№ 3718
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202715 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от
ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Р. К. Р., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 8639359, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в електронния
фиш липсва подробно описание на нарушението, като отразеното, че е налице
„превишена стойност на скоростта 33 км./час“ не отговаря на изискването на
закона в тази насока. Поддържа се, че липсва задължителен реквизит на
електронния фиш, а именно дата на издаването му, респ. не може да се
извърши преценка дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В постъпило допълнение към жалбата се твърди противоречие в
електронния фиш относно мястото на извършване на нарушението – от една
страна е посочено, че същото е в гр. София, а от друга - че ограничението от
90 км.час е валидно за извън населено място. Застъпва се тезата, че
отговорността на жалбоподателя следва да се ангажира на основание чл. 182,
ал. 1 т.4 от ЗДвП. Поддържа се, че при издаването на електронния фиш са
допуснати процесуални нарушения, а именно не е приложена снимка на
1
точното разположение на техническото средство, а от приложената не може
да се установи точното място, на което то е било разположено. Според
изложеното нарушението, за което се твърди да обуславя повторността и
процесното не са от един и същи вид, а отделно от това в електронния фиш
липсва подробно описание на предходното нарушение – на коя дата и какво
нарушение е извършено, какво административно наказание е било наложено.
Застъпва се тезата, че при използване на мобилни устройства е недопустимо
издаване на електронен фиш, а нарушението следва да се санкционира по
общия ред- със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява. Не
се явява и адв. ***, упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. *** се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
С електронен фиш серия К 5552690, издаден от СДВР на жалбоподателя
Р. К. Р., ЕГН ********** било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш бил обжалван и потвърден с решение № 276/04.07.2022 г.
по АНД № 440/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, чието решение от
своя страна е било оставено в сила с решение № 164/04.10.2022 г. по кнд №
10171/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1195 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 020-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г.
На 18.09.2023 г. в 19:38 часа по Околовръстния път на гр. София с
посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“ жалбоподателят Р. К. Р.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № ***, собственост на ***.
До номер 454 на Околовръстния път горепосочената видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD1195 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 127 км./час, при
ограничение на скоростта от 90 км/ч., валидно за извън населено място. За
2
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол,
съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето
разположението на видеосистемата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик – ***. На собственика на заснетия автомобил бил
издаден електронен фиш за санкциониране на установеното нарушение. На
20.12.2023 г. била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от
собственика на заснетото МПС - ***, в което същата посочила, че по време на
извършване на процесното нарушение собственият й лек автомобил е бил във
владение на жалбоподателя Р. К. Р.. Към декларацията било представено и
СУМПС на жалбоподателя.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
№ 8639359, с който на жалбоподателя Р. К. Р. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
90 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 123 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 33 км/ч. Електронният
фиш бил връчен на жалбоподателя на 07.02.2024 г. и на същата дата била
подадена и жалбата срещу него.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, копие от СУМПС на жалбоподателя,
извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на 18.09.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с използваната
видеорадарна система на Станимир Атанасов, писмо от директора на
дирекция „Управление и анализ на трафика“ при Столична община, копие на
проект на постоянна организация на движението на *** в района на
административен № 454, Справка за нарушител/водач за жалбоподателя, копие
на електронен фиш серия К 5552690, копия на решение № 276/04.07.2022 г. по
АНД № 440/2022 г. по описа на РС – Велико Търново и решение №
164/04.10.2022 г. по кнд № 10171/2022 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново, както и веществените доказателства - фотоснимки
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен
тип средство за измерване и протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. за
проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
3
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1195/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост
над 100 км./час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на л. 9
от делото установява, че на процесната дата и място лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. № *** се е движил в заснетия участък със скорост
над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща
заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
18.09.2023 г.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към
доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото
на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение,
начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети
изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на
АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат напълно с
данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на
МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на
извършване на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в
съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено,
че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не
е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при
заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 90
км./час, което ограничение е общо съобразно ЗДвП и не е било налице друго
ограничение, въведено с пътен знак. Горното се потвърждава и от писмото от
Столична община. Към представения протокол е приложена и снимка,
отразяваща разположението на техническото средство на пътното платно. Що
се касае до възражението, че от представената снимка не може да се установи
точното месторазположение на техническото средство следва да се отбележи,
че съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи „При работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда“ тоест целта на снимката е да даде представа как
е бил позициониран уреда на платното за движение. Не може да се очаква, че
всички граждани /включително и тези, които за първи път преминават през
даден контролиран участък от пътната мрежа/ ще могат впоследствие да
разпознаят на база обкръжаващите обекти точното местоположение на
техническото средство. В случая в долния десен ъгъл на снимката на л. 17 е
4
отразена дата 18.09.2023 г., 19:12:01 часа, което за съда е достатъчно, за да
приеме, че е заснето разположението именно на използваното на посочената
дата техническо средство, в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 3 от
цитираната по-горе наредба.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил
собственост на ***, а от подадената от нея декларация, придружена с копие на
СУМПС на жалбоподателя се установява, че на инкриминираната дата именно
той е управлявал заснетия автомобил.
От представените копие на електронен фиш серия К 5552690, решение
№ 276/04.07.2022 г. по АНД № 440/2022 г. по описа на РС – Велико Търново и
решение № 164/04.10.2022 г. по кнд № 10171/2022 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново се установява и предходното
наказване по административен ред на жалбоподателя за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП /в придружителното писмо от ОПП- СДВР е
посочено, че електронният фиш е връчен на датата, на която е подадена и
жалбата срещу него/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП
да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш,
като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане –
всички тези реквизити се съдържат в обжалвания електронен фиш.
По отношение възражението на жалбоподателя за противоречие относно
обстоятелството, дали нарушението е извършено в или извън населено място
съдът намира следното: В обжалвания електронен фиш като място на
извършване на нарушението е посочено „*** до № 454 с посока от бул. „***“
към бул. „***“, като на практика мястото е означено ясно и еднозначно.
Посочено е, че ограничението на скоростта, което е действало на това място е
5
90 км/час, което е общото ограничение по ЗДвП, валидно за извън населено
място. Правната квалификация на нарушението – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП визира
общото ограничение /тоест 90 км./час за пътищата извън населените места/,
като приложената санкционна норма – чл. 182, ал. 2 т. 4 от ЗДвП отново
визира превишение на скоростта извън населено място. Следователно
цялостният прочит на изложеното в електронния фиш води до извод, че се
твърди нарушението да е извършено извън границите на населено място. В
подкрепа на горното са и доказателствата по делото, а именно писмото от
директора на дирекция „Управление и анализ на трафика“ при СО, видно от
което в посочения участък /при липса на монтирани пътни знаци В26/ важи
ограничение на скоростта от 90 км./час, тоест общото ограничение на
скоростта за извън населено място. Действително в електронния фиш е
допусната непрецизност, като преди изписване на наименованието на
конкретния път, по който се е движил заснетия автомобил е посочено гр.
София. Това обстоятелство обаче не опорочава електронния фиш до степен, че
да доведе до неговата отмяна, тъй като цялостното описание на нарушението,
ведно със съответстващата на фактическото описание правна квалификация
дават възможност на лицето да разбере повдигнатото му
административнонаказателно обвинение /в този смисъл е и решение №
6723/07.11.2023 г. по кнахд № 6744/2023 г. по описа на АССГ, ХХ касационен
състав/.
Тезата на жалбоподателя, че непосочването на датата на издаване на
електронния фиш представлява процесуално нарушение, което пък от своя
страна препятства възможността за проверка спазването на сроковете по чл.
34 от ЗАНН също не може да бъде споделена. На първо място посочените
срокове се прилагат единствено и само по отношение на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление, но не и към
електронния фиш. В мотивите към ТР № 1 от 26.02.2014 г., е посочено, че
„Той /електронният фиш – бел. съд/ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал.
11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш“ тоест процедурата по
съставяне на АУАН, а тя включва и давностният срок, в рамките на който
същият може са бъде законосъобразно съставен е неприложима към
електронния фиш. По – нататък в мотивите към ТР е посочено, че
единствените задължителни реквизити на електронния фиш са тези, посочени
в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, сред които не е датата на издаването му. След като
законът не поставя изискване за посочване датата на издаване на електронния
фиш, то тогава не би могло да се извърши респ. да се изисква извършване на
преценка за спазване на някакъв срок за издаването му. Невъзможността за
извършване на преценка в какъв срок е издаден електронният фиш се дължи
не на допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, а на
обстоятелството, че такава преценка не се дължи от съда. В случая
преценката, която следва да се извърши е дали към настоящия момент е
изтекъл абсолютния давностен срок за административнонаказателно
преследване от четири години и половина, считано от датата на извършване
6
на нарушението, като очевидно отговорът на този въпрос е отрицателен.
По отношение довода, изложен в допълнението към жалбата, че
електронен фиш може да бъде издаден само при установяване на нарушението
със стационарно техническо средство или система съдът намира за нужно да
посочи следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението,
за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В процесния случай нарушението е установено с видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2, представляваща
одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и
протокол рег. № 4332р-61645/19.09.2023 г., съобразно изискванията на чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Следователно допустимо е
издаване на електронен фиш и когато нарушението е установено с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, работеща при условията,
посочени по-горе.
7
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана в регистъра на
БИМ под номер В-46 със срок на валидност до 13.06.2027 г., като устройство
от този тип с фабричен номер МD1195 /с което е установено нарушението/ е
преминало последваща проверка на техническата му изправност шест месеца
преди датата на нарушението, поради което същото към 18.09.2023 г. е било
технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение.
Видно от представената фотоснимка – л. 9 от делото измерената скорост
на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя е била 127 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 % от измерената
скорост, поради което коректно във фиша е отразена скорост от 123 км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена
максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при
издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс, като
инкриминираната скорост е намалена на 123 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 33 км./ч., а не от 37 км/час, което обстоятелство се явява в полза на
жалбоподателя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В резюме от анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 с номер на устройството МD1195 е било заснето управление на процесния
автомобил със скорост от 127 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 4
км./час от засечената скорост) при ограничение от 90 км./ч., валидно за извън
населено място, като установеното превишение на максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка е с 33 км./час. От
представената декларация от собственика на заснетия автомобил се
установява, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, който е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. От субективна страна нарушението е извършено виновно,
при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят, в качеството си на
правоспособен водач е бил наясно с общоважимото ограничение на
максимално разрешената скорост на движение извън населено място от 90
км./час, като съзнателно е избрал да се движи в процесния участък с много по-
висока скорост.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 33 км./ч.
извън населено място законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 300 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца. Съгласно параграф 6, т. 33 от ДР на
ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите
8
по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач.
Съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено, че
процесното нарушение по чл. 182, ал. 2 т. 4 от ЗДвП е осъществено при
условията на повторност. Същото е извършено на 18.09.2023 г., а
електронният фиш серия К 5552690, с който жалбоподателят е наказан за
същото по вид нарушение е влязъл в сила на 04.10.2022 г. /с постановяване на
решението на АС- Велико Търново/ тоест преди по-малко от една година.
Следва да се посочи, че и двете нарушения са такива на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
поради което не може да се приеме, че същите не са от един и същи вид, както
твърди жалбоподателя. С оглед установеното превишение на максимално
разрешената скорост съдът намира, че правната квалификация на
нарушението, респ. основанието, на което е наложена глобата са правилно
посочени и съответни на доказаната фактическа обстановка. Правилно е
определен и размерът на наложената за процесното нарушение глоба – същата
е в размер на 600 лева, представляваща двойният размер на посочената в чл.
182, ал.2 т. 4 от ЗДвП глоба. Размерът на глобата е фиксиран, поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя.
Настоящият съдебен състав счита, че не е нарушено правото на защита
на жалбоподателя от обстоятелството, че в оспорения акт не е посочено за
какво нарушение е издаден електронният фиш серия К 5552690, на коя дата е
било извършено то и какво административно наказание е било наложено, тъй
като този електронен фиш е връчен на жалбоподателя, същият е запознат с
него, обжалвал го е, като дори е заплатил наложната с него глоба.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
извършената от юрисконсулта дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8639359, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2 т. 4 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя Р. К. Р., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин)
лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. К. Р., ЕГН ********** да заплати на Столичната дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10