Р Е Ш Е Н И Е №260020/29.3.2021 г.
29.03.2021 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд
І-ви граждански състав
На 01 март 2021 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№1 по описа на 2020 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "Юробанк България"АД
гр. София, с ЕИК-********* против Б.Ю.О.
и С.Б.О. ***,
с която се претендира да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят солидарно на банката ищец, дължимите се от тях суми, произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 40908/14.07.2008г., в размер на 20000 CHF - част от
общо дължимата главница за периода от 11.02.2019г. до 06.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, както
и разноски по делото.
Твърди се, че в между
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛАРИЯ"АД гр. София /понастоящем "Юробанк България"АД гр. София/ и
ответниците - Б.Ю.О. и С.Б.О.,
е бил сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 40908/14.07.2008г., по силата на който банката е предоставила на ответниците-
кредитополучатели, кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
31300 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лева банката в деня на
усвояване на кредита, с краен срок за погасяване на кредита съгласно чл. 5 от
договора е 312 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по
договора суми. Сочи се, че с Приложение № 1
от 16.07.2008г. страните удостоверили, че датата на усвояване на кредита е
16.07.2008г. Към тази дата приложимият курс „купува" за швейцарския франк
на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към лева е 1,1917, като определеният
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от Кредитополучателите
кредитен лимит в швейцарски франкове е 26 265 швейцарски франка.
Твърди се, че към Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 40908/14.07.2008г., са
били сключени: Допълнително
споразумение от 26.03.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2011г. и
Допълнително споразумение от 29.11.2012г.,
представляващи неразделна част от Договор, съдържащи клаузи, според които страните се съгласяват съществуващите и
непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да
бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което
кредитополучателите дават своето съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора.
Твърди се, че с доп. споразумения страните са предоговорили и дължимите лихви и
начина и сроковете за връщане на кредита.
Твърди се, че с нотариалните
покани, връчени
на длъжниците на 01.08.2017г. при условията на чл. 46 от ГПК, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ги уведомила, че поради непогасяване на формираните просрочия
и неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем. С поканите „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, поканила длъжниците
в седемдневен срок от получаването им, да погасят изцяло задълженията си към
Банката и ги уведомила, че в противен случай Банката ще предприеме действия и
ще упражни правата си по договора.
Сочи се, че след връчване на поканите постъпили частични плащания
на задълженията, но към настоящия момент все още съществуват непогасени
задължения по договора за кредит. Към момента непогасените вноски били, както
следва - 11 непогасени вноски за главница, считано от 11.02.2019г., и 11
непогасени вноски за лихва, считано от 10.03.2019г., поради което за банката е
налице правен интерес от завеждането на осъдителен иск. Общото задължение на
ответниците към банката било: 26015,51 швейцарски
франка, от които: 23996,50 швейцарски франка- главница за периода
от 11.02.2019г. до 06.01.2020г.; 1910,35 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 10.03.2019г. до 06.01.2020г.; 108,66 швейцарски франка -такси за периода
от 10.12.2019г. до 06.01.2020г.
В
законоустановения срок, ответниците са депозирали отговори на ИМ.
В
законоустановения срок, ответниците са депозирали отговори на ИМ.
В писмен
отговор ответника С.Б.О., чрез
назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. Г. Г. ***, оспорва изцяло предявения иск, счита че същия е
неоснователен и претендира отхвърлянето му. Твърди, че договорните клаузи, посочени в Чл.3, ал.1 , Чл.3, ал.5 , Чл.13, чл.22 , Чл.24 от договора, не са
индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително от банката -
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Липсват каквито
и да било доказателства по делото преговори за съдържанието на отделните клаузи
на процесния договор да са провеждани. Като не индивидуално уговорени, клаузите
са нищожни, като неравноправни по смисъла на чл.143-144 от ЗЗП .
Твърди се, че в сключените Допълнителни споразумения също се съдържат нищожни клаузи досежно
извършеното увеличаване на размера на дълга с просрочени лихви, като по този
начин полученият размер на главницата се олихвява. На практика с тези
допълнителни споразумения се налагали по-тежки условия от основния Договор за
кредит на първо място, чрез капитализиране на лихвите и превръщането им в нова
главница. Клаузата за „облекчен ред" за погасяване била подвеждаща, тъй
като именно в резултат на нейното прилагане се стигало до няколкократно
увеличен размер на задължението и представлява неравноправност по смисъла на
чл.143,т.10,т.12 от ЗЗП.
Твърди
се, че ответникът е заплащал вноски по
погасителен план към договора за банков кредит в размер завишен от първоначално
договорения. Увеличението на размера на дължимата се месечна вноска се е
дължало на действието разпоредби от договора и споразуменията , които са
нищожни . При завишаване на размер на вноските поради по-висок лихвен процент е
била покривана по-малка част от дължимата главница, с оглед на което и е на
лице завишаване на годишната такса за управление на кредита.
Направено
е възражение за нищожност, като се
претендира съдът да прогласи на основание осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.143, т.3, 10 и т.12 от Закона за защита на потребителите на Договорните клаузи, посочени в Чл.3, ал. 1, Чл.3, ал.5, Чл.13, чл.22,
Чл.24 от Договора, както и на клаузите по допълнителното споразумение
26.03.2009, допълнително споразумение от 29.11.2012 год. и допълнително
споразумение от 28.07.2011 год., касаещи преоформяне на неизплатената лихва,
като главница по т.2, т.3, т.4, т.5 от същите.
Твърди се, че в исковата молба
липсват данни, кога е преустановено плащането по кредита и от коя дата същия е
станал предсрочно изискуем. Съгласно правилата на чл.19, т.2 от договора,
същият ставал предсрочно изискуем при неплащане на три последователни вноски.
Предсрочната изискуемост била настъпила по право, съгласно правилата на чл.19,
т.2 от договора и изпращането на нотариалните покани, нямало правна стойност,
още повече, че същите не били връчени на страните по договорното
правоотношение. Направено е възражение, че исковата претенция е погасена по
давност, тъй като предсрочната изискуемост настъпила в по-ранен момент от
сочената в исковата молба и е налице изтекла погасителна давност за главница и лихви.
В
писмени отговори на ИМ и ДИМ ответницата Б.Ю.О., чрез назначения й представител по чл.47 ал.6 ГПК
адв. Д. А. ***, оспорва изцяло предявения иск, счита същия
за неоснователен и претендира да бъде отхвърлен.
Твърди, че договорните клаузи, посочени в чл.3, ал.1 , чл.3, ал.5, чл.12,
чл.21 и чл.23 от договора, не са индивидуално уговорени, доколкото са били
изготвени предварително от банката и кредитополучателя О. не е имала
възможност да влияе върху съдържанието им. Освен това липсвали каквито и да
било доказателства да са провеждани преговори за съдържанието на отделните
клаузи на процесния договор. Посочените по- горе клаузи били нищожни, като
неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП .
В приложените три допълнителни споразумения
също се съдържали нищожни клаузи досежно извършеното увеличаване на размера на
дълга с просрочени лихви, като по този начин полученият размер на главницата се
олихвявал, като на практика с тези допълнителни споразумения, се налагали
по-тежки условия от основния Договор за кредит на първо място, чрез
капитализиране на лихвите и превръщането им в нова главница. Клаузата за
„облекчен ред" за погасяване била подвеждаща, тъй като именно в резултат
на нейното прилагане се стигало до няколкократно увеличен размер на
задължението и представлява неравноправност по смисъла на чл.143, т.10,т.12 от
ЗЗП. Клаузите на трите анекса били
неравноправни, тъй като налагали на потребителя по-тежки условия от основния
договор за кредит.
Сочи се, че кредитополучателите
са заплащали вноски по погасителен план към договора за банков кредит в размер завишен от първоначално договорения. Увеличението на
размера на дължимата се месечна вноска се
дължал на действието на разпоредби от договора и споразуменията , които
били нищожни. При завишаване на размер на вноските поради по-висок лихвен
процент е била покривана по-малка част от дължимата главница, с оглед на което
било на лице и завишаване на годишната такса за управление на кредита.
Направено е възражение за
нищожност, като неравноправни и
противоречащи на закона, чл.146, чл. 143, т.3, 10, 12 и 13 от ЗЗП, вр. чл.26
ал.1 от ЗЗД/ на следните клаузи от посочени в
чл.З, ал.1 , чл.3, ал.5 , чл.12, чл.21, чл.23 от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL40908 от
14.07.2008г., от Допълнително споразумение от 26.03.2009г. към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL40908 от 14.07.2008г., клаузите от T.IVJ.V.T.VI , от Допълнително споразумение от 28.07.2011 г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40908 от 14.07.2008г.
клаузите от чл.2 до чл.13 .включително и от Допълнително споразумение от
29.11.2012г. Към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40908 от 14.07.2008г. от
чл.2 до чл.11, включително, като клаузи които, не са индивидуално уговорени,
доколкото са били изготвени предварително от банката, като неравноправни по
смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП.
В
Доп.ИМ ищецът изразява становище за неоснователност на възраженията на
ответниците направени в отговорите на ИМ.
В с.з. исковата претенция се
поддържа.
Ответниците, редовно
уведомени не се явяват в о.с.з., чрез назначените им представители по чл.47
ал.6 ГПК оспорват исковете.
На
27.03.2020 г. / след образуване на настоящото дело/ между "Юробанк България"АД гр. София и "СВЕТИ Г.
ГРУП" ЕАД, понастоящем "КОЛЕКТ БГ"АД гр.София, с ЕИК-********* е
бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата
на който "КОЛЕКТ БГ"АД гр.София встъпва в правата на удовлетворения
кредитор "Юробанк
България"АД гр.София по Договор за
кредит № HL 40908/14.07.2008г., посочен в
Приложението, представляващо неразделна част от него. Предвид на това в о.с.з.
"КОЛЕКТ БГ"АД гр.София е представило писмена молба с искане по чл.218 ГПК за встъпване по делото, като трето лице -помагач на ищеца. Въз осн. на
молбата, ЯОС е конституирал "КОЛЕКТ БГ"АД гр.София, с ЕИК-*********,
като трето лице помагач на ищеца по делото с определение от 18.01.2021 г.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от представения по делото
писмен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL40908/14.07.2008
г., същият е бил сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛАРИЯ"АД
гр. София /понастоящем "Юробанк
България"АД гр. София/ от една страна, като кредитор и от друга:
ответниците - Б.Ю.О. и С.Б.О. -
като кредитополучатели. Съгласно чл.1
ал.1 от този Договор, банката е предоставила на кредитополучателите кредитен
лимит в швейцарски франкове, , в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 31300 лв., по курс
„купува" за швейцарския франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски
франкове на 7092 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита за покупка
на недвижим имот, подробно описан в договора; и равностойността в швейцарски
франкове на 24208 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита, за други
разплащания.
Страните са подписвали приложение №1 в деня на усвояване на
кредита, в което е посочен приложимия към същата дата курс „купува" за
швейцарския франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, както и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове. Сумата по разрешения кредит е следвало да се усвоява по блокирана
сметка, с титуляр Б.Ю.О. и да се ползва при условията
на чл.2, ал.4 и ал.5 и след представяне подробно описани в чл.2, ал.1.2
документи. Според чл.2, ал.3 усвоеният
кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в лева по
търговски дата курс „купува" за швейцарския франк към лева на банката в
деня на усвояването, като се превежда по сметка на кредитополучателя. Съгласно чл.3, ал.1
от договора за усвоеният кредит се дължи годишна лихва в размер на сбора от
Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /
БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1,65 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5%, като дължимите лихви се
начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. Според чл.3, ал.3
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл.4 кредитополучателят
следва да заплаща на Банката следните такси: комисионна за управление на
кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска, в законоустановената последователност на плащането, в размер на 0,05%
върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. В
чл.5 е уговорено кредитът да бъде издължен за 312 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение №1.
Съгласно чл.6 кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска - съгласно погасителен план Приложение №2. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска кредитополучателят не е осигурил дължимата сума по сметката
си, но има средства в лева, погасяването може да се извърши след превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на банката за
швейцарския франк към лева. Според чл.13, банката запазва правото си по време на
действието на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по договора, при евентуалното му превалутиране по реда на чл.22.
измененията и /или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Съгласно чл.19
ал.1 при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което
и да е задължение по договора, банката може да направи кредита частично или
изцяло предсрочно изискуем. Съгл. ал.2 на чл.19, при не издължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска. В чл.22,
страните са договорили начините за превалутиране на кредита, като съгл. ал.2 в
случай на превалутиране следва да се прилагат лихвените проценти обявени от
банката по реда на чл.13.
В чл.24 ал.1 е посочено, че
кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен, че при промяна на
обявените от банката курс купува или продава на швейцарския франк, както и
превалутилането по чл.22, може да има за последица включително и в случаите на
чл.6 ал.2, повишаване на дължимите погасителни вноски по договора, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви. В ал.2 на чл.24
кредитополучателят декларира, че изцяло е запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на чл.6 ал.2 и
чл.22-24 и че е съгласен с настъпването им.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от
договора, Банката и Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един
момент от действието на договора за кредит, Банката има право едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на дружества или
институции от групата на EUROBANK EFG
GROUP, вкл. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД или на други
финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято
дейност включва секюритизация.
На
16.07.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и Б.Ю.О.
и С.Б.О. е
било подписано и Приложение №1 към Договор за банков кредит № HL40908/14.07.2008 г., от което е видно, че датата на усвояване на кредита е 16.07.2008
г.. Към датата на усвояване на кредита - 16.07.2008г., приложимия курс
„купува" за швейцарския франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към
лева е 1,1917, като определения съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит по чл.1 от договора е 26265 CHF.
Към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40908/14.07.2008 г., са
били сключени 3 Допълнителни споразумения:
Допълнително
споразумение от 26.03.2009 г.: В т.1 от същото е прието, че към датата на
сключване, задълженията по договора са в размер на общо 26 921,79 CHF, от които: 1. Просрочена главница- 201.64CHF; 2. Просрочена лихва- 592,88 CHF; 3. Редовна главница-26
031,77 CHF; 4. Редовна лихва- 56,38 CHF; 5. Просрочени такси -39,12 CHF и 6. Просрочени застраховки - 0,00 CHF. В т.II е
уговорено въвеждането на облекчен ред за погасяване на вземанията по реда и
условията на т.III, t.IV и t.V.
В т.III кредитополучателите са се задължили да внесат еднократно
116 CHF, което е основание за влизане в сила на допълнителното
споразумение, а кредиторът има право да използва внесената сума за пълно или
частично погасяване на просрочените задължения. Според t.IV сумата,
представляваща разликата между погасената сума по т.III и общия сбор на т.1.1. и т.1.2. следва да бъде преоформена
чрез натрупване към редовната главница по т.1.3. В t.V е
уговорено, че кредитополучателите ще ползват 12 /дванадесет/ месечен период на
облекчено погасяване на Дълга, считано от датата на влизане в сила на
доп.споразумение. През периода на облекчено погасяване, както и след изтичането
му, дългът ще се погасява на равни месечни погасителни вноски, като конкретния
размер се определя в двустранно подписан Погасителен план. Съгласно t.VI в
случай, че в рамките на 12 месечния период не бъдат заплатени две дължими
месечни вноски, правото на облекчено погасяване отпада и банката прекратява
действието на условията по т.V и
изготвя нов
погасителен план.
Допълнително
споразумение от 28.07.2011 г.: В чл.2, ал.1 от същото е било прието, че към датата на сключване,
задълженията по договора са в размер на общо 27 570,75 CHF, от които: 1.Просрочена главница- 94.19CHF; 2. Просрочена лихва- 347,87 CHF; 3. Просрочени такса- 49,80 CHF и 4. Редовна главница-27
078,89 CHF. В чл.2, ал.2 е уговорено, че освен задълженията по ал.1
се дължи и редовна лихва, начислена от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение „Предходен падеж", до датата на падежа,
следващ датата на същото „Следващ падеж", която все още не е изискуема. Кредитополучателите
се задължават да внесат еднократно 100 CHF, което е основание за влизане в сила на допълнителното
споразумение. След приспадане на сумата, всички плащания във връзка с
просрочията по кредита се преоформят служебно от Банката чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата. Уговорено е, че
кредитополучателите ще ползват 6 месечен период на облекчено погасяване на Дълга,
считано от следващия падеж, като през този период ще се начислява фиксирана
годишна лихва в размер на 4,76%, като дългът ще се погасява на равни месечни
вноски в размер на 109,00 CHF. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през този период лихва. След изтичане на периода на
облекчено погасяване и след натрупването на посочената лихва, върху общия
размер на дълга се начислява годишна лихва в размер равен на сбора от действащия
към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 0,63 пункта, като кредитът се погасява
на равни месечни вноски, съгласно Погасителен план. В случай, че в този период
не бъдат заплатени две месечни вноски, правото на облекчено погасяване отпада.
Дължи се месечна такса за администриране на просрочен кредит, в размер,
съгласно действащата Тарифа на Банката. Считано от датата на споразумението
кредитът се погасява на 10-то число на месеца.
Допълнително споразумение от
29.11.2012 г.: В чл.2, ал.1 е прието, че към датата на сключване, задълженията
по договора са в размер на общо 28 143,04 CHF, както следва: 1. Просрочена главница- 158,95 CHF; 2. Просрочена лихва- 714,43 CHF; 3. Просрочени такси- 91,96 CHF; 4. Просрочени застраховки- 27,24 CHF и 5. Редовна главница- 27 150,46 CHF. В чл.2, ал.2 е уговорено, че освен задълженията по ал.1,
т.1-5 се дължи и редовна лихва, начислена от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение „Предходен падеж", до датата на
падежа, следващ датата на същото „Следващ падеж", която все още не е
изискуема. Според чл.3 всички плащания по чл.2, ал.1, т.1-4 се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата,
в размер съгласно чл.2, ал.1, т.5. Съгласно чл.4, ал.1 кредитополучателите ще
ползват 6 месечен период на облекчено погасяване на Дълга, считано от следващия
падеж. Съгласно чл.4, ал.2 след изтичане на периода на облекчено погасяване
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. В
чл.4, ал.3 е посочено, че през периода на облекчено погасяване върху дълга се
начислява годишна лихва в размер в размер равен на действащия към същата дата
БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 2,26 пункта.
През периода на облекчено погасяване кредитът се погасява на равни месечни
вноски в размер на 110 CHF,
съгласно Погасителен план. Според чл.5 след изтичане на периода на облекчено
погасяване и след натрупването на лихвата по предходния член, се начислява
годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на
банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,83 пункта, като дългът ще се погасява на равни месечни
погасителни вноски, съгласно Погасителен план. Посочено е, че към датата на
подписване на допълнителното споразумение БЛП на банката за жилищни кредити в CHF е в размер на 6,95 %. Съгласно чл.6 плащането на падеж на
всяка от вноските по Погасителния план през периода на облекчено погасяване е
задължително условие за начисляването на намалена фиксирана лихва по чл.4,
ал.3. В случай, че в този период не бъдат заплатени изцяло или частично две
последователни месечни вноски, правото на облекчено погасяване отпада. Дълга се
преоформя служебно и се изготвя нов погасителен план. В чл.12 е посочено, че се
дължи месечна такса за администриране на просрочен кредит, в размер, съгласно
действащата Тарифа на Банката.
Като доказателство по делото
ищецът е представил извлечения от
счетоводни книги на банката, касаещи за задълженията по Договор за кредит и
лихвени листи.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. ВЛ-це, въз основа на находящите
се по делото писмени доказателства и справка в ищцовата банка е посочило, че предоставеният с Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40908/14.07.2008г. кредит е бил усвоен в размер
на 26265 CHF, равняващи се към 16.07.2008
г. на 31300 лв., като на тази дата по
сметката на Б.Ю.О. в швейцарски франкове в
„Юробанк България"АД, е постъпила сума в 26265 CHF. Видно от заключението, във
връзка със сключените допълнителни споразумения, към договора са налице
капитализации /реструктуриране на главницата/, след което общо усвоената главница е в размер на 29461.34 CHF. Видно от заключението, от анализът на извършените плащания и погасените с тях
задължения било видно, че само първата вноска от погасителния план е била
платена на падежната дата, а след това ответниците не са обслужвали кредита,
съгласно уговорените срокове и размери. Към датата на подаване на
исковата молба - 09.01.2020 г., последното плащане било извършено на 19.12.2019
г., чрез вноска на каса от С.О. Ш., по разплащателна сметка с IBAN: ***, с титуляр Б.Ю.О., в размер на 471,92CHF, равняващи се на 860,00 лв. по курс 1 CHF / BGN
-1,8223, с които са погасени: 471,93 CHF -
просрочена главница до 10.02.2019 г. 334,50 CHF - наказателна лихва просрочена главница 19,47 CHF - такса управление. След подаване на исковата молба на
09.01.2020 г. имало извършени две плащания: - на 28.01.2020 г., чрез вноска на
каса от С. О. Ш., по разплащателна сметка с IBAN: ***, с титуляр Б.Ю.О., в размер на 457,70 CHF, равняващи се на 850,00 лв. по курс 1 CHF / BGN
-1,8571, с които следва да бъдат погасени: наказателна лихва за просрочена
главница- 349,04 CHF и
просрочени такси- 108,66 CHF; и - на 19.02.2020 г., чрез вноска на каса от С. Ш., по
разчетна сметка за погасяване на кредита номер 4985 756 ********* 02 321 4, с
титуляр Б.Ю.О., в размер на 454,28 CHF, равняващи се на 850,00 лв. по курс 1 CHF / BGN
-1,8711, с които следва да бъдат погасени: наказателна лихва за просрочена
главница- 454,28 CHF.
ВЛ-це е посочило, че размерът на неизплатеното задължение на
кредитополучателите към датата на депозиране на ИМ в съда 09.01.2020 г., по процесния Договор №HL 40908/14.07.2008 г. и допълнителните споразумения към
него, е в размер на общо 26 015,51 CHF, в
т.ч.: -главница-23 996,50 CHF; наказателна
лихва за просрочена главница- 1 910,35 CHF; - просрочени такси- 108,66 CHF. Посочило е също, че с оглед извършените плащания, след
образуване на делото, към датата на изготвяне на експертизата - 05.01.2021 г.,
задължението по процесния Договор №HL
40908/14.07.2008 г. и допълнителните споразумения към него, е в размер на общо
25 103,53 CHF, в
т.ч.: - главница - 23 996,50 CHF и -наказателна
лихва за просрочена главница -1 107,03 CHF.
В доп. заключение от 12.02.2021 г., ВЛ-це в отговор на въпрос №1, е
отговорило на въпроса какъв би бил размера
на непогасената главница, ако не бъдат взети предвид подписаните доп.
споразумения към договора и без да бъде променян лихвения процент по т.3, ал. 1
от Договора за кредит. ВЛ-це е посочило, че в случай, че договорната
лихва не се променя и размерът й е фиксиран, съгл. т.3, ал.1 от Договора - 6,65 %, , с платените до подаване на ИМ суми
в размер на общо 26 290,05 CHF, биха се погасили следните
задължения : главница- 6 164,67 CHF; възнаградителна лихва за редовна главница - 17 883,09 CHF; наказателна лихва просрочена главница- 411,62 CHF; такса управление- 1 607,41 CHF;имуществена застраховка-
223,26 CHF. Като в случай, че размерът на договорната лихва не беше променян и за
целия срок на договора е 6,65%, непогасената главница би била 20100,33 CHF. Според заключението, след
като се вземат и плащанията извършени, след подаване на ИМ, към датата на изготвяне на заключението - 17.02.2021 г., задължението по Договор №HL 40908/14.07.2008 г.
би било в размер на общо 19 429,43 CHF- главница. Съдът не обсъжда заключението, в частта му по
отговор на въпрос №2, доколкото
в подписаните между страните споразумения
към основния договор, липсват договорености за допълнително отпуснатите
средства на кредитополучателите.
Заключението и доп.
такова не се оспориха от страните по делото и се приемат от съда като обективно
и компетентно изготвени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание
чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 40908/14.07.2008г. Искът е предявен,
като частичен за сумата 20000 CHF-представляваща част непогасена главница по договора
за банков кредит, за периода от
11.02.2019г. до 06.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба.
Съгл. чл.430 ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока.
По безспорен начин се
установи, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42407/15.08.2008г. сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛАРИЯ"АД гр. София
/понастоящем "Юробанк
България"АД гр. София/ от една страна, като кредитор и от друга
ответниците - Б.Ю.О. и С.Б.О. - като
кредитополучатели, банката е предоставила договорената
сума, като на 16.07.2008 г. по сметката на Б.Ю.О. в
швейцарски франкове в „Юробанк България"АД, е постъпила сума в размер на
26265 CHF, с левова равностойност 31300 лв., по курс „купува" към датата на усвояване на кредита -1,1917
BGN/ CHF.
Въпреки
дадената от съда възможност, кредитополучателите, не представиха доказателства
да са изправна страна по договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си
по същия и да не дължат на ищеца суми по процесния договор. От заключението на
ССЕ се установява, че по кредита във
връзка с договора и сключените към него 3 бр. допълнителни споразумения, само първата вноска от погасителния план е била платена на падежната
дата, а след това ответниците не са обслужвали кредита, съгласно уговорените
срокове и размери. Към датата на подаване на исковата молба - 09.01.2020 г., последното
плащане било извършено на 19.12.2019 г., чрез вноска на каса, в размер на 471,92CHF, равняващи се на 860,00 лв. След подаване на исковата молба
на 09.01.2020 г. имало извършени две плащания: на 28.01.2020 г., чрез вноска на
каса, в размер на 457,70 CHF,
равняващи се на 850 лв. и на 19.02.2020
г., чрез вноска на каса, в размер на 454,28 CHF, равняващи се на 850 лв., като след последната дата
не е установено друго плащане.
Съгласно договореното в чл.19 ал.1 при
непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита частично или изцяло
предсрочно изискуем. Съгл. ал.2 на чл.19, при не издължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата
на падежа на последната вноска.
В случая е установено от представените по делото доказателства, че
кредитополучателите, не са изпълнили точно свои задължения към банката
ищец, като не са плащали или са .
Ответниците са били уведомени от банката, че креда е обявен за предсрочно
изискуем на осн. чл.19 от договора- установено е по делото, че на 01.08.2017г., на всеки от
ответниците е било връчено уведомление с информация за размера на задължението
му към банката към 13.06.2017г., както и за причините, поради които банката е
обявила кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42407/15.08.2008г. за изцяло и предсрочно изискуем, чрез
връчване на Нотариални покани, чрез нотариус Д. Л. с рег.№ 322, РД-ЯPC /л.52-57 от делото/.
В отговора на исковата молба ответниците са се позовават на
нищожност на:
Клаузата на чл.3 ал.1 и ал.5, съгласно които – ал.1 - за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка един
пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на Б. за жилищно кредити в
швейцарски франкове е в размер на 5%; ал.5 – Действащият БЛП на банката за швейцарски
франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП в шв. франкове и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването и на видно място в банковите салони. Договорените в
настоящия договор надбавки не се променят.
Клаузата на чл.13 ал.1, съгласно която банката запазва
правото си по време на действието на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които банаката прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга
валута при евентуалното му превалутиране по
реда на чл.22. Измененията в тарифата и или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор.
Клаузата на чл.24 ал.1, съгласно която кредитополучателят
декларира, и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутираното по чл.22 от договора, може да има за
последица, включително по чл.6 ал.2, повишаване размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Твърди се, че посочените клаузи от договора са
неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като: т.10. позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание; т.12 предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 40908/14.07.2008г. има характер на
финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12, б.Б
/редакцията ДВ бр.59/2006г./ от ДР ЗЗП, както и по смисъла на действащата
разпоредба. Ищецът е търговец по смисъла на пар.13
т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответниците имат качеството на потребител по смисъла
на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Т.е. – процесният договор попада в приложното поле на
ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143
– чл.148 от същия.
Клаузата на чл.3 ал.1 от договора определя начина на
формиране на възнаградителната лихва и същата не е неравноправна.
С оглед формулировката си клаузите на чл.3 ал.5 и чл.13
ал.1, като цяло предвиждащи едностранно изменение на условията по договора при
непредвидени в същия основания, са неравноправни, както по смисъла на чл.143
т.10, така и по смисъла на т.12 от ЗЗП. Същото се отнася и до систематично свързаната
с тях клауза на чл.24 ал.1 от договора, която на самостоятелно основание не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Чл.24
от договора свидетелства за формално спазване от страна на банката на принципа
за добросъвестност по см. на чл.143 ЗЗП, т.к.
в него се съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността
на промяна в посока увеличаване на швейцарските франкове. За да бъде обаче
реално информиран потребителят, а банката – действително добросъвестна, е следвало
обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност, да следват от
ясни и прозрачни условия на договора, каквито съдът, след обсъждане на
конкретния договор, е приел, че липсват. В този смисъл е и определението на СЕС
по дело С-119/17 - че клауза в договор за потребителски кредит, вследствие на
която целият риск от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която
не е съставена прозрачно така, че той да бъде в състояние да прецени въз основа
на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
подобен договор, може да бъде разглеждана като неравноправна, когато се
установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тази клауза създава
значителна неравноправност в ущърб на потребителя между произтичащите от договора
права и задължения на страните
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в
решение №77/22.04.2015г. по гр. д. № 4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение
№424/02.12.2015г. по гр. д. №1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №51/04.04.2016г. по т. д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение №95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№205/07.11.2016г. по т. д. №154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№165/02.12.2016г. по т. д. №1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№98/25.07.2017г. на ВКС по т. д. № 535/2016г., I т. о., ТК, предпоставките за
определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са следните: клаузата да
не е индивидуално уговорена, да е сключена в нарушение на принципа за
добросъвестност, да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните, и да е сключена във вреда на
потребителя. Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност
на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент, включително и
на другите условия по договора /клаузата на чл.13. ал.1/ въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не
е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на
услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 т.10 и т.12
от ЗЗП.
В случая не се касае за индивидуално уговорени клаузи.
Както е прието в решение №23/07.07.2016г. по т. д. №
3686/14г. на ВКС, I т. о. и решение №98/25.07.2017г. на ВКС по т. д. №
535/2016г., I т. о., ТК, при потребителски договор и възражение за
неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване, че определено
условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. В
този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от
потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен
характер на клауза от потребителски договор, търговецът или доставчикът следва
да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда
защита на потребителя. В конкретния случая страната, носеща доказателствената
тежест не е установила, че се касае за индивидуално уговорени клаузи.
Клаузите на чл.3 ал.5, чл.13 ал.1, чл.24 ал.1 от договора,
неиндивидуално уговорени, са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Същите
са неравноправни, както по смисъла на чл.143 от ЗЗП, така и съгласно Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, и Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и
съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар, приети и станали част от
българското законодателство със Закона за защита на потребителя - пар.13а т.9 и т.12 от ДР ЗЗП.
Що се отнася до направеното
от ответниците възражение нищожност
на клаузи от допълнителните
споразумения, съгласно практиката на ВКС, последващо сключени анекси не санират
нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит. В решение №146 по т.д. №2615/2016
г. на І т.о. е посочено, че договор за спогодба или допълнително споразумение,
в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от
неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен
отказ от потребителската защита, който е недопустим, както и че допълнително
споразумение, имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно, на основание чл.366 ЗЗД.
Наред с това съдържащите се в и в трите доп. споразумения към основния договор,
по които страна е физическо лице – потребител, клаузи
и уговорки за увеличаване на главницата, чрез прибавяне на изтекли лихви
и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание
чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото
Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви
/в т. см. в решение №66/29.07.2019
г. по т. д. №1504/18г. на ВКС, II т.о./.
Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни
клаузи в договора не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага без тези клаузи. В случая обемът от основни права и задължения, поети с
договора, които стоят в основата на възникналото облигационно правоотношение,
са приложими, без да е необходимо да се прилагат нищожните клаузи.
От
приетите заключения от съдебно-икономическата експертиза,
се установява наличието на обективния елемент за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита. Не е спорно, а видно и от доп. споразумения към
договора за кредит, лихвените проценти, с които банката е начислявала лихвата
върху редовна главница, са променяни във времето. Доколкото измененията на
лихвения процент са извършени въз основа на неравноправни договорни клаузи и с
оглед нищожността на същите, между страните следва да се прилагат лихвените
проценти, съгласно клаузата на чл.3 ал.1 от договора без последвалите
изменения- 6,65% /каквато е лихвата съгласно чл.3 ал.1 от договора/.
В доп. заключение на
допълнителна съдебно-икономическа експертиза
ВЛ-це е посочило размера на дълга, при възнаградителна лихва, формираща
ежемесечните погасителни вноски за периода на договора, при прилагане на
лихвения процент, определен в чл.3.1 от договора – към момента на сключването
му – 6,65%. В заключението е посочено, че неплатеният
остатък на главницата по кредита, ако размера на договорната лихва не е бил
променян, с платените от
ответниците суми в размер на общо 26 290,05 CHF, биха се погасили следните
задължения : главница- 6 164,67 CHF; възнаградителна лихва за редовна главница - 17 883,09 CHF; наказателна лихва просрочена главница- 411,62 CHF; такса управление- 1 607,41 CHF; имуществена застраховка-
223,26 CHF. Като в случай, че размерът на договорната лихва не беше променян и за
целия срок на договора е 6,65%, непогасената главница към датата на предявяване
на иска е 20100,33 CHF.
Искът
е предявен като частичен за сумата от 20000 швейцарски франка /CHF/. С оглед извършени от длъжниците две плащания, след предявяване на иска
/установени факти по см. на чл.235 ал.3 ГПК, които съдът следва да вземе
предвид/, според доп. заключение на ССЕ, задължението за главница към настоящия
момент е в размер на общо 19429,43 CHF.
Ето защо, съдът счита, че
предявения по делото иск е основателен и доказан до размера 19429,43 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от непогасена главница по договора за банков кредит, и като такъв следва да бъде уважен до
посочения размер, като бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно тази
сума на ищеца, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020г. до
окончателно й изплащане. Иска за главница в
разликата над 19429,43 швейцарски
франка /CHF/ до размера 20000 швейцарски франка /CHF/, следва да бъде отхвърлен. Възражението направено
от ответника С.Б.О., чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. Г. Г. ***, за погасяване на задължението по давност, е
неоснователно, с оглед срока между обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и предявяване на ИМ в съда.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да се
присъдят направените разноски пред настоящата инстанция, в пълен размер от 3586,23
лв., тъй като към датата на предявяване на иска е съществувало задължение на
ответниците към него, в претендирания с ИМ размер.
По делото ответниците са
били представлявани от особени представители. Особените представители не упражнява свои процесуални права, а тези на страните, които представляват, поради което адв. Г. Г.- представител
по чл.47 ал.6 ГПК на ответника С.Б.О., не е задължен за заплаща разноски по делото за
предприетото действие- поставяне на задачи към първоначалната експертиза и
искане за допълнителна такава, и в случая не дължи възнаграждение за ВЛ-це по
СИЕ и доп. СИЕ в размер на общо 525 лв. С оглед посоченото в т.7 от тълкувателно решение №6/2012 от
06.11.2013 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, дължимите
разноски в размер на 525 лв., следва да се възложат на ответника С.Б.О., представляван от този адвокат.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Б.Ю.О., с ЕГН-**********,*** и С.Б.О., с ЕГН-**********, с.а. да
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД гр. София, с ЕИК-*********, на основание чл.430
от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 40908/14.07.2008г. сумата 19429,43 швейцарски франка /CHF/,
представляваща част от непогасена главница по договора за банков кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020 г.
до окончателно й изплащане, като иска за
главница в разликата над 19429,43 швейцарски франка /CHF/ до размера 20000 швейцарски
франка /CHF/- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б.Ю.О. и С.Б.О. да ЗАПЛАТЯТ на "Юробанк
България"АД гр. София, с ЕИК-********* сумата 3586,23 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Б.О. да ЗАПЛАТИ по сметка ЯОС сумата 525 лв.- разноски за възнаграждение
на ВЛ-це, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при
участието на "КОЛЕКТ БГ"АД гр.София, с ЕИК-*********, като трето
лице – помагач на ищеца по делото "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД гр. София, с ЕИК-*********.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от
връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: