№ 14974
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110134838 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с Решение № 260513/25.1.2021
година, влязло в сила на 6.3.2021 година, постановено по в.гр.дело № 11395/2019 година по
описа на Софийски градски съд е обезсилено изцяло на основание чл.270, ал.3, изречение
трето от ГПК – Решение № 141264/13.6.2019 година, постановено по гр.дело № 44039/2017
година по описа на Софийски районен съд и е върнато делото на Софийски районен съд за
ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения иск.
С исковата молба е заявена искова претенция от Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за
призоваване в гр. С против П
Ищецът твърди, че между него и банката е бил налице спор по гр.дело № 21112/2015г.
по описа на 45 с-в на СРС.
Твърди се, че предмет на иска пред съда по гр.дело № 21112/2015 година е връщането
на неоснователно инкасирани от банката суми, постъпили по сметката на ищеца след
изтичане срока на договора за кредит с „Първа инвестиционна банка“ във връзка с
неравноправни клаузи на договор за банков кредит.
Твърди се, че в хода на производството по гр.дело № 21112/2015 година банката е
предявила насрещен иск, с който е претендирала сума в размер на 909.14 лева по сключения
договор за банков кредит от 07.07.2008година, от които 639,17лв. просрочена главница и
269,97 лихва за периода от 07.06.201 Зг. до 16.06.2015г.
Твърди се, че гр.дело № 21112/2015 година е било обявено за решаване.
Ищецът твърди, че на 03.11.2016 година, в качеството си на продавач, заедно със
съпругата си е сключил предварителен договор за покупко- продажба на съсобствения им
недвижим имот с купувача по предварителния договор - Н за сумата от 75 000,00 евро.
Твърди се, че по смисъла на чл.4 от предварителния договор за покупко- продажба на
1
недвижимия имот е била уговорена цена и начин на плащане, а именно: задатък в размер на
5000,00 /пет хиляди/ евро, платими при подписване на договора и остатък в размер на 70
000,00 евро - в деня на сключване на договора в нотариална форма. Твърди се, че страните
по предварителния договор за покупко – продажба са постигнали съгласие сделката по
прехвърлянето да се реализира не по-късно от 03.02.2017г.
Описва се от ищеца, че на 07.12.2016 година, П като трето задължено лице, в което
дружество се твърди, че ищецът е член на Съвета на директорите, е получено запорно
съобщение по изп. дело № 963/2016г. на ЧСИ С по издаден ИЛ по гр.д. № 46334/2016г. на
35 с-в на СРС на основание чл. 417 от Г'ПК, за налагане на запор върху възнаграждението на
ищеца като член на СД.
Твърди се, че след справка по изпълнителното делото, че ищецът е установил, че
банката - кредитор е предприела реализиране на правата си в заповедно производство, за
същите суми, които са били предмет на предявения насрещен иск, приет за разглеждане по
гр.д. № 21112/2015г. на 45 с-в по описа на Софийски районен съд.
Сочи се, че заявлението по чл. 417 е депозирано на 18.08.2016 година, с 4-ри месеца
по-късно от предявяването на насрещния иск и се твърди, че на 14.09.2016 година е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение - за главница в размер на 639,17
лева по договор за кредит от 07.07.2008 година, ведно със законната лихва от 17.08.2016г., а
също и за останалите акцесорни искове - законна лихва, договорна лихва, наказателна лихва
и разноски.
Ищецът твърди, че на 08.12.2016 година е депозирал молба СРС за издаване на съдебно
удостоверение за да установи идентичността на двете претенции на банката по две различни
дела, а също и във връзка с искане пред заповедния съд за спиране на делото при наличие на
предпоставките по чл. 126, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че на 19.12.2016 година, лично на ищеца е била връчена покана за
доброволно изпълнение /с приложената заповед за изпълнение на парично задължение/ по
образуваното при ЧСИ С изпълнително дело, с наложен запор и в дружествените дялове в
капитала на Е.
Твърди се, че ищецът е депозирал пред заповедния съд възражение и частна жалба по
издадената Заповед по чл. 417 от ГПК.
Описва се, че на 13.01.2017 година по искане на ЧСИ С по посоченото ИД е била
вписана на възбрана върху поземлен имот в местността „Саманли баир“, област Кюстендил
и върху 1/2/една втора/ идеална част от апартамент, находящ се в гр. С, предмет на
сключения предварителен договор за покупко продажба от 03.11.2016г.
Твърди се, че ищецът е започнал преговори с купувача по предварителния договор за
отлагане на уговорената дата за изповядване на сделката, с обещания, че е станало
недоразумение, и че случилото се е поради проява на група небрежност от страна на
банката.
Ищецът сочи, че с влязло в сила Определение от 23.01.2017г. по гр.д. № 46334/2016г.
на 35 с-в на СРС, получено на 13.02.2017г., молбата му за спиране на незабавното
изпълнение е била оставена без уважение. Описва се, че с влязло в сила Определение от
10.03.2017г. по ч.гр.д. № 2622/2017г. на СГС частната жалба срещу Разпореждането за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист също е била оставена без
уважение.
Твърди се от ищеца, че на 22.02.2017 година му е била връчена Нотариална покана
чрез Нотариус С и р-н на действие СРС, с която купувачът по предварителния договор и на
основание чл. 12.2. е развалил същия. Твърди се, че със същата покана купувачът е
претендирал заплащането на неустойка в двоен размер на заплатеното капаро, а именно 10
000 /десет хиляди/ евро.
2
Твърди се, че банката е предявила и иск на основание чл. 415 от ГПК, като се сочи, че
на 09.05.2017 година ищецът, чрез процесуален представител е получил Определение от
20.04.2017г. на 35 с-в на СРС, с което съда на основание чл.232 от ГПК е прекратил
производството по гр.д. 12280/2017г. на 35 с-в и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение, станала основание за налагането на възбраната на имота предмет на
предварителния договор.
Твърди се, че поради извършените неправомерни действия от страна на банката и
наложената върху предмета на предварителния договор възбрана, предварителният договор
е бил прекратен и за да се избегне допълнително натоварване със съдебни такси и разноски
ищецът е заплатил договорената неустойка в двоен размер, с платежно нареждане от
11.05.2017 година.
Твърди се, че платената договорна неустойка минус полученото капаро представлява
претърпяна загуба от ищеца и се твърди, че същата е пряка и непосредствена последица от
недобросъвестността на банката.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Пда заплати на Б.
Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С - сумата от 5000 евро /пет хиляди/ или
левовата им равностойност в размер на 9780,00 лева (девет хиляди седемстотин и осемдесет
лева), представляваща обезщетение за действително претърпените имуществени вреди,
явяващи се пряка и непосредствена последица от недобросъвестността на банката, а именно
- платена договорна неустойка по предварителен договор за покупко продажба на недвижим
имот между ищеца Б. Г. Г., ЕГН **********, и Н от 03.11.2016 година, в едно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.7.2017 година до
окончателното плащане на присъдените суми, както и направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявения иск, като твърди, че
същият е неоснователен.
Ответникът оспорва достоверността на датата на предварителния договор за покупко –
продажба и твърди, че същият е подписан след образуване на изпълнителното дело и след
налагане на възбраната на имота.
Оспорва се от ответника претендираната като платена неустойка да е била дължима по
смисъла на сочения от ищеца предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот.
Твърди се от ответника, че образуваното изпълнително дело при ЧСИ Я е образувано
надлежно такова, а ищецът е могъл да заяви възраженията си пред претендиращия неустойка
купувач, като и в този смисъл се оспорва дължимостта на претендираната неустойка.
С оглед на заявените възражения с отговора на исковата молба се иска от съда да
отхвърли заявения иск и присъди на ответника разноски за производството по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа заявения иск, сочи доказателства и претендира разноски, за
които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
За ответника се явява в съдебно заседание надлежно упълномощен процесуален
представител, като поддържа заявените възражения, сочи доказателства и претендира
присъждане на разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че между
страните е проведено съдебно производство по гр.дело № 21112/2015г. по описа на 45 с-в на
СРС, което е приключило с Решение № 237592/9.10.2017 година, влязло в сила на 2.11.2017
3
година.
Доказва се, че в хода на производството по гр.дело № 21112/2015 година банката е
предявила насрещен иск, с който е претендирала сума в размер на 909.14 лева по сключения
договор за банков кредит от 07.07.2008година, от които 639,17лв. просрочена главница и
269,97 лихва за периода от 07.06.201 Зг. до 16.06.2015г., който с влязлото в сила решение е
бил отхвърлен изцяло.
Установява се, че между ищецът е сключил, заедно със съпругата си, и двамата като
продавачи - Предварителен договор за покупко- продажба на съсобствения им недвижим
имот с купувача по предварителния договор - Н за сумата от 75 000,00 евро, който имот
представлява апартамент № 5, находящ се на втори жилищен етаж с административен адрес
– град С.
Доказва се, че страните по предварителния договор за покупко – продажба на
недвижим имот са уговорили – така по смисъла на чл.4 цена и начин на плащане по
сделката.
От съдържанието на предварителния договор е видно, че е било уговорено купувачът
да плати задатък в размер на 5000,00 /пет хиляди/ евро, платими при подписване на
договора и остатък в размер на 70 000,00 евро - в деня на сключване на договора в
нотариална форма, като страните са уговорили, че окончателното прехвърляне на
собствеността на имота ще се осъществи не по-късно от 03.02.2017 година – така видно от
чл.13 от предварителния договор.
Установява се от съдържанието на предварителния договор, че страните по него са
уговорили, че ако към датата на сключване на договора в нотариална форма, т.е. не по-късно
от 3.2.2017 година, се окаже, че имота има вписани искови молби съгласно чл.114 от Закона
за задълженията и договорите или каквито и да било вещни тежести или облигационни
права в полза на трети лица, то продавачът – ищецът ще дължи и ще плати на купувача
неустойка в размер на платеното от него капаро в двоен размер.
Доказва се, че по заявление на банката ответник с вх.№ 3054163/17.8.2016 година е
било образувано ч.гр.дело № 46334/2016 година по описа на Софийски районен съд, по
което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК – на
14.9.2016 година, с която е било допуснато незабавно изпълнение и разпоредено длъжникът
– ищецът да плати на банката – същите суми, като тези, за които по гр.дело № 21112/2015
година е бил предявен насрещен иск. С издаването на заповедта е бил издаден и
изпълнителен лист на 14.9.2016 година.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 46334/2016 година по
молба на банката е било образувано изпълнително дело № 20168440403963 по описа на ЧСИ
С, рег.№ 844 на КЧСИ.
В хода на изпълнителното производство се доказва, че е съдебния изпълнител е
наложил възбрана и същата е била вписана в Агенцията по вписванията – на 17.1.2017
година относно 1/2/една втора/ идеална част от правото на собственост върху апартамент №
5, за който е и сключения предварителен договор за покупко – продажба.
Установява се, че в заповедното производство след подадено възражение на кредитора
са били дадени указания за правото да предяви иск по чл.422 от ГПК, което е било сторено и
е било образувано гр.дело № 12280/2017 година по описа на Софийски районен съд.
Производството по това дело е прекратено на основание чл.232 от ГПК – по искане на
банката, с Определение от 20.4.2017 година, с което и е обезсилена издадената заповед за
изпълнение и издадения изпълнителен лист.
С влизане в сила на определението за обезсилване на изпълнителния лист е било
поискано и съответно е било прекратено и производството по изпълнителното дело – с
Постановление от 2.2.2018 година на съдебния изпълнител, като с Разпореждане от 6.3.2018
4
година е вдигната наложената върху апартамента възбрана.
Установява се, че на 22.02.2017 година на ищеца е била връчена Нотариална покана
чрез Нотариус С и р-н на действие СРС, с която купувачът по предварителния договор и на
основание чл. 12.2. е развалил същия. От съдържанието на същата покана е видно, че
купувачът Николай Николаев е поканил продавачите – ищеца Б. Г. и съпругата му, да му
заплатят уговорената неустойка в двоен размер на заплатеното капаро, а именно 10 000
/десет хиляди/ евро.
Доказва се, че сумата от 11.5.2017 година е постъпила по сметка на Николай Николаев
в „ОББ“ АД като платена от Б. Г. – така видно от писмо рег.№ ИД – 15886/8.5.2019 година,
лист 331 от гр.дело № 44039/2017 година на СРС.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен кондикционнен иск с правно
основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, като се твърдят
настъпили имуществени вреди от действия на банката ответник в патримониума на ищеца.
За ищеца беше тежестта в условията на чл.154 от ГПК:
- да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие,
настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите, като
следва да докаже увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях
така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им.
Пак за ищеца с оглед заявеното възражение относно достоверността на датата на
предварителния договор за покупко – продажба беше тежестта да докаже нейната
достоверност.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, като същият не дължи доказване
на липсата на противоправно поведение.
Заявената искова претенция е допустима като предявена от лице, което твърди и
доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана
по същество.
По същество
Исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли с оглед
основателността на заявеното от ответника оспорване достоверността на датата на
предварителния договор за покупко - продажба, при следните аргументи:
За основателността на тази искова претенция и по аргумент от задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 3/2021 от 13.1.2023 година, постановено по тълк.дело
№ 3/2021 година на ОСГТК на ВКС, докладвано от съдия Зоя Атанасова се следва ищецът да
установи в условията на пълно главно доказване, че причинените вреди – обедняването
поради плащане на неустойка по разваления предварителен договор за покупко – продажба
са настъпили само поради действия на ответника.
За да се ангажира отговорността на ответника за вреди се следва в условията на пълно
главно доказване да се установи фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно чл.49 от Закона за задълженията и договорите, възложителят на някаква
работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
5
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и
противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
Следователно предпоставките за уважаване на исковата претенция за вреди от заплащането
на разноски в съдебните производства от ищцата, търсени като обезщетение за непозволено
увреждане от банката – ответник са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2.
чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило
вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца, 4. ищецът да докаже
размера на вредите.
В казуса съдът приема, че ищецът не е доказал фактите, от които твърди, че е
настъпило обедняването му с плащането на неустойка по предварителния договор за
покупко - продажба.
Ответникът оспори достоверността на датата на предварителния договор за покупко –
продажба. В този смисъл съдът не може да приеме за доказано, че предварителния договор е
подписан между страните на 3.11.2016 година – дата преди налагане на възбраната, дата,
която е преди дата на издаване на изпълнителния лист, дата, която е преди датата на
образуване на заповедното производство.
Съгласно съдебната практика – така Решение № 167 от 03.07.2018г. по гр.д.№
4020/2017г. на ВКС, ІV г.о., по правния въпрос относно доказателствената сила на частен
документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която
не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК е прието и даде разяснение кои лица са
„трети” по смисъла на чл.181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи.
Така и по смисъла на Решение № 235/ 04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/ 2010 г., ІІ г.о.,
„трето лице” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало
документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на
документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Когато се
касае за договори, сключени в обикновена писмена форма, такъв документ е частен и се
ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито
фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето
на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. № 801/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/
23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/ 2013 г., ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях
факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/
21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/
2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по
делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна
оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за
вярна датата на съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.).
Конкретно за хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижими имоти от представител на юридическо лице, Решение № 84/ 23.06.2009 г. по
т.д.№ 681/ 2008 г., II т.о., приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на
сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен
същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора
следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе
си правни последици. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за
себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.
В казуса тежестта да докаже достоверност на датата на предварителния договор се
носи от ищеца, който не доказа този факт. В този смисъл е и Решение № 60256 от 7.03.2022
г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В, с което е прието, че:
6
„По отношение на третите лица установяването на датата на съставянето на частния
документ има различно значение, с оглед на това дали намира приложение правилото за
достоверна дата по чл. 181 от ГПК или не. В случаите, когато намира приложение,
правилото за достоверна дата по чл. 181 от ГПК посочената в частния документ дата на
съставянето му е без значение. Правилото обаче не е приложимо по отношение на всички
трети лица, които не са участвали при съставянето на документа. Трети лица по смисъла на
чл. 181 от ГПК са онези лица, които черпят права от някой от издателите на документа и
могат да бъдат увредени от неговото антидатиране. Такова увреждане ще е налице, ако
поради посочената в документа дата, правата на третото лице, придобити от един от
съставителите да документа, биха се явили непротивопоставими на другия участник в
съставянето му, който придобива идентични права от същия праводател, или пък правата на
лицето биха били ограничени или засегнати от придобиваните въз основа на документа
права. По отношение на тези трети лица за дата на документа се счита онази, след
настъпването на която съществуването на документа е безсъмнено. В този случай
доказателствената тежест за установяването на датата на съставянето на частния документ
се носи от страната, която се позовава на него, а не от третото лице, на което той се
противопоставя. В случаите когато третите лица не са такива по чл. 181 от ГПК за
установяване на датата на съставянето на частния документ важат същите правила за
разпределение на доказателствената тежест, както и за участниците в съставянето на
документа. Затова в случаите, когато трето лице, извън тези по чл. 181 от ГПК, твърди, че
договорът е нищожен поради това, че е съставен след определена дата, то носи
доказателствената тежест за установяване на този факт, т. е. следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че договорът е сключен след твърдяната дата. С
оглед отговора на първия въпрос, длъжникът не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 от
ГПК по отношение на договора за цесия, поради което и той носи доказателствената тежест
за установяване на факта, че договорът е сключен след посочената от него дата. При спор
относно датата на съставянето на частния документ между лице, което е участвало в
съставянето му и трето лице, съдът следва да прецени дали третото лице попада сред лицата
по чл. 181 от ГПК или не и с оглед на това да разпредели доказателствената тежест между
страните, с оглед на посоченото по-горе.“.
Като не се доказа в условията на пълно главно доказване датата на сключване на
предварителния договор за покупко – продажба, по силата на който ищецът твърди да се е
задължил да плати неустойка, която твърди да е платил на 11.5.2017 година съдът не може
да приеме, че възниква отговорност за банката – ответник, по чието искане е била наложена
възбрана на имота, предмет на предварителния договор.;
С оглед на горното съдът следва да отхвърли исковата претенция като неоснователна,
поради недоказаност на наличието на причинно следствена връзка между обедняването на
ищеца и действията на банката – ответник.
По разноските
При този изход на спора се дължат разноски само на ответника . за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите от Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С против П, с който се
7
иска от съда да постанови решение, с което да осъди П да заплати на Б. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес за призоваване в гр. С - - сумата от 5000,00 евро /пет хиляди/ или
левовата им равностойност в размер на 9780,00 лева /девет хиляди седемстотин и осемдесет
лева/, представляваща обезщетение за действително претърпените имуществени вреди,
явяващи се пряка и непосредствена последица от недобросъвестността на банката, а именно
- платена договорна неустойка по предварителен договор за покупко продажба на недвижим
имот между ищеца Б. Г. Г., ЕГН **********, и Н от 03.11.2016 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.7.2017 година до
окончателното плащане на присъдените суми, като отхвърля и искането за присъждане на
направените по гр.дело № 34838/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С да заплати на П, с
който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди П сумата от 300,00 лева,
представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр.дело №
34838/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8