Р Е Ш Е Н И Е
№ 509/21.10.2019 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 444 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от П.А.С. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0294-000367 от 08.08.2019 г. на началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и немотивирана. В жалбата се твърди, че на посочената дата жалбоподателят не е имал качеството водач на МПС, тъй като не бил управлявал МПС, автомобилът бил преместен и впоследствие управляван от трето лица Т*** Д*** Т*** . Моли се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, не изразява становище по жалбата.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.08.2019 г. от С*** И*** И*** , на длъжност мл.автоконтрольор в РУ Лом, в присъствието на Т*** В*** А. и В*** Г*** Б*** посочен като свидетел очевидец, двамата служители на РУ Лом, е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АА, бл.№ 435657, против П.А.С., за това, че на 08.08.2019 г., около 10.40 часа, в гр.Лом, ул.И*** в района на номер 13, управлява собствения си лек автомобил Б*** Х5 с рег.№ 55 51 ВН, като отказва да бъде извършена проверка за установяване на алкохол с техническо средство, отказва да даде и кръвна проба за медицинско изследване. Водачът има забавен говор и лъха на алкохол. В АУАН е посочено, че с това водачът е нарушил чл. 174, ал.3 ЗДвП, че като доказателство са иззети СУ МПС, контролен талон и 2 броя регистрационни табели. АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетелите. АУАН е подписан и от П.А.С., с изричното възражение „ не управлявах автомобила, не съм карал …/ не се чете/…не ме е видял да карам..“/ л.9 от делото/. На другия ден 09.08.2019 г., с вх.№ УРИ 294000-10494 П.А.С. подал възражение до началника на РУ при МВР Лом, в което подробно описал случилото се от предходния ден, като отново заявил, че не е карал колата, като посочил и осем свидетели, които присъствали на 08.08.2019 г. на ул.И*** , където е станало твърдяното нарушение. Във възражението същият не отрича, че е отказал проба за употреба на алкохол, като обяснява, че са били на сватба до ранните часове на деня, но категорично отрича да е управлявал автомобила/л.12 от делото/.
В административната преписка се съдържа докладна записка № УРИ 294р-16730/08.08.2019 г., от актосъставителя С*** И*** „ относно оказано съдействие на колегите от ПЗ Изток и съставен АУАН, серия АА, бл.№ 435657 по ЗДвП“. Като в същата е посочено, че на въпросната дата около 10.45 часа е извикан от колегите да извърши проверка за употреба на алкохол на П.А.С., но същият се държал арогантно и отказъл теста, както и издадения талон за медицинско изследване, като заявил, че не е управлявал МПС. Поради което му е съставил АУАН, който С. подписал, като направил възражение относно установеното нарушение./ л.13 от делото/.
След подаденото възражение, на 12.08.2019 г. са събрани писмени обяснения/сведения от свидетелите Т*** В*** А. и В*** Г*** Б*** , двамата служители в РУ на МВР Лом, приложени са и сведения от 08.08.2019 г. от П.А.С. и Т*** Д*** Т*** /л.15-18 от делото/. Липсват данни да са разпитвани посочените във възражението свидетели или да е извършена допълнителна проверка по случая.
Очевидно без да е извършена проверка по случая още същия ден е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0294-000367 от 08.08.2019 г. на началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, с която на П.А.С. е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца./ л.10 от делото/.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис едва на 09.09.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 17.09.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е постановена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото заповед № 301з – 1411/07.06.2017 г., която е цитирана и в оспорения акт, директорът на ОДМВР Монтана, на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 43, ал.4, във връзка с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Монтана, включително т.8 началника на сектор „Охранителна полиция“ при РУ Лом, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т.1 от ЗДвП. Видно от приложеното удостоверение изх.№ УРИ 301р-16329/04.09.2017 г. О*** И*** е преназначен на длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ към РУ Лом./ л.27 от делото/. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал.2, вр. чл. 37, ал.1, т.2 и чл. 30, ал.1, т.5 от ЗМВР, директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки /чл. 31, т.2 от ЗМВР/, поради което с представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Процесната заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави мотивирана. Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя, че т.к. макар да е съставен АУАН, НП не е издадено, предвид което заповедта е преждевременна. Не споделя и че т.к. не е посочен номер на свидетелството за правоуправление, това е съществено нарушение.
В заповедта е вписано правното основание за издаването на акта – чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, в приложимата редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ /изм.ДВ бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б.“б“ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.4 установените стойности са определящи.
В ЗППАМ освен това са изложени ясни мотиви относно установеното с АУАН нарушение на разпоредби на ЗДвП, визирани в нормата на чл. 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП, в която е предвидена административнонаказателна отговорност за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Като материалноправна предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които и отказ на водач на моторно превозно средство да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Очевидно административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения АУАН серия АА № 435657/08.08.2019 г. е установено, че на 08.08.2019 г. около 10.40 часа в гр.Лом, на ул.И*** , в района на номер 13, П.А.С. като водач на МПС Б*** Х5 с рег.№ М 55 51 ВН, управлява собствения лекия автомобил, като. водачът отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта в издишания въздух с Алкотест 7510 с № ARDM – 0225. Отказва да даде и кръвна проба за медицинско изследване. Това описание от фактическа страна изцяло кореспондира с една от хипотезите на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. Настоящият състав на съда намира, че вписването в ЗППАМ на останалите фактически обстоятелства, изложени в АУАН серия АА № 435657/08.08.2019 г. са надлежно вписани.. Възможността на адресата на ПАМ да осъществи защитата си срещу налагането на мярката не е била ограничена.
При преценка материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът съобрази следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че на 08.08.2019 г. около 10.00 часа на ул.И*** е възникнал конфликт между служителите на РУ МВР Лом - Т*** В*** А. и В*** Г*** Б*** и П.А.С., при който е следвало да бъде преместен неправилно спрял на улицата автомобил Б*** , на който е имало табели „Кумове“. Безспорно в тази връзка са повикани колегите от КАТ, в т.ч. и мл.автоконтрольор С*** И*** И*** , който твърди, че е повикан в 10.45 часа, а в АУАН който той съставил, посочил, че нарушението е извършено в 10.40 часа, т.е. безспорно същият не е установил лично твърдяното, че П.С. е управлявал МПС, а единствено е установил, че същият е отказал да му бъде извършена проверка както с Алкотест, така и кръвна проба. Иванов така е посочил и в докладната записка/л.13 от делото/.Още при съставяне на АУАН, С. изрично възразил, че не е управлявал автомобила, същото повторно заявил и в подаденото на 09.08.2019 г. възражение, като посочил и осем свидетели. По негово искане по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К*** Ч*** Л*** без родство и роднините П. Т*** Б*** и Т*** Д*** Т*** , като последният поддържа изложеното в сведението дадено пред МВР на 08.08.2019 г., че лично той е управлявал въпросния автомобил Б*** , т.к. всички останали били на сватба до сутринта и били пили.
Дадените от всички свидетели показания пред съда, са последователни, логични и непротиворечиви, същите не противоречат и на изложеното в сведенията от служителите на РУ МВР Лом, с единствена разлика, че двамата служители Т*** В*** А. и В*** Г*** Б*** , твърдят, че автомобилът бил преместен от П.С., а всички останали свидетели, че това е сторил Т*** Т*** , който впоследствие дори закарал П.С. ***, където същият бил задържан за 24 часа.
Като извърши преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав не приема за безспорно доказано визираното в АУАН серия АА, бл.№ 435657/08.08.2019 г. обстоятелство, че на тази дата в 10.40 часа на ул.И*** в района на номер 13, жалбоподателят П.А.С. е управлявал собствения си лек автомобил Б*** Х5, с рег.№ М 5551 ВН, респективно е имал качеството водач на МПС. Качеството „водач“ е от съществено значение за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1 от ЗДвП и следва да е установено по несъмнен начин за лицето, спрямо което се налага мярката. В оспорената заповед административният орган се е позовал на факти, установени единствено със съставения против С. АУАН серия АА, бл.№ 435657/08.08.2019 г., като въпреки изричните възражения от лицето, както и докладната от актосъставителя С*** И*** , от която безспорно се установява, че същият не е очевидец, свидетел който лично да е установил С. да е управлявал МПС, въпреки това по думите на колегите е съставил АУАН, като е възприел, че същият е управлявал МПС. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай по делото са ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила на АУАН-а. Сърбаните писмени доказателства и показанията на свидетелите К*** Ч*** Л*** , П. Т*** Б*** и Т*** Д*** Т*** , предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, които твърдят, че С. не е управлявал автомобил, се подкрепят косвено и от докладната на С*** И*** , както и от писмените сведения на Т*** Д*** Т*** , дадени още на 08.08.2019 г.. Посоченото в докладната на мл.автоконтрольор С*** И*** също води на заключение, че не е категорично установено към момента на съставяне на АУАН П.С. да е управлявал моторното превозно средство.
Презумптивната доказателствена сила на АУАН следва да се счита опровергана, а по делото не се представят никакви други доказателства, от които да се направи заключение за верността на посочените в ЗППАМ обстоятелства. Поради това и не е безсъмнено доказано към момента на издаване на обжалваната заповед да са били налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на ПАМ. Наложената на жалбоподателя ПАМ подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с материалноправните разпоредби.
В производството не е направено искане за заплащане на разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка№ 19-0294-000367 от 08.08.2019 г. на началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом.
Решението е окончателно и неподлежи
на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Административен съдия: