РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2495

 

гр. Пловдив,     16 декември 2021 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

       ПЕТЪР КАСАБОВ  

                      

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2795 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Р.В.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адвокат Б., против Решение № 1191 от 23.07.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 656 по описа на съда за 2021 г. с което Наказателно постановление /НП/ № 365/04.01.2021 г. на Директор Регионална дирекция по горите /РДГ/ Пловдив, е изменено в частта относно наложената на жалбоподателя ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 84, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, като същата е намалена на 100 лв. и е потвърдено в частта относно наложеното на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в настоящия случай са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено ново такова, с което процесното НП да бъде отменено изцяло. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба Регионална дирекция по горите /РДГ/ Пловдив, чрез процесуалните си представители, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5.Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 365/04.01.2021 г., издадено от Директора на РДГ Пловдив, с което на Р.В.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 84, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД във връзка с чл. 66, ал. 3 от ППЗЛОД и на основание чл. 94, ал. 1 от същия закон, е лишен от право на ловуване за срок от три години.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 001796/30.11.2020 г., съставен от Благой Николов Ташков на длъжност горски инспектор при РДГ Пловдив. Обективираните в АУАН констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 22.11.2020 г. в 19.00 ч., в землището на гр. К., район на ПЛРС - гр. К., ІІ-ро ловище, територия на ТП “ДГС Пловдив”, е установено, че Р.К. ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОПД с извадено от калъф сглобено ловно оръжие в забранено за лов време, а именно – след изтичане на 1 час от залеза на слънцето, като възпроизвежда два изстрела в 19:00 ч., без да притежава писмено разрешително за индивидуален или групов лов. Няма убит дивеч. Прието е, че с това деяние е нарушил разпоредбите на чл. 84, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД.

7. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 365/04.01.2021 г., издадено от Директора на РДГ Пловдив.

8. За да измени, съответно потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна е осъществено административно нарушение по чл. 84, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД, че АУАН и НП са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, но административнонаказващият орган (АНО) не е мотивирал и обосновал налагането на наказание глоба над установявания законов минимум. При липса на аргументи по отношение на размера на наложеното наказание, съдът е приел, че същото е необосновано по размер и следва да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер, а именно 100 лева. По отношение на кумулативно предвиденото наказания „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, наложено на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, е прието, че същото е в съответствие с цитираната санкционна разпоредба, наложено е във фиксирания от закона размер, поради което не подлежи на ревизиране.

Относно на оплакванията, че процесният случай разкрива белезите на маловажен, първоинстанционният съд е съобразил, че по смисъла на закона ловуването е разнообразна дейност, проявена като убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч, а съобразно ал. 3 - ловуването е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. В тази връзка е направен извод, че в процесния случай нарушението, осъществено посредством движение със сглобено ловно оръжие извадено от калъф в забранено за лов време, не се отличава с по-ниска по степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Все в тази насока е подчертано, че ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, в подкрепа на което е и въведения разрешителен режим, като тази същественост несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните по размер и вид административни санкции.

ІV. За правото:

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационните жалби са идентични с тези наведени пред районния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

10. Установените по делото факти обуславят извод, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан.

Според чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв., а когато това нарушение е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв. (чл. 84, ал. 2 от закона).

Понятието ловуване е дефинирано в разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД, според която това е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. На ловуване, според ал. 3, т. 1 от същия член на закона, е приравнен и престоят или движението на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

По смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗЛОД, правото на ловуване включва и престоят или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗЛОД, за провеждането на лов се издава писмено разрешително след заплащане на такса. Следователно провеждането на лов във всяка една от неговите форми без писмено разрешително представлява нарушение на ЗЛОД.

В случая, доколкото се касае до една от хипотезите на ловуване, а именно тази по чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, без всякакво съмнение жалбоподателят е следвало, но не е притежавал разрешително за индивидуален или групов лов на 22.11.2020 г. в 19.00 часа, когато е възпроизвел изстрелите.

Наред с изложеното, безспорно се установява, че ловуването по смисъл на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, е проведено от Р.К. в нарушение на чл. 66, ал. 3 от ППЗЛОД (според която груповото ловуване на дивеч се извършва само през деня - един час преди изгрева и един час след залеза на слънцето), доколкото е извършено след изтичане на един час от залеза на слънцето.

11. Изложеното до тук без съмнение налага да се приеме, че осъществявайки деянието описано в наказателното постановление, К. е осъществил фактическия състав на чл. 82, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЛОД, тъй като е ловувал по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОПД с извадено от калъф сглобено ловно оръжие в забранено за лов време, а именно – след изтичане на 1 час от залеза на слънцето, възпроизвеждайки два изстрела в 19:00 ч., без да притежава писмено разрешително за индивидуален или групов лов.

Доказателства, които да подложат на съмнение така установените факти и обстоятелства не са ангажирани от страна на К..

12. Относно възраженията на касационния жалбоподател, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни, е необходимо да се съобрази следното:

Липсата на иззети гилзи, кой, кога и колко пъти е възпроизвел изстрели (макар тези обстоятелства да се установяват по категоричен начин от показанията на свидетеля И. Ч. – пряк очевидец на извършеното деяние), са обстоятелства ирелевантни за квалифициране на извършеното от К. деяние като нарушение по чл. 82, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЛОД във връзка с чл. 66, ал. 3 от ППЗЛОД. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че за да е налице ловуване в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от закона, е достатъчно лицето да се намира извън населено място (без значение в движение или покой) със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без оглед дали последното е заредено или не.

Не се споделя и твърдението на касатора, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).

За правилна преценка в този смисъл съществени са обстоятелствата, при които е установено процесното административно нарушение, като тези обстоятелства в конкретния случай не биха могли да обосноват извод за маловажност на случая. В тази връзка следва да се посочи, че нарушенията по чл. 82, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЛОД са формални и за осъществяването им не е необходимо да са настъпили вредни последици. Именно поради тази причина, липсата на настъпили вредни последици не може да бъде самостоятелно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обоснована е преценката на районния съд, че разглежданото нарушение, осъществено посредством движение със сглобено ловно оръжие извадено от калъф в забранено за лов време, не се отличава с по-ниска по степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, доколкото ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, в подкрепа на което е и въведения разрешителен режим.

13. Крайният извод на съда е, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против жалбоподателката, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

15. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Регионална дирекция по горите - Пловдив се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., чийто размер е определен от настоящия съдебен състав при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1191 от 23.07.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 656 по описа на съда за 2021 г.

ОСЪЖДА Р.В.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Пловдив, сумата в размер на 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                   2.