Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Добрич, 05.08.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, шести състав,
в открито съдебно заседание на шести юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието на секретаря КАЛИНКА МИХАЙЛОВА, сложи за разглеждане
гражданско дело № 335 по описа на съда за 2018година, докладвано от съдията и
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е за делба във фазата
на допускането. Образувано е въз основа на искова молба от А.И.Т. с ЕГН **********,
с която срещу Е.П.Т. с ЕГН ********** е предявен иск за делба на недвижим имот,
с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, представляващ АПАРТАМЕНТ с
административен адрес ***, с площ от 120,05кв.м, състоящ се от три стаи,
столова и кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено
полещение№ 9 с площ от 16,79кв.м. и таванско помещение№ 7 с площ 13,45кв.м.
След указания на съда и отправена
изрична молба, съдът е конституирал В.Д.С. и П.К.С.-В. като необходими другари
в делбеното производство.
В
обстоятелствената част на исковата молба се сочат следните твърдения: С
нот.акт№ 164, томІVс, дело№ 1754/1997г. ищецът е признат за собственик на
процесното жилище, дадено като обезщетение за отчужден имот и доплатен със заем
от ДСК. Общата стойност на отчуженото имущество възлизало на 1101077лв., а
заемът от ДСК- на стойност 15000лв. Нотариалния акт бил издаден по време на
брака на ищеца с ответницата Е.Т., сключен на ***., видно от
Удостоверение за граждански брак с ***. на Общински народен съвет на град ***.
Бракът между А.И.Т. с ЕГН ********** и Е.П.Т. с ЕГН ********** бил прекратен с решение по бр.д. №
259/2005г. по описа на ДРС. Съответно след
прекратяване на брака ищецът се легитимирал като собственик на 99.32 % ид.части
от имота, а Е.Т.- на 0.68% ид.части от имота.
През
2009год, А.Т. се разпоредил с 1/2част /50%/ от имота в полза на бившата си
съпруга Е.П.Т.. С влязло в сила решение по гр.д. № 685/2012 год. по описа на
ДОС продажбата е обявена за недейстивтелна по отношение на В. Д.С. и П.К.С.-В.,
които са взискатели по изп. дело № 265/2007 год. по описа на Н. Ж.. Това
изпълнително дело било образувано на 05.07.2005год. при ДРС – под изп.дело № 2222/2005год. Валидно действие по
изпълнението не е извършвано в рамките на преклузивния 2 годишен срок – до 05.07.2007год. Това
от своя страна водело до прекратяване на производството по силата на чл. 433,
ал. I, т. 8 ГПК.
Въпреки това, с постановление от 2017 год, на
ЧСИ Н. Ж. по изп.дело № 265/2007год.,1/2 ид.част от имота е възложена на
взискателите В.С. и П.С.-В.. Това възлагане, като изпълнително действие и
постановлението за възлагане на 1/2 ид.част от процесния имот било обесилено по право, не е породило вещно
действие. Така ответницата Т. имала права в имота след разпоредителната сделка
5068/10000 ид.части от имота.
В срока
по чл.131 от ГПК ответницата Е.П.Т. депозира отговор
на исковата молба. С отговора предявения от А.Т. иск за делба се оспорва като
се сочат следните релевантни въражения:
-А.И.Т. не е собственик на процесния недвижим имот, нито на идеална част от него. Е.П.Т. притежава 1/2ид.част от имота по силата на
придобиването на имота възмездно през времетраене на брака и с ищеца и след
прекратяването му станали обикновени съсобственици при равни права. Ищецът не е
предявявал искове за промяна на дела му в законовите срокове. Впоследствие на
03.12.2009г. е извършен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, вписан под акт №150, том XXX, дв.вх.рег.№13520/03.12.2009г. на СВ-Добрич
по силата на който А.И.Т. продава на Е.П.Т. собствената си 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот. С това правно
действие, от една страна, А.Т. потвърждава, че притежава само 1/2 идеална част от
апартамента, като я прехвърля на Е.Т., а от друга страна, последната става
единствен легитимен собственик на апартамента, предмет на настоящото съдебно
производство за делба;
-Макар описаната
сделка да не може да се противопостави на кредиторите на ищеца - В.С. и П.С.-В.,
поради обявяване на относителна недействителност с решение №150 от
06.03.2013г., постановено по гр.д.№685/2012г. по описа на Окръжен съд –Добрич,
в отношенията между А.Т. и Е.Т. тя запазва своето правно действие;
-Ако в хода на
настоящото съдебно производство, съдът уважи възражението на ищеца, че изп.дело №265/2007г. по описа на ЧСИ Н.Ж, рег.№811 на КЧСИ
и район на действие - ОС-Добрич, е прекратено по силата на закона, поради
обстоятелството, че взискателите не са предприели изпълнителни действия в
продължение на две години и всички предприети след това принудителни действия
следва да се обезсилят по право, едноличен собственик на процесния имот е Е.П.Т.;
-Алтернативно,
ако съдът прецени, че възлагането на имота на публична продан е породило вещно
действие собствеността
върху апартамент №9, ведно с таванско и избено помещение, се разпределя, както следва:Е.П.Т. 1/2 ид.ч, В.Д.С.-1/4
ид.ч и П.К.С. -1/4 ид.ч..
- Е.П.Т. е
придобила имота въз основа на добросъвестно давностно владение в продължение
на 5 години от 09.04.1997г. въз основа на
нотариален акт №164, том IVc, дело
№1754/1997г. на В. Томов. Владението на
имота от Е.Т. е продължило повече от 5 години без прекъсване. Дори след
31.10.1997г. когато Е. и А. Т. се разпореждат с апартамента си в полза на К.С.,
владението върху имота не е предадено на новия приобретател. Този факт се
доказва по безспорен начин от предявените обективно съединени искове от К.С.и В.С.
срещу Е.Т. и А.Т. с правно основание чл.108 от ЗС за установяване придобиването
от първите на процесните имоти, както и осъждане на вторите да предадат
владението върху имотите, което упражняват без правно основание. В отговор Е. и
А. Т. предявяват насрещен иск за обявяване на договора от 31.10.1997г. за
нищожен. С предприетите правни действия, Е.Т. защитава както владението, което
упражнява по отношение на апартамента, така и правото си на собственост върху
същия.Съдебното производство приключва с Решение №61/10.07.2006г. по
гр.д.№877/2005г. по описа на РС-Добрич, с което съдът прогласява за нищожен
договорът от 31.10.1997г. и отхвърля обективно съединените искове на ищците.
- Е.П.Т. е придобила имота въз основа на
недобросъвестно давностно владение. От 1997г. до
настоящия момент, Е.Т. упражнява трайна и непрекъсната фактическа власт върху
процесния апартамент като го владее като свой собствен и манифестира това
поведения спрямо всички трети лица.Доказателство в подкрепа на тези твърдения е
Решение №173/24.06.2016г., постановено по в.гр.д.№148/2016г. по описа на
Окръжен съд - Добрич, образувано въз основа на жалба от Е.Т. срещу действия на
ЧСИ Н.Ж., вписан в регистъра на КЧСИ под №811 и с район на действие -ОС-Добрич,
изразяващи се в насрочване на публична продан на процесния недвижим имот.
Възраженията за
давност се противопоставят при условие, че съдът не приеме за верни доводите за
възникнала съпружеска общност върху целия имот при равни квоти.
При горните доводи ответницата Т. настоява съдът да
отхвърли иска за делба на ищеца А.Т. и да допусне делба на процесния недвижим имот между
съсобствениците - Е.П.Т., В.Д.С.
и П.К.С.-В. .
В срока по
чл.131 от ГПК допълнително конституираните необходими другари П.К.С. –В. и В. Д.С.,
излагат доводи, че притежават иделни части от
процесния апратамент по силата на
постановление за възлагане по изп.д.№ 20078110400265 на ЧСИ Н. Ж. от
10.04.2017г., вписано надлежно след влизането му в сила в Агенция по
вписванията под номер 458 6, том IX от 18.05.2017г. Сочат, че А.Т. вече е
релевирал пред съд твърдението си за перемпция по изпълнителното дело, и това
негово оплакване е отхвърлено от Окръжен съд - Добрич с Решение № 64 по
гр.д.№143/2016г. По силата на чл.297 и чл,298 от ГПК, влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България, като
има сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Прилагат решението на Окръжен съд Добрич, постановено
по гр.д. №143/2016г. по жалба на А.Т. с правно
основание чл.433,ал.1 т.8 от ГПК.
С отговора се изразява съгласието, съсобствеността
между ответниците Ставреви и другия съсобственик, да бъде прекратена чрез делба.
В съдебно заседание страните поддържат
твърденията си и настояват допускане на делбата съобразно доводите им.
Добричкият районен съд като прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С нот.акт№ 164,
томІVс, дело№ 1754/1997г. ищецът е признат за собственик на процесното жилище,
дадено като обезщетение за отчужден имот и доплатен със заем от ДСК. Нотариалният
акт съдържа констатации, че имотът е придобит на основание Заповед№
922/05.08.1986г., като стойността му е покрита освен от стойността на
отчужденото имущество и със заети от ДСК средства на стойност 15000лв. и
собствени средства.
Не е спорно, че
нотариалният акт е издаден по време на брака на ищеца с ответницата Е.Т., сключен на ***., видно от
Удостоверение за граждански брак с №0009391/19.08.1984г. на Общински народен
съвет на град Толбухин/л.78/.
Бракът между А.И.Т. с ЕГН ********** и Е.П.Т. с ЕГН ********** е прекратен с решение по бр.д. №
259/2005г. по описа на ДРС/л.79/.
С нот.акт№ 183, томІV/2009год. на нотариус
рег.№ 158 в рег. на НК, А.Т. се разпоредил с 1/2част /50%/ от имота в полза на
бившата си съпруга Е.П.Т..
С влязло в сила решение по гр.д. № 685/2012
год. по описа на ДОС продажбата е обявена за недейстивителна по отношение на В.Д.С.
и П.К.С.-В., които са взискатели по изп. дело № 265/2007 год. по описа на Н. Ж.
с длъжник А.Т.. Това изпълнително дело било образувано на 05.07.2005год. при
ДРС като изп.дело № 2222/2005год. В
мотивите на съдебния акт е установено между страните, участници и в настоящия
спор, че и след месец май 2005г., по време на фактическата раздяла на Т. и след
прекратяване на техния брак, на А.Т. са били връчвани съдебни книжа на административния
адрес на процесното жилище, получавани лично от него и за Е.Т., като и същия е
подавал до съдилищата молби, в които е сочил адреса като свой. Е.Т. също е
получавала съдебните книжа по това производство за бившия си съпруг.
С постановление от 2017 год, на ЧСИ Н. Ж. по
изп.дело № 265/2007год.,1/2 ид.част от имота е възложена на
взискателите В.С. и П.К.С.- В..
С решение№64/18.03.2016г. по в.гр.д.143/2016г. е отхвърлена жалбата на А.Т.
срещу действията на ЧСИ Н. Ж. по изп.дело № 265/2007год., състоящи се в насочване изпълнението
срещу делбения имот.
Съдът е изискал от Община град Добрич
препис от цялата преписка образувана по повод оценка на отчуждения имот по
нотариален акт № 164, том IVс, дело № 1754/09.04.1997г. Искането е изпратено
паралелно и до „Жилфонд инвест“ ООД – Добрич.
По делото е депозирана справка от Община
град Добрич с вх.рег.№ 6276/30.03.2020г., с която представят препис от
откритите в архива на Общинска администрация документи, касаещи визирания
процесен имот както следва: 1. Оценителен протокол № 4/16.10.1984г., съгласно
който с оглед предстоящото отчуждаване,
имота на съпрузите И.Т.Я.и Й.К.Я.е оценен за сумата от 9760,29лв.; 2. Протокол
№ 22/12.11.1984г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ за обезщетяване на И.Т.Я.и Й.К.Я.с
двустен апартамент и гараж, като на блокиран влог им се преведе половината от
стойността на отчуждения имот, а именно 4880,15лв. и за сина им А.Т. с тристаен
апратамент в ЖСК, която ще се построи на същото място, като на блокиран влог на
негово име да се преведе останалата 1/2част от общата стойност, а именно
4880,14лв.; 3. Заповед № 1304/27.12.1984г. на ИК на ОБНС за отчуждаване и
определяне оценка на отчуждените имоти; 4. Заповед № 922/05.08.1986г. на ИК на
ОБНС, издадена на основание чл.100 и 102 от ЗТСУ, с която ищецът е обезщетен с
процесния апратамент от три стаи на площ от 109,37кв.м., заедно с изба и таван,
на обща стойност 30168лв.; 5. Акт за завземане от 12.10.1988г.
По делото е депозирана справка от
„Жилфонд-Инвест“ ЕООД град Добрич с вх.рег.№ 5527/10.03.2020г., с която се
установява, че А.И.Т. е отчужден собственик на имот, съгласно заповед №
1304/27.12.1984г. – т.4. За полагащата му се ½ от стойността на имота по
оценителен протокол № 4/16.10.1984г. е обезщетен с апартамент в ЖСК „С.“ –
заповед № 922/05.08.1986г. т.10. А.И.Т. е собственик с право на апартамент от
три стаи и кухня – т.3.6 от заповедта. В окончателния разпределителен протокол А.И.Т.
е посочен като член-кооператор на ЖСК „С.“ по отношение на ап.№9, вх.Б, ет.5.
Снабден е с нот. акт за собственост на същия апартамент, с настоящия
административен адрес на кооперацията: гр.Добрич, ул. „***“ № 10. Прилагат се
заверени преписи на следните писмени доказателства: 1. Оценителен протокол №
4/16.10.1984г.; 2. Заповед № 1304/27.12.1984г. т.4-препис извлечение; 3. ЗОПС №
1467/12.11.1985г.; 4. Заповед по чл. 100 за обезщетение 922/05.08.1986г. т.10; 5. Окончателен
разделителен протокол на ЖСК „С.“ за приемане на окончателна цена на имотите и
разпределението им, съгласно който А.Т. получава в собственост и владение
апартамент№ 9, на пети етаж в секцию „Б”, целия на стойност от 30168лв., от
които заем от ДСК 15000лв. и собствени средства 15168лв.;
По искане на първоначалните страни са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите А.Д.Т.,
С.В.О., В.П.Д.и И.К.П., всички без родство със страните по делото.
Свидетелката Т. ***. Сочи, че Е.
и А. живели в апартамента си съвместно до развода си. След това се разделили,
като А. напуснал жилището. Свидетелката сочи, че Е.Т. останала в него. Не е
виждала А.Т. да посещава имота. Свидетелката от 1996 до 2013-2014 година
отсъствала за по година, две, три от имота си тъй като пребивавала в чужбина.
Пред свидетелката не са се водили
разговори по повод собствеността на процесния апратамент.
Свидетелката О. е също живее на административен адрес на ул. „***“. Е. и А.
живели като семейство в съседен апартамент. След раздялата на съпрузите и
развода им Е. останала да живее в жилището. Свидетелката виждала А. да посещава
апартамента един, два пъти. Видяла го
веднъж от терасата да носи хладилник носеше, но иначе знаела, че не живее там вече.
На свидетелката не е известно между А. и Е. да е имало някакви спорове за този
апартамент, кой да живее в него.
Свидетелят Д. споделя, че след смъртта на сина на А. и Е., двамата се
разделили, развели се и А. се преместил да живее при новата си партньорка.
Въпреки това А. продължил да посещава и ползва апартамента на „***“. Свидетелят
често го вземал сутрин от там и вечер го оставял отново там. Понякога помагал
за свалянето на сина на страните Д..
Свидетелят не е присъствал на спорове между бившите съпрузи относно
ползването и собствеността на процесния имот. Понякога помагал за свалянето на
сина на страните Д.. От А. *** е
наследствен, от баща му, който притежавал на мястото къща. Апартамента бил
обезщетение след отчуждаването на къщата .
Свидетелят П.сочи, че А. живеел в
процесния апратамент до 2011-2012година. Понякога в периода 2005,2006,2007
година свидетелят оставял А. пред блока. На свидетелят не е известен конфликт
между Е. и А. за този апартамент. Окончателно А. напуснал апартамента около
година след смъртта на сина си Д.. След този момент свидетелят вече водил А. на
друг адрес. След 2011-2012г. А. не бил допускан в имота от жена си и дъщеря си.
Между страните е прието за безпорно установено обстоятелството, че роденото от брака между страните Е.Т.
и А. Т.дете Д. А.И. е починало на 16.09.2011г.
При
изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл.34 от Закона за собствеността. Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
Безспорно, за нуждите на жилищно кооперативно
строителство, по реда на чл.98 от ЗТСУ/отм/ бил отчужден недвижим имот,
собственост на родителите на А. Т.. Съгласно оценителен протокол №
4/16.10.1984г., с оглед предстоящото отчуждаване, имота на съпрузите И.Т.Я.и Й.К.Я.е
оценен за сумата от 9760,29лв. С протокол № 22/12.11.1984г. на Комисията по чл.
265 от ППЗТСУ е взето решение за обезщетяване на И.Т.Я.и Й.К.Я.с двустен
апартамент и гараж, като на блокиран влог им се преведе половината от
стойността на отчуждения имот, а именно 4880,15лв. и за сина им А.Т. с тристаен
апратамент в ЖСК, която ще се построи на същото място, като на блокиран влог на
негово име да се преведе останалата 1/2част от общата стойност на отчуждения
имот, а именно 4880,14лв.
Със Заповед № 922/05.08.1986г. на ИК
на ОБНС, издадена на основание чл.100 и 102 от ЗТСУ, ищецът е обезщетен с
процесния апратамент от три стаи на площ от 109,37кв.м., заедно с изба и таван,
на обща стойност 30168лв.
Отчужденият имот е предназначен за
жилищно кооперативно строителство. Според чл.10 от ЗЖСК, във връзка с
действащата към 1986г. нормативна уредба на чл.82,83 от ЗТСУ/отм/, обезщетените
лица са станали член кооператори по право, тъй като са обезщетени със жилище,
което се строи в ЖСК-„С.“. По силата на закона между тях и кооперацията са
възникнали членствени правоотношения, които са сложен фактически състав-лични и
облигационни. Преимуществото, което законът дава на член кооператорът по право
се свежда до правото му да избира жилище, стойността му. Съгласно разпоредбата
на чл.259 ал.1 от ППЗТСУ/в редакцията към момента на издаване на заповедта/,
при обезщетяване с отстъпване на недвижим имот разликата между стойността на
двата имота в полза на инвеститора/ЖСК/ трябва да бъде доплатена най късно до
откриване финансирането за обекта. Останалите отношения между член-кооператора
и жилщната кооперация се подчиняват на специалният закон, какъвто е ЗЖСК.
Приложното му поле изключва общите разпоредби на ЗТСУ, вкл. и тази на чл.103
ал.1 относно моментът на преминаване на собствеността. Този момент настъпва
след влизане в сила на решението на общото събрание на ЖСК и издаването на
нотариален акт при условията на чл.35 ал.2 от ЗЖСК. Така кооператорът по право
придобива собствеността върху отстъпения
като обезщетение жилищен имот от момента на снабдяването с нотариален акт. В
този смисъл са и категоричните указания в ППВС от 1983г.
В конкретния случай не е спорно, че ЖСК „С.“
е снабдила кооператорите с нотариални актове. При това е завършен фактическият
състав за възникване на собственост в лицето на член кооператорите за процесния
имот, вкл. за ищеца.
При спор между съпрузи, моментът на придобиване на
правото на собственост върху недвижим имот следва да се определи съобразно
общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
Ако фактическият състав на съответния придобивен способ се е осъществил по
време на брака и при действието на СК от 1985 год. (отм.), презумпцията
на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 год. намира приложение- презюмира се до доказване на
противното, че за придобиването на имота двамата съпрузи имат съвместен принос
и поради това този имот е съпружеска имуществена общност между тях.
Правото на собственост върху обекти в сграда, изградена
от ЖСК, се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл. 35 ал. 2
ЗЖСК. Щом този нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1985 г. (отм.) и по
време на брака на член-кооператор в ЖСК, до доказване на противното се счита,
че имотът е СИО, независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са
посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали и
двамата са били член-кооператори.
Постановената в чл. 19 ал. 3 СК (отм.) презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на
съпруга, който поддържа, че имотът е придобит изцяло или частично с негови
лични средства , е да установи наличието на пълна трансформация на лично
имущество по категоричен начин. Критерият за преобразуване на лично имущество в
закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът
на вложените в придобиването средства.
От събраните доказателства по
отчуждителната преписка и разделителния протокол се установява, че стойността
на процесния недвижим имот е в общ размер на 30168лв., като сумата е била
покрита отчасти със сумата от 15000 лв.- заем от ДСК, със сумата отнесена на
блокиран влог на името на А.Т., представляваща 1/2част от общата стойност на
отчуждения имот, а именно 4880,14лв. и с други собствени средства. При тези
данни следва да се приеме, че
презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (1985 г., отм.) е
оборена от ищеца за придобитата част от жилището съобразно обема на отчуждения
имот и А.Т. е станал изключителен собственик на 4880,14/30168 идеални части от
процесното жилище, но не и за разликата над стойността на отчуждения имот,
която е заплатена със заемни средства, получени през време на брака му с Е.Т. и
със други собствени средства на семейството. Придобитото със заем имущество от
единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи. Не се доказа и личен
произход на останалите над заетата сума собствени средства, което означава, че
за разликата от 25 287,86/30168 ид. части е възникнала съпружеска общност
върху придобития по време на брака апартамент.
С прекратяването на брака с развод съвместната
съсобственост върху 25 287,86/30168 ид. части от жилището се е трансформирала в обикновена дялова
съсобственост при равни части от 12643,93/30168 ид.части за всеки от бившите
съпрузи. Сумарно А.Т. притежава ***ид.части.
Правото на собственост не е изгубено
от ищеца по реда на чл.99 от ЗС поради придобиването му от ответника Е.Т. на основание чл.79
ал.1 от ЗС по давност с непрекъснато владение в периода след
развода им 10.11.2005 год. и до завеждане на делото 25.01.2018год. Вещни права
и фактическа власт върху имота страните са придобили от един и същи момент и по
време на брака си съвместно са го владяли и ползвали като обект на СИО. След настъпила трансформация на бездяловата съсобственост в обикновена
съсобственост, като законова последица на развода, упражняването на фактическа
власт върху имота е продължено от Е.Т. на основание, което признава такава фактическа власт и на другия
съсобственик, т.е прави го държател и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът Е.Т., който не е техен владелец е следвало да превърне с едностранни действия държането
им във владение, изключително за себе си.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия съсобственик. Съобразно
постановките на тълкувателно решение №1
от 06.08.2012 год. по тълкувателно дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, щом се
позовава на придобивна давност, странат трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанала да държи идеалните
части от апартамента за бившия си
съпруг и е започнал да ги държи за себе
си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
съсобственика. Събраните по делото гласни доказателства доказаха с
категоричност единствено обстоятелството, че след
раздялата на страните Е.Т. останала да ползва семейното жилище. Едва след смъртта на сина на страните през 2011година А.Т.
преустановил посещенията в имота. Разговори относно собствеността
върху жилището не са водени пред свидетелите. Единствено свидетелят П.сочи, че след 2011-2012г. А.
не бил допускан в имота от жена си и дъщеря си. Причината за това не е ясна и
не може да се предполага, че Е.Т. е предявила правото си върху целия имот. Нещо
повече, ако действително Т. е смятала имота за свой изцяло, не е ясно по каква
причина е закупувала идеална част от бившия си съпруг през 2009год. Действията и поведението и ясно сочат, че е със съзнанието
за общност на вещните права. Необезпокояваното фактическо ползване на имота по
причина, че другия съсобственик задоволява жилищната си нужда в друг жилищен
имот, не е достатъчно да се приеме за
демонстриране на намерение за своене. Заплащането на разходи за жилището е
задължение на потребителя на комуналните услуги.
При горните доводи настоящия състав
приема за недоказано твърдението на Е.Т. за придобиване по давност частите на
нейния съпруг .
С разпоредителната сделка,
обективирана в нот.акт№
183, томІV/2009год. на нотариус рег.№ 158 в рег. на НК, А.Т. се разпоредил с
1/2част от имота в полза на бившата си съпруга Е.П.Т.. Тази разпоредителна сделка е обявена за
относително недействителна по отношение на В.Д.С. и П.К.С.-В.. При относителната
недействителност, настъпваща в хипотезата на чл.135 ЗЗД с влизане в сила на
съдебно решение, с което се уважава предявения от кредитора Павлов иск,
сделката поражда своите правни последици, но те не могат да се противопоставят на определени трети лица, тъй
като засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси. Приема се, че
по отношение на кредитора с уважен Павлов иск прехвърленото право се смята за
притежание на длъжника, а приобретателят не може да му противопостави своето
придобивно основание. Това означава и включително невъзможност на купувача по
относително недействителната сделка да противопостави на ищците по уважения
Павлов иск възражение за добросъвестно владение
с начало именно оспорената сделка.
Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не връща
собствеността в патримониума на длъжника, но дава възможност на кредитора да
продаде вещта на публична продан и да се удовлетвори от получената продажна
цена. По искане на взискателите – ищци по Павловия иск, изпълнението е насочено
върху процесния недвижим имот, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, който е описан
, оценен и е проведена публична продан. С протокол за обявяване на наддавателни
предложения съответно съдебният изпълнител е обявил за купувачи на изнесения на
продан имот взискателите В.Д.С. и П.К.С.-В.. С представеното по делото
постановление за възлагане ½ от процесното жилище е възложено на
съделителките В.Д.С. и П.К.С.-В.. Правото на собственост върху ½ ид.част
преминала в патримониума на тези съделителки от датата на влизане в сила на
постановлението- 20.04.2017г. Квотата от ½ ид.част се равнява на
15084/30168 ид.части с оглед стойността на имота или всяка от купувачките на
публичната продан получила по 7542/30168ид.части. При това съделителите В.Д.С.
и П.К.С.-В. се легитимират като собственици на по 7542/30168ид.части.
Съделителката Е.Т. притежава 12643,93/30168 ид.части след прекратената
съпружеска общност, а останалото, непрехвърлено имущество и такова, върху което
не е насочено принудително изпълнение за А.Т. е 2440,07/30168ид.части. При тези
квоти наличната съсобственост подлежи на прекратяване.
Воден от горното, Добричкият
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот,
с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, представляващ АПАРТАМЕНТ с
административен адрес ***, с площ от 120,05кв.м, състоящ се от три стаи,
столова и кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено
полещение№ 9 с площ от 16,79кв.м. и таванско помещение№ 7 с площ 13,45кв.м., както
и 2,975% ид.части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор ****, между съделители и при квоти:
А.И.Т. с ЕГН **********-
2440,07/30168ид.части;
Е.П.Т. с ЕГН **********- 12643,93/30168 ид.части;
В.Д.С. с ЕГН **********- 7542/30168ид.части;
П.К.С.-В. ЕГН **********- 7542/30168ид.ч;
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ............................