Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр. София, 17.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 37 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството по делото е образувано по искова молба
от „И.Р.Б.“ ЕООД срещу В.Г.Д. по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
заплащане на сумата от 13 520 евро – частичен иск от претенция в общ
размер 20 800 евро.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца, от една страна, като наемодател, и ответника, от друга, като
наемател бил сключен договор за наем на автомобил (рент-а-кар
услуга) № ……… от …………. г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника възмездно срещу цена от 71 евро на ден ползването
автомобил „Range Rover“ за периода от 10.06.2020
г. до 23.06.2020 година. Наемателят не
изпълнил задължението си да върне на наемодателя автомобила (крайният срок за това бил 21:00 часа на
23.06.2020 г.).
Съгласно чл. 3 от условията
за наемане на автомобил, приложими към индивидуалния договор за наем (находящи се на гърба на договора), при закъснение за
връщане на автомобила с повече от 24 часа наемателят дължи неустойка в размер
на предварително платения депозит (която ищецът бил задържал) и 100.00
евро на ден за всеки ден забава.
Ищецът твърди, че ответникът
не му е заплатил уговорената на ден неустойка, поради което го поканил писмено
да изпълни това задължение. Поканата била връчена на ответника на 19.12.2020
г., видно от обратна разписка за това, но плащане не постъпило.
Ищецът твърди, че за периода от 24.06.2020 г.
до 17.01.2021 г. има вземане срещу ответника с източник чл. 3 от общите условия
към договор за наем на автомобил от 10.06.2020 г. за мораторна
неустойка в размер на общо 20 800.00
евро, от която сума предявява
частичен иск за заплащане на 13 520.00 евро, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът В.Г.Д. не е подал в срока и по реда на чл. 131 ГПК
писмен отговор. В съдебно заседание не изразява становище по иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено следното.
Установява
се, че страните по спора са били обвързани от облигационно отношение с източник
договор за наем на автомобил (рент-а-кар услуга) № …….. от ……… г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника възмездно срещу цена от 71 евро на ден
ползването автомобил „Range Rover“ за
периода от 10.06.2020 г. до 23.06.2020 година.
Съгласно чл. 3 от общите условия, приложими към индивидуалния договор за
наем (находящи се на гърба на договора), при
закъснение за връщане на автомобила с повече от 24 часа наемателят дължи
неустойка в размер на предварително платения депозит и 100.00 евро на ден за
всеки ден забава.
С покана, връчена на ответника на 19.12.2020 г., видно от обратна
разписка за връчването, ищецът поканил ответника да изпълни договорното си
задължение за връщане на автомобила и плащане на мораторна
неустойка.
Страните не спорят, а и от постановление от 09.07.2020 г. по ДП №
112/2020 г. по описа на ОСлО при СОП се установява,
че досъдебното производство, по което е изготвен и внесен обвинителен акт в
съда, е образувано срещу ответника В.Г.Д.
за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а именно за това, че на 12.06.2020
г. около 10.30 ч. в гр. С. при управление на МПС – лек автомобил „Range Rover“, рег. № …………, е нарушил правилата за
движение по ЗДП, а именно чл. 40, ал. 1 ЗДП (преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен, и че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението), чл. 40, ал. 2 ЗДП (по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство), чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДП (управлявал
пътното превозно средство след употреба на наркотични вещества – канабис и
кокаин), чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. „в“ ЗДП, като
не е останал на мястото на произшествието, не е изчакал пристигането на
компетентните органи на МВР и не е оказал помощ на пострадалата, като това не е
представлявало опасност за него, в резултат на което умишлено причинил тежка
телесна повреда на Н. П. Д.,
изразяваща се в общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Страните не спорят, че процесният автомобил е
приобщен (иззет) като веществено доказателство по посоченото наказателно дело.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Правната квалификация на
предявения като частичен иск е чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти, които са в доказателствена тежест на
ищеца): между ищеца
и ответника да е възникнало облигационно отношение с източник договор за наем,
по което ищецът е предоставил на ответника ползването на процесния
автомобил; наличието на неустоечно съглашение; факта
на неизпълнение в срок на задълженията на ответника по каузалната сделка, което
неизпълнение е виновно; настъпила изискуемост на главното задължение.
В тежест на длъжника е да
установи точното изпълнение на поетото договорно задължение във времево
отношение, като кредиторът не е длъжен да доказва нито настъпването на
конкретните вредоносни последици, нито техния размер.
Искуемостта на неустоечното вземане възниква в момента на неизпълнението. Мораторната неустойка следва развитието на главното
задължение, чието изпълнение обезпечава при настъпване на имуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение във времево отношение. В случая
задължението за връщане на наетия автомобил е следвало да бъде изпълнено на
23.06.2020 година. Обстоятелството, че автомобилът е иззет като веществено
доказателство по дело с предмет обвинение срещу ответника за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 НК, не е сред обстоятелствата по
чл. 81 ЗЗД, които изключват отговорността му. Невъзможността за навременно
изпълнение на главното задължение на наемателя по договора– да върне наетата
вещ – е и физическа, и правна, тъй като автомобилът е иззет като веществено
доказателство, но тази невъзможност не би могла на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД
да освободи длъжника от отговорност, тъй като вината се предполага до доказване
на противното (чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Искът
е основателен за целия претендиран период и в
размера, посочен от ищеца, като изчисляването му представлява действие на
проста аритметика.
При
извод за основателност на претенцията на ищеца следва да се присъдят разноските
по водене на делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН:
**********,***, да заплати на „И.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.
92 ЗЗД сумата от 13 520 евро – частичен иск от претенция в общ размер
20 800 евро – представляваща мораторна неустойка
за периода от 24.06.2020 г. до
17.01.2021 г. с източник чл. 3 от общите условия към договор за наем на
автомобил от 10.06.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
18.01.2021 г. - до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на „И.Р.Б.“
ЕООД, ЕИК: ………, сумата от
2 977.71 лева, разноски по делото, от които 1 057.71 лв. – държавна
такса по производството, а 1 920 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
СЪДИЯ: