Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260870
17.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10019 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК ********* против А.К.Г., ЕГН **********, с която е предявен
осъдителен иск по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
В
исковата молба се твърди, че на … в гр. П., на бул. „Б.“ преди кръстовището с
бул. „П.“, настъпило ПТП по вина на ответника, като водач на МПС „Тойота
Авенсис“ с ДК № ..., който, след употреба на алкохол и поради неспазване на
необходимата дистанция от спиращия пред него л.а. „Мазда Премаци“ с ДК № ...,
го ударил отзад и му причинил материални щети.
Бил
съставен протокол за ПТП №…….
Към
датата на произшествието била налице валидна застраховка ГО за МПС „Тойота
Авенсис“ при ответника, съгл. ЗП № …
След
уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета.
Извършени били проверки и оценки, след което установено, че стойността,
необходима за възстановяване на МПС, е 860,48 лева, която била изплатена като обезщетение на
14.11.2016 г. по банков път.
Твърди,
че поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, възникнало регресно вземане в
размер на платеното обезщетение.
Моли
се за осъждане на ответника да плати общо 885,48
лева – сбор от главница от 860,48 лева, представляваща стойност на застрахователното
обезщетение по щетата, както и 25 лева – ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 22.04.2019 г. до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначения особен
представител. Оспорва иска по основание и размер, в т.ч. – настъпване на ПТП по
описания начин и причиняването му от ответника, след употреба на алкохол; в
представения протокол за ПТП не било отбелязано подобно обстоятелство, като
това се отнасяло за другия участник в произшествието М.П.; не се установявало
виновно извършено деяние от ответника, като не били налице предпоставките на
чл. 45 ЗЗД и КЗ за ангажиране на отговорността му; нямало и данни за
установяване на твърдяното нарушение по реда на ЗАНН, вр. със ЗДвП. Искът се
оспорва и по размер, като нанесените вреди не отговаряли на сочените в ИМ, а
сумите били едностранно определени от застрахователя, при което и силно
завишени. Оспорва се наличието на валидна застраховка ГО. Моли се за отхвърляне
на иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие -
ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради
причиняване на описаните имуществени щети,
е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението,
както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки МПС с концентрация на
алкохол над допустимата по закон норма.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца –да докаже,
че е платил търсената сума.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за основателен по
следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на .. в гр. П., на
бул. „Б.“ преди кръстовището с бул. „П.“, настъпило ПТП с участници –
ответникът, като водач на МПС „Тойота Авенсис“ с ДК № ... и водач на л.а.
„Мазда Премаци“ с ДК № ...; съставен протокол за ПТП № ….; на 14.11.2016 г.
ищецът е платил обезщетение на
собственика на увреденото МПС „Мазда Премаци“ – сумата от общо 860,48 лева;
наличието на договор за застраховка ГО за МПС „Тойота Авенсис“, по който
премиите са платени /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3996/15.04.2020 г. – л.54-55
и протокол от о.с.з. на 07.07.2020 г./.
Съдът приема тези факти за
доказани, включително като ги съпостави със събраните по делото писмени
доказателства.
Настъпването
на ПТП не е спорно. В протокола е отразено, че ответникът като водач на МПС
„Тойота Авенсис“ с ДК № ..., не е спазил необходимото разстояние от спиращото
пред него МПС 2 и допуснал произшествие с материални щети. Отбелязана е
извършена проверка за употреба на алкохол, като според документа – такъв е
установен за отв. в граници от 0,5-1,2 пр.
Протоколът
е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на
автомобилите в пространството и щетите по МПС, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила.
В
разпита си – дл. лице – мл. и И.П.
/л.37/ сочи, че е съставил протокола, след посещение на място, в схемата
нарисувал видяното - разположение на МПС
в пространството, констатираните щети. Поддържа, че съгласно записа в протокола
– на участник 1 /ответник/ била извършена проверка чрез дрегер „алкотест“,
която установила употреба на алкохол, с концентрация между 0,5-1,2 в издишания
въздух.. Принципът на съставяне на протокола бил такъв, че, когато се зачертаела
определена дума, вярната била другата, т.е. в случая – зачертаната дума „не“,
означавала, че „да“ при отбелязване за употреба на алкохол, била вярната, като
след нея се ограждало установеното количество чрез дрегера. Виновният водач се
записвал в графа за „участник 1“. Показанията се кредитират като ясни и
непротиворечиви.
По
делото са приети като писмени доказателства АУАН и НП /влезли в сила/. Според
НП – на ответника е наложена санкция – временно спиране от движение на МПС за
срок от 1 м., като е отнето СРМПС, за това, че на процесната дата като водач на
МПС „Тойота Авенсис“ с ДК № ... – като не спазил необходимото разстояние от спиращия
пред него л.а., го ударил отзад и допуснал ПТП с материални щети, като
управлявал л.а. под въздействие на алкохол /извършена качествена проба по
надлежния ред с техническо средство алкотест дрегер 7410+ с фабричен номер ARSM
– 0011, който показал положителен резултат от 0,85 промила алкохол в издишания
от водача въздух/, при което били налице нарушения по чл. 23, ал. 1 и чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Разпитан
е и водачът на увреденото МПС – М.П., който потвърждава отразеното в протокола
– бил ударен от ответника, управлявал л.а. „Тойота“, който не успял да спре, като
при извършената проверка за употреба на алкохол, било установено, че пробата на
ответника била положителна. Показанията се ценят като логични и съответстващи
на останалите доказателства.
Предвид
изложеното и след анализ на док-вата поотделно, в съвкупност и при
взаимовръзка, съдът намира за категорично установени твърденията, че ПТП е
настъпило именно и само по вина на ответника, който не е спазил правилата за
движение по пътищата /нарушил е чл.23,
ал. 1 ЗДвП/, ударил е МПС, движещо се пред него и е причинил произшествие с
материални щети. Той е предизвикал инцидента, като е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Горното се доказва както от отразеното в протокола за ПТП,
който е подписан от ответника без възражения, така и от издадените АУАН и НП
/необжалвани/. С оглед разясненията, дадени и от съставителя на протокола,
относно начина на отбелязване на съответно констатираните обстоятелства при
посещението, вкл. относно проверката за алкохол и резултатите от нея, възраженията
в ОИМ се приемат за неоснователни. Макар да са принципно резонни и обуславящи
обяснима защитна позиция, същите не се споделят, а и се опровергават от събраните
доказателства.
Ответникът
е причинил ПТП и е управлявал МПС след употреба на алкохол. Установява се, че
след извършване на проверка с техническо средство, е констатирана концентрация
от 0,85 промила.
Действащата към 31.07.2016 г.
разпоредба на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП /в редакцията с ДВ бр.54/2010 г., понастоящем изменена/,
забранява на водачите на МПС да управляват автомобил с каквато и да е концентрация на алкохол– отпаднал е изразът „над
0,5 на хиляда”. Чл. 174 ЗДвП
предвижда наказание при концентрация
на алкохол над 0,5 промила /каквото е и наложено, съобразно НП/.
Регресната отговорност спрямо застрахователя срещу риск „ГО” е в
зависимост именно и само от
посочената в чл. 5 ЗдвП законова
дефиниция ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол /в
този смисъл е и трайната съдебна практика
- Определение № 646 от 11.10.2011
г. на ВКС по т. д. № 313/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 84/18.07.2011 г. по
т. д. № 815/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о и др./.
Следователно към момента на процесното ПТП
управлението на автомобила след употреба на алкохол е било забранено от закона
и е налице основание за възникване на регресното вземане /в т. см. – Решение от
18.11.2016 г. по в.гр.д. № 1972/2016 г. на ПОС, VIII гр.с./.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което се кредитира като
компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал
становище, че от техническа гледна точка, между механизма, описан в протокола
за ПТП и св. показания, и вредите по МПС „Мазда Премаци“ има пряка
причинно-следствена връзка. Пазарната стойност на щетите е в размер на 1258,66
лева към датата на ПТП.
Безспорно
е плащането на увредения на обезщетение от застрахователя в размер на
твърдяната сума от 860,48 лева /така и пл. нареждане – л.27 дело СРС и св. пок.
на П. – л.90 гръб/.
Като безспорно е отделено и обстоятелството,
че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност за автомобила на ответника /полица ГО – л.67-69/.
Съдът
приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение
на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на посочената сума.
Обемът на регреса се определя от закона –
съгласно чл. 500 КЗ,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно
обезщетение, ведно с лихви и разноски, т.е. правото на застрахователя се
ограничава до размера на това, което той е платил в изпълнение на задължението
си да носи застрахователния риск. Вземането възниква в размер на по-малката от
двете суми – на извършеното плащане и на действителните вреди. Според САТЕ,
последните възлизат на сума в по – висок размер от плащането, поради което се
дължи претендираната сума.
Предявеният
иск е доказан по основание и размер. Следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда до погасяването, като последица. Следва
да се присъдят и претендираните 25 лева - обичайни ликвидационни разноски.
Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на
застрахователя, при което подлежат на присъждане.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представени са списък по чл.
80 ГПК /л.66/ и доказателства за сторени такива от: 50 лв. – ДТ; депозит за
САТЕ - 180 лева; депозит за св. – 20 лева /изплатен/; възнаграждение за особен
представител – 300 лева /няма док. за уговорено и платено адв. възнаграждение,
макар да се претендира/. Разноските от общо 550 лева ще бъдат възложени в
тежест на ответника. Същият следва да плати и депозита за поискания в ОИМ свидетел от 20 лева
/изплатен/ в полза на бюджета на съда, предвид изхода от спора.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.К.Г.,
ЕГН ********, с адрес: *** да плати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, следните
суми: общо 885,48 лева /осемстотин
осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ – сбор от главница от
860,48 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за
вреди от ПТП, реализирано на .. в гр. П., на бул. „Б“ преди кръстовището с бул.
„П“, по вина на Г., управлявал МПС „Тойота Авенсис“ с ДК № ..., след употреба
на алкохол, по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, съгласно полица ЗП №.., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от постъпване на исковата молба в съда - 22.04.2019 г. до окончателното
погасяване, ведно с 25 лева – ликвидационни разноски, както и общо 550 лева /петстотин и петдесет лева/ -
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
А.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 20 лева /двадесет лева/ - депозит за свидетел,
изплатен от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
-----------------------------------------------------------------------------------
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП