РЕШЕНИЕ
№ 171
гр.Плевен, 18.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март
две хиляди двадесет и втора година в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №126 по описа на съда за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Д.С.В.
със съдебен адрес и адрес за призоваване - сградата на Районен
съд-Пловдив, гр.Пловдив, бул „6-ти септември“ №167, ет.4, каб.405, против
Заповед №2534/10.12.2021 год. на Председателя на Районен съд-Пловдив. Заповедта
се оспорва в частта по т.4, с която е разпоредено да не се изплащат средства за
допълнително трудово възнаграждение на съдия Д.С.В., предвид образувано
дисциплинарно производство във ВСС.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна и необоснована. Сочи
се, че между страните са налице обтегнати отношения,
които най-общо се свеждат до това, че тъй като жалбоподателят критикува и не
споделя възгледите на ответника в качеството му на адм. ръководител, а и взема
активно участие по въпросите от професионално естество, в рамките на общи
събрания и обсъждания с колеги, срещу В. се образуват дисциплинарни производства които не преследват дисциплинарни цели. Образувани са две
дисциплинарни производства пред СК на ВСС, с които се иска дисциплинарното освобождаване на В. от длъжност, както и едно
обръщане на внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ, което е отменено от
първоинстанционния съд и делото е висящо пред касационна инстанция. С оглед на
изложеното счита, че с оспорената заповед се преследват паралегални цели, тъй
като е
налице лично отношение на председателя на PC-Пловдив към жалбоподателя. Това
отношение се изразява в различни форми: дисциплинарни производства с искания за налагане на най-тежкото
предвидено по закон наказание, за нарушения, които не съществуват, обръщане на
внимание, серия от заповеди с различни указания, изискване на обяснения и
прочее, а в конкретния случай и с отказ да му бъде изплатено полагаемото се по
закон допълнително възнаграждение по реда на чл. 233, ал. 6 от ЗСВ. Позовава се
на Решение от 19.10.2021 г № 40072/2013 г. на ЕСПЧ, с което са дадени важни
ценностни ориентири, един от които е, че не може законови
процедури да се използват за преследване на паралегални цели.
Сочи, че разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗСВ предвижда право на допълнително
възнаграждение за съдиите, прокурорите и следователите, което възнаграждение е
обвързано с натовареността на съответния орган на съдебната власт, в който
работи съответният магистрат. Счита, че преследваната от закона цел е
натоварените магистрати да получат допълнително възнаграждение съответно на
натовареността, като се изхожда от натовареността на органа от една страна, а
от друга от презумпцията, че магистрат, работещ в по-натоварен орган на
съдебната власт е индивидуално по- натоварен, в сравнение с магистрат, който
работи в по-слабо натоварен орган. Счита, че може да бъде лишен от правото на
допълнително възнаграждение магистрат,
който не е постигнал резултати, сравними с тези на неговите колеги, работещи в
същия или друг равен по степен орган на съдебната власт. Сочи, че въз основа на
приети от СК на ВСС „Правила за определяне и изплащане на допълнителни
възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изречение първо от ЗСВ.“, са
въведени степени на натовареност на органите на съдебната власт и въз основа на
тези правила РС- Пловдив е определен
като „високо натоварен“ съд, като за „изключително натоварен“, измежду
районните съдилища, е определен единствено PC-Нова Загора, като анализът е
извършен на база статистиката за 2020 г. Позовава се на отчетния доклад на РС-Нова Загора за 2020 г., видно
от който е, че действителната натовареност, спрямо решените дела за един съдия
е 64,92 броя
месечно за 2020 г. , а
най-много дела на доклад е имал граждански съдия, на когото са
разпределени 707 дела. Жалбоподателят твърди, че неговата индивидуална
натовареност за 2021 г. спрямо разпределените на доклад дела и решените, е 862 дела, приключените с краен съдебен акт - 842 дела, от които 136 дела - прекратени, 173 са решени в ОСЗ и 533 са решени в
33. На база общо решените 842 дела, сочи,
че средно на месец е решавал по 70,16(6) дела. Или за една година е решил и е получил повече дела дори от съдия, работещ
в PC-Нова Загора. Твърди,
че средната му натовареност спрямо решените дела и през 2020 год. е малко над
71 дела месечно, т.е. същата както през 2021 г., но през 2020 год. е работил
само половин година. Сочи, че забавени решения в рамките на около 1 месец има
общо осем, за цялата му съдийска кариера. Твърди, че е титуляр на стар делбен
състав, като делата за делба са едни от най-тежките дела и само за 2021г. са му
разпределени 60 нови делбени дела, като вторите фази на делбения процес не се отчитат статистически като нови дела. Въпреки постигнатите високи резултати, вместо
да бъде поощрен, спрямо жалбоподателя са образувани дисциплинарни производства,
а с оспорената заповед му е отказано изплащане на допълнително възнаграждение.
Счита, че целта на разпоредбата на чл.
233, ал. 6 от ЗСВ е да бъдат материално стимулирани по-високо натоварените
магистрати, поради което твърди, че оспорената заповед съставлява
част
от комплекс от мерки, предприети от председателя на PC-Пловдив, с които се цели да се демонстрира, че онзи, който не е съгласен с
административния ръководител на PC-Пловдив, ще търпи негативи, която цел не е предвидена нито в ЗСВ, нито в
„Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по
реда на чл. 233, ал. 6, изречение първо от ЗСВ.“
Сочи, че средствата, които не са били изплатени на жалбоподателя и на
останалите служители, лишени от т.нар. „коледен бонус“, са били разпределени измежду останалите съдии и съдебни служители, които получили повече от полагаемото
им се според „Правила за определяне и изплащане на
допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изречение първо
от ЗСВ.“ В тази връзка счита, че оспорената заповед е средство към постигане и
на този несъобразен със закона резултат. Според жалбоподателя заповедта може да
се схване като мярка, чрез която едни лица, приближени на административния
ръководител, получават облага за сметка на други, което не е редно и води до
противопоставяне.
Жалбоподателят счита още, че заповедта е лишена от мотиви. В нея са
използвани общи фрази и изрази- че в работата на жалбоподателя се констатират
пропуски и нарушения на трудовата дисциплина, без да е посочено, в какво се
изразяват същите. Не е осъществен анализ на натовареността на магистрата, какви
дела разглежда, колко от тях е решил и какви забави има. В заповедта е
посочено, че спрямо В. е образувано дисциплинарно производство № 6/2021 г. на
СК на ВСС, което не отрича, но сочи, че в заповедта не е посочено какъв е предметът на това производство. От
една страна в заповедта не е посочено на какви фактически основания
председателят на PC-Пловдив приема, че следва да се
откаже на жалбоподателя изплащането на допълнително трудово възнаграждение, а
от друга не е посочено и правното основание,
на което е постановен отказът. В заповедта твърде общо е посочен чл. 6, ал. 4 от
„Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по
реда на чл. 233, ал. 6, изречение първо от ЗСВ“. В чл. 6. ал. 4 от Правилата
обаче се съдържат пет отделни хипотези, съобразно петте отделни точки. Счита,
че липсата на мотиви на заповедта и липсата на правилна правна квалификация също
е съществен порок на заповедта, сочещ на нейната материална незаконосъобразност,
тъй като по никакъв начин не може да се изведе нито от мотивите, нито от
диспозитива на заповедта, кои от изброените оскъдни фактически основания, а
именно: пропуски в работа; нарушение на трудовата дисциплина и образувано д.д.
№ 6/2021 г. на СК на ВСС, са послужили като мотив да бъде издадена оспорената
заповед, нито пък под коя правна норма са подведени съответните фактически
основания. Сочи, че в Правилата основанията, на които може да се откаже
изплащане на допълнително трудово възнаграждение, са лимитативно изброени. Сред
тях не фигурират пропуски в работа; нарушение на трудовата дисциплина и
образувано дисциплинарно производство, що се касае до всяко едно нарушение.
На следващо място счита, че „Правила за определяне и изплащане на
допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изречение първо
от ЗСВ.“ не са съобразени с разпоредбите на ЗСВ. По своето правно естество
Правилата представляват вътрешнослужебен акт, който не подлежи на съдебен
контрол. Те не са нито са общ, нито пък нормативен административен акт. Ето
защо контролът по тяхната законосъобразност следа да се осъществи инцидентно,
т.е. при възникнал правен спор. Правилата имат характер на методически
указания, които нямат самостоятелно правно значение, като те сами по себе си не
са източник на права и задължения. Според чл. 233, ал.6 ЗСВ въз основа на
степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен
съвет определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.
Анализът на тези разпоредби в тяхната взаимовръзка, сочи на извод според
жалбоподателя, че правомощие на ВСС е да определи допълнително възнаграждение
на съдия, прокурор или следовател, но при условията, посочени в ЗСВ. Няма
пречка да се приемат критерии, по които да се извърши това, но тези критерии
следва да са съобразени с целта на закона, а именно онези магистрати, които
добросъвестно са положили труд през съответната година, да бъдат стимулирани
материално, с оглед натовареността им. В тази връзка, в чл. 6, ал. 4, т. 5 от
Правилата е посочено, че не се изплащат допълнителни възнаграждения на съдии в
случаите на висящо дисциплинарно производство, образувано за нарушение по чл.
307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, в случай, че дисциплинарното нарушение е извършено
през съответната година - до приключване на производството, а в ал. 5 е
посочено, че при приключване на дисциплинарното производство без налагане на
наказание в хипотезата на т. 5, на съдията се определя допълнително
възнаграждение в съответствие с Правилата. Сочи, че обстоятелството, че спрямо
магистрат е образувано дисциплинарно производство, само по себе си не означава, че същият е извършил дисциплинарно нарушение. Ето защо въвеждането на формален критерий като предпоставка
за получаване на допълнително възнаграждение, без да се извърши анализ на
дейността на конкретния магистрат счита за незаконосъобразно, тъй като създава
предпоставка по лична преценка на адм. ръководител да бъдат накърнени правата
на магистрата.
На последно място твърди, че оспорената заповед противоречи и на самите
Правила, тъй като диспозитивът на заповедта би следвало да гласи, че се отказва
получаване на допълнително възнаграждение до приключване на съответното
дисциплинарно производството. Подобен диспозитив не фигурира в заповедта, като
същата следва да се отмени само по това съображение. В заключение моли за
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на
заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Претендира
сторените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на направените
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Допълнително представя
писмени бележки, в които развива подробни съображения за незаконосъобразност на
заповедта. Прилага съдебна практика.
Ответникът по жалбата –
Административен ръководител – Председател на Районен съд – гр. Пловдив, в
съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв.Д.З. от АК-Бургас, които оспорват жалбата, претендират съда да отхвърли същата.
Упълномощеният адвокат сочи, че заповедта е издадена от ответника в условията
на обвързана компетентност, в съответствие с приетите от ВСС Правила за
определяне и изплащане на средства за ДТВ. Сочи, че средства за ДТВ не се
следват на магистрат при образувано срещу него и висящо дисциплинарно
производство, каквото се води срещу жалбоподателя.
Ответникът е депозирал становище с вх.№1119/21.02.2022
год. по жалбата, в което е развил подробни съображения за законосъобразност на
издадената заповед. Представил е и писмени бележки, в които сочи, че процесната заповед е издадена от Административен ръководител,
Председателя на Районен съд - Пловдив в условията на обвързана компетентност и
съгласно императивните правила за определяне и изплащане на средства за ДТВ,
приети с Протокол 29/2018 г., допълнени с Протокол 28/2019 г. на Пленума на ВСС
и допълнени с протокол № 41/17.11.2021 г. на пленума на ВСС. Съгласно тези
правила, които са задължителни за всеки един административен ръководител,
Председателят на Районен съд - Пловдив е действал в условията на обвързана
компетентност и изрично се е позовал на последните правила-че при образувано
висящо дисциплинарно производство по ал. 4, т. 5 на чл. 6 от Правилата за
определяне на допълнително възнаграждение, той не следва и няма право да
изплати въпросното възнаграждение на съдия Д. В.. Позовава се на съдържанието
на самата заповед, с която отказва изплащане на допълнително възнаграждение на съдия В., според което ответникът е уведомил
съгласно чл. 8 от Правилата, както Министъра на правосъдието, а и е съгласувал
съгласно т. 7-ма изплащането на средствата за допълнително трудово
възнаграждение с ВСС, съобразно чл. 7, ал. 5 от тези правила. Счита, че ако
Председателят на районен съд - Пловдив не е приложил правилата, с които отказва изплащане на допълнително
трудово възнаграждение, той сам би допуснал нарушение на въпросните правила на
ВСС, които са задължителни за прокуратурата, съдилищата и следствените служби в
Република България. Счита, че след като ВСС е първостепенен разпоредител с
бюджетни средства, то ВСС е компетентен
да определи със свои Решения и Правила начина за изразходване на тези средства.
Правилата за определяне заплащането на допълнително възнаграждение по чл. 233,
ал. 6 от ЗСВ са задължителни за всеки административен ръководител, в т.ч и за
Председателя на РС- Пловдив. Именно въз основа на тези правила същият е издал оспорената
заповед, в която е посочено дисциплинарно производство със съответен номер. Тъй
като тази заповед се обявява и става достояние на определена група хора, които
са свързани с нейното изпълнение и прилагане, за да запази тайната на дисциплинарното
производство в нея, е посочен номера на дисциплинарното
дело, но не са описани всички факти и обстоятелства, свързани с него. Счита
тези мотиви за достатъчни. Твърдението на жалбоподателя, че неправилно са
разпределени средства на останалите съдии и служители счита за ирелевантно към
настоящето производство, но съгласно тези правила и решението на ВСС,
Председателят на PC-Пловдив като Административен
ръководител е имал право да разпределя всички налични средства, които остават в
параграф „заплати“ след изплащането на всички дължими възнаграждения.
Разпореждането е станало именно с оглед правилата и по равно, съгласно тези
правила по чл. 233, ал. 6 и остатъкът, който е останал с оглед допълнителните
средства, е разпределен изцяло по равно на останалите съдии. Т.е. правилата са
спазени и не е налице допуснато нарушение. В заключение моли съда да отхвърли жалбата,
претендира разноски.
Административен съд – Плевен, пети
състав, като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази
изложените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед №2534/10.12.2021 год. на Председателя на Районен съд-Пловдив, с която е
разпоредено на работещите в Районен съд-Пловдив съдии, държавни съдебни
изпълнители, съдии по вписвания и съдебни служители да се изплатят
средства за допълнително трудово
възнаграждение в съответен размер, като се изготви списък на правоимащите лица
с посочен индивидуален размер на определеното ДТВ-неразделна част от заповедта.
Заповедта е оспорена в частта по т.4, с
която е разпоредено да не се изплащат средства за
допълнително трудово възнаграждение на съдия Д.С.В., предвид образувано
дисциплинарно производство във ВСС.
Заповедта е издадена на 10.12.2021
год. и по данните от заглавната й страница
на л.48 от делото, е връчена на В. на 17.12.2021 год. Жалбата против същата е
депозирана направо пред Административен съд-Плевен, като по данни от разписката
върху плика, с който е изпратена в съда по куриер, датата на изпращане на
жалбата по куриер, е 10.02.2022 год. Предвид, че в оспорената заповед не е
посочено пред кой орган и в какъв срок може да се оспори заповедта, срокът за обжалване се удължава на
два месеца, по аргумент от разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК. Следователно,
жалбата е подадена в срок.
Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената
заповед в качеството му на магистрат, лишен от премиране. Видно е от
приложените на л.170 и сл. от делото доказателства-извлечение от Протокол №21
от заседание на СК на ВСС, проведено на 23.06.2020 год., че с решение по
т.14.9, жалбоподателят е назначен на
длъжност „съдия“ в РС-Пловдив, считано от 3.07.2020 год.
Жалбоподателят е с постоянен адрес ***, видно от
приложеното на л.33 от делото копие на лична карта, поради което по правилата
на АПК-чл.133, ал.1, спорът е местно подсъден на Административен съд-Плевен.
Оспорената заповед представлява индивидуален
административен акт, по следните съображения: С акта на определяне на
конкретния размер на допълнителното материално стимулиране, административният
ръководител упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в
качеството му на административен орган. Следователно, касае се до упражняване
на властническо правомощие, макар и в сферата на определяне на парична
престация за положен труд, тъй като административният ръководител по силата на
делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и
решения на Висшия съдебен съвет в тази сфера, едностранно определя размера на
допълнителното материално стимулиране. Касае се за правоотношения между
неравнопоставени страни, тъй като при определяне на допълнителното материално
стимулиране засегнатият съдия, прокурор или следовател не участва, в частност
не се изисква неговото съгласие. Следователно, в случая е налице индивидуален
административен акт в резултат от волеизявлението на административен
ръководител на орган на съдебната власт, овластен с конкретно правомощие по
силата на чл. 6, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за
допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт, в резултат
от упражняването на което пряко се засягат правата и законните интереси на
съответния съдия, прокурор или следовател, което обуславя и правния интерес на
последния от обжалване на заповедта на административния ръководител.
Упражняването на правомощието за определяне на допълнително материално
стимулиране е от позицията на ръководен административен орган, поради което
обжалваната заповед попада в дефиницията на чл. 21, ал. 1 АПК. Оперативната
самостоятелност на органа да реши дали да бъдат лишени определени магистрати от
премиране е определена от закона и ограничена от рамките и целта на закона,
поради което съдебният контрол върху оперативната самостоятелност е контрол за
законосъобразност /арг.чл.169 от АПК/. Осъществяваната проверка, освен
преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и
произнасяне по въпроса дали не е упражнил превратно предоставеното му право на
оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.
На тези основания, жалбата на В. се явява допустима за
разглеждане по същество.
Жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното:
Оспорената заповед е издадена от административния
ръководител на Районен съд-Пловдив.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ Пленумът на ВСС
определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Като с
разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗСВ е предвидена възможност Висшият съдебен
съвет да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател,
въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт.
С Решение по Протокол №24/22.06.2021 год. на СК на
ВСС, изм. с Решение по Протокол №41/17.11.2021 год. на СК на ВСС, са приети
Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по
реда на чл.233, ал.6 от ЗСВ. Те уреждат начина и реда за определяне на степента
на натовареност на съдилищата при определяне размера на допълнителните
възнаграждения по чл.233, ал.6, изр.първо от ЗСВ.
С Решение по Протокол №42/23.11.2021 год. СК на ВСС,
по т.11.3, на основание чл.233, ал.6, изречение първо от ЗСВ, е определила
степен на натовареност на съдилищата, като по т.11.3.2, Районен
съд-Пловдив е определен като високо
натоварен съд.
С Решение по Протокол №23/25.11.2021 год.-л.56 от
делото , Пленумът на ВСС е дал съгласие административните ръководители
на съдилищата, определени със степен на натовареност като изключително и високо натоварени на база
статистически данни за 2020 год., съгласно решение по т.1 от Протокол №23 на
Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към СК на ВСС,
проведено на 17.11.2021 год. и Приложение №1, неразделна част от решението, да
упражнят правомощията си, съгласно Правилата за определяне и изплащане на
допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл.233, ал.6, изречение първо
от ЗСВ. Следователно, с цитираното решение е делегирано правомощието за
определяне размерите на ДТВ на магистратите за постигнати резултати в течение
на годината, на административните ръководители на органите на съдебната власт. Именно
административният ръководител на съответния орган на съдебната власт, в който
работи жалбоподателят-Районен съд-Пловдив, e издал процесната заповед, в кръга на неговата компетентност,
при упражняване на правомощието за определяне на конкретен размер на допълнително материално стимулиране на
магистрат. Ето защо заповедта е издадена от компетентен орган.
В оспорената заповед са изложени следните мотиви: Независимо от високата натовареност на
магистратите в Районен съд-Пловдив, която е значително над средната такава за
страната, както и предвид обстоятелството, че през 2021 год. не са били
допускани случаи на забавяне на делата при движението им и същите са се
решавали в разумен срок, създадената от съдиите много добра организация във
водените от тях състави в условията на пандемия, и недопускането на
безпричинно отлагане на дела,
магистратите в съда са проявявали висок професионализъм при изпълнение на
възложените им задачи. Посочено е, че през текущата година магистратите са
изпълнявали задълженията си добросъвестно, ръководейки се от лична
безкористност, независимост и безпристрастност. Единствено са констатирани
пропуски в работата на съдия Д.В., както и нарушения на трудовата дисциплина,
предвид което във Висш съдебен съвет е образувано дисциплинарно дело №6/2021
год., което понастоящем е висящо. По-нататък в заповедта е описано, че
отчитайки индивидуалния принос на всеки съдия при изпълнение на възложените му
задачи, като се вземе предвид значението на задачите при формиране на общите резултати от дейността
на Районен съд-Пловдив, за постигнати много добри резултати на
правораздавателна работа в съда, съдиите от РС-Пловдив следва да бъдат
стимулирани, с изключение на съдия Д.В., предвид „образуваното дисциплинарно
производство във ВСС“. Заповедта е правно обоснована с решение на Пленума на
ВСС по протокол №23, т.6 от проведеното на 25.11.2021 год. заседание и решение
по т.11 от протокол №42 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 23.11.2021
год. във връзка с разпоредбата на чл.3, ал.1 от утвърдените от Пленума на ВСС
Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения,
както и чл.5, ал.2, т.6 и т.7 от същите, чл.6, ал.4 от Правила за определяне и
изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл.233, ал.6,
изр.първо от ЗСВ и на основание чл.80, ал.2 от ЗСВ. В диспозитивната част на
заповедта по т.4 е разпоредено да не се
изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Д.В., предвид
образуваното досциплинарно производство във ВСС.
От така описаното и в обстоятелствената, и в
диспозивната част на оспорената заповед
съдът приема, че фактическо основание за постановеното от ответника лишаване на
жалбоподателя от средства за
допълнително възнаграждение , е образуваното срещу последния и висящо към
датата на издаване на заповедта дисциплинарно производство по дисциплинарно дело
№6/2021 год. Този извод се налага от цялостния анализ и тълкуване на описаните
в заповедта обстоятелства, сочещи, че административният ръководител е отчел
индивидуалния принос на всеки съдия при изпълнение на възложените му задачи,
довели до постигане на общите много добри резултати от правораздавателната дейност на Районен
съд-Пловдив, в т.ч. резултатите от дейността на съдия Д.В.. Но единствено „образуваното дисциплинарно производство във
ВСС“ срещу съдия В. е мотивирало административния ръководител на съда да го
лиши от средства за ДТВ. Вярно е , че в оспорената заповед е посочен единствено
номера на дисциплинарното дело – 6/2021
год., не е описано за какво
дисциплинарно нарушение е образувано това дело предвид изискването на т.5 от
чл.6, ал.4 на Правилата за определяне и
изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл.233, ал.6,
изр.първо от ЗСВ да не се изплащат допълнителни възнаграждения на съдии в
случаите на висящо дисциплинарно производство, образувано за нарушение по
чл.307, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСВ в случай, че дисциплинарното нарушение е
извършено през съответната година-до приключване на производството. Последното
обаче не съставлява съществено нарушение и не обосновава отмяна на заповедта на
самостоятелно основание, поради следното: Посочването на чл.6, ал.4 от
Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по
реда на чл.233, ал.6, изр.първо от ЗСВ и препращането в оспорената заповед към
образуваното д.д.№6/2021 год.изпълняват изискването на закона за мотивиране на
административния акт в конкретния случай. Разписано е в ТР №16/1975г. на ОСГК
на ВС , че мотивите могат да бъдат изложени отделно от административния акт и
не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е мотивите да
предхождат постановяването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящо издаване на административния акт. Ако административният акт е
издаден на основание такива подготвителни документи, изложените в тях
съображения са такива и за издаване на самия акт. Видно е от приложените по
делото писмени доказателства на л.50-54, че административният ръководител на
РС-Пловдив е направил предложение до СК на ВСС бъде образувано дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя, включително за това, ***********. Видно от уведомление от ВСС
изх.№ВСС-12439/3.09.2021 год., че
страните са уведомени за образуваното с решение по протокол №31 от заседание на СК
на ВСС от 31.08.2021 год. дисц.дело №6/2021 год. Видно от отбелязването върху
уведомлението на л.53 от делото, В. е получил материалите по дисциплинарното
производство на 10.09.2021 год. Следователно, В. е бил запознат, считано от
тази дата, с образуваното срещу него дисциплинарно производство, с приобщените
към същото материали, в т.ч. с правната квалификация на нарушението, за което е
образувано това производство. Затова и само
посочването в мотивите на оспорената заповед на номера на образуваното
дисциплинарно дело, не е накърнило правата на жалбоподателя да разбере защо, на какво фактическо основание е лишен
от ДТВ, тъй като той, още отпреди издаване на оспорената заповед е бил
наясно за какво нарушение е образувано
това дело и каква е била правната квалификация на това нарушение. Защото
смисълът на излагането на мотиви във всеки един административен акт, е да може
неговият адресат да разбере съображенията, които са станали основание за
взетото от органа решение, и да организира своевременно и адекватно защитата
си, чрез представяне на допустими и относими доказателства с оглед оборване на
тезата на органа, респ. доказване на твърдените от самия адресат факти. В
случая, поради предварителното запознаване на жалбоподателя с материалите по
дисциплинарното дело, посочването само на номера на това дело в процесната
заповед не би могло да накърни правото му на защита. От друга страна,
посочването на номера на дисциплинарното дело се тълкува от съда и като
препращане към материалите по същото, с които жалбоподателят е предварително,
изначално запознат, което е допустимо съобразно ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС. Следователно, съдът приема, че фактическите основания за
издаване на заповедта са посочени както в самата заповед, така и в други
документи, съдържащи се в административната преписка по нейното издаване,
поради което настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на
формата при издаване на оспорената заповед. Предвид изричното посочване в
заповедта, че магистратите от РС-Пловдив следва да бъдат стимулирани за постигнати много добри резултати в
правораздавателната си работа, с изключение на жалбоподателя „предвид
образуваното дисциплинарно производство във ВСС“, съдът приема, че единственото
фактическо основание за лишаване на В. от ДТВ е именно образуваното висящо към
датата на издаване на оспорената заповед дисциплинарно производство, поради
което не следва да се обсъждат въпроси, свързани с постигнатите от В. резултати
от работата му като съдия през периода, неговата индивидуална натовареност,
отношенията му с ответника по повод други образувани дисциплинарни
производства, производство за обръщане на внимание и личностни взаимоотношения.
Нещо повече-настоящият състав на съда намира, че ако
не беше налице изключващо правото на ДТВ обстоятелство, каквото е висящото
дисциплинарно дело за нарушение на чл.307, ал.3, т.2 от ЗСВ, индивидуалната
натовареност на жалбоподателя и постигнатите от него резултатите в работата не
биха имали значение за правото да получи ДТВ и за неговия размер. Защото текстът
на разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗСВ сочи, че база, по която да се определят
размерите на допълнителните възнаграждения, на които всеки магистрат има право,
е степента на натовареност на съответния орган на съдебна власт , а не
конкретната натовареност на съответния магистрат. С чл. 6, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на
допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ (Правилата) изрично е предвидено, че съдийската колегия приема
решение за изплащане на допълнително трудово възнаграждение съобразно
определената степен на натовареност, като на съдиите, т.е. на всички съдии, за
които не са налице правоизключващи основания по чл.6, ал.4 от Правилата, в случая във високо натоварените съдилища,
какъвто е РС-Пловдив, се определят до три основни месечни заплати. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на
чл.6, ал.2 от Правилата, съгласно която
размерът на допълнителното трудово възнаграждение се определя общо за
съответния орган на съдебната власт, като се разпределя по равно между съдиите,
пропорционално на реално отработените месеци, включително времето на ползване
на платен годишен отпуск, като се изключва времето, през което същите са
ползвали неплатен отпуск, отпуск по чл. 163 КТ, отпуск по чл. 164 КТ или отпуск за временна
нетрудоспособност над 15 работни дни през оценявания период. Следователно, това,
което рефлектира пряко в правната сфера на отделните магистрати и поражда
непосредствени правни последици за тяхното право на допълнително
възнаграждение, не е конкретната натовареност на отделния магистрат, а определената степен на натовареност на
конкретния орган на съдебна власт. В този смисъл ирелевантни за
законосъобразността на оспорената заповед са постигнатите от В. резултати от
дейността и индивидуална негова натовареност, след като самият орган на
съдебната власт, в който той работи - Районен съд-Пловдив, е определен като
високо натоварен съд от една страна и от друга, след като изрично е посочено в оспорената заповед,
че единственото фактическо основание за лишаването на жалбоподателя от ДТВ, е
станало образуваното и висящо към датата на издаване на заповедта дисциплинарно
производство за нарушение по чл.307, ал.3, т.2 от ЗСВ. Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя за липса на единство между посочените фактически и
правни основания за лишаването от ДТВ. Вярно е, че в оспорената заповед като
правно основание е посочена разпоредбата на чл.6, ал.4 от Правилата за
определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на
чл.233, ал.6, изреч. първо от ЗСВ, без да е посочено конкретното предложение от
нормата, а в нея фигурират пет на брой такива. Видно е обаче от мотивите на оспорената
заповед, че конкретното предложение от нормата на чл.6, ал.4 от Правилата , е
описано словесно, а именно-„във Висш съдебен съвет е образувано дисциплинарно
дело №6/2021 год., което понастоящем е висящо“, поради което не може да се
приеме, че е препятствана възможността на адресата на акта да разбере
конкретното основание, поради което е лишен от ДТВ. Дали дисциплинарното дело е
образувано *******. Наличието на образувано и висящо дисциплинарно дело срещу
магистрат за някое от нарушенията измежду посочените в чл.6, ал.4, т.5 от
Правилата, е годно основания за лишаване на този магистрат от ДТВ, независимо
от законосъобразността на образуваното дисциплинарно производство. Именно в
производството по дисциплинарното дело ще бъде решен въпросът законосъобразно
ли е образувано то и има ли основание за ангажиране на отговорността на
магистрата за нарушението, за което е повдигнато обвинение. До приключването на
това дисциплинарно дело с влязъл в сила краен акт, независимо от това дали този
краен акт е благоприятстващ или не магистрата, висящността на дисциплинарното
производство за нарушенията измежду посочените в чл.6, ал.4, т.5 от Правилата,
прави това дело основание за последиците, разпоредени с настоящата оспорена
заповед.
Не съставлява нарушение на формата и обстоятелството,
че в мотивите на оспорената заповед не е описано, че допълнително
възнаграждение не следва да се изплаща на жалбоподателя , до приключване на
производството. Защото последиците от неплащане на ДТВ при отпадане на
основанието за това, са уредени от Правилата и следват от самите Правила, по
силата на тези Правила, поради което не е необходимо да бъдат преповторени в
оспорената заповед. Т.е. дали е записано или не в оспорената заповед, че ДТВ не
се изплаща до приключване на висящото дисциплинарно производство, при
приключване на последното с влязъл в
сила акт, настъпват последиците, предвидени в самите Правила, по силата на разпореденото в тези Правилата - чл.6,
ал.5 . Съгласно чл.6, ал.5 от Правилата, при приключване на дисциплинарното
производство без налагане на наказание в хипотезата на т. 5, както и при влязла
в сила оправдателна присъда в хипотезата на т. 4 на предходната алинея, на
съдията се определя допълнително възнаграждение в съответствие с настоящите
правила. Извод, че последиците, предвидени в чл.6, ал.5 от правилата настъпват
автоматично, по силата на правната норма, при осъществяване на някоя от
предвидените в нея хипотези, дори това да не е посочено в заповедта, с която преди това магистратът е бил лишен от ДТВ, а
въз основа на ново волеизявление по силата на тези разписани Правила, съдът
прави от използваните време и форма на
глагола –„на съдията се определя“ и по аргумент от чл.6, ал.6 от същите
Правила, в която разпоредба, при заличаване на дисциплинарното наказание на
съдия през календарната година, както и при влизане в сила на оправдателна
присъда, е предвидена само възможност, не и задължение, на същия да може да
бъде определено и изплатено допълнително възнаграждение в съответствие с
настоящите правила за периода, за който не е имал правото да му се определи
допълнително възнаграждение при условията на ал. 4, т. 4 и т. 5 на настоящия
член. Ето защо неописването в оспорената заповед, че неизплащането на ДТВ е под
условие-до приключване на производството, не съставлява нарушение във формата
на акта. Следователно оспорената Заповед е издадена в предписаната от закона
форма и съдържа необходимите реквизити,
съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително правни и фактически основания за
нейното издаване.
При постановяване на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Действително, по делото не са налице
доказателства жалбоподателят да е
уведомяван за започване на производството по издаване на процесната заповед,
съгласно изискването на разпоредбата на
чл.26 от АПК, но последното нарушение не е от категорията на
съществените, и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед. Съобразно постоянната и непротиворечива съдебна практика по този
въпрос, съществено нарушение е това, което е довело до нарушаване или
ограничаване на правото на защита на заинтересованото лице и се е отразило на
съдържанието на издадения акт. В
конкретния случай правата на жалбоподателя не са нарушени, тъй като
същият е реализирал правото си на жалба от една страна и от друга, на същия е дадена възможност в хода на
съдебното производство да изложи своите доводи и възражения по издадения
административен акт и да представи или да поиска събирането на доказателства. Не на последно място съдът намира, че
това нарушение на административно-производствените правила не се е отразило на
съдържанието на акта и разпоредените с
него прави последици. При преценка на всички приложени по делото доказателства
и предвид обстоятелството, че по делото не е спорно, че към момента на издаване
на заповедта е налице висящо дисциплинарно производство срещу жалбоподателя,
съдът намира, че дори да беше извършено уведомяване за започване на административно
производство по издаване на спорната заповед, както изисква законовата
разпоредба, не би се стигнало до резултат, различен от разпоредения.
Заповедта не противоречи на
материалноправните разпоредби на закона.
Както вече беше посочено, с разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗСВ е
предвидена възможност Висшият съдебен съвет да определя допълнително
възнаграждение на съдия, прокурор или следовател, въз основа на степента на
натовареност на съответния орган на съдебната власт. Разпоредбата регламентира
единствено възможността за определяне на
ДВ въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната
власт, но не разписва конкретните условия и предпоставки, при които да се
упражни това правомощие. По принцип Законът е източник на базова правна уредба
на обществени отношения. Несъмнено е, че дори един широкообхватен закон не може
– и не е необходимо – да урежда абсолютно всички правни аспекти на материята,
предмет на регламентация. Някои от тях могат – и понякога е по-целесъобразно –
да бъдат уреждани на подзаконово равнище, както и чрез създаване на съответни
вътрешни правила и критерии. Регламентация на тази възможност се съдържа в
главата в АПК, уреждаща общите принципи- в разпоредбата на чл.13 - Последователност
и предвидимост. Съгласно този текст, административните органи своевременно
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и
постигане на целите му.
СК на ВСС е приела такива Правила за
определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на
чл.233, ал.6 от ЗСВ, с Решение по
Протокол №24/22.06.2021 год. на СК на ВСС, изм. с Решение по Протокол
№41/17.11.2021 год. на СК на ВСС. Те уреждат начина и реда за определяне на
степента на натовареност на съдилищата при определяне размера на допълнителните
възнаграждения по чл.233, ал.6, изр.първо от ЗСВ. Жалбоподателят твърди, че
тези Правила не са съобразени с разпоредбите на ЗСВ и съставляват
вътрешнослужебен акт, методически указания
и нямат самостоятелно правно значение и сами по себе си не са източник
на права и задължения. Жалбоподателят прави извод, че правомощие на ВСС е да
определи ДТВ на магистратите, но не при
условията на Правилата, а на ЗСВ и дори да се приемат правила, те следва да са
съобразени със ЗСВ, в който случай следва да се преценява единствено
натовареността на съответния орган на съдебната власт, както разписва ЗСВ, не и
други критерии. Следователно един от спорните въпроси е каква е правната
природа на тези правила, имат ли обвързваща сила и какви са последиците от
тяхното неизпълнение.
Независимо че в ЗСВ не са предвидени други
предпоставки, освен преценка степента на натовареност, с които да се обвърже
получаването на ДТВ от всеки магистрат, приетите
с решение на СК на ВСС Правила ограничават нормативно установените правомощия
на административните ръководители да определят ДТВ. По този начин одобрените от
ВСС Правила стават част от
административното производство по издаване на заповедта, с която се определят
магистратите, имащи право на такова. Поради това, макар и непредвидена в
специалния закон, тяхното спазване е условие за законосъобразност на крайния
акт. В този смисъл е именно разпоредбата на чл. 13 от АПК, според която
административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните
правила и установената практика при упражняване на своята оперативна
самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В тези случаи
в производството по проверка на законосъобразността на заповедта, с която са
определени лицата, имащи право да получат ДТВ, респективно лицата, които се
лишават от такова, се проверява и спазването на правилата на разписаната процедура.
Ето защо несъобразяването с тези приети
Правила би опорочило постановената в
нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за спазване на
принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност,
последователност и предвидимост в административния процес. Постановеният при
игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение
на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Ето защо, и в съответствие с
посочените принципи на АПК, е допустимо и законосъобразно да се създават такива
вътрешни правила, като в случаите, когато същите не са спазени, оспорената
заповед би се явила издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и с целта на закона. В този смисъл, макар и по повод на дела с предмет уволнения на държавни служители, е
постановено и Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. на ВАС по т. д. №
2/2011 г., ОСГК, мотивите на което съдът приема за относими и в настоящата
хипотеза.
Следва да се има предвид още, че тези
Правила, по аргумент от §1 от същите, са приети
на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В чл. 13 от НСОРЗ е предвидено, с колективен
трудов договор, с вътрешни правила за работна заплата и/или индивидуален трудов
договор да могат да се определят и други ДТВ за: 1. постигнати резултати от
труда – текущо за годината или за друг период; 2. промени в условията на труд с
временен характер, водещи до допълнително нервно – психическо натоварване, и в
други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4.
други. Изрично е предвидено в ал. 2 на с. чл. от НСОРЗ, че с договорите и
с вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите
на ДТВ. Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата от своя страна е
издадена на основание чл. 244, т. 2, чл. 261 от Кодекса на труда КТ) и § 121 от Закона за изменение и допълнение на КТ,
който се прилага субсидиарно съгласно чл. 229 от ЗСВ. С оглед изричното позоваване
в § 1 от ДР на Правилата на чл. 13 от НСОРЗ, както и предвид
съдържанието на Правилата, обосновава се извод, че СК на ВСС е определила какви
допълнителни възнаграждения могат да се получават от съдиите и при какви
условия, които Правила публично са оповестени. Тази уредба характеризира
процесното възнаграждение като допълнително, не задължително, изплащано само
при определени предпоставки, определени от СК на ВСС в условията на оперативна
самостоятелност, т. е. Правилата имат характер на такива, по чл. 13 от АПК (в който смисъл е и
Определение № 938/21.01.2020 година, постановено по адм. дело № 14812/2019
година на Върховния административен съд, оставено в сила с Определение № 6416
от 29.05.2020 година, постановено по адм. дело № 4209/2020 година на петчленен
състав на Върховния административен съд). По този начин с Правилата са
регламентирани редът, начинът, източниците на средствата за изплащане,
условията за получаване и начинът на определяне на размер на ДТВ. Според чл. 3
от Правилата, размерът на допълнителното възнаграждение на съдиите се определя
съобразно степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт,
определена по чл.30, ал.5, т.12 от ЗСВ с ежегодния анализ и отчет на степента
на натовареност на органите на съдебната власт, а съобразно чл.6 от Правилата,
решението за изплащане на ДТВ се взема, като се съобразява с определената
степен на натовареност и се определя общо за съответния орган на съдебната
власт.
В Правилата са определени и предпоставките,
при наличието на които на съдии не се изплащат
допълнителни възнаграждения, а едно от тях е предвидено в чл.6, ал.4,
т.5 от Правилата и съобразно него, не се
изплащат допълнителни възнаграждения на съдии при висящо дисциплинарно
производство, образувано за нарушение по чл.307, ал.3, т.1 и 2 от ЗСВ в случай,
че дисциплинарното нарушение е извършено през съответната година-до приключване
на производството. Както вече беше изложено в настоящото решение, именно на
горното фактическо основание е
постановена и спорната част на процесната заповед на ответника. Такова е
висящото дисциплинарно производство по дисц.дело №6/2021 год., което, видно от
Удостоверение изх.№ВСС-12439/21.03.2022 год. на л.185 от делото, е образувано ********************.
Производството е образувано преди издаване на оспорената заповед; към датата на
издаването й не е приключило, а е висящо; **************************, за която
година е относимо определеното с оспорената заповед по отношение на останалите
съдии ДТВ. В тази връзка, при наличие на висящо дисциплинарно производство ********,
което е абсолютно основание за лишаване на магистрата от ДТВ, са без значение
както постигнатите индивидуални резултати в работата на магистрата, така и
неговата индивидуална натовареност, така и твърдението в жалбата за субективна
преценка на административния орган –неразрешеният, висящият по това
дисциплинарно дело въпрос за извършено
нарушение *************, е пречка за получаване на допълнително трудово
възнаграждение на посоченото в оспорената заповед основание от Правилата. Това
посочено в заповедта фактическо основание за издаването й се подкрепи от
доказателствата по делото, и конкретно от издаденото от ВСС удостоверение,
приложено на л.185 от делото, както и от материалите по дисциплинарното
производство, които са били връчени на жалбоподателя преди издаване на
оспорената в настоящата производство заповед и с които той е бил запознат. Това
дисциплинарно дело предшества издаването
на процесната заповед на ответника, с която е разпоредено на съдиите ,
съдебните служители и др. от състава на РС-Пловдив да бъде изплатено ДТВ
съобразно списък - неразделна част от заповедта, на които за постигнати
резултати и при липса на някоя от предпоставките на чл.6, ал.4 от Правилата може да бъде изплатено ДТВ. Дисциплинарното
производство по д.д. №6/2021 год. срещу В. към момента на издаване на
оспорената заповед нито е, нито е
приключило с произнасяне по същество т. е. било е висящо. Предвид горното
съобразено с Правилата и обосновано административният орган е приел, че след
като към момента на издаване на процесната заповед в оспорената й част срещу
жалбоподателя е налице образувано и висящо дисциплинарно производство, е налице
материалноправното основание по чл. 6, ал. 4, т. 5 от Правилата за неизплащане
на ДТВ за 2021 година.
ДТВ се различава от гарантираното
възнаграждение за положения труд в изпълнение на заеманата длъжност,
неизпълнението на служебните задължения във връзка с която е обвързано с
дисциплинарна отговорност. Но получаването на допълнително възнаграждение от
магистратите и съдебните служители по реда на Правилата не е безусловно –за определянето му се изисква и
отсъствие на обективните пречки по чл. 6, ал. 4 от Правилата. Предвид горното
не са налице основания за отмяна на издадената заповед в оспорената й част по
смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК
В тази връзка твърденията в жалбата и в писмената
защита за обтегнатите отношения между страните, за лично отношение на ответника
към жалбоподателя, за преследваните със заповедта паралегални цели, в т.ч. обстоятелството,
че ДТВ, предвидено за жалбоподателя , е било разпределено между останалите
служители, са неотносими към законосъобразността на издадената заповед по т.4
касателно жалбоподателя, поради наличието на обективно съществуваща пречка ДТВ
да бъде изплатено на В. за 2021 год. – висящото дисциплинарно производство,
единствено с наличието на което фактически е обосновано лишаването на В. от
ДМС, и чиято законосъобразност –на самото дисциплинарно производство, следва да
бъде решена в рамките на друго, а не на настоящото съдебно производство.
С оглед изхода на делото направеното искане
за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебни разноски следва да се
остави без уважение.
На ответника следва да се присъдят
разноски. Същият претендира възнаграждение за един адвокат, който го е
представлявал в съдебното производство, в размер на 800 /осемстотин/ лева,
поискани своевременно, договорени в договора за правна защита и съдействие на
л.183 от делото и изцяло платени в брой ,
съобразно изискванията на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Жалбоподателят е направил в хода на устните
състезания възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение за един адвокат. Възражението е основателно,
предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, разглеждането му е
приключило в едно съдебно заседание, не са извършвани многобройни процесуални
действия, поради което на ответника следва да се присъди възнаграждение за един
адвокат в минималния размер съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
Административен съд – Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.В. със съдебен адрес и адрес за призоваване -
сградата на Районен съд-Пловдив, гр.Пловдив, бул „6-ти септември“ №167, ет.4,
каб.405, против Заповед №2534/10.12.2021 год. на Председателя на Районен съд-Пловдив
в частта по т.4, с която е разпоредено да не се изплащат средства за
допълнително трудово възнаграждение на съдия Д.С.В., предвид образувано
дисциплинарно производство във ВСС.
ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване -
сградата на Районен съд-Пловдив, гр.Пловдив, бул „6-ти септември“ №167, ет.4,
каб.405 да заплати в полза на Районен съд-Пловдив разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Административен
ръководител-Председател на Районен съд-Пловдив за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата над 500/петстотин/ лева до пълния
претендиран размер от 800 /осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС на РБ в 14
дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ : /П/