Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2022
година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, І-ви тричленен
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми януари през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2758/2021
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.221 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Р.К.С.,
подадена чрез адв. М. от САК против Решение № 774/02.11.2021 г. постановено по АНД
№ 3243/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 3842833, издаден от ОД на МВР-Варна, с който
на касатора на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 400,00 лева. Решението е оспорено с основанията на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК– неправилно приложение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че електронният
фиш не съдържа пълно, ясно, точно и недвусмислено описание на мястото на
извършване на нарушението, което води до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице. Излагат се доводи, че освен място на извършване на нарушението,
в електронния фиш не е посочена и датата на съставянето му. Твърди, че от
изложената фактическа обстановка не може да установи по безспорен начин, че
именно касаторът е извършил нарушението, тъй като е посочен единствено
собственика на МПС, но не и конкретния водач. Сочи се, че в ЕФ не са посочени
органът, пред който може да бъде обжалван, както и срокът за обжалване.
Изложени са съображения, че в електронният фиш не са посочени имената и
длъжността на издателя му, както и липсва подпис. Сочи се, че при постановяване
на решението , Районен съд-Варна не е извършил анализ на събраните
доказателства. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде отменено и да се постанови
ново, с което да се отмени електронния фиш.
Ответникът – ОД на МВР Варна
оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли решението на Районен
съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на
Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал.1 от АПК.
Административният съд, като взе предвид
доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд-Варна е бил Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3842833, издаден
от ОД на МВР-Варна, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева. Р.С.
е санкциониран заради това, че на 02.08.2020 г. в 13:33 часа,
в гр. Варна, по „Аспарухов мост“ на южен пътен възел в посока автомагистрала
„Черно море“, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег.№ ***, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. е управлявал
автомобила със скорост 82 км./ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС /ARH CAМ S1.
За да потвърди електронния фиш, въззивният съд
е приел, че отговаря на формалните изисквания на закона. Установил е, че
доколкото не са представени доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила, то правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на С.. От приложените доказателства, въззивният съд е установил, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е одобрен тип средство
за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, като надлежно е бил
попълнен протокол за използване на АТСС. Изявленията, че касатора не е
превишавал скоростта в процесния участък, съдът е приел за неподкрепени с
конкретни доказателства и е преценил, че не опровергават приетата фактическа
обстановка. ВРС е сочи, че предвид изричното посочване в ЕФ, че нарушението е
извършено в гр. Варна, няма неяснота относно това коя хипотеза от визираните в
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е счетена за осъществена. Изложени са съображения защо
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че
при издаване на електронния фиш е спазена формата, на утвърдения от министъра
на МВР, образец, както и че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП по
отношение на съдържанието му.
Решението
на ВРС е правилно.
Настоящият състав на касационната инстанция
намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил фактическата
обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и доводите
на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и в съответствие с
материалния закон извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш.
Мотивите на оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия
касационен състав.
В административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
По
отношение на възражението за липсата на посочване на място на извършване на
нарушението, настоящия съдебен състав счита, че в електронния фиш мястото на нарушението е ясно и
недвусмислено посочено, а именно гр. Варна по „Аспарухов мост“, на южен пътен
възел, в посока автомагистрала „Черно море“. Отделно от това, в приложеното
като доказателство по делото, статично изображение/снимка № 11743С9/0213412 са
посочени, както географските координати от GPS на техническото средство, така и
локацията - „Аспарухов мост“ ЮПВ. Освен това, в Протокола за използване на АТСС
по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата също е посочено местонахождение, именно: Южен
пътен възел на „Аспарухов мост“ посока автомагистрала „Черно море“.
Настоящата съдебна инстанция споделя
изцяло мотивите на Районен съд-Варна по
отношение на възражението, направено с жалбата за липса на дата на съставяне на
електронния фиш. Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на
наказателно постановление по чл. 57 от ЗАНН, в т. ч. чрез посочване на датата на съставянето му или на
физическото лице - издател. Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, без да е налице празнота в закона,
налагаща приложение на разпоредби от ЗАНН, в какъвто смисъл са част от доводите
на санкционираното лице. Освен това от справката, приложена на л. 2 от
административнонаказателната преписка е видна датата на съставяне на
електронния фиш – 02.08.2020г.
Електронният фиш съдържа достатъчно данни за
автомобила, неговия регистрационен номер, мястото на установяване на
нарушението, както и датата и часа на заснемането. Нарушението е описано в
достатъчна степен нарушителят да разбере обвинението, а съставомерността му от
обективна и субективна страна се установява със събраните в хода на АНО
доказателства. Взет е предвид и толеранса от 3 км/ч., тъй като скоростта на
управление на автомобила при заснемането е 82 км/ч , а в електронния фиш е
посочено превишение от 32 км/ч., при допустима скорост от 50 км/ч.
По делото няма данни от страна на
жалбоподателя, да е представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето, на което е
предоставено управлението на МПС, поради което се налага извода, че
административно-наказателната отговорност на С. е ангажирана правилно. Лицето е
имало възможността в законоустановения срок да прояви процесуална активност в
производството пред административнонаказващия орган да посочи кой е управлявал
автомобила, поради което възражението е неоснователно.
Напълно
ирелевантни за административнонаказателната отговорност на касатора е оплакването му, че в ЕФ не бил посочен
срок и съд, пред който може да се обжалва.
Това е обстоятелство, което може да се въздига при спор за срочност на
подадената жалба, но само по себе не
съставлява основание за отмяна на фиша. Видно е, че
наказаният не е бил
ограничен по никакъв начин да
подаде жалба пред съд против акта, с който се
ангажира неговата административнонаказателна отговорност, същата е разгледана по същество от съда, има
постановен съдебен акт, вкл. същият се обжалва и пред
горестояща съдебна инстанция. Това в достатъчна степен е гаранция за правата, за които претендира в жалбата
си касаторът.
С оглед
на изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд-Варна е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон,
без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилна преценка
на събраните по делото доказателства. При
извършената служебна проверка за валидността и
допустимостта на решението, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци,
които да са основания за обезсилване или обявяване на нищожността му.
Предвид този изход на спора, основателно е
своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е
дължимо в минималния размер от 80 лева
по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, І-ви
касационен състав
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 774/02.11.2021 г. постановено по АНД № 3243/2021 г. по
описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Р.К.С., ЕГН ********** да
плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева .
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.