Р Е Ш Е Н И Е
№ 260944 05.07.2021
година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На
трети юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Недялка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 5726 по описа за 2020
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Г.Г.И., с ЕГН **********, с адрес:
***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
дължими на основание договор за потребителски кредит с № *** от 29.09.2016г.,
сключен между Г.Г.И. и “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД: сумата от 3149.46 лева – главница, сумата от 678.10 лева
– договорна лихва, начислена за периода от 20.04.2019г.- 05.03.2020г., сумата
от 257.42 лева - представляваща лихва за забава по сключения договор за заем,
дължима за периода от 21.04.2019г. до 12.03.2020г., които вземания са
прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
Приложение № 1 от 08.10.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г., ведно със законната лихва считано от 15.07.2020г. до изплащане на вземането, които
вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 1303/24.06.2020 год.
по ч. гр. д. № 2607/2020 год. на БсРС. При условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове за главница в размер на 3149.46 лева, договорна
лихва в размер на 678.10 лева и обезщетение за забава в размер на 947.05 лева.
Претендира разноски.
Излагат се твърдения, че на 29.09.2016г. ответника е
сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит с №
*** от 29.09.2016г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на
5000 лева и който кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна
лихва за срок до 05.10.2021г. на 60 броя вноски, всяка в размер на 150,92 лева.
Твърди се, че ответникът не е заплатил изцяло дължимата сума. Вземането по
договора е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от
08.10.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва иска с изложени подробни съображения. Оспорва да е
бил надлежно уведомен за цесията. Оспорва предоставените услуги и направените
разноски от кредитора. Оспорва договорната лихва. Счита, че тази уговорка
противоречи на добрите нрави, неравноправна е по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и
нищожна. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
районен съд намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
а при условия на евентуалност чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Представен е договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта PLUS-***, сключен на 29.09.2016г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника за сумата от 5000 лева. Съгласно договора ответникът
се е задължил да върне получената в кредит сума със застрахователна премия от 1680
лева на 60 месечни вноски по 150,92 лева – договорена е обща стойност на
плащанията 9055,20 лева, с годишен процент на разходите - 19,02 % и лихвен
процент – 16,37 %. Последната договорена падежна дата е 05.10.2021г. Съгласно
чл.7 от договора погасителните вноски ще покриват компонентите на задължението
в следната последователност: разноски, лихва, главница. В договора е
инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни
вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска.
Съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“,
срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази
такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я
удържа от общия размер на кредита. С т.5 страните са договорили, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането. Уговорено е също така, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо
изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.
9 на договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се
считат узнати от последния, ако бъдат изпратени на адрес, изпратени по факс или
до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.
В края на договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят
удостоверява, че е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка,
преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за
кредит. Договорът за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите
го лица не са оспорени по делото.
По делото е представен и Сертификат № CARD-*** и PLUS-***,
съгласно който застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и
„Кардиф Общо застраховане, клон България” са се съгласили да застраховат по
пакет „Защита на плащанията ” лицето Г.Г.И., срещу заплащане на застрахователна
премия.
На 19.08.2019 год. „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД - цесионер и „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД – цедент, са сключили рамков
договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента,
произтичащи от договори за кредит. Представено е и приложение № 1/08.10.2019
год. към договора за цесия, подписано от цедента и цесионера, в който сред
прехвърляните вземания, на ред № 467, фигурира и задължението на Г.Г.И. към
цедента, произтичащо от договора за кредит. Цедентът е упълномощил
ищеца-цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията
им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази връзка е изпратено
уведомително писмо до длъжника. Видно е от данните по делото, че писмото с
уведомлението не е било връчено на ответника, но е изпратено на адрес, посочен
в договора от кредитополучателя. Както бе посочено по-горе в чл. 9 от договора
е предвидено „фингирано връчване“, в която хипотеза опитът за връчване е
приравнен на фактическо връчване на адресата. Независимо от изложеното,
уведомлението следва да се счита за връчено и с връчване на исковата молба на
ответника в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК, поради което
цесията е произвела действие по отношение на ответника. При това съдът намира,
че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор
за паричен заем.
При така събраните по делото доказателства, от правна
страна съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1
вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, е необходимо да се установи наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен
договор за потребителски кредит, по силата на който ответника дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора за потребителски кредит; 3. Действителен договор за
цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора
за потребителски кредит; 4. Уведомяване
на ответника за извършената цесия от цедента.
Сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Г.Г.И.
договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК. Съгласно договора ответникът се е задължил да върне получената в кредит
сума със застрахователна премия от 1680 лева на 60 месечни вноски по 150,92
лева – договорена е обща стойност на плащанията 9055,20 лева, с годишен процент
на разходите - 19,02 % и лихвен процент – 16,37 %, като последната договорена
падежна дата е 05.10.2021г. В договора е предвидено настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на две месечни погасителни вноски, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Тази клауза обаче /чл. 5, изр. 2/ не е породила действие в отношенията между
страните. Независимо от качеството на кредитора (банка, небанкова финансова
институция или др.) той е длъжен да доведе до знанието на длъжника
обстоятелството, че упражнява потестативното си право да обяви кредита/заема за
предсрочно изискуем при наличието на предвидените в договора предпоставки. Това
обстоятелство е доведено до знанието на ответника с връчване на исковата молба на
ответника в хода на исковото производство, независимо, че в договора е предвидено
и „фингирано връчване“. Съгласно заключението на извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза, при обявена предсрочна изискуемост, остават
неизплатени вноски по главница за периода 05.05.2019г. - 05.10.2021г. в размер
на 3009,46 лева. Претендираната в производството договорна лихва касае период
преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост, а именно 20.04.2019г. до
05.03.2020г. Според вещото лице неизплатената възнаградителна лихва за периода от
05.05.2019г. до 05.03.2020г. възлиза на 387,73 лева. Вещото лице е направило
няколко варианта на изчисления по отношение размера на лихвата за забава,
считано от 21.04.2019г. Всички варианти на експертизата дават стойност
по-висока от претендираната с исковата молба, поради което претенцията за лихва
за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 21.04.2019г. до
12.03.2020г. следва да бъде уважена в претендирания размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер
на 3009,46 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й изплащане, за
договорна лихва в размер на 387.73 лева за периода от 05.05.2019г. до 05.03.2020г.
и за мораторна лихва в размер на 257.42 лева за периода от 21.04.2019г. до
12.03.2020г., а в останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По изложените съображения съдът намира, че по делото
са налице предпоставките за частично уважаване на предявения установителен иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 вр. чл. 79 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 3009,46 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит с № PLUS-*** от 29.09.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г.
и Приложение № 1 от 08.10.2019г., сумата
от 387.73 лева – договорна лихва, начислена за периода от 05.05.2019г.-
05.03.2020г., сумата от 257.42 лева - представляваща лихва за забава по
сключения договор за заем, дължима за периода от 21.04.2019г. до 12.03.2020г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1303 от 24.06.2020 г. по ч. гр. д.
№ 2607/2020г. на Районен съд – Бургас.
Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 551,08 лева,
представляваща част от всички направени от него разноски в заповедното и в
исковото производство, съответна на уважената част от иска. Ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 37 лева разноски съответна на отхвърлената част
от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Г.Г.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю.,
сумата от 3009,46 лева (три хиляди и
девет лева и четиридесет и шест стотинки) главница по договор за потребителски
кредит с № PLUS-*** от 29.09.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от
387.73 лева – договорна лихва, начислена
за периода от 05.05.2019г.- 05.03.2020г., сумата от 257.42 лева -
представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода
от 21.04.2019г. до 12.03.2020г., вземанията за които са прехвърлени на ищцовото
дружество с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от 08.10.2019г. и
които вземания са част от предмета на Заповед № 1303/24.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2607/2020г. по
описа на РС- Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 3149.46 лева и иска за законна лихва за
забава върху неоснователния размер на главницата, както и иска за договорна
лихва за горницата над уважения до пълния предявен размер от 678.10 лева и за
периода 20.04.2019г. до 04.05.2019г.
ОСЪЖДА Г.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от 551,08 лева (петстотин
петдесет и един лева и осем стотинки), представляваща част от направените от
ищеца разноски в исковото и в заповедното производство, съответна на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., да заплати на Г.Г.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 37 лева (тридесет и седем лева),
представляваща част от направените от ответника разноски, съответна на отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД