№ 162
гр. гр.Велинград, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200284 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 следващите ЗАНН
Образувано е по жалба на „Мазилки Щондров“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № 13-2200226 от 04.08.2022г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв., на осн.
чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за това че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 04.05.2022г. не е уредил
като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Х. М. Х.-нарушение на чл.
62, ал.1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че не е извършено нарушение на трудовото
законодателство, тъй отношенията между дружеството и завареното да
работи лице се уреждат по правилата на договора на изработка.
В открито съдебно заседание „Мазилки Шондор“ ЕООД, чрез Тупев АК
Пазарджик, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, чрез юрисконсулт Ш., оспорва основателността
й, счита нарушението за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, предвид ненадлежното връчване на препис
от обжалваното наказателно постановление. Видно от представеното известие
за доставяне, същото е изпратено по пощата с препоръчано писмо с обратна
1
разписка на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на дружеството- с. Света Петка, ул.
„Белмекен“ № 21, адресирано е до управителя-Р. Ш. и е получено от А. А.
Ш.а, с отбелязване, че е съпруга на управителя.
Съгласно чл. 180, ал. 5 НПК, към който чл. 84 от ЗАНН препраща,
съобщения и призовки, предназначени за юридически лица се връчват на
длъжностно лице, натоварено да поема книжа. Такова лице безспорно е
управителят, всяко лице, на което е възложено да изпълнява управителни или
представителни функции, както и всеки който е изрично упълномощен да
приема книжа, или с оглед изпълняваната в дружеството длъжност може да
се приеме, че са му възложени такива функции.
От представената по делото справка от ТРРЮЛНЦ и справка за
сключени трудови договори, е видно, че получателят на препис от
Наказателно постановление № 13-2200226/04.08.2022г. -А. А. Ш.а не е
управител или представител на дружеството, не работи по трудово
правоотношение за него, а обстоятелството, че е съпруга на управителя е
правноирелевантно, предвид че в НПК не е предвидено изрично, че
връчването на съобщения до юридически лица става чрез лица, които се
намират в съпружеска или друга родствена връзка с техните управители.
Доколкото задължението да връчи препис от наказателното
постановление е на административнонаказващия орган, срокът за
обжалването му не започва да тече, ако същото не е изпълнено, така както
изискват императивните правила на процесуалния закон. Ето защо съдът
намира, че подадената, чрез ДИТ Пазарджик жалба вх. №
22096459/28.08.2022г. срещу Наказателно постановление № 13-
2200226/04.08.2022г. е в срок. Същата изхожда от легитимирана страна-лице,
за което актът е неблагоприятен и поражда задължения. Обжалваният акт
подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.05.2022г. служителите от Дирекция „Инспекция по труда"
Пазарджик-актосъставителят гл. инспектор Р. М. и гл. инспектор Ф.
А., извършили проверка на строяща се многофамилна жилищна сграда в гр.
Велинград върху УПИ V-3565, кв. 476, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 55155.508.485. Там заварили да работят лица, облечени с
работни дрехи, качени върху скелета и на покрива, без да ползват лични
предпазни средства. В близост до обекта била поставена информационна
табела с данни за възложител на обекта- „Голдън-строй“ ЕООД и
изпълнител-„Александър и синове“ ЕООД.
Проверяващите започнали да събират данни за самоличността на
работещите и за сключени с тях трудови договори, като изискали от тях да
попълнят декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ.
В хода на проверката срещнали на четвъртия етаж на сградата
свидетелят Х. М. Х., облечен с работни дрехи, нефирмени, със следи от
2
мазилка по тях. Пред проверяващите Х. заявил, че тъкмо приключил
измазването на стените на апартамент, че работи за 40 лв. на ден от около 20
дни. Казал също, че го е наел управителят на „Мазилки-Ш.“ ЕООД Р. Ш.,
който го извикал, за да му помогне и да измаже три апартамента. Изявленията
му били записани в саморъчно съставен протокол същата дата от свидетеля
М., срещу които Х. се подписал. В попълнена лично от него декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 КТ, вече в присъствието на управителя на дружеството Р. Ш.,
Х. М. Х., посочил като работодател „Мазилки Ш.“ ЕООД, че работи от
28.03.2022г. на длъжност работник с работно време от 12,00ч. до 18,00 часа и
почивни дни събота и неделя за 730 лв. възнаграждение.
На управителя на дружеството било указано да се яви на 09.05.2022г. в
сградата на ДИТ Пазарджик и да представи инструктажни книги, договор за
изпълнител за обекта на контрол, трудов договор за Х. М. Х., правилник за
вътрешния трудов ред на предприятието, сключена застраховка, съгласно
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“, инструкция за работа с машина за мазилки. След
извършена служебна справка в информационната система на НАП за
регистрирани трудови договори, се установило, че към 04.05.2022г. между
лицето Х. М. Х. и „Мазилки Ш.“ ЕООД такъв не е регистриран.
На 05.05.2022г. по електронен път от жалбоподателя били представени:
1./ инструктажна книга; 2./ Договор между Голдън-строй ЕООД и „Мазилки
Ш.“ ЕООД от 01.04.2022г., съгласно който на жалбоподателя е възложено да
извърши довършителни строително-монтажни работи-мазилки по стени и
тавани в многофамилна жилищна сграда на ул. ***** № 11 в гр. Велинград,
срещу възнаграждение в размер на 60 000 лв., със срок на изпълнение до
30.06.2022г; 3./ Граждански договор 006 от 28.03.2022г. между Мазилки Ш.
ЕООД и Х. М. Х., съгласно който дружеството възлага на Х., а последният се
съгласява да извърши строителни и ремонтни дейности, срещу
възнаграждение в размер на 710,00 лв.; 4./ ведомости за граждански договор
за март и април 2022г.; 5./ полица № 0111220430001487/04.05.2022г. за
сключена групова застраховка „Задължителна трудова злополука“,
включително и за лицето Х. М. Х..
След преглед на представената фирмена документация контролните
органи приели, че е извършено нарушение на трудовото законодателство и по
конкретно на чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като на 04.05.2022г. „Мазилки Ш.“ ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил
като трудови отношенията по предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с Х. М. Х., ЕГН: **********, който
е заварен да работи на обект „Многофамилна жилищна сграда“, находяща се
в гр. Велинград, УПИ V-3565, кв. 476, представляващ ПИ с идентификатор
55155.508.485.
За извършените на място и по документи проверки бил съставен
Констативен протокол № ПР2214105/28.06.2022г.
3
На 29.06.2022г. гл. инспектор при ТД "Инспекция по труда"
Пазарджик Р. И. М. съставил АУАН № 13-2200226, за това че в качеството
си на работодател по см. на § 1, т. 1 ДР на КТ „Мазилки Ш.“ ЕООД, на
04.05.2022г., не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Х.
М. Х., ЕГН: **********. В акта като дата на извършване на нарушението е
посочена датата 04.05.2022г., на която е извършена проверка на място в
обекта на контрол, където лицето е заверено да работи. Като дата на
установяването му е приета датата 05.05.2022г., при която е извършена
проверка на представената от дружеството фирмена документация, касаеща
трудовото законодателство. Прието е, че с това е нарушен чл. 62, ал.1, във вр.
чл.1, ал.2 КТ.
Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството
жалбоподател, предявен му е за подпис, подписан е от него без възражения и
препис от акта му надлежно връчен. Възражения не са постъпвали и в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа акта за установяване на нарушението, е издадено
Наказателно постановление № 13-2200226 от 04.08.2022г., с което на
„Мазилки-Ш.“ ЕООД, на осн. чл. 416, ал.5, във вр. чл. 413, ал. 3 КТ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 лв. В него нарушението е
описано по идентичен начин с този в акта, откъм време, място, начин на
извършване и неговото авторство. Идентична е и дадената правна
квалификация.
Горепосочената фактическа обстановка съдът намира за установена от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- показанията на
свидетелите Р. М., Х. Х., обясненията на управителя на дружеството Р. Ш.,
както и от представените пред административнонаказващия орган и пред съда
писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.,
относно обстоятелството за извършена на посочената в АУАН и в
обжалваното наказателно постановление дата проверка в обекта на контрол,
където е заварен свидетелят Х., както и че същият сам е споделил пред него
какво е работил там и от кого е бил нает, кога е започнал работа, работно
време и уговорено възнаграждение. Показанията на свидетеля са логични,
последователни и се подкрепят от показанията на свидетеля Х. Х. и от
обясненията на управителя на дружеството. В тази насока е представеният
от жалбоподателя Договор за извършване на довършителни строително-
монтажни работи на многофамилна жилищна сграда на ул. ***** № 11 в гр.
Велинград между „Мазилки-Ш.“ ЕООД и Голдън-строй“ ЕООД от
01.04.2022г., от който е видно, че на дружеството е възложено да извърши
СМР в обекта на контрол, изразяващи се в полагане на мазилки по стени и
тавани.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
4
Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.
21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г., в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за
цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на
АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. И в АУАН, и в наказателното постановление е налице описание на
нарушението, в степен, че да позволи на санкционираното лице да защити
правата си. В акта се съдържа пълна индивидуализация на деянието откъм
неговата обективна и субективна страна. Посочени са дата и място на
извършване и установяване на нарушението, описани са фактическите
обстоятелства от неговия състав, индивидуализиран е нарушителят.
Кодексът на труда изисква между страните да е сключен трудов
договор в писмена форма, когато предмет на престацията е предоставянето на
работна сила. Задължението да сключи трудов договор с работника е в тежест
на работодателя, предвид че предоставената работна сила се ползва от него и
в негов интерес. Работодателят всякога извършва нарушение, когато приема
на работа работници и служители без сключен с тях писмен договор, т.е.
когато допуска в неговото предприятие и в негов интерес да се предоставя
работна сила.
Обстоятелството, че „Мазилки-Ш.“ ЕООД е възложил на Х. Х. да
полага вътрешни мазилки по стени и тавани в апартаменти, намиращи се в
сградата, където е извършена проверка от служители на ДИТ Пазарджик, за
което е следвало да му се заплати възнаграждение, както и че Х. на
04.05.2022г. е бил в обекта в изпълнение на това задължение, като е полагал
вътрешна мазилка в апартамент на 4-ти етаж, не се оспорва от жалбоподателя,
дори изрично се признава от управителя в дадените пред съда обяснения.
Спорно е дали между възложителя и Х. М. Х. е възникнало трудово
правоотношение или отношенията им се уреждат по правилата на договора за
изработка. Разграничението е в предмета на задължението на изпълнителя,
т.е. дали престацията е работна сила, или се дължи изпълнението на трудов
резултат.
От показанията на разпитания като свидетел актосъставител, които са
последователни, логични и непротиворечиви, съдът намира за установено
наличието на трудово правоотношение между Х. М. Х. и „Мазилки-Ш.“
ЕООД. Същият е заварил Х. в обекта, който в проведен с него разговор му е
споделил, че работи за дружеството. В тази насока са и показанията на
свидетеля Х. Х., който в разпита си пред съда заяви, че е извикан от
5
управителя „да помага“ за измазване на вътрешните стени на няколко
апартамента в сградата, тъй като обектът бил голям и не можел да се справи
сам, че е ходил там заедно с Р. Ш., че е уговорено за това да му се плати
възнаграждение. В подкрепа на тези извод е представения по делото протокол
от 04.05.2022г., съставен по време на проверката, както и представената по
делото декларация по чл.402, ал.1, т. 3 КТ, където като работодател е
посочено същото дружество, посочено е място и характер на работата и
продължителност на работно време. Разминаването между протокола и
декларацията по отношение на уговореното възнаграждение и начинът на
заплащането му е ирелевантно.
Отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови
правоотношения, за които между страните следва да е сключен трудов
договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че в случаите
на несключване на трудов договор при съществуващо трудово
правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-
наказателна норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предмет на трудовото правоотношение е отдаването под наем на
работната сила на работника за ползването й от работодателя. Отдаването под
наем на работната сила е процес на влагане на умствени и физически сили и
възможности в полза и за сметка, и в интерес на другата страна-работодателя.
Разполагането с предоставеното благо, което се съдържа в личността на
неговия носител, го поставя в юридическа зависимост. Това прави полагания
труд несамостоятелен и зависим. В процеса на изпълнение на трудовите
задължения работникът е подчинен на разпорежданията на работодателя, на
създадената от него организация на работния процес. Работодателят
организира условията на труд и осигурява средствата за изпълнение на
работата. За разлика от него, лицата, които осъществяват за своя сметка
независима професионална дейност сами организират труда си, определят
реда, формите и условията за неговото отдаване и полагане.
Действително за дейност по измазване на вътрешни стени и тавани на
сгради може да бъде сключен граждански договор. За това е необходимо, във
всеки конкретен случай, да се преценява характера на договора, съобразно
неговото съдържание-правата и задълженията, които се установяват с
него. Независимо как е наименован договорът неговото съдържание се
определя от правата и задълженията на страните по него.
В настоящия случай съдът счита, че между страните е съществувало
трудово правоотношение. От представения от жалбоподателя Договор за
извършване на довършителни СМР от 01.04.2022г. между „Мазилки-Ш.“
ЕООД и Голдън-строй“ ЕООД се установява, че на дружеството е възложено
да извърши строително-монтажи работи, изразяващи се в полагане на
мазилки по стени и тавани в многофамилна жилищна сграда на ул. ***** №
11 в гр. Велинград, със срок на изпълнение до 30.06.2022г., което управителят
6
Ш. не отрича. С оглед естеството и характера на работата същата е изисквала
предоставяне на работна сила. Задължението за полагане на мазилки е
изисквало използване на физическите сили и възможности определен брой
лица. Х. Х. е нает от „Мазилки-Ш.“ ЕООД за изпълнение на дейността, по
сключения договор с „Голдън строй“ ЕООД, като е предоставял работна
сила-своите физически умения и способности в процеса на измазване на
стените и таваните, при създадена от насрещната страна организация на
трудовия процес, поради което е налице трудово правоотношение. Типичната
и непосредствена правна цел, която е мотивирала страните да сключат
договор е предоставянето на работната сила от Х. и ползването й от
насрещната страна, а не резултатът от тази дейност.
Че е съществувала организацията на трудовия процес, създавана от
друго лице се потвърждава освен показанията на свидетеля Х., който сочи, че
до обекта е ходил заедно с Ш., също и от представените от жалбоподателя
преписи от инструктажни книги и застрахователна полица за сключена
групова задължителна застраховка „трудова злополука“, документи
изискуеми съгласно подзаконови нормативни актове, приложими в областта
трудовото законодателство.
При възникнало между страните облигационно правоотношение за
постигане на определен трудов резултат, възложителят не се интересува от
процеса на полагане на труд, не следи как се осъществява, не го организира,
доколкото е налице точно изпълнение на задължението от изпълнителя. Не е
длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд и не следи за
спазването им от изпълнителя. Трудът на изпълнителя е независим.
Него възложителят преценява с оглед наличието на предпоставките по чл.
265 ЗЗД.
Съдът счита, че в случая предоставяната от Х. М. Х. работна сила е в
полза и в интерес на „Мазилки-Ш.“ ЕООД. Свидетелят е посочил това
дружество за свой работодател в попълнената декларация по чл. 402, ал.1, т. 3
КТ по време на проверката. В съдебно заседание заяви, че е нает, „за да
помогне“, защото работата е била повече и управителят на дружеството не е
можел да се справи сам, за това е бил в обекта. Работил е заедно с Ш..
Уговорили работно време, размер и начин на плащане на възнаграждението.
Предварително било изяснено естеството на работа.
От представените по делото доказателства се установя наличието и на
останалите елементи на трудовото правоотношение.
Наетото лице е полагало своя труд за сметка и в интерес на
жалбоподателя, на обект под негов контрол, при установена от него
организация на труда. Това обосновава извод за юридическа подчиненост на
полагания от работещия труд при изпълнение на възложената работа.
Обстоятелството, че работещият не е ходел на обекта всеки ден, не е
означава, че сам е създавал организацията на труд и не се е подчинявал на
трудовата дисциплина. Установи се, че управителят на дружеството е
7
определял къде ще се работи, какво ще се прави, колко време ща се работи,
т.е. Х. се е подчинявал на създадената от работодателя организация на труд.
От обстоятелството, че работата, за която е нает е с краткосрочен
характер не следва, че правоотношението не е трудово. Законодателството
регламентира полагане на труд и за дейности с краткотраен характер.
Налице е и основният елемент от съдържанието на трудовото
правоотношение-неговият възмезден характер. Между страните е уговорено,
че жалбоподателят ще заплати определено възнаграждение, като без значение
е как е уговорен неговият размер.
Всичко това налага извод, че между страните е съществувало трудово
правоотношение.
Този извод не се опровергава от представения Граждански договор за
извършена работа № 006/28.03.2022г. В него е посочено, че предмет на
задължението на Х. Х. е извършване на строителни и ремонтни дейности, без
да е конкретизирано в какво се изразяват тези дейности. Не е посочено място
на изпълнение на договора, а освен това същият е сключен преди на
„Мазилки-Ш.“ ЕООД да е възложено от „Голдън-строй“ ЕООД полагане на
вътрешни мазилки в сградата, поради което не може да се направи обоснован
извод, че същият е относим към извършваната от Х. работа в обекта на
контрол на 04.05.2022г.
От гореизложеното следва, че е между страните е съществувало
трудово правоотношение, в изпълнение на което лицето Х. Х. е полагало труд
в обекта на контрол, за което не е имал сключен трудов договор. С това
„Мазилки-Ш.“ ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и законосъобразно е
санкциониран с налагане на имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 КТ.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай, доколкото
съгласно чл. 415в, ал. 2 КТ този институт е неприложим спрямо него.
Досежно размера на санкцията съда счита, че е неправилно приложен
законът. При индивидуализиране на наложената санкция, с оглед
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и не са налице
данни от него да са произтекли вредни последици, съдът намира, че
санкцията следва да бъде определена в предвидения от закона минимален
размер, който е 1500 лв. Според съда така определената санкция в най-пълна
степен би спомогнала да се изпълнят целите на административното наказание
по смисъла чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление
следва да се измени, като не намали размерът на наложената имуществена
санкция.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право
на разноски има въззиваемата страна. Искането за присъждането им се
заявено своевременно от процесуалния представител на
административнонаказващия орган- в хода на съдебните прения. При
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт следва да се
8
присъди възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно от 80 до 120 лв.
Съдът като съобрази, че по делото са проведени две съдебни заседания,
на всяко от които се е явявал процесуален представител на ответника, счита,
че дължимият размер на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт възлиза на 100, 00 лв. /сто лева./. Същите следва да се присъдят
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, доколкото
териториалните дирекции не са самостоятелни юридически лица.
На въззивникът не се дължат разноски, доколкото не е налице нито една
от хипотезите на чл. 143 АПК, към която чл. 63д, ал. 1 ЗАНН препраща.
В чл.143 от АПК са уредени предпоставките, при които възниква
задължение на административният орган да възстанови направените по
делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо място е, когато е
обжалваният акт бъде отменен акт – чл.143, ал.1 от АПК, какъвто не е
настоящият случай. Обжалваното наказателно постановление не е отменено
изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размерът на наложената
санкция. При това произнасяне с постановения съдебен акт, не е отречено
извършването на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, нито неговото авторство.
Нарушението продължава да се счита за съставомерно, а жалбоподателят за
негов извършител. Чрез произнасянето на съда за неговото изменение
размерът на наложената санкция е приведена в съответствие с обществената
опасност на деянието и дееца.
Не е налице и втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на
разноски, а именно когато, оспореният акт е оттеглен и производството по
делото е прекратено на това основание. Наказателното постановление не е
оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано
неправомерното поведение на „Мазилки-Ш.“ ЕООД. Именно крайният
резултат от съдебното обжалване следва да се има в предвид при
определянето сторените разноски от страните в производството.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на осн. 63, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 7, т. 2 ЗАНН, Наказателно
постановление № 13-2200226 от 04.08.2022г., на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на „Мазилки-Ш.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с. Света Петка, ул.
„Белмекен“ № 21, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, е
наложена имуществена санкция размер на 1 800 лв., на основание чл. 416, ал.
5 във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 1 500 лв. /хиляда и петстотин/ лева.
9
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „Мазилки-Ш.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с. Света Петка, ул.
„Белмекен“ № 21, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение по а. н. дело 284/2022г.
по описа на Районен съд Велинград, в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10