Решение по дело №1590/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 328
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 2 януари 2019 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20175320101590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 26.07.2018                             Град  КАРЛОВО

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                   втори граждански състав

На двадесет и осми юни                                                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Красимира Божакова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1590 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е по осъдителен иск с правно основание чл.95, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от С.Х.Х., ЕГН: ********** и И.Д.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, представлявани от Е.П. против А.Х.Л., ЕГН: ********** ***.

Ищците твърдят, че с договор от ..г. по нотариален акт № 174 , том II , рег.№ 4399, дело № 308/2016 г. на нотариус Р.К. с рег. ..на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, ответницата по настоящото дело, А.Х.Л., и нейният син И. Л.Л., им прехвърлили следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: Дворно място с площ от 550 кв. м. ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, двуетажна плевня и навес, което дворно място по подробния устройствен план на с. В.Л. .., Карловска община, одобрен със Заповед № ...г. съставлява ПИ 62 (шестдесет и втори) с площ от 550 кв. м. в квартал 11 (единадесети), за който имот в съсобственост с ПИ 61 е отреден УПИ V-61,62 с обща площ от 1100 кв. м., при граници и съседи на дворното място: от север ПИ 61, от юг - УПИ VI-63, от изток и запад - улици, срещу задължението на ищците да издържат и гледат двамата прехвърлители – А.Х.Л. (ответницата) и И. Л.Л., като им осигурят спокоен и нормален живот докато са живи. Двамата прехвърлители си запазили право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху части от гореописания имот, както следва: А.Х.Л. – хола с кухнята и сервизните помещения - баня с тоалетна, находящи се на първия жилищен етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, а И. Л.Л. – източната спалня и кухнята, находящи се на втория етаж на същата сграда, ведно със сервизните помещения - баня с тоалетна, находящи се на първия етаж .

Ищците твърдят, че от момента на сключване на този договор и досега, те изпълнявали поетите със същия задължения. Ответницата била трудно подвижна, което налагало тя да бъде обгрижвана: да бъде подпомагана при задоволяване на физиологичните ѝ нужди, да поддържа лична хигиена, да ѝ бъдат осигурявани храна, отопление, и изобщо – да ѝ бъдат осигурени добри битови условия.

Към датата на сключване на горния договор И. Л. страдал от онкологично заболяване. Към онзи момент той бил сравнително добре, лекувал се. Постепенно състоянието му се влошило и той починал на ..г. През целия този период от време ищците били плътно с него, осигурявали му необходимите издръжка и гледане, водели го по болници на лечение и за прегледи.

Ищците твърдят, че много скоро след сключване на гореописания договор, ответницата постепенно променила отношението си към тях. Всичко започнало с това, че тя започнала да предявява все по-големи претенции. А.Л. започнала постоянно да капризничи за храната с твърдението, че те били длъжни да ѝ купуват и да я хранят само с това, което тя поиска. Например тя държала ежедневно да има пресни банани, които да са напълно узрели и същевременно по тях да няма нито едно петънце. Държала всеки ден да има филе или луканка. Постоянно по нейно настояване ѝ купували сладкиши  шоколади, кафе и ко́ла. Всяка сутрин тя заявявала какво иска за закуска – палачинки, пържени филии, макарони или купена закуска с боза. Започнала да не харесва това, което готвели, и с което се хранели и те самите. Имало случаи, при които, дори без да опита това, което ѝ е поднесено, го връщала или направо го изхвърляла. Категорично отказвала два пъти да яде от една и съща гозба. Случвало се да поиска да ѝ сготвят нещо конкретно и след като го приготвят да им заяви, че не искала готвено, искала „купешко“. Показателен пример в тази насока било това, което се случвало в последните дни: тя им заявила, че иска козунак. Обиколили всички магазини в селото, но така и не намерили козунак. Ноторно известно било, че козунаци се приготвят по Великден. Купили ѝ други сладкиши, които тя отказала и им вдигнала скандал, че не я гледали.

Хладилникът постоянно бил зареден с какво ли не и те постоянно ходели по магазините, за да задоволяват всяко едно нейно желание, но тя все била недоволна.

Същевременно и на фона на тези нейни претенции, ответницата не им позволявала да работят, да ходят на работа. Тя твърдяла, че след като е трудно подвижна и те се били ангажирали да я гледат, били длъжни 24 часа в денонощието и двамата да бъдат при нея и не само да я обгрижват, но и да ѝ правят компания. Опитвали се да ѝ обяснят, че за да изпълняват задълженията си към нея, трябва да работят, за да изкарват пари, да имат някакви доходи, но тя им заявявала, че това не я интересува и ищците били длъжни да стоят при нея. При това положение нямало как да осигурят претендираната от ответницата издръжка, ако не работят и нямат доходи. Държала ищцата С.Х. да спи в нейната стая. По цели нощи я държала будна, за да ѝ приказва. Ако се случело все пак да заспи, започвала да вика. Дори ищцата да отидела за малко до магазина, ответницата вдигала скандали и започвала да крещи по тях, да ги обижда и да ги кълне. По същия начин А. се държала и с децата им, когато идвали, за да ги видят. Понякога тя излизала на двора и започвала да вика за помощ, без никой да ѝ прави нещо, за да я чуят съседите. В последните месеци започнала да ги заплашва, че щяла да изгори къщата. Вземала кибрит и тръгвала към плевнята, за да пали. Спирали я, криели кибритите, но това се повтаряло отново и отново. Започнала да говори, че някой трябва „.…“. Взимала нож и им се заканвала с него, или се опитвала с ножа да разбие някой контакт, за да предизвика късо съединение. Преди известно време ищцата С.Х. била в банята и се къпела. А. нахлула в помещението с една брадвичка и започнала да блъска с нея по бойлера. Едва успяла да я спре и изскочила ужасена и мокра навън. Наскоро имало случай, при който ищците били на двора и приготвяли зимнина. Ответницата дошла при тях и с патерицата изпобутала съдовете и изпомачкала зеленчуците. А. не им позволявала да садят и отглеждат никакви зеленчуци в двора, за да подпомогнат домакинството по този начин. Дори ходела из двора и умишлено цапала, а след това с назидателен тон им заявявала, че били длъжни да чистят след нея.

Облигационните отношения, които съществували между ищците и ответницата по настоящото дело, предполагали помежду им да има нормални човешки отношения. И това важало с еднаква сила и за двете страни по сключения помежду им алеаторен договор. Ответницата, обаче отказвала да разбере това. Тя съвсем целенасочено не само, че не давала необходимото съдействие, но и правела всичко възможно да пречи на ищците да изпълняват задълженията си. Те не знаели дали е подучена за това или просто става въпрос за тежък характер, но било факт, че тя умишлено ги поставяла в невъзможност да изпълняват задълженията си по сключения помежду им договор за издръжка и гледане и буквално ги подлагала на системен тормоз. Ищцата С.Х. започнала да вдига кръвната захар (имала диабет) и да прави хипертонични кризи. Здравословното ѝ състояние не позволявало да живее в такова постоянно напрежение. И двамата ищци живеели под непрекъснато напрежение и страх от това, какви ще са следващите ексцесии от страна на ответницата.

С оглед изложеното за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като молят  съда да постанови решение, с което да трансформира задължението им към А.Х.Л. по договор от ..г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 4399, дело № 308/2016 г. на нотариус Р.К. .на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, в задължение за изплащане на паричен еквивалент на тези грижи, съобразно нуждите на ответницата. Претендират и разноските по делото.

Препис от постъпилата искова молба и доказателствата са изпратени на ответницата, която с отговора на исковата молба, чрез пълномощника си адв. С.К. оспорва предявения иск. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства били изцяло неверни. Истината била, че не тя, а ищците не изпълнявали задълженията си по договора. Ето защо моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да ѝ присъди разноските по делото.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че с договор от ..г. обективиран в нотариален акт № 174 , том II , рег.№ 4399, дело № 308/2016 г. на нотариус Р.К. с рег. ..на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, ответницата А.Х.Л. и нейният син И. Л.Л. прехвърлили на ищците следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: Дворно място с площ от 550 кв. м. ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, двуетажна плевня и навес, което дворно място по подробния устройствен план на с. В.Л.. К.о.., одобрен със Заповед № ...г. съставлява ПИ 62 (шестдесет и втори) с площ от 550 кв. м. в квартал 11 (единадесети), за който имот в съсобственост с ПИ 61 е отреден УПИ V-61,62 с обща площ от 1100 кв. м., при граници и съседи на дворното място: от север ПИ 61, от юг - УПИ VI-63, от изток и запад - улици, срещу задължението на ищците да издържат и гледат двамата прехвърлители, като им осигурят спокоен и нормален живот докато са живи. Двамата прехвърлители си запазили право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху части от гореописания имот, както следва: А.Х.Л. – хола с кухнята и сервизните помещения – баня с тоалетна, находящи се на първия жилищен етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, а И. Л.Л. – източната спалня и кухнята, находящи се на втория етаж на същата сграда, ведно със сервизните помещения – баня с тоалетна, находящи се на първия етаж.

От представения препис-извлечение от акт за смърт е видно, че на ..г. единият от прехвърлителите – И. Л.Л., е починал.

По делото е представен препис от епикриза на ищцата С.Х.Х. от .. г., издадена от Вътрешно отделение  - Сектор „Е…“ при УМБАЛ „П..“ ООД, в която е посочено, че пациентката е с диагноза  „Е11.1 Неинсулинозависим захарен диабет с кетоацидоза. Стеатозис хепатис. Нетролитиазис декстра“. Същата диагноза е отразена и в представения амбулаторен лист от .. г., а в амбулаторен лист от .. г. е поставена основна диагноза „Наблюдение при съмнение за заболяване на сърдечно-съдовата система; Атеросклероза на аортата; Доуточ. Нормална ЕХО КГ дегенеративни аортни промени“.

Медицински документи са представени по делото и от страна на ответницата – експертно решение, издадено от МБАЛ „Д-р К. П..“ ЕООД – гр. К.. от ..г. и етапна епикриза, издадена от д-р Н.М.на ..г.. От тези писмени доказателства се установява, че А.Л. е с влошено здравословно състояние – намалена работоспособност 99% с чужда помощ, пожизнено. Посочено е, че не е в състояние да се обслужва сама и има нужда да се обслужва от друго лице постоянно.

Представено е пенсионно разпореждане от ТП на НОИ – П.., от което е видно, че от … г. месечната пенсия на ответницата е в размер на 407.16 лева.

От представеното копие на постановление на Районна прокуратура – гр. К.. установява, че пр. пр. №7111/2017 г. е образувана по жалба на А.Х.Л. срещу С.Х.Х. и И.Д.Д.. Проверката е приключила на 04.12.2017 г. с отказ на наблюдаващия прокурор да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Посочено е, че „твърдените от А.Л. факти, че е била обект на насилие под формата на нанесени ѝ удари, скубане, ритници, извършени от С.Х., се съдържат само в нейните твърдения. Те не се подкрепят от никакви други данни – нито от медицински изводи и заключения (които пряко да установят телесни травми), нито данни от възприятията на лица – преки очевидци, или такива, които са имали възможност да чуят (например съседи, случайно присъстващи лица). Полицейски служител е извършил внезапни и други проверки, с цел да събере други данни за упражнено насилие, но такива не са установени“.

Представена е покана от „В и К“ ЕООД от .. г. адресирана до Л.И.Л. за доброволно плащане на неплатени задължения към ..г. както и покана до А.Х.Л. да извърши актуализация на партидата за обитавания от нея имот. От тези писмени доказателства е видно, че неплатените  задължения към ..г. са в размер на 119.10 лева – главница и 2.62 лева – лихва, а партидата на имота в с. В.Л. ул. .. е на името на починалия съпруг на ответницата Л.И.Л..

От представената фактура №.., издадена от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД на .. г. е видно, че за отчетен период .. г. – .. г. потребената електроенергия в имота в с. В.Л. ул. .. е на стойност 65.78 лева.

От заключението на изслушаната по делото икономическа експертиза и допълнителна такава се установява, че необходимите средностатистически средства за месечна издръжка за живот на ответницата А.Л. възлиза средно на сумата от 299.12 лева, включваща разходи за храна; облекло и обувки; жилища, вода, електроенергия и горива; жилищно обзавеждане и поддържане на дома; здравеопазване; транспорт; съобщения; разнообразни стоки и услуги.

От показанията на св. Н.К.К.се установява, че е съсед на А.Л. и я познава от детските си години. Навремето майка му била близка приятелка с нея, но той в момента се намирал в обтегнати отношения с ответницата. За нея се грижели И. и С., които живеели в дома ѝ. Докато бил жив синът ѝ И., те гледали и него – водели го на химиотерапия в гр. П.., полагали всички необходими грижи. Като пример свидетелят посочва, че идвали в неговия дом, за да се научат от жена му да правят крем карамел, който да приготвят за него. А.Л. била особен характер, вечно била недоволна от хората, които я гледали. След смъртта на сина ѝ, цялото погребение било организирано от С. и И.. Тя не им давала да правят помен на сина ѝ, защото не можело чужди хора да правят това. Въпреки това те се грижели за нея, засадили двора, купували ѝ лекарства. Тя не им давала да работят, искала да спят при нея на пода и да я гледат и пазят. Ищците се опитвали да осигуряват всичко необходимо на ответницата, в къщата винаги било чисто, пазарували ѝ каквото поиска. От ищците свидетелят знаел, че А.Л. все недоволствала от тях и се оплаквала. Преди да почине синът ѝ, когато идвала в дома на свидетеля ответницата казвала, че е много доволна от тях, но това се променило след погребението на И. Л. – започнала да недоволства и да се оплаква.

От показанията на св. Г.Р.Г.се установява, че живее в с. В.. Л.. и познава ответницата от много години, била приятелка на жена му. През последните една - две години започнала по-често да им идва на гости – понякога пеша, понякога я карали с кола хората, които се грижели за нея. Тя всеки път се оплаквала от тях – казвала, че я тормозят, че искат да я уморят и да ѝ вземат къщата. Изразявала съжаление, че се подвела да си даде жилището, защото тези хора се държали лошо с нея, дърпали я, скубели я, не я перяли и не се грижели за нея така, както трябва. Давали ѝ отвратителна храна и когато идвала на гости на свидетеля, се налагало той да я храни. Молела него да ѝ купува лекарства и постоянно му с е оплаквала от отношението им към нея. Свидетелят разговарял с тях, но те отричали и казвали, че се грижат добре за нея. Той нямал лични впечатления, всичко което знаел, го бил научил от ответницата. От това, което видял, ответницата се обличала и изглеждала нормално, като обикновена възрастна жена.

От показанията на св. Й.С.Й.се установява, че е дъщеря на ищците и живее заедно с тях, непълнолетния си брат и ответницата в жилището в с. В.Л.. Там се установили през м. юни .. г. по покана на А.Л., с която С.Х. и И.Д. се запознали случайно, докато преминавали през селото. Те по принцип били от с. С., но А.Л. им предложила да гледат нея и онкоболния ѝ син, като в замяна се разбрали да припише къщата на родителите на свидетелката. Уговорката била да живеят при ответницата и сина ѝ три месеца, да се грижат за тях и ако останат доволни да прехвърлят жилището. След като изминали тези три месеца, през които ищците изцяло със собствени средства издържали и се грижели за ответницата и сина ѝ, А.Л. останала много доволна и в изпълнение на уговореното извършили прехвърлителната сделка с жилището срещу задължение на С.Х. и И.Д. да им осигурят спокоен и нормален живот докато са живи. До смъртта на сина ѝ на ..г. ответницата се държала много добре и нямали никакви проблеми с нея, нито тя се оплаквала от нещо. След това обаче, отношението и поведението на А.Л. рязко се пременили. Още на помена на покойния И. Л. ответницата се скарала със С.Х.. Отказала да присъства на помена на сина си, който бил организиран и заплатен със средства на ищците. Дошли хора от селото, присъствала и внучката на А.Л., но тя отказала да дойде. Оттогава ответницата започнала да се държи лошо и агресивно със свидетелката и нейните родители. Търсела си повод да се кара с ищцата С.Х., не ѝ давала да работи и искала непрекъснато да стои при нея. Настоявала двамата ищци да не работят и да са в къщата на нейно разположение, независимо от обясненията им, че по този начин няма как да изкарват пари за нейната и собствената си прехрана. Ответницата не била съгласна, въпреки, че нямало да остава сама, тъй като свидетелката и брат ѝ по цял ден били в дома ѝ. А.Л. все била недоволна, постоянно се сърдела за нещо и капризничела –  искала луканка, кашкавал, маслини кока-кола, шоколад, кафе, които трябвало ищците да ѝ купуват със собствени пари. Тя не плащала за нищо. Искала само купешка храна и ако ищцата сготвела, казвала, че няма да го яде, повръщало ѝ се от нейните манджи. Не било така в началото, когато ядяла сготвената от С.Х. храна. Ако ѝ се купел банан, на който имало черна точка, отказвала да го яде, защото бил развален – трябвало да е жълт като лимон. Ако в магазина нямало кифла с шоколад, каквато искала и ѝ се купела кифла с ягоди, пак не искала да я яде и я хвърляла на земята. До началото на 2018 г. ищцата С.Х. не работела, за да е постоянно при нея – така, както ответницата искала. Казвала ѝ „к…... Крещяла злобно, използвала грубости и обиди, показвала среден пръст на свидетелката и на майка ѝ. Настоявала ищците да спят на земята в нейната стая, защото не искала да е сама през нощта. Казвала, че има страхова невроза заради сина си, който приживе имал припадъци. На свидетелката също често ѝ се налагало да остава при нея. Не ги оставяла да се наспят, по цяла нощ искала да си говори с тях и да ѝ правят компания. Ако откажели и се опитали да си отидат в своята стая, започвала да пищи, да вика и да плаче. В същата стая било и кукуто ѝ, вътре миришело неприятно, но ответницата не давала да отварят вратата. Няколко пъти свидетелката констатирала, че хладилникът е изключен, което налагало да изхвърлят храната. Не била виждала с очите си кой го изключва, но била сигурна, че ответницата нарочно правела това. Нямало как тя и родителите ѝ умишлено да развалят храната, която купували със собствени средства. Когато правели зимнина, бъркала в съда със зимнината и я изхвърляла. Ответницата започнала да отправя и заплахи към тях, казвала им да напуснат къщата и да си тръгват, защото нейният човек Г. щял да повика хора с качулки и щели да ги изгонят. Това се случило през м. март 2018 г.. Преди това, в началото на 2018 г. свидетелката случайно чула телефонен разговор на ответницата, при който последната се уговаряла с Г. да я гледа, а тя самата казвала, че щяла да се погрижи да изгони ищците от къщата си. След този разговор за свидетелката станало ясно, че А.Л. правела всичко това целенасочено, за да ги накара да си тръгнат. От ден на ден ставала все по-агресивна и се държала все по-лошо – случвало се да тръгне заплашително с кибрит към плевнята и казвала, че ще я запали, искала да насече бойлера с брадва, тропала през нощта по стълбите и чукала след полунощ по вратата на свидетелката, за да я плаши. От притеснения и нерви С.Х. се разболяла от диабет, но ответницата не ѝ позволила да постъпи в болница – трябвало да стои при нея. Всички консумативи и разходи за домакинството се плащали от ищците, включително и лекарствата на ответницата, които ги пращала да ѝ купуват. А.Л. не помагала финансово, а пенсията си ползвала само за себе си. Грижели се за нея, купували ѝ каквото иска, дори С.Х. я водела един или два пъти седмично да се къпе в гр. Б.., но А.Л. все била недоволна. По същия начин се грижели и за сина ѝ И. Л. до неговата смърт – водели го по болници, купували му лекарства, осигурявали му всичко необходимо.

След първоначалния разпит на св. Х..в с. з. от ..г., същата е разпитана повторно на ..г.. Заявява, че след като дала показания в съда, ответницата започнала да се държи още по-лошо. Обиждала ги с нецензурни думи, нагрубявала ги, посягала да ги удря с бастуна и ги заплашвала да се махат, защото имала хора, които щели да ги погубят и такива, които щели да излъжат на делото. Заключила и две от стаите, които до този момент се ползвали от всички, като им казала, че не им давала да влизат там. Все пак намерили ключ и отключили, което разсърдило още повече ответницата и тя не спирала да ги тормози.

От показанията на св. Б.С.Б.се установява, че живее в с. В.Л., работи в кабелната телевизия и познава ответницата още от детските си години. Познава и двамата ищци, които живеели при нея. През есента на .. г. по телефона го потърсила внучката на А.Л., която живеела в Г.. и го помолила да посети баба ѝ и да види как се грижат за нея. Притеснявала се, защото баба ѝ все се оплаквала. Когато посетил къщата на ответницата, свидетелят констатирал, че било мръсно, имало неизмити чинии, миришело лошо. Хладилникът бил празен – имало само едно парче салам, а самата А.Л. била рошава и с неизпрани дрехи. В печката имало едно-две дървета, които едва тлеели. Ответницата се оплакала, че ищците не я гледат, не я хранят, не я къпят и искат да я уморят. Не ѝ купували и лекарства, дори аналгин нямала. Тези оплаквания тя му ги споделяла и друг път, когато се срещали на улицата. Разговарял с ищците и ги питал дали е вярно всичко това, но те отричали. Свидетелят няколко пъти влизал в къщата, тъй като А.Л. го викала да ѝ поправя телевизора и обстановката била все същата. Преди да дойдат ищците да я гледат, тя молила него, но той отказал.

От показанията на св. И. Д.И.се установява, че живее в с. В.Л., в близост до дома на А.Л.. Познавал ответницата от 7-8 годишен, знаел, че някакви хора живеели с нея, но тях не ги познавал. Свидетелят в началото на 2018 г. срещал А.Л. на улицата, виждал я да плаче. Когато я питал какво се е случило, тя се оплаквала, че хората, които я гледат не ѝ давали храна, заключвали я в къщата. Имало случаи свидетелят да минава покрай къщата на ответницата и да я вижда да тропа с бастуна по прозореца, който гледа към главната улица. През м. юни 2018 г. я срещнал на пътя и тя го помолила да отиде да ѝ купи храна, защото сама не можела. В края на м. юни 2018 г. свидетелят отишъл при Г., там била и А.Л.. Тя се оплаквала, че жената, която живеела при нея се опитала да ѝ вземе парите и дърпала кесията на врата ѝ, но не успяла. За последно свидетелят влизал в къщата на А. Л..преди година – две. Преди това тя молила и него да я гледа, но той отказал, защото имал други задължения. Помагал ѝ с каквото може.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.95, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск и да се трансформира задължението на ищците в парично такова, следва да се докажат следните обстоятелства: готовност от тяхна страна за изпълнение на задължението и отказ на кредитора да го приеме, като препятства осъществяване на отделни елементи от съдържанието на задължението или изобщо изпълнението на цялото задължение. Договорите за прехвърляне на вещни права срещу поето задължение за издръжка и гледане в натура са допустими от закона. Те имат социална цел и предназначение – да обезпечат на кредитора по задължението за издръжка и гледане в натура по-добри социално-битови условия за преживяване и задълженията по тях по отношение и на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Длъжникът по задължението за издръжка и гледане в натура дължи само точно изпълнение на същото, т. е. това, което е уговорено и както е уговорено. По изключение задължението за издръжка (но не и гледане) може да се трансформира в паричния му еквивалент, когато поради временно разстройство в отношенията, кредиторът не дава съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура.

Съгласно утвърдената съдебна практика (Решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о., Решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., ІV г.о. и др.), съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния ѝ обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи (какъвто е настоящият случай), дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда.

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че до м. август …г., когато е починал синът на ответницата И. Л., страните са били в добри отношения и между тях не е имало спорове относно спазването на задълженията по процесния алеаторен договор. Отношенията между страните са се влошили от м. август … г., като са изключително обтегнати и понастоящем, т. е. възникнали обективни причини, които препятстват изпълнението в натура и ищците. Те държат на изпълнението на договора и са поискали чрез съда трансформация в паричен еквивалент за времето, когато не е възможно изпълнението в натура, поради неоправадан отказ на ответницата да приеме изпълнението и да даде необходимото съдействие.

Неприемането от кредитора по договор, с който е прехвърлен имот срещу задължение за гледане и издръжка, на дължимите му грижи или недаването на съдействие от негова страна не освобождава длъжника от поетото задължение. Само изправният длъжник има право да трансформира задължението си от даване на издръжка в натура в паричен еквивалент, когато кредиторът не дава необходимото съдействие.

В случая, съдът приема, че приобретателите са изправна страна по договора, тъй като са полагали необходимите грижи за ответницата и сина ѝ, а след влошаване на отношенията с А.Л. и положените от тях въпреки всичко усилия да я гледат според уговореното, са поискали от съда трансформиране  на задължението в натура в паричен еквивалент.

От събраните по делото доказателства се установява, че прехвърлителката е възрастна жена, придвижва се трудно сама, не може без чужда помощ да поддържа необходимата хигиена, както и да се грижи за домакинството, поради което се нуждае от ежедневна помощ. Всички тези нужди съдът счита, че са били напълно задоволявани от ищците до момента, в който тя неоправдано е започнала да отказва да приема предложеното от тях изпълнение на алеаторния договор и да оказва необходимото съдействие. До този извод настоящият съдебен състав е стигнал след внимателен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Разпитани са две групи свидетели, чиито показания взаимно си противоречат. Така, показанията на свидетелите Г., Б., И.са бегли относно фактите по взаимоотношенията между ищците и ответницата във връзка с изпълнението или неизпълнението на договора. Същите споделят единствено, че ответницата често им се оплаквала от начина, по който ищците я гледат – не я хранели с хубава храна, не поддържали хигиена в къщата, не ѝ купували лекарства. С показанията им не установяват факти на ежедневно или ежеседмично присъствие в дома на А.Л., от които да се потвърдят тези нейни оплаквания, а ако е имало такива, те са били съвсем спорадични. Същевременно св. Г. посочва, че А.Л. била облечена и си изглеждала като всяка нормална възрастна жена. С идентична доказателствена стойност са и показанията на св. К…, чийто впечатления също са бегли. Според него обаче, ответницата била с особен характер и безпричинно недоволствала от двамата ищци. Според този свидетел ищците съвестно и отговорно се отнасяли в грижите си както към А.Л., така и към сина ѝ, докато бил жив. Красноречив пример е това, че искали да се научат от съпругата на свидетеля да правят крем карамел, за да приготвят такъв за сина на ответницата. С.Х. и И.Д. били тези, които организирали и платили погребението и помена на И. Л., докато майка му отказала да присъства на  помена. Приживе го водели по болници, купували лекарства както и за него, и за майка му. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като кореспондират и се подкрепят изцяло както от показанията на останалите материали по делото, така и от показанията на св. Х.. – дъщерята на двамата ищци, която е била пряк и непосредствен очевидец на взаимоотношенията между страните по алеаторния договор и начина, по който те са го изпълнявали. Независимо от заинтересоваността на тази свидетелка, преценявайки показанията ѝ по реда на чл.172 ГПК, съдът ги кредитира като подробни, последователни, логични и достоверни. Установи се, че ответницата целенасочено е затруднявала ищците в опитите им да са изправна страна по алеаторния договор. Отказвала е да приема храната, която са ѝ приготвяли или купували, не им е позволявала да работят, тормозела ги е психически, непрекъснато е недоволствала, независимо от усилията им да задоволяват всички нейни капризи. Нещо повече – с поведението си е допринесла за влошаване на здравословното състояние на С.Х., като дори не ѝ позволила да постъпи в болница. Същевременно не се доказаха твърденията от страна на А.Л., че е държана гладна, неизкъпана или, че е упражнявано физическо насилие спрямо нея – така, както тези обстоятелства не са били установени и по прокурорската преписка, приключила с отказ да се образува досъдебно производство.

Според съда, това поведение на ответницата представлява именно недаване на дължимото съдействие във връзка с изпълнението на договорните задължения, при което е налице предвидената в чл. 95 ЗЗД забава на кредитора по процесния двустранен и възмезден алеаторен договор. Искът по чл. 95 и сл. от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан, като задължението за гледане и издръжка следва да бъде трансформирано в задължение за изплащане на паричен еквивалент на тези грижи в размер, определен от приетата СИЕ, а именно – 299.12 лева месечно,считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.10.2017 г. до отпадане забавата от страна на кредитора.

При този изход на делото в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на общо 1030 лв., включващи 50 лева държавна такса, 800 лева възнаграждение за един адвокат и 180 лева възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения, съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ТРАНСФОРМИРА на основание чл.95, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД задължението на С.Х.Х., ЕГН: ********** и И.Д.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, произтичащо от Договор от ..г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 4399, дело № 308/2016 г. на нотариус Р.К. 0.на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, от задължение за гледане и издръжка в негов паричен еквивалент, а именно: месечна издръжка в размер 299.12 лв., считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.10.2017 г., до настъпване на промяна на обстоятелствата, наложили трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност, като ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН: ********** и И.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩАТ на А.Х.Л., ЕГН: ********** *** паричния еквивалент в размер 299.12 лв. месечно, считано от 16.10.2017 г. до настъпване промяна на обстоятелствата, наложили трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност.

ОСЪЖДА А.Х.Л., ЕГН: ********** *** да заплати на С.Х.Х., ЕГН: ********** и И.Д.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, сумата от общо 1030 лева представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.