Решение по дело №38144/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17675
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20231110138144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17675
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110138144 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на деветнадесети октомври 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
38144/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът „, 16Д, офис 2.1 твърди, че на 21.07.2022 г. в град София, на строителен обект на
1
ищеца, е реализирана повреда на имущество, като доставящата му строителни материали
товарна композиция, състояща се от влекач с рег. № ЕН , КК и ремарке с рег. № ЕН , ЕА,
собственост на ответника „, 3, при маневра движение на заден ход поврежда собствения на
ищеца челен товарач „крамер 750“ № ,34. Твърди, че стойността на повредата възлизала на
8 241,60 лв. , заплащането на която било отказано от ответника. Ето защо, моли ответника
да бъде осъден да му заплати сумата от 8 241,60 лв. , ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения изложени в отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 21.07.2022 г. в град София, на строителен обект на ищеца, е реализирана повреда на
негово имущество, като доставящата му строителни материали товарна композиция,
състояща се от влекач с рег. № ЕН , КК и ремарке с рег. № ЕН , ЕА, собственост на
ответника, при маневра движение на заден ход поврежда собствения на ищеца челен
товарач „крамер 750“ № ,34. Стойността на повредата възлизала на 8 241,60 лв. ,
заплащането на която е било отказано от ответника. Водачът на товарната композиция е
имал сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите – последният факт е
посочен в отговора на исковата молба и не е оспорен от ищеца.
За да приеме изложените факти за установени, освен приетата по реда на чл. 207 от ГПК
САЕ /л.л. №№ 8-11/, съдът обсъди в съвкупност както доказателствата, приложени към
исковата молба, така и тези, приложени към отговора й. Съдът обсъди и показанията на
свидетелите Найденов и Каменов, дадени в откритото съдебно заседание от 19.10.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД дава право на увредения да поиска репариране на вредите от
възложителя на работата, при изпълнението на която вредите реализирани. Ответникът, като
юридическо лице, не може да формира вина по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – общият деликт, като
задължителна предпоставка за деликтна отговорност, поради което отговорността му се
ангажира по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. По делото се събраха доказателства за това,
че повредата на собствения на ищеца челен товарач, е причинена от лице – водач на МПС,
при и по повод на работа, възложена му от ответника – доставка на строителни материали
на обект на ищеца, което осъществява хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и ангажира отговорността
на ответника. По делото, обаче, се установи, че повредата е извършена от водач на МПС, за
2
който е имало сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите, като
задължение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В тези случаи, втората хипотеза на чл. 411 от КЗ
въвежда задължителна поредност на претенциите, като прекият извършител отговаря само
за онова, което не е платено от застрахователя по ГО. Посочената правна фигура е уредена
при правилата за суброгацията на платилия обезщетението застраховател по имуществена
застраховка, но тя отразява общ принцип на застрахователното право и следва да се
приложи и при претенция на увреденото лице. По делото не се установи ищецът де е
насочил първо претенцията си към застрахователя по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, като задължителна материално-правна предпоставка за основателност на
претенция спрямо застрахования делинквент или лицето, което отговаря по реда на чл. 49 от
ЗЗД, поради което искът е изцяло неоснователен.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 1 300 лв. деловодни разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд



Р Е Ш И :

ОТХЪВРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 49 то ЗЗД, предявен от ищеца „, 16Д, офис
2.1 за осъждане на ответника „, 3 да му заплати сумата от 8 241,60 лв.
ОСЪЖДА ищеца „, 16Д, офис 2.1 да заплати на ответника „, 3, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 1 300 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3