Решение по дело №63/2019 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20191890200063
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

Гр.Сливница 19 септември 2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Сливнишки районен съд , първи състав, в открито заседание проведено на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Районен съдия :  Ангелина Гергинска

 

При участието на секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията Гергинска н.а.х.д.№ 63 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Н.Ю.К. /N.K./, гражданка на Руска Федерация, родена на ***г., чрез адв. А.А. - САК, е подала жалба против Наказателно постановление  № 4379а-58 от 17.09.2019г., издадено от началника на ГПУ-Калотина , с което на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 5 000лв. на основание чл.48, ал.1, т.3 ЗЧРБ за нарушение по чл.34 ЗЧРБ.

С жалбата се моли съдът, да отмени обжалването наказателното постановление, поради допуснати материално и процесуалноправни нарушения. Твърди се че, не са посочени адресите и ЕГН на свидетелите по съставеният АУАН и не отбелязана датата на която е връчен АУАН на жалбодателката, поради и което се претендира незаконосъобразност на АУАН. На следващо място е посочено, като съществено нарушение, липсата на превод на разбираем за жалбодателката език, която е чужд гражданин. Алтернативно се навеждат доводи, за обективна невъзможност за изпълнение от страна на жалбодателката, предвид преживян от нея инцидент, довел до продължителна рехабилитация, като се позовава на чл.8 ЗАНН. Алтернативно се моли за намаляване на размера на наложеното административно наказание. В съдебно заседание се явява, поддържа доводите си.

Въззиваемата страна не взима отношение по така внесената в СРС жалба. В съдебно заседание редовно призована изпраща представител - юрисконсулт П.и моли съда да потвърди процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно издадено. Представя АНП .

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно  постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

            На 06.09.2018г.на ГКПП-Калотина, около 07,30ч. за излизане от страната, се явява за гранична проверка, руската гражданка Н.Ю.К. /N.K./, родена на ***г. и представя паспорт 65№***, изд. На 21.08.2017г. Св.И.Б.И. ***, извършвайки паспортна проверка на жалбодателката, установил, че същата е влязла в страната на 25.08.2017г. през ГКППАерогара Бургас и към момента на напускане на страната ни е превишила разрешения срок за пребиваване в Р България от 90 дни в рамките на 180 дневен период с 287 дни. Общо реализирания престой от жалбодателката в България е 377 дни. За констатираното нарушение, св.И., в присъствието на Н.Н. и В.П., съставил на жалбодателката АУАН №4379а-58 от 06.09.2018г. за нарушение по ч.34 ЗЧРБ, връчен на жалбодателката с отбелязано от нея саморъчно в графа „възражения”, че няма такива. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение, началника на ГПУ-Калотина на 17.09.2019г., издал обжалваното наказателно постановление № 4379а-58 от 17.09.2019г. за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.

В съдебно заседание, св.И., заявява, че жалбодателката е притежавала разрешение за престой в страната ни, което обаче било превишено. Заявява, че жалбодателката че е общувал с жалбодателката на български език, който тя говорела „доста добре”. Заявява, че е съставил акта и е връчил препис от него на жалбодателката. Свидетелства, че във връзка със съставеният акт, жалбодателката му споделила, че някой й бил казал, че с това разрешение, което имала, можела да пребивава в страната ни неограничен период от време.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите И.Б., както и от приетите по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление № 4379а-58 от 17.09.2019г. е връчено на жалбоподателя, чрез адв. А.А. САК на 31.01.2019г., а жалбата е подадена до РС - гр.Сливница на 06.02.2019 г. / отбелязването на товарителницата на куриерската пратка/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение №4379а-58 от 06.09.2018г.не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало по акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентно длъжностно лице от съответното учреждение, което като граничен орган осъществява функция по граничния контрол и надзор -  актът е съставен от И.И. в качеството му на ст.полицай при ГПУ Калотина при спазване разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗАНН.

В настоящия случай нарушението е констатирано в присъствие на свидетелите Н.Н. и В.П. и е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН - актът е съставен в присъствие както на нарушителя, така и на свидетелите, присъствувал при констатиране на нарушението. Неоснователно е възражението на защитника на жалбодателката за допуснати нарушения на процесуалните правила, т.к. не били посочени адреса и ЕГН на свидетелите. Горните данни са необходими с оглед възможността за призоваване на свидетелите за изслушването им в съдебно заседание

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за извършено на 06.09.2018 г. нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ, като в него е посочен нарушителят – Н.Ю.К. /N.K./. Актосъставителят е направил пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Изпълнявайки изискванията на чл. 42 ЗАНН, органът, издал акта за установяване на административно нарушение, е направил пълна идивидуализация на нарушението и нарушителя, обезпечавайки правото на жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния процес.

Спорен по делото е въпросът допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила при положение, че актът за установяване на административно нарушение е съставен и предявен на руската гражданка в отсъствието на преводач. Отговорът на този въпрос е отрицателен. В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че актосъставителят И. е разяснил на жалбоподателката съдържанието на акта за установяване на административно нарушение на български език, който същата говорела „доста добре” и че същата е разбрала „напълно ясно“ причината за съставянето му. Поради това е подписала акта без възражения. Оплакването, че жалбоподателката е чужд гражданин и не владее български език е направено за първи път при обжалването пред районния съд и се опровергава от показанията на свидетеля И.. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН задължава съставителя на акта да го предяви на нарушителя да се запознае със съдържанието му и в конкретния случай това задължение е изпълнено. След като съдържанието на АУАН е разяснено на жалбоподателката на говоримия от нея език, то правото й на защита не е нарушено и административното производство е проведено законосъобразно.

Предявените факти, за които на жалбоподателката е наложено наказаниe, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административно- наказателната отговорност на жалбоподателя.

Спазена е разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б.“б” от ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. В настоящия случай атакуваното наказателно постановление е издадено от Р.С., в издаде атакуваното наказателно постановление, видно от представените по делото заповед №8121з/09.07.2015г. Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за установяване на административно нарушение .

По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

Жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЧРБ всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваване. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ – глоба от 500 до 5 000 лева за чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. В настоящия случай е безспорно установено, че жалбоподателката е имала разрешено от националните власти краткосрочно пребиваване в страната по смисъла на чл. 23, ал.1, т.1 от ЗЧРБ на основание издадена българска виза, с продължителност до 90 дни от датата на влизане в Република България. Безспорно е, че същата е влязла на територията на страната на 25.08.2017 г. и е предприела действия за напускане на 06.09.2018 г. Съгласно чл. 4, ал.4 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, издадена на основание чл. 9е от ЗЧРБ, 90-дневният престой на всеки 6 месеца се брои, считано от датата на първото влизане в страната. С оглед на това категоричен е изводът, че същата не е напуснала страната до изтичане на срока за пребиваване, с което е нарушила нормата на чл.34 от ЗЧРБ. Констатацията, че жалбодателката е надвишила престоя си в РБългария над 90 дни не се опровергава. Ето защо съдът намира за осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл.34 от ЗЧРБ от страна на жалбоподателката Н.К..

С оглед извършеното нарушение на чл.34 от ЗЧРБ, законосъобразно наказващият орган е определил санкцията по реда на чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, която разпоредба предвижда наказание с налагане на глоба от 500 до 5000 лева за чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание. С обжалваното постановление на жалбоподателката е наложена глоба в размер от 5000 лева, който съдът намира за необоснован, доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наложения размер наказание. Настоящата съдебна инстанция като взе в предвид, че по делото не са ангажирани доказателства за това К. да е била санкционирана за друго такова нарушение по ЗЧРБ, както и продължителността на превишения разрешен срок за пребиваване в Р България, счита, че следва размера на наложената глоба да бъде редуциран до 1 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че конкретният случай не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други административни нарушения от същия вид.

    Предвид изложеното съдът намира, че констатираното нарушение е доказано от субективна страна, поради което наказателно постановление  № 4379а-58 от 17.09.2019г., издадено от началника на ГПУ-Калотина, следва да бъде изменено.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление  № 4379а-58 от 17.09.2019г., издадено от началника на ГПУ-Калотина, с което на Н.Ю.К. /N.K./, гражданка на Руска Федерация, родена на ***г.,, притежаваща паспорт № 65№***, изд. На 21.08.2017г. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 5000/пет хиляди/ лева за нарушение на чл.34 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 5000 /пет хиляди /лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- София област .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: