Решение по дело №4716/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 4 716 по описа за 2020 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1]        ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Г.Ф. В. следните суми:

- 30 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 302а, връзка с чл. 302, т. 1, пр. последно, връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, връзка с чл. 20, ал. 4, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство 118/2013 г. по описа на НСлС плюс законната лихва от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане;

- 2 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 302а, връзка с чл. 302, т. 1, пр. последно, връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, връзка с чл. 20, ал. 4, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство 118/2013 г. по описа на НСлС;

- 888,83 лева разноски по делото. Г.В. е със съдебен адрес – адвокат Л.Н.,***. П.на Р.Б.е с адрес в гр. София, бул. „Витоша” № 2.

 

[2]        ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Г.Ф.В. срещу П.на Република България:

-  иска за неимуществени вреди – за разликата над 30 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

- иска за имуществени вреди – за разликата над 2 000,00 лева до пълния предявен размер от 5 000,00 лева.

 

[3]        Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[4]        В искова молба от 04.06.2020 г. Г.В. е заявил, че на 17.07.2012 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302а, връзка с чл. 302, т. 1, пр. последно, връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, връзка с чл. 20, ал. 4, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. На 20.07.2012 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която на 17.12.2012 г. е била променена на парична гаранция от 5 000,00 лева. На 04.02.2014 г. тази мярка за неотклонение е била отменена и гаранцията е била върната. Обвинението срещу Г.В. е било прекратено с определение.

 

[5]        От незаконното обвинение Г.В. е претърпял: неимуществени вреди за 200 000,00 лева; имуществени вреди за 5 000,00 лева от щетите, които са били нанесени върху офиса му при претърсването и изземването. Затова Г.В. моли съда да осъди ответника П.на Р.Б.(Прокуратурата) да му заплати тези суми, както и 60 944,44 лева обезщетение за забава  върху 200 000,00 лева от 05.06.2017 г. до 05.06.2020 г. (исковата молба, л. 3-27).

 

2. На ответника

 

[6]        П.оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. ищецът не е претърпял вредите, които твърди;

2. част от вредите са от действия на МВР;

3. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно (писмения отговор, л. 234-240).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[7]        Не се спори, че Г.В. е бил роден на *** г. От 90-те години той е имал свой бизнес, бил е активен и деен. Г.В. е бил женен и е имал дъщеря, която е употребявала наркотици, а той я е подпомагал в лечението ѝ от зависимостта ѝ (показанията на свидетелите В.и С., л. 265-273).

 

[8]        На 17.07.2012 г. инспектори от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР са извършили претърсване и изземване в офис на ЕТ „Ф.-Г.В.“ в гр. София, ж. к. „***, вх. „ж“, партер (протокола, л. 46-53). При влизането в офиса те са счупили негови външни прозорци (показанията на свидетеля В., л. 266). При претърсването, в една от стаите инспекторите са установили, че е имало три кожени дивана. До един от диваните те са открили раница, в която са намерили 250,00 банкноти от 50,00 лева (протокола, л. 46-53). Някои от кожените дивани са били разпорени при претърсването (показанията на свидетеля В., л. 266)

 

[9]        В същия ден Г.В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, б. „а“, връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 4 от НК (л. 54-55). Той е бил разпитан като обвиняем и е бил задържан за 72 часа (протокола, л. 56-57; постановлението, л. 58-59).

 

[10]   На 20.07.2012 г. СГС е определил на Г.В. мярка за неотклонение задържане под стража (протокола от с. з. на 20.07.2012 г., л. 67-94). Тя е била изпълнявана в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров“. Поради оплаквания от болки в кръста вследствие на дискова херния, която е била хронична и с голяма давност, на 28-29.08.2012 г. Г.В. е бил прегледан в СБАЛЛС-София (л. 123-125; заключението, л. 138-142).

 

[11]   Докато е бил задържан под стража, Г.В. не е могъл да помага на дъщеря си. Хигиената в ареста е била лоша, в килия са били по пет човека, като в нея не е имало пряк достъп на слънчева светлина, а излизането на въздух е било за един час в помещение на покрива на ареста (показанията на свидетелите В.и С.).

 

[12]   На 17.12.2012 г. СГС е изменил мярката за неотклонение на Г.В. от задържане под стража в парична гаранция от 5 000,00 лева (протокола от с. з. от 17.12.2012 г., л. 144-154). Тази мярка е била отменена на 04.02.2014 г. (постановлението, л. 164-165).

 

[13]   На 03.11.2014 г. прокурор от СГП е прекратил частично наказателното производство по досъдебно производство 188/2013 г. по описа на НСлСл, водено срещу Г.В. и още трима обвиняеми (постановлението, л. 166-168). На 03.11.2014 г. по същото наказателно производство срещу Г.В. е било повдигнато обвинение по чл. 302а, връзка с чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, връзка с чл. 20, ал. 4, връзка с чл. 26 от НК (постановлението, л. 169-171).

 

[14]   На 05.06.2015 г. СГС е прекратил на основание чл. 369, ал. 4 от НПК (отм. ДВ бр. 63/2017 г., но действал към този момент) наказателното производство спрямо Г.В.. Определението е било окончателно и не е подлежало на обжалване и протест (определението, л. 206-207).

 

[15]   Многократно наказателното производство срещу Г.В. е било отразявано в медиите. Изявление относно задържането на Г.В. и наказателното производство, образувано срещу него и останалите обвиняеми, е направил и тогавашният Градски прокурор Н. К. (печатните материали, л. 224-236 и л. 259-262). 

 

[16]   Г.В. е изпитвал срам и дискомфорт от наказателното производство, водено срещу него. Той е станал по-свит, по-въздържан, умислен и угрижен. Някои от неговите бизнес партньори и приятели са се отдръпнали и не са искали да контактуват с него (показанията на свидетелите В.и С.).

 

[17]   Г.В. е заплатил 6 748,00 лева за адвокат и 10,00 лева държавна такса (л. 2 и л. 28). П.не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[18]   Ищецът е предявил искoве по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление. Те са частично основателни.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ   

 

[19]   Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени  на граждани от П.при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. В тази хипотеза попада и прекратяването на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 от НПК (отм) (решение на ВКС  291-2011-III Г. О. по гр. д. 109/2011 г.).

 

[20]   Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. това наказателно производство да е било прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК (отм);

3. ищецът да е претърпял вреди от наказателно производство, образувано срещу него;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[21]   Съдът установи, че на 17.07.2012 г. Г.В. е бил привлечен като обвиняем, а спрямо него е било повдигнато обвинение първоначално по чл. 302 от НК, а впоследствие по чл. 302а от НК. Съдът установи, че на 05.06.2015 г. наказателното производство спрямо Г.В. е било прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК.

 

[22]   Съдът установи, че Г.В. е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение. За тях П.не му е изплатила обезщетение. Налице са предпоставките за уважаването на иска и съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на Г.В..

 

[23]   Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[24]   Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.           има ли разгласяване чрез медиите;

2.           има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.           конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[25]   Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[26]   Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца[3].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[27]   Г.В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. чл. 302а, връзка с чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, връзка с чл. 20, ал. 4, връзка с чл. 26 от НК. За него се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК.

 

[28]   Към момента на привличането на Г.В. като обвиняем, той е бил на 49 години. Съдът установи, че по наказателното производство Г.В. е бил задържан под стража от 17.07.2012 г. до 17.12.2012 г. - пет месеца. Наказателното производство срещу него е приключило в досъдебната фаза и е продължило почти две години и единадесет месеца.

 

[29]   Докато е бил задържан под стража, Г.В. не е могъл да помага на дъщеря си. Хигиената в ареста е била лоша, в килия са били по пет човека, като в нея не е имало пряк достъп на слънчева светлина, а излизането на въздух е било за един час в помещение на покрива на ареста.

 

[30]    Повдигнатото обвинение се е отразило на Г.В.. То многократно е било отразявано в медиите. Изявление относно задържането на Г.В. и наказателното производство, образувано срещу него и останалите обвиняеми, е направил и тогавашният Градски прокурор Н. К.. 

 

[31]   Г.В. е изпитвал срам и дискомфорт от наказателното производство, водено срещу него. Той е станал по-свит, по-въздържан, умислен и угрижен. Някои от неговите бизнес партньори и приятели са се отдръпнали и не са искали да контактуват с него.

 

[32]   В сайта на ВКС, сайта на САС и правно-информационната програма Сиела съдът не откри решения по дела, чиито предмет е било обезщетяването на вреди от незаконно обвинение по чл. 302а от НК. Съдът откри такива от незаконно обвинение по чл. 302 от НК, за които предвиденото наказание е по-леко, но и по трите решения ищците са били лица, за чиито професии изискванията за почтеност и добро име са били завишени.

 

[33]   С тези решения ВКС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

-                5 000,00 лева от незаконно обвинение, приключило на 14.02.2012 г. - решение на ВКС 308-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 244/2015 г.[4];

-                10 000,00 лева от незаконно обвинение, приключило на 07.11.2013 г.– решение на ВКС 232-2016-IV Г. О. по гр. д. 1 083/2016 г.[5];

- 30 000,00 лева от незаконно обвинение, приключило на 13.02.2015 г.– решение на ВКС 40-2020-IV Г. О. по гр. д. 2 683/2019 г.[6].

 

[34]   Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2012 г. до 05.06.2015 г., когато е приключило наказателното производство спрямо Г.В.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева до 30.04.2012 г.[7]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[8] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[9] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[10] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[11]. Увеличението от 2012 г. до 05.06.2015 г. е 33,33 % ((360-270)/270х100), а от 2013 г. до 05.06.2015 г. е 16,13% ((360-310)/310х100).

 

[35]   Като отчита всички изброени фактори, съдът приема че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Г.В.. П.не е изплатила такова обезщетение на ищеца. Затова съдът осъжда П.да заплати на Г.В. 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[36]   Съдът установи, че при претърсването и изземването в офиса на Г.В. са били счупени част от стъклата и е била разпорена тапицерията на част от диваните. За тези вреди отново следва да отговаря Прокуратурата, защото тя ръководи и наблюдава извършването на тези действия. Понеже съдът установява, че ищецът е претърпял имуществени вреди от незаконното обвинение срещу него, но липсват доказателства за техния размер, съдът ги определя по своя преценка на 2 000,00 лева. П.не е заплатила на ищеца такова обезщетение. Затова съдът осъжда П.да заплати на ищеца и 2 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[37]   Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 държавна такса и 6 748,00 лева за адвокат.

 

[38]   Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска

 

[39]   Ответникът е възразил, че заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно. В случая делото не е сложно нито фактически, нито правно. То е приключило в едно съдебно заседание. Затова съдът приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за адвокат в минимален размер. Той е 5 630,00 лева ((205 000,00[12]-100 000,00)х0,02+3 530,00). Разходите за адвокат, които П.следва да заплати на Г.В. съразмерно с изхода от спора са, 878,83 лева (32 000,00/205 000,00х5 630,00). Ето защо съдът осъжда П.да заплати на ищеца 888,83 лева разноски по делото (10,00 лева за държавна такса и 878,83 лева за адвокат).

 

Съдия: