№ 1766
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202890 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. С. П., ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 4493770, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят П., по съображения изложени в жалбата и
допълнително писмено становище, моли съда да отмени процесния ЕФ като
незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание
и не изпраща процесуален представител. Прави се възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, както и искане да не се
присъжда такова.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.02.2021г. в 13:51ч. в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе”
до № 83, бензиностанция „Лукойл“, в посока на движение гр. Асеновград,
било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. „БМВ Х5“ с рег.
№ ***, установено с автоматизирано техническо средство/система АТСС
/ARH САМ S1/ № 11743са, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била
установена скорост от 85 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 35
км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
И. С. П..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на жалбоподателя П.
било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков
материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
справка за собственост на МПС с рег. № ***, Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г., Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-
4631/15.02.2021г., както и от постъпилите по делото – писмо от Община
Пловдив с изх. № 1493/08.07.2021г. относно организацията на движението от
50 км/ч на 70 км/ч по бул. „Асеновградско шосе” в участъка от бул. „Цар
Симеон“ до табела „Край Пловдив“ и от табела „Начало Пловдив“ до бул.
„Цар Симеон“, писмо от Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ до Зам. кмет „Транспорт“ при Община Пловдив относно промяна
организацията на движението от 50 км/ч на 70 км/ч по бул. „Асеновградско
шосе” в участъка от бул. „Цар Симеон“ до табела „Край Пловдив“ и от табела
„Начало Пловдив“ до бул. „Цар Симеон“, писмо от ОДМВР-Пловдив с рег.№
103000-19916/30.07.2021г. относно географски координати, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
2
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят П., управлявайки л. а. „БМВ Х5“ с рег. № ***, е превишил
максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено
място. Това се потвърждава и от приложения към административната
преписка снимков материал от клип № 0469296.
Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на
чл.21 ал.1 от ЗДП.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОДМВР Пловдив/, мястото /гр. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“ до № 83, б-я „Лукойл“, посока гр. Асеновград, /датата /13.02.2021г./,
точният час на извършване на нарушението /13:51ч./, регистрационният
номер на МПС /***/, собственикът на когото е регистрирано превозното
средство /И. С. П./, описание на нарушението /управление на лек автомобил с
установена скорост 85 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена скорост 35
км/ч/, нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /400
лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок
в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
За по-голяма прецизност следва да се отбележи, че сред посочените
реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече
е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от
ЗДвП.
В случая е налице административно нарушение, установено и заснето с
АТСС ARH CAM S1 № 11743са. В процесния случай е ноторно и служебно
известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т. нар. „триножник“ - преносима поставка с
три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на
разположението на АТСС. Посоченото изключва същото да е „трайно
прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, т. е. явява се „мобилно“ по своя характер.
Съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36/19.05.2015г. / издаването
3
на ЕФ за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21, ал. 1 и
ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно АТСС, каквато е и в настоящия случай. От посоченото се
установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е
законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна
система за контрол.
Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
По делото е приложен и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на
Български институт по метрология за извършена проверка на техническото
средство. Същевременно периодичността на последващите проверки на
скоростомерите е една година, съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на Председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка на
28.09.2020г., за което е и представен протокол и измерването е направено в
едногодишния срок на годност на мобилната система. По тези съображения
съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в съответствие с изискванията за мобилните технически
средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на
техническото средство, което го е заснело. Съдът констатира, че в същия този
протокол не са отбелязани номерата на първо и последно статично
изображение, което обаче не се е отразило на правото на защита на
санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на
работа, отразени в часове и минути, обхващат и часа на извършване на
разглежданото нарушение, като деянието, неговият извършител и вина са
безспорно доказани. Нещо повече, според практиката на Административен
съд-Пловдив протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може
да изпълни удостоверителните си функции, дори и без в него да са посочени
номерата на първото и последното статични изображения, стига надлежно да
са попълнени останалите съществени реквизити - така Решение №
2322/15.11.2019г. по к. адм. н. д. № 2774/2019г. на XXI с. на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2166/30.10.2019г. по к. адм. н. д.
№ 2108/2019г. на XX с. на Административен съд – Пловдив и Решение №
1036/19.06.2020г. по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на XXIII с. на
Административен съд – Пловдив. В тази насока и няма съмнение за
настоящия състав, че видеоконтролът е осъществен обективно и обжалваният
ЕФ е издаден законосъобразно.
По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват
4
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената
скорост на нарушителя, както и видът и номерът на средството.
В тази връзка и по отношение на възражението, че не ставало ясно кой е
извършил нарушението, тъй като от заснетия снимков материал в
непосредствена близост се движел и друг автомобил, освен процесния, съдът
приема, че същото е неоснователно. В представения по делото Протокол от
проверка № 65–С-ИСИС/28.09.2020г. на видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения АТСС ARH CAM S1 изрично
е посочено, че процесната АТСС е преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. След
заснемане на нарушението, данните за същото и за МПС, с което е допуснато
превишението на скоростта, се съхраняват в паметта на техническото
средство и въз основа на тях се издава ЕФ. Въз основа на гореизложеното
настоящият състав приема, че е налице несъмнена установеност, че с ЕФ е
наказан именно водачът, който реално е извършил нарушението /Решение №
2356/19.11.2019г. по к. адм. н. д. № 2125/2019г. на XIX с. на
Административен съд - Пловдив , Решение № 1277/12.06.2019г. по к. адм. н.
д. № 847/2019г. на XIX с. на Административен съд – Пловдив/.
Що се отнася до възражението, че не се установявало къде е било
точното място на нарушението, тъй като GPS координатите не съвпадали с
тези от снимковия материал, то видно от писмо на ОДМВР - Пловдив с рег.
№ 103000-19916/30.07.2021г. посочените координати отговорят именно на
визирания в ЕФ адрес - бул. „Асеновградско шосе” до № 83. В тази връзка
следва да се отбележи и че според константната практика на
Административен съд - Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките
на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на
разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се
явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните
координати на разполагане на АТСС са правнозначими само в случай, че
нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на
скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като
условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на
чл.8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Така изрично Решение №
658/08.04.2020г. по к. адм. н. д. № 3825/2019г. на XXIV с. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848/15.04.2019г. по к. адм. н. д.
№ 156/2019 г. на XIX с. на Административен съд – Пловдив.
Отделно от горното съгласно чл.6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно
критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на
5
АТСС се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в
изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл.16 ал.3
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява годно доказателствено
средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква
наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед
гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем
законосъобразно е наложила в ЕФ мястото на контрол да се обозначава с
посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски
координати, на които е разположено техническото средство, както в случая -
до № 83, бензиностанция „Лукойл“.
В тази връзка следва да се отбележи, че чисто фактически GPS
координатите, на които е разположено съответното АТСС биха съвпадали с
GPS координатите на поземления имот, за който е отреден даденият
административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия
поземлен имот. Такова изискване обаче не може и няма как да бъде
поставено. На първо място то би влязло в непреодолим конфликт с правото
на неприкосновеност на личната собственост на собственика на поземления
имот. Освен това такова изискване би противоречало и на напълно
нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до
пътното платно, на място откъдето има максимално благоприятни условия за
следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на
техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия,
каквито се явяват дървета, огради, знаци и др. В тази връзка мястото на
нарушението е достатъчно ясно посочено, като то е допълнително
гарантирано и конкретизирано с представения по преписката протокол за
използване на АТСС, в който е посочена и посоката на движение на МПС – от
север на юг.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21 ал.1 от ЗДП, като същото е ясно и точно описано. Безспорно
жалбоподателят е извършил нарушение на посочената разпоредба, тъй като е
превишил ограничението на скоростта от 50 км/ч в насeлено място,
управлявайки процесното МПС с 35 км/ч повече от законово позволеното.
Към процесната дата ограничението на скоростта по бул. „Асеновградско
шосе” до 83, бензиностанция „Лукоил“ е било именно 50 км/ч, видно от
писмо от Община Пловдив с изх. № 1493/08.07.2021г.
Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182 ал.1 т.4 от
ЗДП водач на моторно превозно средство, който превиши разрешената
максимална скорост от 50 км/ч в населено място с 31 до 40 км/ч, се наказва с
глоба в размер на 400 лв. Наложената глоба е във фиксиран размер, който не
подлежи на редуциране от страна на съда.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
6
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При горните съображения съдът определя като неоснователни
наведените от страна на жалбоподателя възражения, доколкото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото му на защита. От събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установява вмененото на жалбоподателя нарушение,
при спазена процедура по неговото установяване и законосъобразното
съставяне на процесния ЕФ, поради което и обжалваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4493770, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на И. С. П., ЕГН ********** на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на
80 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7