№ 1764
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110149834 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Й. У. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 6 139,13 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №35, находящ се в гр.София, ж.к.Дианабад, бл.47,
вх.В, ет.2, аб. № 98460, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /12.04.2023г./ до плащането, сумата от
675,23 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. – 24.03.2023г., сумата от 65,45 лв., представляваща цена за разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /12.04.2023г./ до плащането, както и сумата
от 12,44 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода 16.07.2020г. – 24.03.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414
ГПК са предявени установителни искове за взЕ.нията, предмет на издадената заповед
за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи взЕ.нията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Й. У. е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия през процесния период. В депозираното в срок възражение по ч.гр.д.
№19618/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав, релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обЕ. на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия
по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ №
146, том ХХI, дело № 4146 от 24.06.1974г., се установява, че процесният топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.Дианабад, бл.47, вх.В, ет.2, ап.35 е бил собственост
на Милан Емилов Усов и на ответника Е. Й. У.. Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 163, том III, рег. № 23675, дело № 542 от 11.12.2008г. по описа на
нотариус Теодора Вуцова, с рег. № 033 в НК и район на действие СРС, е, че Милан
Емилов Усов и Е. Й. У. са прехвърлили правото на собственост на процесния имот на
сина си Емил Миланов Усов, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно, вещното право на ползване върху дарявания недвижим имот. От
представения по делото препис-извлечение от акт за смърт от 04.12.2023г., издаден от
община Луковит, се установява, че Милан Емилов Усов е починал на 26.08.2010г., с
което и на основание чл.59, ал.1 ЗС уреденото му вещно право на ползване върху
процесния имот се е погасило, т.е. след тази дата вещен ползвател на имота е
2
единствено ответникът Е. Й. У.. В качеството на титуляр на вещно право на ползване
към процесния период, ответникът е и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с
абонатен № 98460.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приЕ.нето им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена систЕ. за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приЕ. за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия
са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем
сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл.120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба взЕ.ния, което е неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР
№3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
3
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ взЕ.нията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 и ал.2
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на взЕ.нето, а ако е
уговорено, че взЕ.нето става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня,
в който задължението е възникнало.
По отношение на предявените взЕ.ния са приложими новоприетите Общи условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задължението за м.05.2020г. (най-старото от периода) не е погасено по давност – за
този месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2020г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал.1
ЗЗД, изтича на 15.07.2023г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
12.04.2023г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с
изравнителните сметки е в размер на 6 230,13 лв. Ищецът претендира сума в по-малък
размер – 6 139,13 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 65,45
лв., поради което искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
4
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 169,10 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 592,11 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е заявил искане, а и не е представил доказателства да е сторил такива, не
му се следват.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. Й. У., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както
следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 6 139,13 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №35, находящ се в гр.София, ж.к.Дианабад, бл.47, вх.В, ет.2, аб. №98460,
за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №19618/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав –
12.04.2023г. до плащането;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 65,45 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №19618/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 12.04.2023г.
до плащането,
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Е. Й. У., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Е. Й. У., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 675,23 лв. – лихва за забава,
начислена върху взЕ.нето за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
24.03.2023г. и за сумата от 12,44 лв. – лихва за забава, начислена върху взЕ.нето за
дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 24.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Й. У., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 169,10 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №19618/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 592,11 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6