Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, IV- ти първоинстанционен
състав, в открито съдебно заседание на 04.02.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 599/2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на М.М.М. със
съдебен адрес *** срещу О.С.
Ищецът твърди в
исковата молба, че на 23.09.2018 год. около 00.00 ч. в гр. С., ходейки по
десния тротоар на ул. „П.“ в посока от ул. „З. Р.“ към ул. „З.Х.“ пред № 148,
слизайки от тротоара стъпил в несигнализирана и необезопасена дупка, образувана
от потънала под нивото на улицата шахта, при което паднал на лявата си страна,
като си счупил лопатката на лявата ръка и контузил левия си крак в областта на
коляното. Твърди, че от произшествието са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в счупване на лопатката на лявата ръка и контузия на левия крак в
областта на коляното; получил оток, спонтанна и палпаторна
болка в областта на лявата раменна става /лопатката/, както и силна палпаторна и функционална болка и оток в областта на лявото
коляно. След извършен преглед и рентгетнография на
ищеца е поставена диагноза счупване на лопатката с придружаващо заболяване
контузия на коляното; изписана му е ортеза за рамото
и еластична превръзка за коляното. Вследствие инцидента лявата ръка на ищеца
била обездвижена с ортеза за период около 30 дни, а
коляното било фиксирано с еластичната превръзка за 30 дни. Към настоящия момент
ищецът продължава да изпитва болки в левия горен крайник и левия долен крайник
при натоварване и промяна на времето. Неимуществените вреди на ищеца се
изразяват в болки и страдания, ежедневен дискомфорт –
затруднено обслужване в бита при хранене, обличане, вземане на баня и др. за период около 4 месеца. Ищецът има
нужда от постоянна помощ при извършване на ежедневните дейности. Наред с
претърпените физически болки и страдания ищецът преживял и силен страх от
случилото се, станал раздразнителен и изпитвал безпокойство. Сочи, че
претърпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от произшествието,
причина за което е неизпълнението на задълженията на о.С. да поддържа в цялост
участъци от пътя, които са нейна собственост /§7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА/ и за
който път тя била длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно
състояние /чл. 167 от ЗДвП/. Моли съда ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение по чл. 49 от ЗЗД за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 23.09.2018
год. до окончателното изплащане.
В писмения отговор
ответникът оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че в участъка на произшествието
на ул. „П.“ няма изграден тротоар, като към 23.09.2018 год. и понастоящем върху
пътното платно срещу № 148 на същата улица или в близост до мястото няма
потънала под нивото на същата шахта. Оспорва изцяло твърденията на ищеца,
касаещи мястото на настъпване на инцидента, като твърди, че описаните
увреждания не са получени в описания в исковата молба участък и по твърдяния от ищеца начин. Сочи, че към 23.09.2018 год.
ищецът не е бил диагностициран с описаните от него
увреждания, тъй като в представения с исковата молба фиш за спешна медицинска
помощ от 23.09.2018 год. не са записани травматични увреждания, в частност
фрактури, а травмите са констатирани едва на 25.09.2018 год., т.е. два дни след
инцидента. Оспорва към 23.09.2018 год. да са били налице описаните в исковата
молба травми за ищеца. Оспорва и причината за настъпването на вредите. Дори да
се приеме, че ищецът е получил твърдяните травматични
увреждания по описания начин, място и време, сочи, че същите се дължат изцяло
на самопричиняване, поради неполагане на необходимото
внимание, както и поради неспазване на правилата за движение. Твърди, че в
посочения участък улица „П.“ е добре осветена и при проява на необходимото
внимание при движение ищецът е могъл да предотврати твърдяното препятствие на
пътя, както е следвало да избира внимателно маршрута си предвид
обстоятелството, че се е придвижвал в тъмната част на денонощието. Сочи също
така, че ищецът е следвало да се движи по тротоара, какъвто имало изграден от
лявата страна на улица „П.“ в съответствие с правилото на чл. 108 от ЗДвП,
според което пешеходците следва да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно, като могат да се движат и по платното за движение, противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница. Оспорва също така периода, вида и интензитета на търпените
от ищеца болки и страдания. Счита, че претендираното обезщетение е завишено и не съответства на
действително претърпените неимуществените вреди. Моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск или да намали обезщетението по справедливост.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Според заключението
на съдебно-техническата експертиза на вещото лице В.С. *** няма изграден
тротоар и бордюри. Пред гаража под къщата до настилката на улицата теренът е
покрит с циментова замазка и е равен. Пред вратата към двора теренът е
подравнен и няма неравности и движението по него е възможно на пешеходци без
проблем. На отсрещната страна на улицата, където се е движел ищецът, срещу №
148 има заустване на тупик.
Откъм улица „З.Х.“ има къща, пред която има изграден тротоар с плочки и бордюр,
който е в много добро състояние и придвижването по него е безпроблемно. В
посока улица „З. Р.“ има ограда на терен, пред който не е изграждан тротоар и
там не е подходящо за движение на пешеходци, тъй като разстоянието до пътната
настилка е около 1 м. В района на заустването на тупика срещу № 148 на ул. „П.“ има ревизионна шахта, която
има пропадане около 2 см. откъм страната на тупика.
Пред къщата има бетонов стълб на улично осветление, което по сведение на
живущите в процесния участък работи нормално и няма
проблем с осветяването на улицата. Улица „П.“ в района около № 148 е в много
добро състояние, настилката е от асфалтобетон, няма деформация /пропадане,
дупки и пр./ и движението по нея е безпроблемно за пешеходци.
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. К.С. на 23.09.2018 год.
при падане ищецът получил травма в областта на лявата раменна става и контузия
на лявото коляно. Първа помощ на ищеца е оказана в МБАЛ-С., където е направена
рентгенова снимка на лява раменна става и е поставена диагноза – контузия на
лява раменна става. На 25.09.2018 год. е бил направен преглед на ищеца от
ортопед – травматолог и е поставена диагноза „счупване на лява лопатка“.
Поставена е обездвижваща ортеза на ставата за 1
месец. Към момента на прегледа на ищеца от вещото лице на 20.01.2019 год. е
установено, че същият все още се оплаква от болки при натоварване на лявата
ръка. Обемът на движение в лявата раменна става е запазен. При нормално
протичане на лечебния процес периодът на възстановяване от подобен вид травми е
около 3 месеца. При прегледа вещото лице е установило, че функцията на лявата
ръка на ищеца е възстановена. През периода на лечение ищецът е търпял болки и
страдания, като в първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет.
Лечението при ищеца е било адекватно и правилно проведено.
Според представения
по делото амбулаторен лист при извършения преглед на ищеца на 25.09.2018 год.
била констатирана и травма на лявото коляно, съпроводена с оток, палпаторна и функционална болка. Била поставена еластична
превръзка на коляното.
Според показанията
на св. Д.– братовчед на ищеца, на 23 септември 2018 год. около 00.00 ч.
свидетелят и ищецът отишли до къщата на бабата на М., за да разходят кучето й.
Тръгнали към рида на ул. „П.“, за да стигнат пътеките в гората. Вървели по
тротоар от дясната страна, като пред тях забелязали насип с чакъл и когато
тръгнали да го заобикалят, ищецът залитнал и паднал на лявата си страна, след
което извикал от болка. Когато свидетелят помогнал на ищеца да се изправи
забелязал шахта, хлътнала около 5-6 см. Тъй като ищецът изпитвал силни болки и не
можел да се движи, свидетелят отишъл до къщата, оставил кучето и взел
автомобила, с който закарал ищеца до бърза помощ в С.. Установена била контузия
на лявото рамо и на коляното. Два-три дни след инцидента ищецът продължавал да
изпитва силни болки, като споделил, че след посещение при травматолог било
констатирано счупване на лопатката и ръката била обездвижена с ортеза. Около три месеца след инцидента ищецът се оплаквал
от силни болки в рамото и не можел да шофира, да върши домакинска работа –
цепене на дърва, палене на печката и др. След инцидента ищецът спрял да
спортува, обездвижил се и напълнял, като това му се
отразило и зле психически. Инцидентът станал на ул. „П.“ срещу № 148 /на
отсрещната страна на улицата/. Участъкът не бил много добре осветен. Ищецът и
понастоящем изпитва болки в рамото при студено време.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило
на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже
наличието на противоправно действие или бездействие
на лице, на което ответникът е възложил определена работа, при или по повод
изпълнението й, както и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка
с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по несъмнен начин твърдяното
противоправно поведение /бездействие/ на ответника. О.С.
в качеството й на собственик
на общинските пътища има задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на
тези пътища /чл. 31 от
Закона за пътищата/, включително
чрез осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /§1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/. Наличието на неравност /препятствие/
на платното за движение – пропаднала
2 см. ревизионна шахта е резултат
от неизпълнение на посочените
задължения на общината, от което бедействие са причинени и вредите на ищеца.
Съгласно §1 т. 19 от Правилника
за движение по пътищата препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както
и наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. По делото
не се спори, че улицата, на която се
е намирала необезопасената шахта, е
общински път, по смисьла на чл. 3 от Правилника на Закона за пътищата, който
е публична общинска собственост, като съгласно чл. 8, ал. 1 от
Закона за пътищата, собствеността се разпростира върху всички
елементи при условията на чл. 5 от ЗП
включително и за пътните съоръжения /чл. 5, ал.1, т.2
ЗП/. По смисъла на §1, т. 3 от ДР на
ЗП, пътни съоръжения са: водостоците; мостовете; виадуктите;
естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени;
укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения, в т.ч.
ревизионните шахти. Шахтата е част от техническата инфраструктура на града – т.
нар. канализационна мрежа. Ревизионните шахти
се намират в райони с интензивно движение и поради тази причина следва да бъдат
проектирани устойчиво на външни натоварвания, като капаците им с горната
повърхност се намират на нивото на пътя. Установи се от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че шахтата е пропаднала с около 2 см. откъм
страната на тупика, следователно представлява
препятствие на пътя по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Ремонтът и
обезопасяването на ревизионната шахта на улицата, където е настъпил инцидентът,
е задължение на общината, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на ответника
да отстрани повредата на съоръжението ангажира отговорността му по чл. 49 ЗЗД
По делото е
доказана също така причинната връзка между настъпилия инцидент – падането на ищеца и констатираната неравност от шахта на пътното
платно, тъй като от събраните гласни доказателства се установи,
че поради липса на достъпен тротоар по посоката на движение на ищеца същият
слязъл на уличното платно, при които стъпил върху пропадналата шахта, паднал и
получил описаните в исковата молба увреждания.
Съдът намира за недоказано направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносносния
резултат от страна на ищеца. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Не се установи падането на ищеца
на пътното платно да се дължи на проявено от негова страна невнимание, като не
са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме, че ищецът
обективно при проявено по-голямо внимание е могъл да се предпази от падане и да
избегне неравностите по пътя. Не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. В случая не са налице предпоставките даващи основание да
се приеме, че е налице съпричиняване.
Правилото на чл. 108, ал.1 ЗДвП не е нарушено от ищеца. В случая ищецът се е движел по тротоара непосредствено
преди инцидента, като стъпването на платното се е наложило именно поради
наличието на препятствие – насип /свидетелските показания/ и обстоятелството,
че там е бил и краят на тротоара, т.е. не може да се приеме, че ищецът е
нарушил чл. 108 от ЗДвП. Освен това в случая вредата
е настъпила за ищеца от неправилно поставено съоръжение на канализационната
мрежа, без значение къде се е намирало то. При невъзможност за движение по
тротоар и необходимост от пресичане на отсрещния или заобикаляне на препятствие,
не може да се приеме за основателно задължаването на пешеходците да не стъпват
на пътното платно. С оглед изложеното и доколкото ответникът носеше доказателствената тежест да установи по категоричен и
несъмнен начин възражението си за съпричиняване от страна на ищеца, което не бе направено,
съдът намира, че такова не е налице.
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
вида и характера на причиненото на ищеца травматично увреждане - счупване на лопатката на лявата
ръка и контузия на лявото коляно, което наложило поставяне на обездвижваща ортеза на ставата на ръката за 1 месец и еластична
превръзка на коляното, като първите 30 дни след инцидента болките са били с
по-голям интензитет и ищецът е изпитвал затруднения в обслужването и бита /св. Д./,
а целият период на възстановяване на ръката е продължил около 3 месеца. Съдът
отчете и обстоятелството, че ищецът продължава да изпитва болка при по-голямо
натоварване на лявата ръка. В случая не са настъпили
усложнения, тъй като счупената ръка е зараснала нормално и понастоящем
функциите й са напълно възстановени. Съобразявайки
всички тези обстоятелства и с оглед критерия за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД,
окръжният съд приема, че обезщетение в размер на 2500 лв. е достатъчно да
компенсира претърпените физически болки и страдания. До този размер искът е
основателен, доказан и следва да бъде уважен. Върху сумата се дължи и законна
лихва, считано от датата на увреждането – 23.09.2018 год. до окончателното й
изплащане. За разликата до 30 000 лв. искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Не се установиха неимуществени вреди с такъв интензитет и
продължителност, като съдът счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че ищецът е бил представляван от адв.
Г. по силата на договор за безплатна правна защита и съдействие на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска. Минималното адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата 486 лева, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 год., като тази сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 275 разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ответникът следва
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд и сумата 300 лв., представляваща
дължима държавна такса и деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.С. да заплати на М.М.М. с ЕГН **********,*** сумата 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от счупване на лопатката на лявата ръка и контузия на левия крак в
областта на коляното в резултат на настъпило на 23.09.2018 год. непозволено
увреждане, а именно - в гр. С., ходейки по десния тротоар на ул. „П.“ в посока
от ул. „З. Р.“ към ул. „З.Х.“ пред № 148, слизайки от тротоара ищецът стъпил в
несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от потънала под нивото на
улицата шахта, при което паднал на лявата си страна и получил описаните
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2018
год. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 от
ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди за
разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от
30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.С.
да заплати на адвокат А.Х.Г. *** сумата 486 лв. - възнаграждение за настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 38, ал.2 ЗА, както и да заплати по сметка на
СОС сумата 300 лв. деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА М.М.М.
с ЕГН **********,*** да заплати на О.С. сумата 275 лв. разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: