима чрез включване на паркомястото като част от предварителния договор, въпреки че то не е самостоятелен обект на правото на собственост, а е елемент от общите части на сградата (от площта, отредена с архитектурния план за паркиране на МПС-а). Договорът за гаранция не съдържа уговорка на страните за месторазположението на паркомястото, нито за неговия вид и необремененост от твърдения висящ механизъм. Единственото ограничение, посочено за мястото за паркиране, е желаната от купувача му цена – 7500 евро. Делото не съдържа данни за изменение на писмения договор за гаранция от страните, поради което съдържанието му ги обвързва. Желаната от ищеца цена за имота – общо 67 500 евро, е била постигната от ответника, съотв. предложена на купувача К.Д., която необосновано е отказала сключване на окончателния договор. В тази хипотеза, предвид липсата на данни за неизправност на довереника, паричната гаранция от 2000 лева не подлежи на връщане – т. 4 от договора за гаранция.

Изложеното мотивира съда да приеме, че процесната сума е получена от ответника на годно правно основание, поради което тя не следва да бъде върната на платилия я ищец.

Предвид отхвърлянето на иска, в полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на сумата – 500 лева, поради което, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, тя следва да бъде намалена до 400 лева (чл. 78, ал. 5 във вр. с ал. 3, ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год., в редакцията й към м. януари 2020 год. – при договаряне на възнаграждението).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. първо, ЗЗД на К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***9, за осъждане на „Виктория Хоум“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „.... да й заплати сумата от 2000 лева получена от ответника без основание – възоснова нищожна клауза от договор за гаранция между страните, сключен на 26.08.2019 год.

 

ОСЪЖДА К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***9, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Виктория Хоум“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., деловодни разноски в размер от 400 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: