Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260156 / 26.10.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1827 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания
чл.79 ал.1 пр.І, вр. чл.240 ал.1 и 2, вр. чл.102, вр. чл.141 ал.1, вр. чл.122 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288, вр. чл.294, вр. чл.309а и чл.304 от ТЗ; от
„Трежъри" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Овча купел“, ул. „Войводина могила" № 42 ет.2 ап.9,
представлявано от управителя Велизар Кирилов Чакалов; против „Конарт" ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул.
„Рилска" № 36 ет.0, представлявано от управителя Нешо Александров Василев;
„Анабела Съншайн" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, ул. „Васил Левски" № 80 ет.5, представлявано от управителя
Нешо Александров Василев; и "Балкан Ризорт" ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. "Средна гора" № 6
ет.1, представлявано от управителя Димитър Петров Господинов.
Ищецът твърди, че на 08.11.2013 г. по силата на два договора за заем,
обективирани в приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
85 том IV peг. № 7398 дело № 631 от 2013 г. на нотариус с peг. № 290,
кредиторът предоставил на „Ривона" ЕООД с ЕИК ********* парични заеми в
размер на сумите от съответно 10 170 лв. и 52 000 лв. Уговорено било, заемът от
10 170 лв. да бъде върнат окончателно на 02.05.2014 г., а заемът от 52 000 лв.
- на 08.05.2014 г., и двата при 3% месечна лихва, начислявана ежемесечно до
пълното изплащане. На 02.07.2014 г. бил подписан договор за заместване в дълг с
нотариална заверка на подписите с peг. № 1231 по описа на нотариус с peг. №
257, по силата на който ответникът „Конарт" ЕООД, като поемател и в
качеството си на заместващ длъжник, заместил заемателя "Ривона" ЕООД,
във всички негови задължения по договора за заем, като заместването било
извършено по реда на чл.102 ЗЗД. В б. "D" от преамбюла на договора за
заместване в дълг, страните признали за безспорно установено помежду си, че
кредиторът е изпълнил надлежно всички свои задължения към първоначалния длъжник
по сключените помежду им два договора за заем. В чл.1 и чл.2 от договора за
заместване в дълг, поемателят признал, че дължи заемните суми от съответно 10
170 лв. и 52 000 лв., както и че същите не са върнати на кредитора. В същите
длъжниците признали още, че не са извършили никакви плащания по двата заема,
което било видно от признатия размер на задълженията за главници и лихви.
Договорът за заместване в дълг бил вписан в СВ Бургас с вх. № от двойно
входящия регистър № 7863/02.07.2014 г., том 3, акт № 1. На 08.07.2014 г. бил
подписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
от 08.07.2014 г. - акт № 22 том IV рег. № 4481 дело № 614 от 2014 г. на
нотариус с peг. № 600. Със същия двамата ответници признавали, че дължат
процесните суми от съответно 10 170 лв. и 52 000 лв. - букви от "А"
до "D" вкл. от преамбюла на нотариалния акт; чл. 1, първо и второ
тире. Всички описани в нотариалния акт вземания били обезпечени с трета по ред
договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в същия. С клаузата на чл. 4 на
нотариалния акт, било учредено лично обезпечение на кредитора - пасивна
солидарност между двамата ответници – „Анабела Съншайн" ЕООД, като
ипотекарен длъжник, и „Конарт" ЕООД, като поемател. В чл. 2 от нотариалния
акт, двамата длъжници признали пълното неизпълнение на задълженията за връщане
на двете процесни главници и на всички уговорени лихви. Двамата ответника били
страни по нотариалния акт от 08.07.2014 г., предвид което всички признания,
обективирани в него, ги обвързвали. До датата на подаване на настоящата искова
молба, никой от длъжниците не бил погасил никаква част от задълженията си по
двата договора за заем. На основание учредената по договорен път и описана по –
горе пасивна солидарност, двамата длъжника отговаряли солидарно за процесинте
главници.
Заемът в размер на 10 170 лв. бил отпуснат при следния погасителен план,
подробно разписан в чл. 2 б. "F" от нотариалния акт от 08.11.2013 г.:
Падеж: Договорна лихва Вноска главница Общо вноска
03.02.2014 915,30 лв. 0 лв. 915,30 лв.
04.03.2014 305,10 лв. 0 лв. 305,10 лв.
01.04.2014 305,10 лв. 0 лв. 305,10 лв.
02.05.2014 305,10 лв.
10 170 лв.
10 475,10 лв.
Договорните лихви били възнаградителни и представлявали цена за ползване на
стоката "капитал". Понеже заемът бил краткосрочен /за срок от 6
месеца/, бил уговорен сравнително висок размер на договорната лихва от 3 % месечно,
т.е. 18 % до датата на падежа. Уговорено било, че при невръщане на главницата в
срока, заемателят дължи договорната лихва до датата на окончателното изплащане
на заемната сума /чл. 8 от нотариалния акт от 08.11.2013 г./. Ищецът
претендирал договорни лихви от 20 136,60 лв., дължими върху главницата от 10
170 лв., за периода 03.01.2014 г. - 03.07.2019 г. Високият размер на процесните
договорни лихви бил последица от виновното поведение на длъжниците, т.к. до
предявяване на иска не били налице никакви плащания по заемите, подробно
описани в нотариалния акт от 08.11.2013 г. Процесният заем бил търговска
сделка, като по чл.294 ал.1 от ТЗ между търговци лихва винаги се дължала, освен
ако е уговорено друго, а според чл.297 от ТЗ, търговска сделка не можела да
бъде унищожавана поради явно неизгодни условия. Дори и процесната лихва да е
неизгодна за длъжника, уговорката за лихви била валидна.
С приложения договор за поръчителство от 05.03.2019 г. ответникът
"Балкан Ризорт" ООД учредил поръчителство за обезпечаване на
процесните вземания на кредитора. Поръчителството било възмездно и уговорено
било възнаграждение от 1 000 лв. като насрещна престация на учреденото
поръчителство, платено на 12.03.2019 г. На основание чл.142 ал.1 от ЗЗД,
поръчителят отговарял солидарно с главния длъжник за всички неплатени суми по
договора за заем, т.е. за пълния размер на процесиите главница и лихви.
Всички процесни вземания били признати от двамата ответника с подписване на
нотариалния акт от 08.07.2014 г., откогато прекъсвала давността. Така до
предявяването на настоящият иск на 24.06.2019 г. не била изтекла 5-годишната
погасителна давност, като следвало да се има предвид пощенското клеймо /решение
№ 148 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 1130/ 2010 г., ГК, III ГО, на ВКС/. Съгласно
трайната практика на ВКС, съгласието на кредитора да получи заемната сума не
превръщало заема в "периодично плащане", по смисъла на чл. 111
б."в" от ЗЗД /решение № 261 от 12.07.2011 г. по № 795/2010 г. на ВКС,
IV ГО/, като такова периодично плащане липсвало и при уговорено връщане на
заемната сума на погасителни вноски на определени дати /решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО; решение № 103 от
16.09.2013 г. на ВКС по т.д. № 1200/2011 г./. Предвид учредената пасивна
солидарност с договора за заместване в дълг и с нотариалния акт от 08.07.2019
г., двамата ответници отговаряли солидарно и за законните лихви; а поръчителят
отговарял солидарно с другите двама ответници, въз основа на процесния договор
за поръчителство. Исковата молба прекъсвала давността от датата на изпращане по
куриер на 02.07.2019 г., на основание чл.62 ал.2 от ГПК /решение № 182 от
17.11.2010 г. по т.д. № 76/2014 на ВКС, ТК, II ТО/.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди тримата ответника, да му заплатят солидарно следните суми:
1. Сумата от 10 170 лв.,
представляваща предоставена в заем на „Ривона" ЕООД с ЕИК ********* сума,
въз основа на договор за паричен заем по нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 85 том IV peг. № 7398 дело № 631 от 2013 г. на нотариус с peг. № 290,
ведно с договорната лихва от 3% месечно за периода от завеждане на иска
/03.07.2019 г./ до окончателно изплащане на главницата;
2. Сумата от 20 136,60 лв.,
представляваща договорна лихва от 3 % месечно върху заемната сума от 10 170
лв., предоставена въз основа на горния договор за паричен заем, дължима за
периода 03.01.2014 г. - 03.07.2019 г.;
3. А в случай на отхвърляне на
иска за сумата от 20 136,60 лв., то тримата ответника да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца солидарно сумата от 3 096, 22 лв., представляваща законната
лихва върху заемната сума от 10 170 лв., предоставена въз основа на горния
договор за паричен заем, дължима за периода 03.07.2016 г. - 03.07.2019 г.
Ищецът претендира, да му се присъдят направените по делото разноски, както
и делото да се гледа в негово отсъствие, в случай на неявяването му в първото
открито съдебно заседание. В допълнително писмено становище по делото иска
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Ответниците не представят отговори на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание не изпращат
свои процесуални представители.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответниците не представиха в срок отговори на исковата молба, не се явиха в първото и
единствено открито съдебно заседание по делото, нито изпратиха свои пълномощници,
не направиха и искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В допълнително писмено становище по делото ищецът, чрез пълномощник, направи
искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК.
Ето защо, налице са положителните процесуални предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за
постановяване на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид изцяло уважените главни
искове, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност
такива.
Предвид изцяло уважения иск /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, ответниците следва да бъде осъдени солидарно да заплатят на ищеца
деловодни разноски от 1 212,26 лв. за държавни такси.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Конарт" ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Рилска" № 36 ет.0,
представлявано от управителя Нешо Александров Василев; „Анабела Съншайн" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, ул. „Васил Левски" № 80 ет.5, представлявано
от управителя Нешо Александров Василев; и "Балкан
Ризорт" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, ул. "Средна гора" № 6 ет.1, представлявано от управителя
Димитър Петров Господинов; ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Трежъри" ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Овча купел“, ул. „Войводина
могила" № 42 ет.2 ап.9, представлявано от управителя Велизар Кирилов
Чакалов; сумите, както следва:
1. Сумата от 10 170 лева, представляваща предоставена в заем на „Ривона"
ЕООД с ЕИК ********* сума, въз основа на договор за паричен заем по нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека от 08.11.2013 г. с № 85 том IV peг. №
7398 дело № 631 от 2013 г. на нотариус с peг. № 290, ведно с договорната лихва от 3% месечно за периода от завеждане на иска
/03.07.2019 г./ до окончателно изплащане на главницата; както и въз основа на
последвали - договор за заместване в дълг от 02.07.2014 г. с нотариална заверка
на подписите с peг. № 1231/ 02.07.2014 г. на нотариус с peг. № 257; нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 08.07.2014 г. -
акт № 22 том IV рег. № 4481 дело № 614 от 2014 г. на нотариус с peг. № 600; и
договор за поръчителство от 05.03.2019 г.;
2. Сумата от 20 136,60 лева, представляваща договорна лихва от 3 % месечно върху
заемната сума от 10 170 лв., предоставена въз основа на горния договор за
паричен заем, дължима за периода 03.01.2014 г. - 03.07.2019 г.; както и
3. Сумата от 1 212,26 лева, представляваща деловодни разноски за държавни
такси.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответниците възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ: