№ 205
гр. П., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200951 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/,
чрез адвокат В. Г., АК-Б., със служебен адрес /населено място/, против Наказателно
постановление № 314а-48/14.10.2022 г. на Началник РУ – П. към ОДМВР – Б., с което за
извършено нарушение на чл.16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда, на
основание чл.34а, ал.1 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 700.00
/седемстотин/ лева.
В жалбата се навежда, че процесното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Релевира се, че с действията си жалбоподателят не е извършил
вмененото му административно нарушение, не е допускал озвучаване в процесния обект и
макар, че е бил там с приятели на инкриминираната дата не са пускали силна музика, която
да пречи на живущите около обекта. Твърди се, че жалбоподателят не е собственик на
обекта, нито негов наемател, поради което не следва да носи отговорност за извършеното
административно нарушение, която отговорност е за собственика, респективно ползвателя.
Навежда се, че нарушените законови разпоредби не предвиждат ангажиране на
отговорността за допустителство. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление № 314а-48/14.10.2022 г. на Началник РУ – П. към
ОДМВР – Б., като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител.
1
Административнонаказващият орган – Началник РУ П. при ОДМВР – Б., редовно призован
не се явява, не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 04.05.2023 г. Разпитани бяха свидетелите Н. А. Д., А. Г. Г. и В. Н. И..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
По повод подаден от свид. Н. А. Д., ЕГН **********, сигнал за висока музика, звучаща от
каравана пред училището в с. Т., на 29.09.2022 г. около 01.30 часа свидетелите А. Г. Г. и В.
Н. И. били изпратени на място. Съгласно Докладна записка с УРИ 314р-1844/29.09.2022 г.,
изготвена на 29.09.2022 г. от Мл.Е - КО В. И., пристигайки на място - с. Т., каравана пред
училището, полицейските служители установили лицето подало сигнала - свид. Д., шум,
който идвал от караваната пред училището в с. Т. и наемателят на караваната -
жалбоподателят Д. И.. Последният заявил, че той е наемател на обекта, както и че имало
повод за ползването на озвучителна уредба и слушането на висока музика.
При тези данни, свид. А. Г. Г., възприел, че на 29.09.2022 г. около 01.40 часа в с. Т.,
жалбоподателят, като ползвател на лавка на училище в с. Т., допуска озвучаване в обекта,
като пречи на живущите, за времето от 23.00 часа до 08.00 часа, с което виновно е нарушил
чл.16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда. За така установеното
административно нарушение, актосъставителят Г., в присъствието на свидетелите В. Н. И. и
Н. А. Д., съставил срещу жалбоподателя АУАН № 314а-48/3009 Серия АД бл. № 481508 от
29.09.2022 г. Актът е връчен на нарушителя на 29.09.2022 г., като последният отбелязал в
акта, че няма възражения.
Въз основа на така съставения акт, Началник РУ – П. при ОДМВР – Б. издал атакуваното
НП № 314а-48/14.10.2022 г., в което изцяло възприел описаната в акта фактическа
обстановка, и за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС
наложил на жалбоподателя „Глоба“ в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Д. И. И. на 28.10.2022 г., в
законоустановения срок – 11.11.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при
2
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в
акта и НП като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени и всички изисквания на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление.
В настоящия случай, актът е издаден от компетентно длъжностно лице – Борис И. Дамянов,
в качеството му на полицейски инспектор при РУ – П., НП е издадено от компетентен орган
– Началник Районно управление – П. при ОДМВР – Б., на основание чл.36 и чл.37, във
връзка с чл.19, т.2 от ЗЗШОС и Заповед № 8221з-829/23.07.2019 г. на Министъра на МВР.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест
месечния срок, поради което са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл.34 ЗАНН. И двата акта са съставени в изискуемата от закона писмена форма.
Съдът намира обаче, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се санират в
настоящото съдебно производство и които опорочават административнонаказателното
производство по реализирането на отговорността на жалбоподателя и се явяват
предпоставки за отмяна на НП.
Конкретно, както в АУАН, така и в НП нарушението не е индивидуализирано съгласно
императивните изисквания заложени в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като
липсва изложение касателно съставомерни факти и онези обстоятелства, които имат
отношение към извършеното нарушение.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за това, че на 29.09.2022 г. около 01.40 часа в с. Т., като ползвател на лавка на
училище в с. Т., допуска озвучаване в обекта, като пречи на живущите, за времето от 23.00
часа до 08.00 часа, с което виновно е нарушил чл.16а, ал.2 от Закон за защита от шума в
околната среда.
Вменената за нарушена разпоредба предвижда, че се забранява озвучаването от физически
лица или от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на
селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от
23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари,
автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия. Обектите по ал.1 са обекти за производство,
съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони
и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
3
зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради и сгради със смесено
предназначение.
В акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва посочване на
типа зона или територия, в която се намира процесният обект лавка на училище в с. Т..
Констатираната непълнота при изложената фактическа обстановка в актовете препятства
възможността за преценка по отношение на обстоятелството дали обектът попада в изрично
посочените зони и територии, за които е въведена забраната по смисъла на чл.16а, ал.2
ЗЗШОС. Без да е установено къде точно се намира обектът, който е бил озвучен,
респективно без да е установено по категоричен и безспорен начин, че този обект попада
именно в зона или територия, изрично посочена в чл.16а, ал.2 ЗЗШОС, не може да се
ангажира отговорността на жалбоподателя за нарушение на забраната въведена в цитираната
разпоредба. По аналогичен начин се препятства и преценката касателно отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата, при която
процесният обект попада в някое от изключенията, предвидени в същата законова
разпоредба.
Следва да се има предвид, че в настоящото производство защитата е срещу фактите, а в
конкретния случай те са недостатъчни, като наказващият орган не се е съобразил със
задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН да разследва релевантните обстоятелства, а е издал
наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка. В преценката си дали
да издаде НП последният е провел едностранчиво разследване чрез докладна записка от
актосъставителя и без издирване и анализиране на доказателства относно обективни и
субективни параметри на деятелност, които да покриват състава на предявеното с акта
нарушение. В този смисъл, липсващите факти не биха могли да се извеждат и допълват едва
в хода на съдебното следствие на въззивна инстанция, като в настоящия казус е налице
пълен доказателствен дефицит по отношение на коментираните обстоятелства, нито могат
да се презюмират.
Установеното съществено процесуално нарушение се проектира и върху обективната страна
на състава на административното нарушение по чл.16а, ал.2 ЗЗШОС.
Както беше посочено в изложението, елемент от фактическия състав на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение е типа на зоната или територията, на която се
намира обектът по смисъла на ал.1 на чл.16а ЗЗШОС и откритите площи, за които важи
забраната за озвучаване. Именно териториалната обвързаност е признакът, по който може да
се квалифицира съответното деяние като нарушение на въведената с чл.16а, ал.2 ЗЗШОС
забрана. Териториалната принадлежност е определяща и за отпадане на
административнонаказателната отговорност в хипотезата касаеща изключенията по чл.16а,
ал.2 ЗЗШОС, т.е. изрично посочените територии, за които въведената забрана не важи.
Липсата на съществени елементи от състава на твърдяното от страна на наказващия орган
извършено административно нарушение води до необоснованост и недоказаност на
административното обвинение.
На следващо място, и в двата акта е посочено, че жалбоподателят е ползвател на лавка на
4
училище в с. Т. и именно в това му качество е санкциониран за допускане озвучаване в
обекта. В подкрепа на така изложеното обстоятелство обаче, от страна на наказващия орган
не са ангажирани каквито и да е доказателства, установяващи облигационни отношения
между собственика на обекта и жалбоподателя, за който се твърди, че е ползвател.
Съдът намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя административно нарушение е посочено като
допустителство, тъй като се твърди, че Д. И. И. „допуска“ озвучаване в обекта, като пречи
на живущите. Съгласно чл.10 ЗАНН при административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени
в съответния закон или указ. Доколкото административното обвинение е за нарушение на
правило, установено в Закона за защита от шума в околната среда и цитираният закон не
съдържа разпоредба касателно ангажиране на административнонаказателната отговорност
за допустителство, то и отговорността на жалбоподателя като допустител в конкретния
случай е незаконосъобразно ангажирана.
Предвид констатираните съществени процесуални нарушения допуснати в хода на
административнонаказателното производство, както и липсата на обоснованост и
доказаност на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че същото за
незаконосъобразно и необосновано, поради което същото подлежи на отмяна.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представени са и съответните документи – договор за правна защита и
съдействие Серия АВ № ********** от 31.10.2022 г. От друга страна размерът на
заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД
на МВР – Б., следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 300 лева
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П.кият районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 314а-48/14.10.2022 г. на Началник РУ – П. към
ОДМВР – Б., с което на Д. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/, за
нарушение на чл.16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда, на основание чл.34а,
ал.1 от същия закон, е наложена „Глоба“ в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б., да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
/населено място/, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6