РЕШЕНИЕ
№260052/21.5.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното гр.
дело №24/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бончев, чрез пълномощник – юрисконсулт Велислава Любенова срещу М.А.К., ЕГН: **********
с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по
силата на подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания”ООД, ЕИК:
********* и „Микро Кредит“ АД, ЕИК: ********* вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу М.А.К.,
произтичащи от Договор
за заем CrediHome № 1182-00034661 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00034661 - и двата от 21.03.2018 г., са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Излага се, че „Агенция за
събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК
*********. Твърди се, че по силата на договора за заем,
сключен между „Микро
Кредит“ АД и М.А.К. дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 3 000
лева, който заемополучателят се е задължил да върне, ведно с договорната лихва
в размер на 525, 60 лева на 12 равни месечни погасителни вноски, като първата
погасителна вноска е платима на 28.04.2018 г., а последната е с падеж на
28.03.2019 г. /съгласно погасителния план към договора - неразделна част от
него/. Сочи
се, че на основание
попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - „Искане за допълнителни
услуги“, на 21.03.2018 г. между „Микро Кредит“ АД и М.А.К. е сключен
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00034661, съгласно
който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателя пакет от
допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 /„Описание на
допълнителни услуги“/ към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване
на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в
размер на 316, 80 лева, като му е предоставена възможността да я заплати на 12
броя равни месечни вноски, при първа погасителна вноска, платима на 28.04.2018
г. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в
качеството си на застрахователен посредник е предоставило на заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД
застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“АД, ЕИК
*********, конкретните условия по която са посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена и подписана от Заемополучателя -
МС320141182-00034661. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги,
Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит“ АД застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
считано от 28.04.2018 г., или обща сума за застрахователна премия в размер на 2 376
лева. Твърди се също, че ответникът е
бил надлежно уведомен за извършената цесия, алтернативно се моли това уведомяване
да бъде сторено ведно с връчването на исковата молба. Сочи се, че
заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към заемодателя, поради
което в хода на ч. гр. дело № 658/2020 г. по описа на
ДРС, образувано по заявление на ищеца, за претендираните суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което за него е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящия иск. С оглед на изложеното ищецът моли
за уважаване на иска. Претендира и направените разноски в исковото и в
заповедното производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника, в който иска се оспорва като неоснователен и недоказан с твърденията
за липса на доказателства за броя на погасените вноски, респ. непогасените
такива и за кои месеци се отнасят те, липса на редовно уведомяване на ответника
за прехвърляне на вземанията /цесия/ между „Микро Кредит“АД и „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД и липса на данни за това ответникът да се е ползвал
от застраховка „Защита“ №МС320141182-00034661. На тези основания моли исковата
претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответника.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Депозира, чрез упълномощения си
процесуален представител писмена молба, в която моли съдът да уважи предявените
искове и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. ищецът,
редовно призован не изпраща представител. Ангажира писмено становище, в което
заявява че поддържа исковата претенция и моли за уважаване на иска в пълен
размер.
Ответникът се
представлява от назначен от съда особен представител, който моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните доказателства по
отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. с чл. 99 вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 ал. 1
от ЗПК.
Не се спори между страните, а и се установява от
материалите по приобщеното ч. гр. дело №658/2019 г. по описа на РС - Девня, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за претендираните с исковата молба суми, която е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, тъй като длъжникът не е открит по
постоянния и настоящия си адрес и е нямало данни за трудовата му заетост.
Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, ищецът е
предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия установителен иск за дължимост на
заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
Искът
е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет
на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед, като
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В тежест на ищеца е, по пътя на главното и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е
останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена
на ответника.
От представения
по делото договор за заем CrediHome № 1182-00034661 се установява, че на 21.03.2018
г. между "Микро Кредит"АД - заемодател/
и ответника М.А.К. като заемополучател е сключен договор, по силата на който
заемодателят е предоставил на ответника сумата в размер на 3 000 лева, която
сума той се задължил да върне на 12 месечни вноски от по 293, 80 лева. В
договора е уговорена еднократна такса 150 лева, лихвен процент за периода на
договора в размер на 30, 91 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 50,
00 %. В договора е инкорпориран погасителния план, в който са посочени
месечните погасителни вноски по размер и падеж, като първата вноска е на 28.04.2018
г., а последната вноска – на 28.03.2019 г. В договора заемополучателят е
декларирал срещу подпис, че е получил предоставената му в заем сума.
По делото е
представен и сключен между "Микро Кредит"
АД и ответника и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00034661
от 21.03.2018 г.., по силата на който "Микро
Кредит"АД предоставя на клиента /ответника/, при условията на
договора пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключената
с посредничеството "Микро Кредит"АД
застраховка, както следва: 1. Пакет
"Комфорт" с цена 316, 80 лева, платима на 12 броя равни
месечни вноски в размер на 26, 40 лева който пакет включва: Посещение в къщи
или на удобно място за събиране на вноската; Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по сметка на "Микро
Кредит"АД; Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит"АД; Безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15
дни; и 2. Застраховка защита пакет
"Премиум Живот" с цена 2 376 лева със срок 12 месеца
и месечна вноска 198 лева.
По делото е представено Приложение № 01/10.10.2018 г.
към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., по
силата на който "Микро Кредит"АД
в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „Агенция
за събиране на вземанията”ООД /сега „Агенция за събиране на вземанията”ЕАД/, в качеството на
цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника
М.А.К. /номер 73 в приложението/ задължения по процесния
договор за заем CrediHome №1182-00034661, ведно с всички
права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По делото е приложено пълномощно /без дата/,
с което "Микро Кредит"АД във
връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е упълномощил „Агенция за събиране на вземанията”АД /сега „Агенция за
събиране на вземанията”ЕАД/ с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на
цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал
на „Агенция за събиране на вземанията”ООД съгласно договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.
По делото са представени две уведомления от
16.10.2018 г. и от 17.12.2019 г.,
адресирани до ответника, в които предишния кредитор – цедент "Микро Кредит"АД, чрез упълномощения
си настоящия кредитор - цесионер
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД е
уведомил ответника в изпълнение на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на
задължението на последния по процесния договор за заем е ищеца „Агенция за събиране на вземанията”ЕАД , като по договора е налице неплатена
сума в общ размер на 5 539, 01 лева /съгласно
последното уведомление/, включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен
срок от съобщението да погаси същата. По делото няма данни
никое от съобщенията за цесията да е съобщена на ответника преди съдебното
предявяване на вземането.
Съгласно
чл. 99 ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния кредитор. От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от предишния си
кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането
спрямо него. По делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника
както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на
настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99
ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно
връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК
особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл.
131 от ГПК на 27.10.2020 г., следва, че на тази дата ответника е
получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се
отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да
бъде взето предвид по смисъла на чл. 235 ал. 3 от ГПК /в т.см. е
задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и определение № 101 от 25.02.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/.
Процесният договор за
потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на този закон. След извършена служебна проверка, съдът намира,
че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при
спазване на изискванията на ЗПК.
По делото е извършена
съдебно - икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, по
която вещото лице е констатирало, че по договора за заем и договора за
допълнителни услуги ответника е извършил плащане на суми в общ размер на
1 138, 20 лева. Съгласно изчисленията на вещото лице, изложени в табличен
вид в констативно – съобразителната част на приетата по делото ССчЕ дължимата
към момента на изготвяне на експертизата сума за главница по договора за кредит
възлиза на 2 525, 52 лева главница по договора за заем, а дължимата договорна
лихва по договор за заем е в размер на 310, 68 лева /таблица 3, стр. 3 от
ССчЕ/. Съдът приема, че посочената в текстовата част от заключението на вещото
лице дължима сума за договорна лихва в размер на 525, 60 лева /стр. 4 и 6 от
ССчЕ/ се дължи на техническа грешка, която не се отразява на изчисленията на
вещото лице. Установените от експертизата дължими от ответника суми за главница
и договорна лихва съвпадат напълно с претендираните от ищеца. По делото няма
данни за други заплатени от ответника след изготвянето на ССчЕ, поради което
искът за дължимостта им в претендираните от ищеца размери се явява основателен
и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.05.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
Успешното провеждане на
исковете с правно основание чл. 240 от ЗЗД има за последица уважаване и на
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случаят се твърди, че ответникът е в забава от 29.06.2018 г.
/датата, на която е станала изискуема първата неплатена от ответника
погасителна вноска/, от който момент се претендира и мораторната лихва. Изчислен от вещото лице по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава за периода от момента на изпадане на длъжника в забава
до 07.05.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда /до който момент се
претендира мораторната лихва/ възлиза на 160, 72 лева. Дължимото обезщетение за забава е в по - голям размер от
претендирания, поради което предявеният иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 73, 62 лева.
Предвид гореизложеното
съдът приема за установени вземанията на кредитора за главница, договорна и
мораторна лихва по договора за заем в заявените в заповедното производство
размери.
По претенциите,
произтичащи от договора за допълнителни услуги към заем CrediHome №:1182-00034661
от 21.03.2018 г.:
Безспорно е,
че договорът за допълнителни услуги към процесния договор за заем е
сключен между кредитодателя – цедент и ответника въз основа на надлежно
отправено искане от потребителя /л. 7 на гърба/, по силата на който клиентът се
е задължил да заплати цената на пакетите допълнителни услуги – Пакет
"Комфорт", включващи описаните по - горе услуги. Съдът намира,
че разпоредбата от сключения договор, задължаваща потребителя
да заплати цена за допълнителни услуги Пакет "Комфорт" е
недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а ал.2
от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони,
свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто характер има
уговореното възнаграждение. Освен това по делото няма доказателства ответникът - потребител
по
договора за заем да се е възползвала от която и да е от
допълнителните услуги Пакет "Комфорт", за да дължи заплащането им.
Относно претенцията за дължимост на сумата от 1 980 лева -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 28.06.2018
г. до 28.03.2019 г.:
В разпоредбата на
чл. 4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че
клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "Микро Кредит"АД и заплащането на дължимата
еднократна застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то в този
случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. От
съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът е избрал да сключи застраховка
защита пакет "Премиум живот" със ЗК"Уника"АД с
посредничеството на "Микро Кредит"АД
при уговорена премия от 2 376 лева, разсрочена на 12 месечни вноски от по 198 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка с
ден на изплащане – 28 - то число, видно от т. 3 на Договора. Така постигнатите
уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на
заем, по силата на който "Микро Кредит"АД
е поел и изпълнил задължението да заплати на застрахователя дължимата от
ответника застрахователна премия, която последният се е задължил да върне
разсрочено на кредитора. По делото няма данни дали дължимата застрахователна
премия по сключената застрахователна полица за застраховка „Защита”№ МС320141182-00034661
от 21.03.2018 г. между застрахования М.А.К., застрахователя „Уника Живот”АД и
застрахователния посредник „Микро Кредит”АД е заплатена от застрахователния
посредник на застрахователя. Съдът намира, че доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не
може да се направи и извод за валидност на полицата.
Освен
това, клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката
за заплащане на такава допълнителна услуга поставят в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитава правата му като по - слаба страна в правоотношението и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение. Съгласно чл.4.8. от договора за допълнителни услуги цената на
застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Тази клауза налага
на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не
изпълни своите задължения.
Възнаграждението за
допълнителни услуги, дължимо отделно
от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би
следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави
услугата, а освен това възнграждението за услугата
по пакет "Комфорт" следва да се включи в
ГПР, а в случая това не е сторено. Това съставлява заобикаляне на
императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият
процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер
не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът
приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор
за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за
посочените по него допълнителни услуги.
Затова претенциите по
реда на чл. 422 от ГПК за
дължимостта на претендираните вземания за сумата от 264 лева –
дължима сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 28.06.2018 г. до 28.03.2019 г., сумата от 58, 24 лева - обезщетение
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 29.06.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда -
07.05.2019 г., както и сумата от 1 980 лева -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 28.06.2018
г. до 28.03.2019 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът дължи на
ищеца сторените в заповедното и в исковото производство разноски, възлизащи в общ
размер на 890, 37 лева, изчислен от съда съразмерно на уважената част от
исковете.
Доказателства за
направени от ответника разноски в производството липсват, поради което такива
не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.К., ЕГН: ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев сумите: 2 525, 52 лева /две хиляди
петстотин двадесет и пет лв., 52 ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на вземането – 07.05.2020 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатен остатък от главница по Договор за заем CrediHome № 1182-00034661 от 21.03.2018 г.; 310, 68 лева /триста
и десет лв., 68 ст./, представляваща неплатен остатък от договорна лихва за периода от 28.06.2018 г. до 28.03.2019 г. и 73, 62 лева /седемдесет и
три лв., 62 ст./, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница
за периода от 29.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
07.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед №463 от 09.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №658/2020 г.
по описа на РС - Девня, на основание чл. 422 вр. чл. 415 о ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за
дължимост на следните претендирани от ищеца суми: за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 264
лева за периода от 28.06.2018 г. до 28.03.2019 г.; застрахователна премия
по Договор за допълнителни услуги в размер на 1 980 лева за периода
от 28.06.2018 г. до 28.03.2019 г. и лихва за забава по Договор за допълнителни
услуги в размер на 58, 24 лева за периода от 29.06.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 890,
37 лева /осемстотин
и деветдесет лв., 37 ст./, представляваща сторени в заповедното и в исковото
производство разноски, изчислени
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: