№ 6252
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110146774 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на ответника В. П. А.:
2 809,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., 10,26 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. -
29.02.2020 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
03.11.2021 г. до изплащане на вземането, 502,63 лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. - 19.10.2021 г. и 2,25
лв. мораторна лихва върху таксите за дялово разпределение за периода
01.12.2018 г. - 19.10.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент 79 в гр. С., аб.№ .. и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62 854/2021 г. на СРС, 153
състав. Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди, че В. П. А., А.Л.А. и Г.Л.А. са съсобственици на
апартамент 79 в гр. С., поради което е налице облигационно отношение,
възникнало с тях въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период до имота топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Ето защо е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу посочените лица
според квотите в съсобствеността – 2/4 за В. П. А. и по 1/4 за А.Л.А. и Г.Л.А..
Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която възразил единствено
длъжникът В. П. А., което поражда правния интерес на ищеца да предяви
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за сумите по заповедта срещу
длъжника В. П. А..
Ответникът А. не оспорва, че е била съсобственик на процесния
топлоснабден имот към исковия период, както и количеството и цената на
претендираната енергия. Оспорва обаче квотите в съсобствеността и оттам
размера на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В открито съдебно заседание ответникът е признал твърдението на
ищеца, че апартамент 79 в гр. С. е бил съсобствен между С.Д.С. и С.Л.С. при
равни квоти по 1/2 ид. част за всяка от тях, както и количеството и цената на
доставената до имота топлинна енергия през исковия период, предвид което
съдът е обявил тези факти за безспорни по делото на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Видно от представените с исковата молба удостоверения за наследници
С.Д.С. е починала на 25.08.2009 г., като е оставила наследници по закон
С.Л.С. – дъщеря и А.Л.А. – син. Следователно след нейната смърт С.Л.С. е
придобила 3/4 ид. части от процесния апартамент /1/4 по наследство + 1/2
лична собственост/, а А.Л.А. – 1/4 ид. част. А.Л.А. е починал на 21.03.2012 г.,
2
като е оставил наследници по закон ответника В. П. А. – преживяла съпруга и
А.Л.А. и Г.Л.А. – внуци, които са го наследили по заместване на Л.А.А. –
негов син, починал на 17.01.2011 г. В. П. А. е придобила 1/8 ид. част от
апартамента, а А.Л.А. и Г.Л.А. по 1/16 ид. част. С.Л.С. е починала на
31.01.2017 г., разведена и без деца. Нейни наследници по заместване на
основание чл. 10, ал. 2 ЗН са А.Л.А. и Г.Л.А., които са придобили по 3/8 ид.
части от нейното имущество. В заключение към исковия период А.Л.А. и
Г.Л.А. са притежавали по 7/16 ид. части от процесния апартамент, а
ответникът В. П. А. – 2/16 ид. част, до която същата отговаря за задълженията
за топлинна енергия през исковия период. Изчислена съобразно тези квоти в
съсобствеността по реда на чл. 162 ГПК, дължимата от В. П. А. цена на
доставена топлинна енергия до апартамент 79 в гр. С., аб.№ .., за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. е 702,26 лв., а на такса за дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г. – 2,57 лв., до които суми исковете за
главница следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на
заявлението. Пропорционално дължимата мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. - 19.10.2021 г. е в размер на
125,66 лв., а претендираната мораторна лихва върху таксите за дялово
разпределение изобщо не се дължи, тъй като по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер на 66,58 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
и в размер на 22,86 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски съобразно размера на отхвърлените претенции в размер на
600,13 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.
П. А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 702,26 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот – апартамент 79 в гр. С., аб.№ .. за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. и сумата 2,57 лв. за дялово разпределение
за периода 01.10.2018 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
03.11.2021 г. до плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 125,66 лв.
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
16.07.2019 г. - 19.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 43 230/2021 г. на СРС, 153 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия над присъдената
сума 702,26 лв. до пълния предявен размер 2 809,02 лв., иска за дялово
разпределение над присъдената сума 2,57 лв. до пълния предявен размер
10,26 лв., иска за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за
разликата над присъдената сума 125,66 лв. до пълния предявен размер 502,63
лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2,25
лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
01.12.2018 г. - 19.10.2021 г.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 66,58 лв. разноски в исковото
производство и 22,86 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. да заплати на В. П. А., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600,13 лв. разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4