Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в публично заседание на двадесет и девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 850
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявени от У.К. ЕООД срещу 4. ЕООД/н./ иск за признаване за установено
по реда на чл. 694,
ал. 2, т. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 предл. трето
от ЗЗД за заплащане на сумата от 105 00 лева с ДДС,
представляваща неоснователно получена сума от ответника по развален поради
виновно неизпълнение договор за предоставяне на отдалечен достъп до софтуер от
14.07.2015 година и вр. чл. 86 ЗЗД – за законна лихва от 11.09.2015
година до 01.11.2017 година в размер на 22 849,35 лева.
Ищецът
твърди, че с ответното дружество са били в облигационни правоотношения по
договор за ползване на отдалечен достъп до софтуер за посочения в исковата
молба период, като ищецът е заплатил сумата от 105 000 лева с ДДС за осигуряване
на достъпа, като на 14.07.2015 година е върнал ползвания дотогава софтуер Уотърфол Маркетинг Мениджър. Сочи, че на 20.07.2015 г.
ответникът е предоставил отдалечен достъп до софтуер, който изпълнителят е
можел да ползва с уговореното в споразумението наименование – TBS-BL
Marketing Manager, а на
30.07.2015 година ищецът е констатирал, че достъп липсва за посочения в
протокол от 20.07.2015 година интернет адрес. Твърди, че през месец август е поканил
ответника двукратно за уреждане на отношенията, но на състояла се среща по този
повод това не се е случило. Поддържа, че е развалил договора на основание чл.
87, ал. 2 ЗЗД с връчена на ответника на 10.09.2015 година покана и е
предоставен срок за връщане на заплатената цена. Възразява предходните
отношения между страните да имат връзка с възложената работа и нейното
изпълнение по договора от 14.07.2015 година, тъй като софтуерът е предаден на
тази дата, а единствените условия за предоставяне на достъпа се съдържат в
протокола от 20.07.2015 година и те са – интернет адрес и създадени 4 броя потребителски имена.
Намира, че ответникът е имал достатъчно срок от първата покана да изпълни
работата, което не е сторил. Също така оспорва страните да са договорили
достъпът да е осигурен само за компютри в офиса с инсталиран софтуерен продукт,
както и използване на определена марка компютърна конфигурация или лични
компютри. Излага твърдения, че достъп не е осигурен, тъй като софтуерът не се
управлява и контролира от ответника, а от друго лице.
Претендира
разноски и законна лихва.
Ответникът
оспорва иска, като твърди, че по допълнителното споразумение няма конкретни
условия за предоставяне на достъпа, тъй като ищецът вече е работил със софтуера
/по Договор за изработка на софтуер от 01.07.2014 година/ и изрично оспорва да
е имало уговорка относно неговото различно наименование, съгласно
споразумението, като твърди, че посоченото от ищеца наименование всъщност е
било предназначено за ползване именно от несъстоятелния длъжник. Оспорва да е
възможен достъп до софтуера извън персоналните компютри на оторизираните
служители и извън офиса на ищеца. Твърди, че по силата на първоначалния договор
ищецът е приел без възражения изработения от ответника софтуер Уотърфол Маркетинг Мениджър, като дължимата цена е предмет
на прихващане на насрещни вземания между страните, а по силата на втори договор
от 28.04.2015 година е възложено и изпълнено изработване на допълнение към
софтуера /прието без възражения/. По двата договора общо дължимото
възнаграждение е 360 979,44 лева с ДДС, изцяло заплатена чрез прихващане.
Счита, че страните са се съгласили сумата от 105 000 лева вместо
възнаграждение за изработка на софтуера да послужи за цена за отдалечен достъп,
за което е сключено и процесното споразумение. Твърди достъп да е осигурен до
софтуера на адрес и потребители, посочени в исковата молба, за офиса на
дружеството, като достъпът винаги и бил осигурен чрез вътрешни мрежи, за
оторизираните служители, чрез допълнителни хардуерни и софтуерни настройки за
всяко допълнително устройство. Твърди и че за осигуряване достъп извън офиса на
ищеца е следвало служители на ответника да извършат съответни настройки, но такова
искане не е било отправяно, като ответникът е бил в готовност да свърже и други
компютри, вкл. такива извън офиса със софтуера. Същевременно достъп до
конфигурираните устройства за целия период е бил предоставен в офиса на ищеца.
Оспорва достоверността на представените от ищеца протоколи за отказан отдалечен
достъп, като сочи, че причините могат да са различни и извън липсата на достъп
по технически причини. Твърди, че ищецът не е развалил договора, тъй като не е
предоставил подходящ срок за изпълнение, съответно не е налице основание за
връщане на дадено на отпаднало основание. Едновременно сочи и за липса на
съдействие от ищеца за отстраняване на възникнал проблем с достъпа. Претендира
разноски.
Синдикът
оспорва иска.
Подлежащите
на установяване факти от ищеца са: получаването на исковата сума по главницата
от ответника/извършено прихващане на насрещни вземания/ в сочения размер; отпадане
с обратна сила на основанието, на което е осъществена престацията между
страните – споразумение от 14.07.2015 година, тоест, възникнало право за ищеца
да развали договора, поради виновно неизпълнение на ответника на задълженията
по него; упражняване на това право от ищеца чрез отправяне на изявление за това
до ответника, предоставяне подходящ срок за изпълнение и оказване на съдействие
на ответника за изпълнение на работата /в случай, че такова е било необходимо/;
възникване в резултат на настъпилото разваляне на правото на ищеца да получи
обратно всичко, което е престирал по разваления
договор; както и следва да докаже изпълнение на задълженията си по процесния
договор до развалянето му.
Ответникът
носи тежест да докаже възраженията си, вкл. изпълнение на възложената му работа в срок и
съобразно изискванията по договора и обичайното предназначение на заданието; приемане
на работата от ответника без забележки; носи тежест да докаже и факта, че без необходимо
съдействие от страна на ищеца не може да изпълни своите задължения, евентуално
хипотезата на чл. 95 ЗЗД.
Предявени са искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, вр.
чл. 55, ал. 1 предл. трето от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът е кредитор в
производството по несъстоятелност на ответника. С определение от 15.04.2020 г.
по т.д. № 8992/2016 г. на СГС, VІ-2 състав е одобрен списъка на предявени в
срока по чл. 685 ТЗ и приети вземания на кредиторите с корекции като е
изключено вземането на ищеца в размер на 105 000 лева за главница и за законната
лихва, вкл. за заявения в настоящото производство период. Определението на съда
е обявено в търговския регистър на 16.04.2020 г., като исковата молба е
подадена в съда на 30.04.2020 г. - в срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Безспорни
между страните и съответно установени в процеса съдът намира да са следните
факти: сключено споразумение на 14.07.2015 година със съдържание по
представения по делото от ищеца документ и двустранно подписан на 20.07.2015
година протокол към него за предаване на достъп до софтуер, неговия срок и
потребителските имена, от които следва да се осъществява.
Между
страните не е спорен и фактът, че уговореното възнаграждение по договора от
14.07.2015 година е в размер на 105 000 лева с ДДС и е било погасено изцяло
и в срок чрез прихващане на насрещни вземания на датата на подписване на
споразумението.
Видно от споразумението на л. 7 и
сл. от делото, на 14.07.2015 година страните са постигнали съгласие за уреждане
на отношенията си във връзка с предходно сключените между тях Договори за
изработка на софтуер – от 01.07.2014 година и от 28.04.2015 година, с
приемо-предавателни протоколи към тях, както и Анекс от 26.06.2015 г. В
споразумението ясно са описани изискванията на софтуерния продукт, който е
следвало да изработи ответникът и липсващите функционалности на създадения
продукт. Видно от споразумението, изпълнителят е признал и невъзможността да
преработи софтуера съобразно изискванията на възложителя, за който е признал,
че е получил възнаграждение от 360 979,44 лева /т. 6 от споразумението/
чрез прихващане на насрещни вземания и по фактури от 26.01.2015 година и от
04.06.2015 година. Възнаграждението ответникът е признал да подлежи на връщане
и страните са уговорили да бъде върнато в срок до 22.07.2015 година.
Същевременно в т. 7 са установили, че за ползване – отдалечен достъп до софтуера
ищецът дължи сумата от 105 000 лева за посочения в т. 7 период.
С протокол към споразумението от
20.07.2015 година страните са се съгласили, че изпълнителят предава отдалечен
достъп до софтуер до 31.12.2016 година чрез предоставяне на интернет базиран
адрес и 4 броя потребителски имена.
С нотариална покана, получена от
ответника на 19.08.2015 година, ищецът е направил изявление за разваляне на
договора поради невъзможност за използване на софтуера и искане за връщане на
сумата от 77 609 лева за оставащата част от договорения период на
ползване. С нотариална покана, връчена на ответника на 07.09.2015 година ищецът
отново е отправил волеизявление за разваляне на споразумението от 14.07.2015
година по отношение договореното ползване на процесния софтуер, като е поискал
връщане на цялата сума от 105 000 лева /дължима за целия период на
ползване по т. 7 от същото/.
Действително се установява, че страните са били
обвързани от облигационни отношения по договори с елементи на изработка /чл.
258 и сл. ЗЗД/ във връзка с изработване и ползване на софтуер Маркетинг Мениджър,
с основни функционални характеристики в областта на аутсорсинга
- основен и допълнителен модул на софтуера. Процесното споразумение носи
белезите на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, тъй като видно от
неоспорения документ, с него страните са прекратили съществуващ спор относно
договора за изработка от 01.07.2014 година и от 28.04.2015 година чрез взаимни
отстъпки. Според чл. 365, ал. 2 ЗЗД, с взаимните отстъпки могат да се създадат,
да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на
спора. В случая, със споразумението страните са се съгласили за дължимата обща
цена за достъп до софтуера от страна на възложителя за отминал период от
26.01.2015 година и до 31.12.2016 година – общо от 105 000 лева, а от
друга страна – споразумението обективира и
извънсъдебното писмено признание на ответника за това, че тази сума е получена
/чрез прихващане на насрещни вземания/ при подписване на документа. Като
съдържащо извънсъдебно писмено признание и неизгоден за страната факт,
споразумението е противопоставимо на ответника и във
връзка с клаузата по чл. 11 – а именно, че на 14.07.2015 година софтуер
Маркетинг Мениджър му е върнат на електронен носител. Горните изводи се
подкрепят и от счетоводния анализ на вещото лице по допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза относно счетоводните записвания в търговските
дружества.
Така
от споразумението и останалите писмени доказателства /протоколи от 26.01.2015
година и от 04.06.2015 година, с които са предадени за ползване двата модула на
софтуера, възложени с основните два договора/, по несъмнен начин се установява,
че за периода от 26.01.2015 година и до датата на споразумението ищецът е
ползвал софтуера Маркетинг мениджър в изработения от ответника вариант и
характеристики. От нотариална покана на л. 21 от делото се установява и че
ищецът е ползвал софтуера до 29.07.2015 година, в който смисъл е изразено
изричното му признание на неизгодния за него и съответно – противопоставим
факт. Този период е част от периода, за който страните са се съгласили, че е
дължима общата сума от 105 000 лева. Доколкото, обаче, не е налице изрична
уговорка за определяне на размера за този отминал период, при тълкуване волята
на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, може да се направи извод, че в чл. 7 от
споразумението страните са уговорили еднакво възнаграждение за непрекъснат
достъп до софтуера за целия период, което би било установимо
най-точно на дневна база. В този смисъл, съдът кредитира заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което за периода 26.01.2015
година – 29.07.2015 година съответстващата част от възнаграждението е в размер
на 27 514, 16 лева /за период на ползване от 185 дена/, като съответно –
остатъкът от възнаграждението до края на периода е в размер на 77 485, 84 лева.
За
посочения период до 29.07.2015 година е неприложимо обратното действие на
нормата на чл. 88 ЗЗД, тъй като правото на разваляне възниква само при
неизпълнение, каквото до 29.07.2015 година не е било налице, в какъвто смисъл
следва да се кредитира признанието на ищеца в получената на 19.08.2015 година
нотариална покана. Договорът освен това е за продължително действие и
изпълнението до момента на отправяне на предизвестието за разваляне се запазва,
защото е надлежно за част от задължението и няма възможност за взаимна
реституция и съответно – заплатената за тази част от изпълнението цена не е без
основание/платена на отпаднало такова.
Както
беше посочено, със спогодбата страните са постигнали съгласие, на ищеца да бъде
предоставен отдалечен достъп до софтуер с наименование Маркетинг
мениджър за периода до 31.12.2016 година, като с оглед и уговореното в чл. 11
от същия договор следва извода, че до подписване на споразумението достъпът до
софтуера не е бил отдалечен. Видно от споразумението и останалите писмени доказателства
е и че се касае до един и същи софтуер – този предмет на цитираните два
договора, изработен от ответника и описан като функционални особеност в самото
споразумение, макар същият да е посочен с различни наименования в някои от
двустранно подписаните от страните документи /наименованието на софтуера е
основно с оглед поетото по чл. 12 от споразумението задължение на изпълнителя
да ползва софтуера с различно наименование за срока на предоставяне на достъп
на възложителя, което задължение, обаче, няма отношение към настоящия спор/.
Основният
спорен въпрос по делото е дали изявлението за разваляне на договора е произвело
правно действие, в който случай, както беше посочено развалянето ще има
действие занапред, но дадената по него от ищеца авансова престация ще подлежи
на връщане, като неоснователно дадена. Потестативното
право на разваляне за ищеца би съществувало при установени: 1) неизпълнение на
договора, 2) неизпълнението да се дължи на причина, за която ответникът
отговаря и 3) неизпълнението да е от такъв характер, че да доведе до възникване
на правото на разваляне на договора.
Относно
неизпълнението.
Както
вече беше посочено, основното задължение на ответника, поето със споразумението
то 14.07.2015 година е предоставяне на отдалечен достъп до процесния
софтуер. Доколкото се възлагат фактически действия по постигането на определен
резултат, договорът се характеризира като изработка. Нито в чл. 13 от
споразумението, нито в Протокола от 20.07.2015 година /за предаване на
софтуера/ се съдържат специални условия и начин за предоставяне на достъпа,
като единствено е предвидено това да стане чрез предоставяне на интерне адрес и четири потребителски
имена. Противно на възраженията на ответника не се установи отдалеченият
достъп да е следвало да бъде предоставен до конкретни компютри и устройства /IP адрес/. Такива данни не се извличат и от
представената от страните имейл кореспонденция. От показанията на св. Тодоров
не се установяват обстоятелства за релевантния за спора времеви период след
20.07.2015 година и евентуално предоставения или не отдалечен достъп до
софтуера. Действително, от показанията на посочения свидетел, които съдът
кредитира като обективни и дадени под страх от наказателна отговорност, се
установява, че в периода 2013 -07.2015 година ищецът е ползвал/достъпвал до
процесния софтуер Маркетинг мениджър, както и че е имал изградена вътрешна
мрежа компютри /VPN/, единствено в която е бил
достъпен софтуерът, вкл. и предварително настроени лаптопи, ползвани извън
офиса на ищеца, но не и от външен компютър извън настроените. Според свидетеля,
всички компютри в общия /който е бил такъв до м.07.2015 година/ офис на ищцовото и ответното търговско дружество са били настроени
предварително за достъп и възможност за работа с процесния софтуер за периода
до м. 08. 2015 година, вкл. от служители на ищеца. Свидетелката К. от своя
страна има спомен за това да е достъпвала до софтуера през стационарните
компютри в офиса на ищеца /по местонахождение зад парка Заимов/, както и че
след промяна на офиса, през м. 07-08.2015 година е правила опит от компютър от новия
офис на дружеството да достъпи до софтуера, но без успех, вкл. и от служебните
лаптопи в офиса, различни от ползваните преди. Свидетелката няма информация и
не е била уведомяване и за това да са били необходими предварителни настройки
за достъп до софтуера след 20.07.2015 година. К. сочи, че за периода от м.
07.2015 година до м. 10.2015 година не е имала достъп до софтуера Маркетинг
мениджър.
Поради
липса на възможност за изследване на действащ софтуер вещото лице по
допуснатата съдебно – техническа експертиза е изготвило заключение предимно на
основа хипотетични предположения, базирани на твърденията на страните. Въпреки
това, вещото лице сочи, че изграждането на защитена среда /вътрешна компютърна
мрежа/ не е задължително условие за достъп до ползване на софтуер, както и че в
конкретния случай посоченият в протокола от 20.07.2015 година интернет адрес не
е лесно откриваем. Вещото лице сочи, че възможен подход при ограничаване на
достъп до софтуер е чрез потребителско име, парола и евентуално IP адрес /конкретен компютър или мрежа от компютри,
специално настроени за достъп/, но същото не е констатирало наличието на обективни
данни /извън твърденията на ответника/ за заложено филтриране на достъпа и чрез
конкретен IP адрес като форма на защитен достъп.
При
горните доказателства и разпределената тежест на доказване, ответникът не
установи положителния, изгоден за него факт – предоставен достъп до софтуера,
съобразно уговореното по процесното споразумение след датата 29.07.2015 година
/докогато ищецът е признал да му е бил предоставен такъв достъп/. Напротив, от
свидетелските показания на св. К. се установява, че такъв достъп не е бил
осигурен, а не се събраха доказателства и за това за осигуряването му да е било
необходимо съдействието на ищеца – предварителни настройки на конкретните
хардуерни устройства – въвеждане на конкретен IP адрес, специална операционна
система или софтуер или друго. Тоест, не се установи забава на кредитора и
съответно- непреодолима външна причина за неизпълнението.
Всичко
посочено доказва неизпълнение по договора, след 29.07.2015 година, причина за
което е поведението на ответника и изразяващо се в пълно неизпълнение на
поетото задължение за осигуряване на непрекъснат достъп до софтуера след
29.07.2015 година и до 07.09.2015 година, когато е получена нотариалната покана
с ясно изразеното изявление на ищеца за разваляне на договора. Следва да се
добави, че самата липса на изпълнение е достатъчно за доказване и на това, че
същото се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, изразяваща се най-малкото
в неполагането на дължимата грижа /в случая - грижата на добър търговец
съобразно чл. 302 ТЗ/.
По
правото за разваляне на договора.
При горните предпоставки за ищеца
е възникнало правото да развали процесното споразумение в частта по
възникналото правоотношение по т. 7 и т. 13. Същият е упражнил това право с
нотариалната покана, връчена на изпълнителя на 07.09.2015г. Действително, в
същата не е даден срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, но в тази хипотеза
ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на
обективно подходящия според обстоятелствата срок /решение № 37/22.03.2011 г. по
гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г.о./. Ответникът не доказа, че след връчената
покана и към даване ход на устните състезания е изпълнил задължението си като е
предоставил на ищеца отдалечен достъп до процесния софтуер при
уговорените в споразумението условия. Следователно, договорът е развален и
заплатената авансово цена за ползване на продукта за периода от 29.07.2015
година и до края на уговорения срок подлежи на връщане, като неоснователно
получена. Искът следва да се уважи до размер от 77 485, 84 лева.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
След изтичане на предоставения
срок с получената на 7.09.2015 година покана, ответникът е изпаднал в забава за
плащане на горната сума. Поради това искът е основателен за заявения период,
като изчислена с помощта на компютърна програма лихвата за забава е в размер на
16861.92 лева.
По разноските.
С оглед изхода на производството
право на съответни разноски имат и двете страни, съобразно представен списък и
доказателства – ищецът – 368,98 лева за адвокат, а ответникът – 196,53 лева –
за вещи лица и свидетел. По компенсация разноски са дължими само на ищеца – от
172,45 лева.
Ответникът следва да заплати
дължимата държавна такса за уважената част от исковете от 3773,91 лева, а ищецът – 1340,06 лева, съобразно отхвърлената
част, която такса не се събира предварително.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „У.К.“ ЕООД,
ЕИК: 2******* искове по чл.694, ал. 2, т. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1
предл. трето от ЗЗД и вр.
чл. 86 ЗЗД по отношение на длъжника 4. ЕООД /н/,
ЕИК: *******, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на 4.
ЕООД /н/, ЕИК: *******, съществуване на вземанията на „У.К.“ ЕООД, ЕИК: *******:
-
за сумата
от 77 485,84 лева с ДДС, получена авансово от ответника 4. ЕООД /н/, ЕИК: *******
на отпаднало основание – развален договор – споразумение от 14.07.2015 година,
поради виновно пълно неизпълнение на задължението за осигуряване на отдалечен
достъп до софтуер в периода 30.07.2015 година – 31.12.2016 година, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност – 01.11.2017 година и до окончателно плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 105 000 лева;
-
за сумата от 16861.92 лева – лихва за забава върху горната
главница за периода 11.09.2015 година – 01.11.2017 година, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 22 849,35 лева.
ОСЪЖДА 4. ЕООД /н/, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 3773,91
лева – държавна такса, която следва да се събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА 4. ЕООД /н/, ЕИК: ******* да заплати на „У.К.“ ЕООД, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по компенсация сумата от 172,45 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА „У.К.“
ЕООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1340,06
лева – държавна такса по делото.
В съдебното производство е участвал на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ Р.С.Т. - синдик на 4. ЕООД
/н/, ЕИК: *******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: