№ 6018
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110125805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Етажните собственици на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. София, район
„Подуяне“, ул. №, вх., срещу [ фирма ] ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника [ фирма ] ООД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от
14:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2
ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните дължимостта на следните суми: 60,00 лева – вноска, дължима от магазин № в
процесната сграда етажна собственост за фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01.06.2018
г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноса, дължима от магазин № в сградата за фонд „Ремонт и
обновление“ за периода 01.06.2018 г. – 30.03.2019 г.; 60,00 лева – вноска, дължима от
магазин № в процесната сграда етажна собственост за фонд „Ремонт и обновление“ за
периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска, дължима от магазин № в сградата
за фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01.06.2018 г. – 30.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.01.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 26,83
лева – мораторна лихва върху задължението за магазин № за периода 01.07.2018 г. –
15.01.2023 г.; 42,99 лева - мораторна лихва върху задължението за магазин № за периода
01.07.2018 г. – 15.01.2023 г.; 26,83 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин №
за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г. и 42,99 лева – мораторна лихва върху задължението
за магазин № за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2212/2023 по описа на СРС, 29 състав.
1
В исковата молба ищецът твърди, че с решение на общото събрание на Етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Подуяне", ж. к. Х. Д., ул.
№, вх., проведено на 16.02.2017 г., по т. 3 от дневния ред, е взето решение магазин №,
магазин №, магазин № и магазин №, всеки от които обекти притежава до 2,5% идеални части
от общите части на сградата, да заплащат за фонд „Ремонт и обновяване" месечни вноски в
размер на по 10,00 лева, платими до 15-то число на текущия месец. Ищецът излага
твърдения, че [ фирма ] ООД е бил собственик на магазини № и № до 19.11.2018 г., а на
магазини № и № – до 29.03.2019 г. Поддържа, че с решение на ОС на ЕС от 18.02.2013 г.,
било решено да бъдат предприемани съдебни действия спрямо нередовните собственици,
които не заплащали дължимите вноски за управление на поддържане на общите части на
ЕС. За събиране на неплатените суми от ответното дружество било образувано заповедно
производство и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не била влязла в сила
поради подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че вх. Е от жилищната сграда, находяща
се на ул. “В. К.” №, е част от секция на тази сграда, в която секция се намират и процесиите
магазини №, №, № и №. Излага съображения, че процесните магазини не са част от етажната
собственост на вх., тъй като входната врата на етажната собственост на вх..е самостоятелна
и води само до апартаментите в този вход, като през нея нямало достъп до входните врати на
магазини №, №, № и №, които имат единствено самостоятелни входове. Поддържа, че за да
възникне етажна собственост, е необходимо самостоятелните обекти в нея да са
архитектурно и функционално свързани, каквато свързаност в случая не е налице, като
собствениците на търговските обекти в секция В не са дали съгласие да бъдат включени в
етажната собственост на вх.. Поради това, собствениците на магазини №, №, № и № не
следвало да участват във формирането на фонд „Ремонт и обновление“ за общите части на
този вход. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията на ищеца.
В допълнение посочва, че ищецът по делото е предявил срещу ответника установителни
искове за дължимите вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за същите магазини №, №, № и
№ за периода от септември 2016 г. до април 2018 г., по които било образувано гр. дело №
64917/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, като с влязло в сила Решение №
261504/02.12.2020 г. по в. гр. д. № 1677/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-а въззивен
състав, съдът отхвърлил изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2
ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1./ че магазини №, №, № и № са част от вх., формиращ самостоятелна етажна
собственост, т. е. че всички обекти във вх..са отделени от останалите обекти в цялата
жилищна сграда по начин, който ги прави самостоятелни; 2./ че през процесните периоди
ответникът е бил собственик на всеки един от процесните магазини; 3./ че е взето решение
на Общото събрание на етажната собственост на сградата за определяне размера на
вноските за фонд "Ремонт и обновяване"; 4./ наличие на обстоятелства, които са основание
за спиране или прекъсване на погасителната давност.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наведените в срока по чл. 131
ГПК възражения.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: наличие
на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
2
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелствата, че вх..на процесната сграда и магазини №, №, № и № се
намират в секция на сграда с административен адрес: гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „Х.
Д.“, ул. №.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 2212/2023 г. по описа на
СРС, 29 състав.
ДОПУСКА съдебна техническа експертиза с поставените в отговора на исковата
молба задачи при депозит в размер от 400,00 лева, вносим от ответника, в 1-седмичен срок
от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. Т..
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, управителя на ищцовата Етажна
собственост – П. И. П. в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи архитектурните проекти на жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. София,
ул. №.
ДА СЕ ИЗИСКА копие от влязъл в сила окончателен съдебен акт по гр. д. №
64917/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 63 състав, за
прилагане към настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прилагане към настоящото
дело в цялост на материалите по гр. д. № 64917/2018 г. по описа на СРС, 63 състав.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на ответника.
Да се уведоми вещото лице за назначената експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3