Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1208
гр. Русе, 05.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на десети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7867 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.342 ал.1 вр.
чл. 347 от ТЗ.
Ищецът твърди,
че се е снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5632/2018 г. по описа на РРС за сумата от 264,53 лв.Вземането
им произтича от сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 28.05.2016
г.Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, във
връзка с което им било указано да предявят претенциите си по общия исков ред.
Над сумата от
104,73 лв. заповедта по чл.410 от ГПК е обезсилена.Искат да се признае за установено по отношение
на ответника, че им дължи 104,73 лв., представляващи цена на доставени далекосъобщителни
услуги за времето 28.05.-17.10.2016 г., със законната лихва от подаване на
заявлението-09.08.2018 г.
Твърдят, че на
28.05.2016 г. между страните бил сключен договор,
по силата на който мобилният оператор предоставил на клиента мобилна услуга с
клиентски № *********, с избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99 лв. и
мобилно устройство LENOVO модел A6010 Black на изплащане чрез 23 месечни
лизингови вноски в размер на 7,99 лв. всяка, съгласно уговорен погасителен
план.Сочат, че ответникът е неизправен
съконтрахент.Същият не им заплатил част от уговорените вноски, като за периода
м.октомври 2016 г.-м.април 2018 г. те възлизат в общ размер на 264,53 лв.
Неизпълнението на абоната да престира дължимото, дало основание на ищеца да
приложи чл.75 във вр.с чл.19б, в, т.12 ал.2 от ОУ и да прекрати едностранно
договорите, като остатъкът от непогасените лизингови вноски станал предсрочно
изискуем.
Искат
ответникът да бъде осъден
да
им заплати сумата от 159,80 лв.,
представляваща дължими лизингови вноски за времето м.октомври 2016 г.-м.април
2018 г.Търсят се разноски по делото.
Ответникът А.Ф.А.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител е
оспорил установителния иск.Впоследствие е предоставил на съда да се произнесе
по него съобразно събраните в производството доказателства.Наведени са доводи
за недопустимост на осъдителния иск.Последният не се оспорва по размер.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 5632/ 2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за дължимата от А.Ф.А. сума от 264,53 лв.,
представляваща главница по Договор за далекосъобщителни услуги от 28.05.2016
г., със законната лихва върху нея от 09.08.2018 г., с обезщетение за забава за
времето 03.11.2016 г.-31.07.2018 г. от 46,74 лв. и 205 лв.-разноски за
производството.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На
заявителя било съобщено да предяви вземанията си по общия исков ред.Разпореждането е връчено
на дружеството на 24.10.2018 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е постъпила в съда на 23.11.2018 г.Спазен е преклузивния
1-месечен срок, предвид което претенцията по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1
от ЗЗД е допустима.
С влязло в сила разпореждане
от 25.04.2019 г. заповедта по чл.410 от ГПК е обезсилена за вземането за
главница над 104,73 лв. до 264,53 лв.Обезщетението за забава не е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че на 28.05.2016
г. между
дружеството и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца до 28.05.2018 г. по програма НонСтоп
29,99 лева.Абонатът е удостоверил с подписа си, че са му били връчени Общите
условия на оператора.Последните са представени по настоящото дело (л.19-л.25).
На 28.05.2016
г. между страните бил сключен и договор за лизинг.Въз основа на него ответникът
получил мобилно устройство LENOVO модел A6010 Black на изплащане на 23 месечни
лизингови вноски от по 7,99 лв., съгласно уговорен погасителен план (л.12).На
ответника били предоставени и Общи условия към този контракт.Според чл.3 ал.2
от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги.В процесния случай в контракта е посочена предпочетена
дата на фактуриране на услугите-18-то число от месеца.
Според чл.26
от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането се извършва въз основа на фактура,
издавана ежемесечно на името на
потребителя.Последният при подписване на контракта бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издаван счетоводен документ.Неполучаването на
фактура не освобождава абоната от задължението за плащане на цената за
услугите.
По делото няма
спор, че във връзка с дължимите цени на
предоставяните от дружеството мобилни услуги на ответника са били издадени
фактури за абонатен номер № *********.
Във връзка с
процесните вземания са представени 3 бр. фактури, касаещи спорния период.Ищецът
е пояснил как са формирани задълженията по тях.Ответната страна не оспорва
размера на търсената цена за ползвани мобилни услуги и за лизингови вноски.Не
се твърди абонатът да е погасил тези вземания на оператора в сроковете и при
условията, визирани в чл.49 и чл.71 от ОУ.В тази връзка ищецът се е възползвал
от предвидената възможност в чл.75 от ОУ и прекратил едностранно всички
договорни отношения.По делото няма спор, че това е станало на 18.10.2016 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги,
на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното
на абоната устройство били обявени за
предсрочно изискуеми за времето след м.октомври 2016 г.Ответникът е изразил
съгласие с размера по това перо.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.422 от ГПК във
вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД е подаден в предвидения в закона преклузивен срок,
предвид което се явява допустим.Разгледана по същество, претенцията е основателна.
По делото няма спор относно възникналите между
страните взаимоотношения по договора от 28.05.2016 г., по силата на който
ответникът се задължил, срещу предоставените му от мобилния оператор
далекосъобщителни услуги, да заплаща месечна цена.Няма разногласие по въпроса, че
абонатът не е престирал на дружеството следващите им се суми за процесния
период.Размерът на задължението е установен от приложените по делото
фактури.Ответната страна е изразила съгласие с визираните в документите
стойности.Искът трябва да се уважи така, както е предявен.Върху главницата се
дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението.
По делото няма спор, че между страните е сключен договор за лизинг на
движима вещ, по който ответникът не е изпълнил задължението си да плати
уговорените лизингови вноски, като вземанията са станали предсрочно
изискуеми.Абонатът е бил в известност, че след
изтичане на срока за плащане на дължимите лизингови вноски, оставащите до края
на договора ще се считат обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Реално, тази
клауза има характер на неустоечна такава.Липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД страните
по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях.Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Доколкото в случая вредата на лизингодателя се съизмерява с дължимата до края
на договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е
била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че този вид неустойка не
излиза извън присъщата й обезщетителна функция, поради което клаузата е
действителна.Претенцията трябва да се уважи така, както е предявена.Неоснователни
са доводите на ответника, че този иск е недопустим.Доводите на страната са в
противоречие с дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС относно възможността за съединяване на установителен и
осъдителен иск, последният предявен на самостоятелно основание, несъвпадащо с
предмета на заповедта по чл.410 от ГПК.
В тежест на ответника за разноските по делото съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ф.А., ЕГН **********,***, че дължи на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г.
***, сумата от 104,73 лв.,
представляваща, цена за далекосъобщителни услуги по Договор от 28.05.2016
г., със законната лихва върху неяя от 09.08.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 3130 от 13.08.2018 г. по ч.гр.дело № 5632/2018
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА
А.Ф.А., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г.
***, по банкова сметка ***: ***, сумата от 159,80
лв.-дължими лизингови вноски за периода м.октомври 2016 г.-м.април 2018 г.
по Договор за лизинг от 28.05.2016 г. за мобилен номер 0897/816040 с абонатен
номер № *********.
ОСЪЖДА
А.Ф.А., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г.
***, по банкова сметка ***: ***, сумата
от 455 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/