Решение по дело №617/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2020 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20197060700617
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 34
гр. Велико Търново, 26.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:


                                   Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                             

при участието на секретаря М. Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 617 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

 

Образувано е по жалба, подадена от М.И.Д. с адрес ***, като майка и законен представител на Д.В.Р. с ЕГН **********, срещу Експертно решение № 1955 от заседание № 172/ 12.09.2019 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични и ортопедични болести. С обжалваното експертно решение на НЕЛК, по жалба на М.Д. е отменено Експертно решение № 2282 от заседание № 111/ 28.06.2019 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, с което на Д.В.Р. не е била определена степен на увреждане, вместо което е определена 30% степен на увреждане на  детето, за срок от 3 г. /до 01.06.2022 година/. В жалбата не се излагат конкретни твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че определената степен на увреждане на детето Д. не са достатъчни да бъдат получавани пари и превилегии, и че майката няма възможност да лекува детето си на 1 година и 2 месеца с детски надбавки 90 лв. на месец, а от социалните отказали да и плащат. В съдебно заседание М.Д., като законен представител на Д.Р., се явява лично, поддържа жалбата си като уточнява, че счита за неправилно определен от НЕЛК процентът на увреждане на детето й. Изтъква, че при издаването на решението си НЕЛК не е извършила преглед на Д., а е работила само по документи, като счита този подход за погрешен. В тази връзка се позовава на събраните в хода на съдебното производство документи, вкл. на етапна епикриза, представена в последно съдебно заседание. Моли жалбата да бъде уважена, не претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, Национална експертна лекарска комисия - гр. София, редовно уведомен чрез директора на НЕЛК, в настоящото производство не изпраща представител в открито заседание. В придружително писмо и молба, с които са представени документите от административната преписка, чрез пълномощник *** Г., заявява че оспорва жалбата. Изтъква, че оспореното решение е издадено след преглед на медицинската документация от досието на Д.Р., като здравословното състояние на детето е определено от медицинската комисия на ТЕЛК и в хода на административното обжалване медицинският състав при НЕЛК не е намерил съществени нарушения и отклонение от установените медицински показатели. Така мотивиран НЕЛК е определил съобразно Наредбата за медицинската експертиза, Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“, процентите степен на увреждате на Р.. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

 

Заинтересованите страни Агенция за хора с увреждания - гр. София и Регионална дирекция „Социално подпомагане” – гр. Велико Търново, редовно призовани за съдебните заседания, не изпращат представители, не ангажират становище по спора.

 

Детето Д.В.Р. е родено на *** година. За пръв път наличието у същото на *** в областта на дясната гръдна половина е официално установено на дата 17.03.2016 г. /амбулаторен лист на л. 51/. В амбулаторния лист е отбелязано, че с ***ът е с големина 4/4 см., наличен е от 8 месеца, като е започнал да се разраства по обем. При последващ преглед с Амбулаторен лист № 162/ 15.04.2016 г. на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД – гр. София /л. 48 – л. 50/, е отбелязано наличието на вроден *** на гърба, който бавно нараства и е с размери 2-3 сантиметра. Административното производство, приключило с обжалваното експертно решение е образувано за установяване от ТЕЛК степен на увреждане на детето Д.В.Р.. Детето е представено за първично изследване по повод родилно петно на гърба, по искане с рег. № ВТ-Вх-123/ 10.01.2019 г. от неговата майка и законен представител М.И.Д., и с медицинско направление  от личния му лекар от дата 10.01.2019 г. /л. 53 от делото/. От ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р С. Черкезов” АД – гр. В. Търново е издадено ЕР № 2282 от заседание № 111/ 28.06.2019 година. Същото е взето след извършен преглед на Д.Р. и въз основа на представената медицинска документация. С него не са определени вид и степен на увреждане, като в мотивите му е посочено, че е установена вродена *** по чл. 63, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза няма отправна точка за обсъждане на процент увреждане, за момента няма обусловен наличен функционален дефицит. В анамнезата е отбелязано, че в областта на дясната гръдна половина на детето, в зоната на V-то и VI-то ребро по средна скапуларна линия е наличен *** на кожата с размери 2/1 см., несраснал с подлежащите тъкани, подвижен. При умерена продължителна външна компресия намалява интензитета на ливидността. Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от М.Д. по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, която в специализиран състав по хирургични и ортопедични болести е взела спорното в настоящото производство ЕР № 1955 от заседание № 172 на 12.09.2019 година. Със същото е отменено решението на ТЕЛК по оценка на вида и степента на увреждане и на Д.В.Р. е определена 30% степен на увреждане за срок от 3 г. /до 01.06.2022 г./, съобразно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /редакцията обн. ДВ бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 година/. Решението на НЕЛК – София е връчено на М.Д., като майка на Д.Р. дата 25.09.2019 г. /л. 41 от делото/, жалбата срещу него по съдебен ред е подадена по пощата, чрез издалия го орган, на дата 04.10.2019 г., съгласно клеймото на съдържащия се в делото пощенски плик /л. 13/. С жалбата пред съда са представени четири броя епикризи и четири броя амбулаторен лист, всички с дати предхождащи решението на НЕЛК и нямащи общо със заболяването за което са определено процесното увреждане /става въпрос за стомашно-чревни и белодробни инфекциозни заболявания/. В хода на съдебното производство са представени част от същите документи, а също медицинска документация за изследвания във връзка с падане на детето през м. 06.2019 година. В последно съдебно заседание е представена етапна епикриза на Д.Р. от 16.01.2020 г., издадена от „АСМП ИПСМП д-р Кр. Г.ВТ“ ЕООД. В същата е описано обективно състояние сходно на отразеното в решението на НЕЛК и е направено заключение, че описаната патология подлежи на наблюдение и евентуална склеротерапия или оперативно лечение след навършване на десет години. По искане на М.И.Д. в настоящото производство е била назначена медицинска експертиза, с поставени от съда задачи, която впоследствие е заличена, също по изрично искане на законния представител на жалбоподателя. От ответника е представена административната преписка по издаването на оспорения акт. Съдържащите се в делото доказателства ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор.  

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

На основание чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Експертно решение № 1955 от 12.09.2019 г. на НЕЛК– гр. София подлежи на оспорване от освидетелстваното лице. Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК – хирургични и ортопедични болести е валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. ЕР е издадено от специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, съобразно диагнозата на Д.Р., дадена в МН от 10.01.2019 г. и ТЕЛК и след консултации със съответните специализирани състави относно данните от МЕД за психични вътрешни и сърдечно-съдови нервни болести, и вътрешни-белодробни детски болести, вписани в решението. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя относно извършената от НЕЛК преценка единствено по наличните в медицинското му досие документи, без извършването на преглед. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕ, националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. След отмяната на алинея втора и трета от чл. 50 от ПУОРОМЕ /ДВ бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.)/ нормативно е изключена възможността за извършване преглед на лицето от НЕЛК, независимо каква е в таза насока преценката на председателя на специализирания състав. Тоест, отнета е оперативната самостоятелност на органа да вземе решение дали е необходимо извършването на преглед на лицето при освидетелстването му или не, съобразно спецификата на всеки конкретен случай. Независимо дали коментираното нормативно разрешение е удачно или не /в редица случаи и необходимо горестоящият специализиран орган да придобие преки и непосредствени впечатления относно релевантни към вида и степента на увреждане обстоятелства/, то е задължително както за участниците в административното производство, така и за съда. Ето защо неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради постановяване на оспореното решение само по документи. При издаването на решението е спазен срокът по чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинските експертизи /ПУОРОМЕ/. Решението е в писмена форма и както се каза, съдържа заключения за характера на заболяванията, вида и степента на увреждане и неговия срок. В решението са отразени и препоръки за провеждане на наблюдение, клинично проследяване на заболяването от детски кардиолог и съдов хирург, предпазване от травма (кървене) и педиатречен контрол. Съобразно горното съдът намира, че обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Решението на НЕЛК не противоречи на материалноправните разпоредби на закона.

За преценката по същество на здравословното състояние на освидетелстваното лице се изискват специални знания в областта на медицината, каквито настоящият съдебен състав не притежава. Поради това по указание на съда и искане на жалбоподателя, по делото е била назначена съдебна експертиза, която обаче е заличена отново по изрично искане на жалбоподателя. При това положение относно обективното наличие и вида на заболяването за съда съществува единствено възможността да извърши съпоставяне на заключението на НЕЛК с останалите налични в делото доказателства - решението на ТЕЛК и издадените извън процедурата по освидетелстване относими медицински документи. Съгласно отразеното в оспореното ЕР, в случая се касае за ****** на гърба, с размери 2-3 см. с бавно нарастване. Снетите анамнези в отмененото от горестоящия орган решение на ТЕЛК от 28.06.2019 г. и в цитираните по-горе амбулаторни листове от 17.03.2016 г. и 15.04.2016 г. /на различни лечебни заведения/ потвърждават установените от НЕЛК обективни признаци на конкретното заболяване и общото здравословно състояние на Д.Р.. Обратно на поддържаното от майката и законен представител на детето, различни изводи в тази насока не обосновава и етапната епикриза на детето от 16.01.2020 г., издадена от „АСМП ИПСМП д-р Кр. Г.ВТ“ ЕООД. Обратно, анамнезата и заключението относно необходимите последващи наблюдение и лечение, дадени в тази епикриза, в голяма степен съвпадат с тези по оспореното решение на НЕЛК, което е още една индикация за обективност на последното. Оспорващото лице практически не навежда конкретни твърдения за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното ЕР на НЕЛК и изброените медицински документи. Освен това, ако прави такива твърдения, в тежест на жалбоподателя е да ги докаже с допустимите доказателствени средства, вкл. чрез ангажиране експертизата на вещи лица със съответна специалност, което в случая не бе сторено. По отношение на останалите заболявания, за които се съдържат данни в МЕД на Д.Р. и представените в хода на съдебното дирене документи, НЕЛК не се е произнесла в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от ПУОРОМЕ, съгласно който експертизата по чл. 3, ал. 2 се извършва само по предварително уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи. В случая останалите заболявания на детето /инфекциозни заболявания от 2016 г. и евентуални травми на дясна ръка и глава, предизвикани от падане през м. 06.2019 г./ не са въведени като предварително уточнени при извършване експертизата от ТЕЛК/НЕЛК, а и съгласно самите експертни решения, същите не са предизвикали увреждания, водещи до функционален дефицит, съгласно становищата на специализираните състави за психични вътрешни и сърдечно-съдови нервни болести, и вътрешни-белодробни детски болести.

Установеното от ТЕЛК и НЕЛК заболяване ****** на гърба, с бавно нарастване, е класифицирано от специализирания медицински орган като ***, ***, за която се следва оценка по част 8, раздел IV, т. 3.1 с умерено изразени *** – 30 % степен на увреждане по НМЕ от 2018 година. Тази класификация на заболяването също не бе опровергана от жалбоподателя чрез ангажиране на относими доказателства. Съобразно това и липсата на данни за други увреждания на детето, крайният процент вид и степен на увреждане, изчислен по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти /Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ/, е 30 процента. При издаване на оспореното решение специализираният състав на НЕЛК правилно е определил крайния процент на ВСУ, като е извършил цялостна преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, съобразено със съответните отправни точки от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и Методиката по приложение № 2 към чл. 63, ал. 1 от същата наредба.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че Експертно решение № 1955 от заседание № 172 от 12.09.2019 г. на специализиран състав на НЕЛК по хирургични и ортопедични болести – гр. София, е издадено при спазване на материалния закон и е съобразено с целта на закона. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото и своевременно заявеното искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 17, ал. 1 от ПУОРОМЕ, М.И.Д., като майка и законен представител на Д.В.Р. следва да заплати на НЗОК ***ско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определен съобразно чл. 25а, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

Отхвърля жалбата на подадена от М.И.Д. с адрес ***, като майка и законен представител на Д.В.Р. с ЕГН **********, срещу Експертно решение № 1955 от заседание № 172/ 12.09.2019 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични и ортопедични болести – гр. София.

 

Осъжда М.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на НЗОК ***ско възнаграждение в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия: