Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр.
Хасково, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1293 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Х.К.А.
***, подадена чрез пълномощник - адв. М.К., с посочен съдебен адрес: ***,
против Решение №134 от 15.11.2021 г., постановено по АНД №798 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се
доводи, че независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл.209а ал.1 от Закон за здравето, извършеното от жалбоподателя
деяние представлявало „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото
било с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като се установило, че
жалбоподателят знаел за задължението сr за носене на защитна маска или друго подобно средство и
носил такава в себе си, но за кратко била свалена. Освен това, в помещението
нямало други лица наоколо, в непосредствена близост от 1,5-2 метра, които да са
били пряко застрашени от обстоятелството, че А. бил без поставена на носа и
устата защитна маска или друго подобно средство. Т.е. никое лице не било
застрашено от това поведение на А.. Преценката за „маловажност на случая“
подлежала на съдебен контрол. В неговия обхват се включвала и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато се констатирало, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги отчел и не
приложил нормата на чл.28, б.“а“ ЗАНН да предупреди нарушителя, то това точно
било основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
противоречие със закона. Навежда доводи, че бил неправилен направения от
Районен съд – Свиленград правен извод за немаловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението се характеризирало с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на
нормативните задължения по спазване на заповедите на органите на държавно
управление в условия на извънредно положение поради епидемия. По изложените в
касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на Районен съд –
Свиленград, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и постановяване
на друго, с което да се отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и неправилно. Претендира се присъждане на адвокатски възнаграждения за пред
двете съдебни инстанции.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково предлага да бъде оставено в сила атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С проверяваното решение състав на
Районен съд - Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №351А-38 от 15.01.2021г.,
издадено от Директор на ОДМВР - Хасково, с което на Х.К.А., за нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закон за здравето и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и е
оставил без уважение искането на адвокат М.И.К. от Адвокатска колегия –
Разград, за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на
чл.38, ал.1, т.3 от ЗА адвокатска защита и съдействие на Х.К.А. по АНД №798 по
описа на Свиленградски районен съд за 2021 година.
За да постанови този резултат, съдът
е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП административно
нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и съображения, че случаят не
може да се квалифицира като маловажен. Посочил е също, че наложената глоба е в
минималния предвиден в закона размер.
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
Настоящата инстанция споделя извода
на районния съд, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето е предвидено, че при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Видно от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г., издадена от Министъра на
здравеопазването, със същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията
на Република България, считано от 27.11.2020г. до 31.01.2021г., като в т.7 от
заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №
3.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място Х.К.А. е бил без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, въпреки съществувалото за това
задължение за гражданите, когато се намират в закрити обществени места.
С оглед изложеното, законосъобразен и
съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че А. е
извършил описаното в НП нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно- наказателната му отговорност на посоченото в НП основание.
Във връзка с наведените в
касационната жалба възражения следва да се посочи, че в случая напълно се
споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не
разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или
явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен
по чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, като е
потвърдил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил
закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и
са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №134
от 15.11.2021г., постановено по АНД №798 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.