Присъда по дело №440/2020 на Районен съд - Ловеч

        Мотиви на Присъда № 26 от 20.07.2020 г. по н.о.х.д. № 440/2020г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

Срещу подсъдимия Д.Г.В. *** било предявено обвинение от Районна прокуратура гр.Ловеч за престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, за това, че на 05.08.2019 г., на ж.п. прелез в гр.Л., област Ловеч, при управление на товарен автомобил „М.", с peг. № *********, собственост на „*********" ООД - гр.П., нарушил правилата за движение - чл.51, ал.3 ЗДвП /посл. изм. и доп. с ДВ, бр.60 от 30.07.2019 г., в сила от 30.07.2019/, като не изпълнил задължението си да спре пред железопътен прелез, който няма бариери, както и чл.53, ал.1 ЗДвП, като преди да премине през железопътния прелез, независимо от състоянието на светлинната и на звуковата сигнализация, не се убедил, че към прелеза не се приближавало релсово превозно средство и че преминаването през прелеза било безопасно, от което настъпило пътнотранспортно произшествие с пътнически влак № 24222, пътуващ от гр.Т. за гр.Л., в състав от 1 локомотив и 1 вагон и така, по непредпазливост, причинил значителни имуществени вреди - на товарния автомобил „М.", c peг.№ *********, собственост на „*********" ООД, в размер на 16 250,00 лева, както и 375,00 лева вреди по железния път, стопанисван от ДП „Н.К.Ж.И." и 5 921,66 лева вреди по дизеловия локомотив сер.№ 98 52 0055 195-2, собственост на „**********" ЕООД, всичко в общ размер от 22 546,66 лева.

Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Счита, че направените в хода на проведеното съкратено съдебно следствие самопризнания от подсъдимия В. изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на вещите лица по назначените и изготвени три експертизи. Изтъква, че подсъдимият е извършил деянието по непредпазливост, при небрежност. Пледира да му бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, което редуцирано при условията на чл.58а от НК се намали на осем месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за срок от три години. Изтъква, че на В. следва да бъде наложено на основание чл.343г от НК и наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца, както и да му се възложат направените по делото разноски. Счита предявения граждански иск за основателен и пледира да бъде уважен в целия му размер.

Писмено е предявен граждански иск от „**********" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“И.В.“ № 3, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.Н.и прокуриста И.В. против подсъдимия Д.В. за сумата 5 921,66 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Искът е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и „**********" ЕООД е конституирано като граждански ищец по делото. В съдебно заседание не се явява представител на гражданския ищец.    

Подсъдимият Д.Г.В., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и със защитник адвокат Г.П. от АК П.. По реда на съкратеното съдебно следствие (чл.370, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК) признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В обясненията си заявява, че няма какво повече да добави към изложеното в обвинителния акт. В защита и в при дадената му последна дума заявява, че поддържа казаното от защитника му, счита се за виновен и моли съда да му наложи по-леко наказание.

Защитникът на подсъдимия В. *** не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, изтъквайки, че следва да се произнесе осъдителна присъда. Оспорва тезата и искането на прокурора на подсъдимия да бъде наложено максималното предвидено от закона наказание от една година лишаване от свобода, като изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, спрямо които наказание в този размер би било несправедливо. Пледира в тази връзка наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. По същите причини пледира и за ниско като размер наказание лишаване от правото да управлява МПС. Не оспорва основателността на предявения граждански иск и счита, че няма причини да не бъде уважен в предявения от ищеца размер. Оспорва претенцията за юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че дружеството не е представлявано по делото от юрисконсулт и такъв не е взимал участие в съдебните заседания.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени и веществени доказателства, от свидетелските показания, от заключенията на вещите лица по назначените множество експертизи - комплексна автотехническа и жп-техническа, съдебно-медицински и оценителни, всичките приобщени към доказателствения материал с протоколно определение по чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, както и от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК при проведеното съкратено съдебно следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Д.Г.В. бил роден на *** г. в гр.Н.,Р.ф.. Имал българско гражданство, средно образование, женен и неосъждан.

От 19.03.2019 г., подсъдимият Д.В. работел по трудово правоотношение с ЕТ „Е.-И.В.", на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона".

На 05.08.2019 г. подсъдимият В. бил на работа, като управлявал товарен автомобил марка „М.", модел „26 322", с peг.№ *********, собственост на „*********" ООД. Превозното средство било отдадено под наем на ЕТ „Е.-И.В.", от „*********" ООД, с договор от 07.01.2019 година. Товарният автомобил бил преминал технически преглед на 18.02.2019 г., като дружеството собственик било сключило и задължителната застраховка „Гражданска отговорност", която била валидна до 31.12.2019 година.

Около 09:50 часа на 05.08.2019 г., подсъдимият В. управлявал товарния автомобил „М.", с peг.№ ********* в гр.Л., област Ловеч, в района на републикански път III-301 "Л. - Л. - У.". Намирал се в непосредствена близост до участъка с ж.п.прелез, където републиканският път пресичал железен път по направление гр.Т. - гр.Л., на км.57+777 от железния път и км.18+270 от републикански път III-301. В. управлявал товарния автомобил по неасфалтиран черен път, който вървял почти успоредно на железопътната линия и почти перпендикулярно на републикански път III-301, с посока на движение от с.У. към републиканския път.

По същото време, по железопътната линия се движел пътнически влак № 24222, от гр.Т. за гр.Л.. Влаковата композиция се състояла от дизелов локомотив сер. № 98 52 0055 195-2 BG-BDZPP и един пътнически вагон с № 50522747001-8. Локомотивът и пътническия вагон били собственост на „БДЖ -Пътнически превози" ЕООД - гр.С.. Локомотивен машинист бил свидетелят Р. А. Я., а помощник машинист бил свидетелят Б. К. М.. Началник влак бил свидетелят Е. П. Е.. Влакът бил потеглил от гара Т. в 08:15 часа. В 09:10 часа влаковата композиция преминала през гара „Ловеч“, а впоследствие и през гара „Д.“ и спирка „Ч.“, откъдето в 09:53 часа композицията се насочила към спирка „Л.“. От спирка „Ч.“ до гара „Л.“ разрешената скорост за движение на пътнически влак № 24222 била до 100 км/час. На железопътния прелез с републикански път III-301 нямало поставени бариери, като същият бил съоръжен с автоматичното прелезно устройство /АПУ/ и автоматична прелезна сигнализация /АПС/, които го охранявали посредством звукова и светлинна сигнализация.

Преминавайки покрай предпрелезния железопътен светофар, намиращ се на 1000 метра от прелеза, машинистът Я. видял, че светофарът светел с мигаща бяла светлина. Това означавало, че автоматичното прелезно устройство /АПУ/ било изправно и задействано, с оглед на което прелезът бил охранен и влакът можел да се движи с максимално разрешената скорост от 100 км/ч. Свидетелят Я. подал рутинен звуков сигнал за вниМ.ие. Приближавайки железопътния прелез на републикански път III-301, влакът се движел със скорост от 69 км/час. Видимостта към прелеза била много добра. В същото време помощник-машинистът Б. М. възприел движението на управлявания от подсъдимия товарен автомобил, който се движел по успоредния на ж.п.линията черен път, вдясно от нея, като се придвижвал в посока републикански път III-301. Когато товарният автомобил „М." с peг.№ ********* достигнал до края на черния път, подсъдимият В. продължил движението си, като завил наляво по републикански път III-301, в посока на ж.п.прелеза. В този момент звуковата и светлинната сигнализации забранявали преминаване през прелеза. В. обаче, нямал видимост към светофара, тъй като черният път излизал на шосето непосредствено след светлината уредба и преди самия прелез. Тъй не се съобразил и със звуковата сигнализация. Освен това, В. не спрял преди прелеза, въпреки че същият нямал бариери и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ той като водач на МПС имал такова задължение. Подсъдимият имал добра видимост и можел да възприеме прелеза, но въпреки това, без да спре, продължил движението управлявайки товарния автомобил „М.", като започнал преминаване през прелеза със скорост от 21 км/час. По този начин не изпълнил и задължението, което имал съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДвП, а именно : преди да премине през железопътния прелез, независимо от състоянието на светлинната и на звуковата сигнализация, е следвало да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно. Машинистът Я. възприел осъществената от подсъдимия М.евра по завиване наляво и липсата на намерение у него да спре пред прелеза, като това станало когато пътническият влак № 24222 се намирал на разстояние от 80 метра от прелеза. Свидетелят Р. Я. реагирал незабавно като активирал влаковата спирачка на екстремно задържане и едновременно с това подал продължителен звуков сигнал за вниМ.ие. В този момент влакът се движел със скорост от 69 км/ч, т.е. по-ниска от максимално позволената за участъка от 100 км/час. При такава скорост обаче, спирачният път на влака, при екстремно спиране бил 200 метра. Поради това, заради късото разстояние между влака и товарния автомобил настъпил удар между двете превозни средства.

В следствие на пресичащите се траектории на движение на двете превозни средства, пътническият влак № 24222, начело с дизеловия локомотив сер.№ 98 52 0055 195-2, който се движел с двигателя към прикачения единствен вагон, ударил товарния автомобил „М." с peг.№ ********* от ляво, непосредствено след предния мост. Вследствие на удара, кабината на камиона се отделила от шасито и паднала вляво от железния път, на около 10 метра след удара. Локомотивът дерайлирал вляво от железния път с 2 броя колоси и влачил шасито на товарния автомобил до момента на спиране на влака, на разстояние от 52 метра от края на пътната настилка на ж.п. прелеза. Така, в следствие на случилото се ПТП били причинени материални щети по дизеловия локомотив сер.№ 98 52 0055 195-2, собственост на „**********" ЕООД и по товарния автомобил „М." с peг. № *********, собственост на „*********" ООД, а също и по железния път, стопанисван от ДП „Н.К.Ж.И.".

По време на произшествието свидетелят Е. Е. се намирал във пътническия вагон, където пътували около 20 пътници, голяма част от които били хора в напреднала възраст. Сред пътниците били свидетелите Р.. П., А.Г., Е.Д., П.Х., Н.Д., Г.Н., В.Н., Р.И., Й.Б., М.А., И.Г., Й.Н.и Р.С.. Свидетелят Е. незабавно проучил какво се случило и подал сигнал на тел.112, като се заел да провери състоянието на пътуващите, след което уведомил и ръководителите си за случая. Инцидентът бил сериозно усетен от пътниците, като голяма част от тях били изхвърлени от седалките и се сблъскали с различни части от интериора на пътническия вагон. Въпреки това, при никого от тях не се получили сериозни наранявания, които да надхвърлят състояние на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пътното произшествие било звуково възприето и от случайно намиращите в района свидетели М.С.и Г.Я.. По повод подаденият спешен сигнал, на мястото също така се отзовал и свидетелят Й.Й.- полицейски служител при ОД на МВР Ловеч. Той установил подсъдимия Д.В., като водача на товарния автомобил, участвал в инцидента. Йотов запазил местопроизшествието и съставил констативен протокол. На мястото пристигнали и екипи на ЦСМП и пожарната служба. Било организирано евакуирането на пътниците от вагона, тъй като на мястото нямало перон и напускането на влака от тяхна страна било затруднено. Те били прегледани от медицинските лица и им била оказана необходимата помощ.

Най-сериозно пострадал от произшествието бил подсъдимият В.. Той бил откаран за оказване на спешна помощ от екип на ЦСМП, в състав свидетелите П.Ч.и А.К.. При В. били констатирани травматични увреждания - гръдна травма със счупени четири /от второ до пето/ ребра, в лява гръдна половина, с контузия на белия дроб и излив на въздух и кръв в лявата гръдна половина, което наложило оперативно лечение. Установена била и гръбначно-мозъчна травма - счупване на дъгата на шиен прешлен, както и множество разкъсно-контузни рани и охлузвания по главата и тялото. Описаните увреждания довели до разстройство  на  здравето,   временно  опасно  за  живота  и  трайни затруднения в движението на снагата и врата. Травматични увреждания били установени и при свидетелките Н. и И., като и при двете тези увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След настъпване на ПТП, на мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, в условията на неотложност и било образувано досъдебно производство. Същия ден, с помощта на тежка техника, локомотивът бил върнат на релсите и влаковата композиция била преместена.

От заключенията на вещите лица по назначените оценителни експертизи се установява, че размерът на причинените вследствие на ПТП имуществени вреди били 16 250,00 лева вреди по товарния автомобил „М." с peг.№ *********, собственост на „*********" ООД; 5921,66 лева - вреди по дизеловия локомотив сер.№ 98 52 0055 195-2, собственост на „**********" ЕООД, както и 375,00 лева - вреди по железния път, стопанисван от ДП „Н.К.Ж.И.". Така, общият размер на вредите възлизал на 22 546,66 лева.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Д.Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, като на 05.08.2019 г., на ж.п. прелез в гр.Л., област Ловеч, при управление на товарен автомобил „М." с peг.№ *********, собственост на „*********" ООД - гр.П., нарушил правилата за движение - чл.51, ал.3 от ЗДвП /посл. изм. и доп. с ДВ бр.60 от 30.07.2019 г., в сила от 30.07.2019/, като не изпълнил задължението си да спре пред железопътен прелез, който няма бариери, както и чл.53, ал.1 от ЗДвП, като преди да премине през железопътния прелез, независимо от състоянието на светлинната и на звуковата сигнализация, не се убедил, че към прелеза не се приближавало релсово превозно средство и че преминаването през прелеза било безопасно, от което настъпило пътнотранспортно произшествие с пътнически влак № 24222, пътуващ от гр.Т. за гр.Л., в състав от 1 локомотив и 1 вагон и така, по непредпазливост, причинил значителни имуществени вреди - на товарния автомобил „М." c peг.№ *********, собственост на „*********" ООД, в размер на 16 250,00 лева, както и 375,00 лева - вреди по железния път, стопанисван от ДП „Н.К.Ж.И." и 5 921,66 лева - вреди по дизеловия локомотив сер.№ 98 52 0055 195-2, собственост на „**********" ЕООД, всичко в общ размер от 22 546,66 лева.

          Съдът намира, че от обективна страна подсъдимият В. е извършил посоченото деяние и то по начина описан в обвинителния акт.

Изпълнителното деяние се изразява в това, че с управлявания от него товарен автомобил В. навлязъл в „опасната зона" на редовно сигнализирания и охраняван прелез без бариери, в момент, когато пътническият влак № 24222, движещ се със скорост от 69 км/ч се е намирал в непосредствена близост от прелеза. Подсъдимият имал техническата възможност да възприеме самия прелез, движещата се в посока на него влакова композиция, както и предупредителната звукова сигнализация преди удара. Имал е възможност и да спре преди мястото на удара, като по този начин го избегне. Въпреки това, подсъдимият не изпълнил задължението си да спре пред железопътния прелез, който нямал бариери – чл.51, ал.3 от ЗДвП, както и задължението му на водач на МПС по чл.53, ал.1 ЗДвП, като преди да премине през железопътния прелез, независимо от състоянието на светлинната и на звуковата сигнализация, не се убедил, че към прелеза не се приближавало релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е било безопасно, като по този начин причинил настъпването на пътнотранспортно произшествие с пътнически влак № 24222, пътуващ от гр.Т. за гр.Л..

В следствие на причиненото ПТП, на товарния автомобил „М." с peг.№ *********, собственост на „*********" ООД били причинени вреди, оценени от вещото лице по делото в размер на 16 250,00 лева. Вредите по железния път, стопанисван от ДП „Н.К.Ж.И." възлизат на 375,00 лева, 5 921,66 лева са причинените щети по дизеловия локомотив сер.№ 98 52 0055 195-2, собственост на „**********" ЕООД, или общо причинените вреди са в размер от 22 546,66 лева. Съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. размерът на минималната работна заплата в страната, към датата на деянието - 05.08.2019 г. е бил 560,00 лева. Така, причинените от подсъдимия В. имуществени вреди в общ размер от 22 546,66 лева се равняват на над 40 пъти размера на минималната работна заплата, което обстоятелство обосновава квалифициращия признак на престъплението по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК.

От субективна страна подсъдимият В. е действал виновно, по непредпазливост, в хипотезата на престъпна небрежност, като при конкретната ситуация не е предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди наличието на опасност за движението с действията си по управлението на автомобила.

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия е неспазването на нормативно вменените му със ЗДвП задължения по управление на МПС.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените и веществени доказателства по делото и изготвения фотоалбум на местопроизшествието, свидетелските показания и заключенията на вещите лица по назначените комплексна автотехническа и жп-техническа, съдебно-медицински и оценителни експертизи. Всичките те, съпоставени и обсъдени заедно и поотделно, кореспондират изцяло с направените по реда на съкратеното съдебно следствие самопризнания от подсъдимия Д.В. на фактите и обстоятелствата изложени във внесения срещу него обвинителен акт.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Д.Г.В. съдът съобрази начина и причините, поради които е извършено престъплението, както и данните за личността на подсъдимия – чисто съдебно минало, липсата на сериозни нарушения по ЗДвП, които да го характеризират като водач системно неизпълняващ задълженията си по ЗДвП, проявеното също така в хода на цялото наказателно производство критично отношение към стореното. Тези обстоятелства определят ниска степен на обществена опасност на дееца. От друга страна съобрази немалкия размер на причинените имуществени щети, които ги характеризират като значителни. Съдът съобрази също така и разпоредбата на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие. Ето защо, на основание чл.343, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то и чл.58а, предл.1-во от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства му наложи наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца. Прилагайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание беше редуцирано с 1/3, като подсъдимият В. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца.

Тъй като към момента на извършване на престъплението подсъдимият В. не е бил осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и с оглед данните по делото, съдът прие, че същият е с ниска степен на обществена опасност и за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на наложеното и намалено наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимия Д.В. от правото да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от датата на отнеМ.е на свидетелството му за управление на МПС.

Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия В. е справедливо и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съдът уважи изцяло предявения от „**********" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“И.В.“ № 3, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.Н.и прокуриста И.В. против подсъдимия Д.В. граждански иск за сумата от 5 921,66 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от датата на увреждането – 05.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Безспорно се доказа, че подсъдимият с виновното си и противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като е причинил ПТП и нанесъл материални щети на дизеловия локомотив сер.№ 98 52 0055 195-2, собственост на „**********" ЕООД. Размерът на вредите се доказва от заключението по назначената оценителна експертиза – сумата 5 921,66 лева. Събраните по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени, веществени и гласни доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия и ответник по иска В. категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното и противоправно поведение от негова страна и от друга - настъпилия вредоносен резултат върху веща на ищеца, остойностен в размер на сумата 5 921,66 лева.

Съдът остави без уважение, като неоснователна претенцията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, тъй като липсват доказателства сочещи, че в хода на досъдебното и съдебното производство са били направени разноски, а и ищеца не е ангажирал такива. Пак поради тази причина не беше уважена и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в хода на съдебното производство дружеството не е представлявано от юрисконсулт, липсват данни и на досъдебното производство такъв да е осъществявал процесуално представителство.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Д.Г.В. да заплати на ОД на МВР Ловеч разноски по делото за експертизи общо в размер на 2 299,85 лева, а на Районен съд гр.Ловеч сумата 236,86 лева, представляваща  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.   

Иззетите като веществени доказателства по делото 1 брой тахошайба и компактдискове, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени, като вещи с незначителна стойност.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :