РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. гр. Димитровград, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 202156****0809 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Предявеният иск е за делба във фазата по допускането й.
В исковата молба се твърди, че двамата ищци - АНД. ВЛ. АНД. и СТ.
ВЛ. АНД., заедно с ответницата М. П. Д. са съсобственици на следния
урегулиран поземлен имот, придобит по наследство от общия им
наследодател - А.В.В. с ЕГН:**********, починал на 1 1.12.1986г. в град
Димитровград, област Хасково, съгласно акт за смърт № 0401 от 1 2. 1 2.
1986г. на Община Димитровград, а именно: ПОЗЕМЛЕН HMOT с
идентификатор № ************/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18- 38 от
05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в
местността „Ч.", квартал „К.", вид собственост - Частна, вид територия -
Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ,,ЗА тЪРГОВСКИ ОБЕКТ,
КОМПЛЕКС", целият с площ от 1660,000 кв.м. /хиляда шестотин шестдесет и
шест квдцратни метра/, с номер по предходен план: 1812 /хиляда осемстотин
и дванадесет/, кв.197, при граници - съседни поземлени имоти с
1
идентификатори: имот № 2**52.**15.422, имот №2**52.**15.421, имот№№
2**52.**15.424, имот № 2**52.**15.425;За горепосочения поземлен
недвижим имот, страните притежават следния титул за собственост, а
именно: Нотариален акт за собственост на земеделска земя,възстановена по
чл.18ж, ал.1 от ПП3СП33 в съществуващи или стари реални граници от
21.04.1998г. с № 143, том IV, дело № 862/1998г. на Росен Стоименов -
Нотариус при Районен съд - гр. Димитровrрад, по силата на който
нотариапен акт за съсобственици на сьщия недвижим имот на основание
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.483 от ГПК /отм./ са били признати лицата:П.
А.а Д., която е майка на ответинцата М. П. Д., починала на 27.02.2018г. в гр.
Димитровград, общ. Димитровград, обл. Хасково, притежаваща 1/2/една
втора/ идеална част от имота и двамата ищци - АНД. ВЛ. АНД. и СТ. ВЛ.
АНД., притежаващи всеки един от тях по1/4 /една четвърт/ идеална част от
имота, подробно описан по-горе.Впоследствие, на основание Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 22.**.2015г., вписан в Служба по
вписванията - гр.Димитровград по вх.рег.№ 3959, дв. вх. рег. № 3954 от
22.**.2015г., акт № 138, том 12, първият съсобственик на имота – П. А.а Д. е
продала на ответницата и нейна дъщеря - М. П. Д., притежаваната от същата
1/2 /една втора/ идеална част от процесния поземлен недвижим имот, като
считано от датата на същата тази сделка, а именно от 22.**.2015г. имотьт
става съсобствен на база оригинерно и деривативно основание между
ответницата М. П. Д. и двамата ищци АНД. ВЛ. АНД. и СТ. ВЛ. АНД.. Тъй
като ищците не могат да постигнат съгласие с ответницата относно
стопанисването и ползването на гореописания поземлен недвижим имот, на
20.07.2020г. на отв.М. П. Д. бе връчена НОТАРИАЛНА ПОКАНА от ищците
АНД. ВЛ. АНД. и СТ. ВЛ. АНД. - акт № 175, том 1, per.№ 3850 от
15.07.2020г. на Росен Стоименов -Нотариус с per. № 096 по регистъра на
Нотариалната камара на Р.България, с район на действие - района на Районен
съд гр.Димитровград, по силата на която нотариална покана отв.М. П. Д. бе
поканена да се яви на 24.07.2020г. в **.30 часа в кантората на нотариус Росен
Стоименов, с оглед необходимостта да бъдат договорени условията за
извърцшане на промяна в ПУП, произтичаща от разделяне на описания по-
горе поземлен недвижим имот и последващо сключване на договор за
доброволна делба на същия този имот, при спазване изискванията на Закона
за устройство на територията, отчитане на квотите на съсобствениците и при
2
наличие на взаимни отстъпки, направени от всеки един от тях. На 27.05.2020г.
от името на ответницата М. П. Д. ни бе връчен отговор на нотариалната
покана, в който същата ответница посочи, че не е в състояние да се яви на
указаната й дата и час в кантората на нотариус Росен Стоименов, като заяви,
че не възразява процесния поземлен имот да бъде доброволно разделен и да
бъде изменен ПУП. Въпреки декларираното в отговора на нотариална покана
съгласие и готовност за извършване на промяна в ПУП и последващо
сключване на договор за доброволиа делба на гореописания поземлен имот,
до съдействие и предприемахе на реални действия от страна на ответницата
М. П. Д. не се стигна, което от своя страна обосновава и правния ни интерес
от предявяване на настонщата искова претенция.
Тъй като с ответницата не могат доброволно да уредят отношенията си
по отношение на съсобствения между тях поземлен имот, предявяват
настоящата искова претенция, въз основа на която молят съда да допусне до
делба подробно описания по-горе поземлен недвижим имот, при наличие на
следните дялове за всяка една от страните по делото, а именно:За ищеца
АНД. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** - 1/4 /една четвърт/ идеална част, за ищеца
СТ. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** - 1/4 /една четвърт/ идеална част и за
ответницата М. П. Д. ЕГН: ********** - 2/4 /две четвърти/ идеална част.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който оспорва иска като
неоснователен и недоказан, излага своите съображения, възражения и
становище в тази насока.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са
установени като допустими и приети като такива по делото.
Предявеният от ищците иск е за делба във фазата по допускането й,
като производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
С определението си по реда на чл.140 от ГПК, съдът е дал указания на
страните относно разпределение на доказателствената тежест в настоящия
процес, че се възлага на ищците, които следва да установят: правото на
собственост върху имотите, чиято делба се иска. Фактът, че върху имота е
възникнала съсобственост, както и между кои лица, на какво основание.
Указал е на ищците, че доказателства относно собствеността на
3
наличните в имота сгради, техния статут, представляват ли те строежи по
смисъла на ЗУТ не се представят, както и че тяхна е доказателствената тежест
относно допустимостта на делбата на процесния имот.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно между страните, а и видно от Нотариален акт за собственост на
земеделска земя, възстановена по чл.18ж, ал.1 от ПП3СП33 в съществуващи
или стари реални граници от 21.04.1998г. с № 143, том IV, дело № 862/1998г.
на Росен Стоименов - Нотариус при Районен съд - гр. Димитровrрад, по
силата на който нотариален акт за съсобственици на сьщия недвижим имот
на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.483 от ГПК /отм./ са били
признати лицата:П. А.а Д., която е майка на ответинцата М. П. Д., починала
на 27.02.2018г. в гр. Димитровград, общ. Димитровград, обл. Хасково,
притежаваща 1/2/една втора/ идеална част от имота и двамата ищци - АНД.
ВЛ. АНД. и СТ. ВЛ. АНД., притежаващи всеки един от тях по1/4 /една
четвърт/ идеална част от имота, подробно описан по-горе.
На основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
22.**.2015г., вписан в Служба по вписванията - гр.Димитровград по вх.рег.№
3959, дв. вх. рег. № 3954 от 22.**.2015г., акт № 138, том 12, П. А.а Д. е
продала на ответницата и нейна дъщеря - М. П. Д., притежаваната от същата
1/2 /една втора/ идеална част от процесния поземлен недвижим имот, като
считано от датата на същата тази сделка, а именно от 22.**.2015г. имотът
става съсобствен на база оригинерно и деривативно основание между
ответницата М. П. Д. и двамата ищци АНД. ВЛ. АНД. и СТ. ВЛ. АНД..
По делото са представени скица от СГКК-гр.Хасково – на л. 13 от
делото. Видно от нея в делбения поземлен имот има наличие на 8 бр. сгради,
както и една такава, която е част и от съседен ПИ, за които вследствие на
представено и прието като писмено доказателство от ищците-отговор от
Община Димитровград с рег.номер от 2.9.2021г. на заявление с рег.индекс
УТ-14-59/11.8.2021г. се установява, че след справка в архива и регистрите на
Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ при Общинска
администрация Димитровград, не са издавани разрешения за строеж и/или
удостоверения за законност на сгради в поземлен имот с идентификатор
4
************ по КК на Димитровград, община Димитровград.
Съгласно представените по делото титули за собственост –всяка от страните
притежава, както следва: За ищеца АНД. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** - 1/4
/една четвърт/ идеална част, за ищеца СТ. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** - 1/4
/една четвърт/ идеална част и за ответницата М. П. Д. ЕГН: ********** - 2/4
/две четвърти/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор №
************ /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и
петнадесет, точка, четиристотин двадесет и три/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-
38 от 05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в
местността „Ч.", квартал „К.", вид собственост - Частна, вид територия -
Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ,,ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,
КОМПЛЕКС", целият с площ от 1660,000 кв.м. /хиляда шестотин шестдесет и
шест квдцратни метра/, с номер по предходен план: 1812 /хиляда осемстотин
и дванадесет/, кв.197, при граници - съседни поземлени имоти с
идентификатори: имот № 2**52.**15.422, имот №2**52.**15.421, имот№№
2**52.**15.424, имот № 2**52.**15.425.
По отношение на наличните сгради в процесния поземлен имот никоя
от страните не се легитимира като собственик или съсобственик.Видно обаче
от приетите писмени доказателства/нотариална покана и отговор на
нотариална покана/, в последната М.Д. изнася факта, който не е оспорен от
ищците, че намиращите се вътре обекти са съсобственост между тримата и
трети лица, които функционират.
По делото не се направи доказателствено искане за евентуално
назначаване на съдебно – техническа експертиза, в която вещо лице след
запознаване с материалите по делото и оглед на място, евентуално да
установи колко са построените в ПИ сгради, на кои собственици са, с какво
предназначение са сградите и в режим на етажна собственост ли са, както и
по-важният въпрос, който би спомогнал на съда да прецени допустимостта на
процесния поземлен имот, а именно-поделяем ли е процесния имот на толкова
УПИ, колкото са съсобствениците и съгласно изискванията за площ и лице
вещото лице да установи процесният делбен ПИ, предвид изискванията на чл.
19 ал. 1 от ЗУТ може или не може да бъде разделен, за да могат да се
изпълнят посочените изисквания от ЗУТ.
5
При допускане на делбата в първа фаза на процеса следва да се изследва
въпроса за нейната допустимост. При недопустимост на делбата поради
естеството на правото или поради разпореждане на закона искът се отхвърля.
Предмет на настоящия иск е поземлен имот. Съгласно Решение №
293/12.12.2011 г. по гр.д. № 265/2011 г. на II ГО на ВКС, когато сградите в
имота са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то
последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето
на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са
съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят
изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен
имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н.
Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на
действащия градоустройствен статут на дворното място, в който смисъл
щеше да бъде и едно евентуално заключение на СТЕ и съгласно него към
момента застроеното със сгради дворно място дали се явява обща част, тъй
като е невъзможно да бъде поделен.
Съсобственото дворно място, което е застроено със сгради, в който
всеки един от съсобствениците притежава самостоятелен обект в
индивидуална собственост, представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1
ЗС само ако от него при спазване на установените в ЗУТ правила не са
обособени самостоятелни УПИ, всеки от които да обслужва притежаван в
индивидуална собственост обект. И тъй като по допустимостта на делбата
съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство, в тази фаза
следваше да се извърши преценката за възможността от застроения
съсобствен УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имота,
отговарящи на изискванията на ЗУТ, ако с исковата молба или становищата
на останалите съделители са въведени доводи, че подобна възможност
съществува.В настоящият случай, липсва надлежно прието заключение на
вещо лице като доказателство по делото, от което да е установено, че от
процесния имот могат да се образуват нови имоти, които ще отговарят или
пък не на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, да се представи и скица-
предложение за делба на ПИ. При наличие на данни, че съществува
възможност от съсобствен УПИ да бъдат обособени два самостоятелни
имота, съгласно чл. 201 ЗУТ съдът изисква становище от общинската
6
администрация относно поделяемостта на имота при спазване изискванията
на чл. 19 ЗУТ, като това съдопроизводствено действие съдът следва да
извърши независимо дали някой от съделителите е отправил подобно искане
/достатъчно е, че съдът е сезиран с иск за делба/ и ако главният архитект на
общината нареди да се изработи мотивирано предписание до страните за
изработване на проект за изменение на действащия план -да даде указания,
свързани с изпълнение на даденото предписание, както и за последиците от
неизпълнението.
По отношение на построените в ПИ сгради, за които няма налична
документация съдът намира, че няма пречка да бъдат допуснати до делба, ако
в хода на производството ищците, на които съдът указа доказателствената
тежест в тази връзка бяха безспорно доказали, тъй като макар и същите
действително да представляват незаконен строеж, то щом съществуват във
вида, в който биха се описали в заключение на вещо лице и не се представиха
доказателства, че е издадено предписание - заповед за тяхното премахване
съгл. чл.225 от ЗУТ, същите биха били годни да бъдат предмет на делба,
докато не бъдат премахнати по надлежния ред, в който смисъл е и
постоянната практика на ВКС. Съответно, ако до приключване на
производството по делото бъдат осъществени посочените в чл.225 от ЗУТ
мероприятия и сградите бъдат премахнати, съсобствеността спрямо тях ще се
превърне в право на парична равностойност, т.е ще се ликвидира като
парична претенция, ако незаконните строежи не съществуват при съставянето
на разделителния протокол или при прекратяване на делбата по друг начин. В
този смисъл в т. II.7. на ППВС № 6/27.12.1974 г.е посочено, че само
подлежащите на премахване строежи, т.е. тези с нормативно установени
годност и предписание за премахване, не следва да се зачитат като обект на
вещни права, т.е когато предмет на делбата е и дворното място, в което е
построен незаконния строеж, законността на строежа не се изследва в първата
фаза на делбата, а незаконната постройка се третира като подобрение при
оценката му във втората фаза на делбата в случай, че не е издадено
предписание за събарянето й и съсобствениците желаят запазването й. При
това положение и при липсата на доказателства, които по-горе съдът обсъди
обстойно, процесният поземлен имот не следва да бъде допуснат до
делба,така както се претендира от ищците, поради което съдът счита иска за
неоснователен и недоказан и намира, че същият не следва да се уважи и
7
делбата на процесния недвижим имот не следва да се допусне между
страните по делото, при квотите посочени в исковата молба.
Водим от горното съдът намира, че следва да отхвърли иска за делба
като недопустим.
По разноските.
При отхвърляне на иска за делба с решението по чл. 344 от ГПК
съгласно чл. 9 от Тарифата към ГПК се събира държавна такса в размер до
**0 лева, но не по – малко от 25 лева. Съдът намира, че следва да определи
държавна такса в размер на 50 лева, която ищците ще следва да внесат.
Предвид крайния изход на спора следва да се осъдят на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ищците да заплатят на ответника разноски в размер на 800
лева заплатен адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор №
************ /д**************/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18- 38 от
05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в
местността „Ч.", квартал „К.", вид собственост - Частна, вид територия -
Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ,,ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,
КОМПЛЕКС, целият с площ от 1660,000 кв.м. /хиляда шестотин шестдесет и
шест квдцратни метра/, с номер по предходен план: 1812 /хиляда осемстотин
и дванадесет/, кв.197, при граници - съседни поземлени имоти с
идентификатори: имот № 2**52.**15.422, имот №2**52.**15.421, имот№№
2**52.**15.424, имот № 2**52.**15.425, предявен от АНД. ВЛ. АНД. ЕГН:
********** от град Димитровград, ул.“В.с.“№** и СТ. ВЛ. АНД. ЕГН:
********** от град Димитровград, ул.“В.с.“№** срещу М. П. Д. ЕГН:
**********, от град Димитровград, ул.“В.“№*****, като недопустим.
ОСЪЖДА АНД. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** от град Димитровград,
ул.“В.с.“№** и СТ. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** от град Димитровград,
ул.“В.с.“№** , да заплатят на М. П. Д. ЕГН: **********, от град
Димитровград, ул.“В.“№*****, разноски в размер на 800/осемстотин/ лева за
8
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА АНД. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** от град Димитровград,
ул.“В.с.“№** и СТ. ВЛ. АНД. ЕГН: ********** от град Димитровград,
ул.“В.с.“№** , да заплатят ДТ в размер на 50/петдесет/ лева по сметка на
Районен съд-Димитровград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението пред Окръжен съд Хасково.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9