Определение по дело №51694/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 688
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110151694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 688
гр. София, 06.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110151694 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на
Искова молба, вх. № 198517/26.09.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. №
230211/27.10.2022г. на СРС, подадена във връзка с ч.гр.д. № 10010/2022г. на СРС.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ!
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението да уточни размера на сумата, която
претендира като договорна лихва - на стр. 3 от исковата молба е вписано 13,38 лева, а в
петитума - 17,16 лева. При неизпълнение исковата молба в тази си част ще бъде върната, а
производството по делото - частично прекратено.
С цел процесуална икономия и с оглед очаквано изпълнение на даденото указание, съдът:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:
Дата: 21 февруари 2023г.
Час: 10:50
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД чрез юрк. Глория Петрова е предявил срещу
ответника Н. П. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал.
1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца, както следва:
1
1. 200,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
30043040453/06.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.02.2022г.) до окончателното
изплащане;
2. 57,21 лева - лихва за забава за периода 10.07.2020г.-24.02.2022г.;
Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца във
връзка с Договор за потребителски кредит № **********/12.04.2016г., сумите, за които
съдът в заповедното производство е отказал да издаде заповед за изпълнение, както следва:
1. 17,16 лева - възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г.-01.07.2020г. по Договор за
потребителски кредит № 30043040453/06.03.2020г.;
2. 60,00лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги "Фаст" във
връзка с Договор за потребителски кредит № 30043040453/06.03.2020г. и 72,00 лева
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги "Флекси" във връзка с
Договор за потребителски кредит № 30043040453/06.03.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.02.2022г.) до окончателното изплащане;
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски кредит №
30043040453/06.03.2020г., по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем
сумата от 200,00 лева, която следвало да бъде върната за четири месеца при размер на
месечната вноска от 54,29 лева, годишен процент на разходите от 46,35%, годишен лихвен
процент от 40,50%, като общото задължение по кредита било 217,16 лева. Бил избран и
закупен пакет от допълнителни услуги "Фаст" на цена от 60,00 лева, и пакет от
допълнителни услуги "Флекси" на цена от 72,00 лева, които следвало да се изплатят на
вноски по общо 33,00 лева всяка. Така общо месечната вноска ставала 87,29 лева.
Ответникът се съгласил с всички параметри на отпуснатия му заем и свързаните с това
плащания. Заетата сума от 200,00 лева била изплатена на ответника чрез ИзиПей. Крайният
срок за погасяване на задълженията бил 10.07.2020г. Заемополучателят не заплатил
задълженията си по договора. Тъй като съдът в заповедното производство бил отхвърлил
исканията за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителната лихва, както и за
възнагражденията за закупени допълнителни пакети от услуги, за които ищецът поддържа
позиция, че му се дължат, за същите се предявяват осъдителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. П. Д. не се е възползвал от правото си да подаде
отговор на исковата молба.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по предявените
исковее за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване,
че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
2
предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и
задължаване на ответника да я върне, както и възникване на задължения за извършване на
свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и възникването на
задължения за заплащане на лихви и допълнителни възнаграждения. В тежест на ищеца е да
докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на
потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест
на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както
и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, съответно обстоятелства, които го освобождават от него. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
По делото не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства, тъй като същите
са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 10010/2022г. на СРС (заповедното
производство).
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
3
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до приключване на първото по
делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им
указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му
разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се
връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за
нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор на исковата молба)
по електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4