Определение по дело №761/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 948
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20203100500761
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./…….03.2020г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА  

                                   ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 761 по описа на ВОС  за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 10283/06.02.2020г. от  ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2  срещу Решение № 340/23.01.2020г. по гр.д. № 16893/2019г. на ВРС, 7св.,в частта, с която   въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на В.А.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1589,63лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 216,73лева, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение по тримесечие- първо число на месеца следващ отчетния период до 16.10.2019г.вкл. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано,  моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което  иска  да бъде  отхвърлен. Излагат се твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР  и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово правоотношение  - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца  нощен труд,както и,  че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа.  Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди, че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е посочено,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е  равно на сочения от  ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението му не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки  и др.  Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 255.85лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г. /138.89лв. и 116.96 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в общ размер на 55.38 лева/сбор от 21.76лв. и 33.62 лева/ съгласно заключението на вещото лице.

Моли за присъждане  на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от  насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане  първоинстанционното решение, като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 10283/06.02.2020г. от  ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2  срещу Решение № 340/23.01.2020г. по гр.д. № 16893/2019г. на ВРС, 7св.

 

 

НАСРОЧВА за 11.05.2020г. от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.

   

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: