РЕШЕНИЕ
№ 1348
гр. С., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110209757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 1736-6 от 17.06.2021г. по описа на НАП ГД ФК от „Д.
к.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.“Х. Д.“ , бл. *, офис *,
представлявано от М. М., чрез адв.М.Ш. с адрес в гр.С., ул.“К. Б. *“ № *, сутерен срещу
Наказателно постановление N 516507-F536015 от 08.06.2020г. , издадено от началник на
отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. Ш. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната излага възражения за допуснати нарушения
на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и претендира разноски.
В жалбата се излагат и аргументи за маловажност на случая.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се
явява.Представлява се от юрисконсулт В. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният излага аргументи за неоснователност на
жалбата и претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
1
Жалбата на от от „Д. к.“ ООД с ЕИК **** срещу Наказателно постановление N
516507-F536015 от 08.06.2020г. , издадено от началник на отдел „ОД“ в ЦУ на НАП е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 23.01.2020г. св. М.А. и Т. С. – двамата служители на ГДФК при ЦУ на НАП като
инспектори по приходите изършили проверка на търговски обект – щанд “***”, находящ се
в гр. С., бул.“Б.“ № *, Б. М.
За целта на проверката Т. С. извършил контролна покупка на стоманени обеци на
стойност 25.00 леваВъпреки , че в обекта имало фискално устройство, продавач-
консултантът не издал фискален бон.
След това служителите на НАП се легитимирали и започнали същинската проверка.
От същата се установило , че в търговския обект има инсталирано фискално
устройство модел DAISY PERFECT S01 с индвидуален номер DY480079 и номер на
фискалната памет 36638115, регистрирано в НАП с потвърждение № 4153446 от
03.04.2019г.
От разпечатания Клен се установило, че обектът се стопанисва от жалбоподателя.
За резултатите от извършената проверка бил съставен протокол за извършена
проверка № 0397370 от 23.01.2020г.
Препис от протокола бил връчен на продавач-консултанта З., която го разписала и
получила.
В протокола се съдържала покана до упавителя на „Д. к.“ ООД с ЕИК **** за явяване
в НАП, за съставяне и връчване на АУАН.
На 30.01.2020г. управителя М. М. се явил в ЦУ на НАП, където св.М.А. в
присъствието на М. И. и Е. Я., съставил АУАН № F 536015/30.01.2020г. срещу „Д. к.“ ООД
с ЕИК **** за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
М. М. подписал АУАН без да изложи възражения и поличил препис от него.
В законустановения срок постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на посочения АУАН на 08.06.2020г. било издадено Наказателно
постановление N 516507-F536015 от 08.06.2020г. , издадено от началник на отдел „ОД“ в
ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
2
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното
Наказателно постановление, административно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
извършено.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.А. , тъй като същите са
безпротиворечиви, последователни, логични и в съответствие с приобщените писмени
доказателства.
Самият жалбоподател в жалбата си не отрича верността на изложените в АУАН и
НП факти, като единственото му възражение касае , твърдяно допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Посоченото възражение е несъстоятелно.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗАНН актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави
акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него.
В настоящия случай, актосъставителят изрично е отбелязал в акта, че свидетелите
участват в производството при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките
на техните правомощия. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а съставените АУАН и
НП съдържат всички законоустановени реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени всички факти,
имащи значение за неизпълнението на задълженията на субекта. Посочени са дата и място
на нарушението, вида на извършената покупка, нейната стойност и съответно неиздаването
на касов бон.
Поради изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които
съществено да са ограничили правата на дружеството-жалбоподател и възможността му да
се защити.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вменява задължение на всяко регистрирано и
3
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като видно от ал.
4 на чл. 118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки
се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/06 на Министерство
на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал. 1.
В настоящия случай се касае за плащане в брой от клиента(служител на НАП,
извършил контролна покупка), тоест не е налице никое от посочените изключения и е
трябвало да бъде издаден фискален касов бон.
Св. А. беше категоричен, че в проверения обект е имало регистрирано към НАП
фискално устройство с индивидуален номер и фискална памет, което е било в изправност.
Точният модел и номер на устройството са посочени както в съставения АУАН, така и в
издаденото НП.
Задължението за издаване на фискален касов бон е трябвало да бъде изпълнено при
получаване на плащането от клиента, а в настоящия случай, след като клиентът е заплатил
сумата от 25,00 лева, фискален бон не му е бил предоставен.
След като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не е
необходимо да бъде обсъждан въпросът за вината, а е достатъчно само да е налице
нарушение от обективна страна.
Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лева.
Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 500 лева.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се засяга фискалният интерес на държавата.
Неиздаването на фискален бон засяга, както обществените отношения, свързани с
формирането на данъчната основа за дължимия данък печалба от страна на търговеца, така и
правата на купувача.
За съставомерността на установеното нарушение достатъчен е фактът на
неиздаването на фискалния касов бон, което законодателят е определил като формално
административно нарушение, като е без значение стойността на осъществената продажба и
4
не е необходимо да са произтекли вреди.
С оглед на посочените съображения, атакуваното наказателното постановление се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лева.
Съдът намира, че в случая следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 516507-F536015 от 08.06.2020г. ,
издадено от началник на отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което на „Д. к.“ ООД с ЕИК **** е
наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Д. к.“ ООД с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП, сумата от 80 лева
, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5