№ 2260
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 12.08.2021г., постановено по гр.д. № 36664/2020г. по
описа на СРС, ГО, 176 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от “Л.К.” ЕООД срещу „С.В.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на
802, 31 лева, представляващо стойност на 290 куб.м. вода, отразена във
фактура № ********** от 16.09.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
12178/2020г. по описа на СРС, ГО, 176 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищеца “Л.К.” ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилност на
изводите на съда, че между страните по делото съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, както и за наличието
на действително извършена доставка на услуги в имота през процесния
1
период на претендираната стойност. Счита, че представените писмени
доказателствени средства са частни документи, едностранно съставени от
ответното дружество, които са непротивопоставими на ищеца. Поддържа, че
по делото е установено, че водоснабдителното дружество не е изпълнило
задължението си за отчитане на средството за търговско измерване в
нормативно установените срокове. Ето защо не може да бъде установено дали
количеството вода е доставено в периода преди или след придобиване на
имота от страна на ищеца. Не били ангажирани доказателства за изпълнение
на предвидените в чл. 21, т. 4 и т. 5 от Общите условия на водоснабдителното
дружество изисквания отчитането на водомерите да се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. Не били
представени и протоколи, удостоверяващи твърденията на ответника, че
потребителят не е осигурявал достъп до имота за отчет на водомерите. Освен
това по делото не били ангажирани двустранно подписани карнети,
съдържащи данни от извършен реален отчет на индивидуалните
измервателни уреди, както и за отчет на общия водомер през процесния
период. Не били ангажирани доказателства и за наличието на някое от
другите изключения, визирани в приложимата Наредба, съобразно които
ответното дружество има право да получи плащане на презюмирано
количество вода. Освен това ВиК операторът бил длъжен да уведоми
етажната собственост при установяване на разминавания между показанията
на общия водомер и индивидуалните отчети, което в случая не било сторено.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не са необходими
карнети за отчитане на водомерите, тъй като това изключение в Наредбата
било установено единствено при отчитане на електронни водомери с
дистанционен отчет, но в случая не било установено, че се касае до такъв тип
общ или индивидуален водомер. На следващо място се аргументира
становище, че по делото не е установено дали потреблението по общия
водомер е било разпределено между всички съсобственици съразмерно по
предвидения за това ред. В обобщение е направен извод, че ответното
дружество не е установило наличието на облигационно правоотношение
между страните, нито обема на реално доставените в имота стоки/услуги за
исковия период, поради което счита, че предявеният иск е основателен. По
тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение.
Насрещната страна “С.В.” АД не изразява становище по жалбата.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на получена без основание парична
сума.
В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е заплатил в полза
на ответното дружество сума в размер на 802, 31 лева, представляваща
стойност на ВиК услуги, начислена за периода от 05.07.2019г. до 10.09.2019г.
Поддържа липса на основание за осъщественото имуществено разместване
между страните.
Ответното дружество е оспорило предявения иск с доводи за
съществуването на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на ВиК услуги, по който ищецът, в качеството на
потребител, дължи заплащане на стойността на доставените в собствения му
имот услуги за процесния период.
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че на основание
чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, ищецът се явява потребител на ВиК услуги в
процесния имот и между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги при публично известни общи
условия. Прието е още, че от представените писмени доказателства и
заключението на допуснатата техническа експертиза се установява, че
предвидената в Общите условия на ответното дружество и в приложимата
Наредба 4/2004г. процедура по отчет и измерване на изразходваното
количество ВиК услуги в имота е спазена. В случая към 10.09.2019г. бил
извършен самоотчет на показанията на водомера от потребителя и стойността
на потребеното количество вода и ВиК услуги било определено именно въз
основа на така предоставените от клиента данни. Посочено е, че подаването
на самоотчет за изразходеното количество вода изпълнява изискванията на
чл. 21, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от С.В. АД, одобрени от КЕВР от 16.11.2016г., съобразно
която норма отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
3
потребителя или негов представител. Доколкото фактурираните суми за
процесния период са в съответствие с действително отчетеното от водомера
количество вода е направен извод за неоснователност на предявения иск.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
За да се уважи иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД то следва да се докаже от ищеца - даването на престация, а от ответника -
основанието, на което същия да я задържи. Ако основанието съществува
(осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не
са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване,
разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът
е неоснователен. В развитие на тези постановки са обособени и трите
фактически състава от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно начална липса
на основание - тогава когато изобщо липсва още към момента на "даването"
облигационна или друг вид правно-релевантна връзка между субектите
(нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се
излагат фактически твърдения, служещи за основание). В този случай ищецът
доказва даване на определена престация, а ответникът доказва основанието да
я получи и/или да я задържи. При отпаднало основание става въпрос отново
за същия правен институт, но при усложнен фактически състав, а именно -
към момента на даването е имало валидно основание за имущественото
разместване, което е отпаднало в последствие и неговите последици отпадат с
обратна сила - развален договор, отменен акт и др. Тогава доказателствената
тежест търпи следната промяна: ищецът и ответникът доказват същите неща,
но при успешно проведено доказване от страна на ответника за
съществуващо основание, искът се уважава ако ищецът докаже и репликата
си, че основанието е отпаднало с обратна сила. В другата хипотеза - на
"неосъществено основание", отново към момента на имуществената размяна
имаме валидно правно основание за нея, но тя е поставена под условие,
изрично уговорено или фактическо, което не се осъществило и на практика се
касае за незавършен фактически състав на правно- релевантното условие -
тогава ищецът отново доказва даването, ответникът наличието на основание,
4
но искът ще бъде основателен само ако се докаже, че основанието е имало
условие, което не се е сбъднало.
По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото. Искът по чл. 55 от ЗЗД е един, с него ищецът претендира
връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И
в двата случая даденото е без основание.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно за задържане на полученото, т.е. ответникът следва
да установи, че престацията е извършена в изпълнение на валидно
задължение на ищеца.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване
и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
5
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2
от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на
ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от
нормата – това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Следователно нормативната уредба - Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква
единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни
права или концесионно право, като никакви други облигационни
правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в
съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект,
присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да
обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са
относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на
ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва
имота.
В случая ищецът не оспорва обстоятелството, че е титуляр на правото
на собственост върху имот, представляващ офис № 7, находящ се в гр. София,
кв. Малинова долина, бул. ******* за който при ответното дружество е
открита партида по клиентски номер № **********. По делото е представено
6
заявление от “Л.К.” ЕООД с № ЗП-17489 от 10.09.2019г., в което е
обективирано искане за промяна на титуляр на партида по отношение на
процесния имот. Заявителят е посочил, че е собственик на имота въз основа
на нотариален акт от 30.03.2015г. с № 16, нот. дело № 151 от 2015г.
Посоченият частен свидетелстващ документ не е оспорен от неговия автор и в
приложение на нормата на чл. 180 от ГПК, следва да се приеме, че
изявленията в него са направени от лицето, посочено за техен автор. Предвид
обстоятелството, че с тях са удостоверени неизгодни за издателя
обстоятелства, те се ползат с доказателствена сила срещу него. Документът
съдържат изявление, което представлява извънсъдебно признание на ищеца,
че е титуляр на правото на собственост върху водоснабдения имот, считано от
30.03.2015г. Следва да се има предвид, че предмет на предявения иск не е
спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален
акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не
обосновава извод за основателност на предявения иск. Ето защо
извънсъдебното признание относно титулярството в правото на собственост е
достатъчно за формиране на извод относно възникването на облигационно
правоотношение между ответното дружество и ищеца в качеството му на
собственик на водоснабдения имот. В това си качество „Л.К.“ ЕООД е бил
страна по неформалния договор за доставка на ВиК услуги при общи условия
с ответното дружество. В същото заявление ищецът е посочил и данните от
показанията на монтирания в имота водомер към 10.09.2019г. – 365 куб. м.,
снети по самоотчет.
По делото е представена фактура № ********** от 16.09.2019г.,
отразяваща количеството и стойността на доставената в процесния имот вода
и ВиК услуги за периода от 05.07.2019г. до 10.09.2019г. Посочено е, че
доставените услуги са на стойност от 748, 55 лева, а дължимото „старо салдо“
е в размер на 53, 76 лева. Не е спорно обстоятелството, че ищцовото
дружество е заплатило на 25.09.2019г. претендираната сума по процесната
фактура в общ размер на 802, 31 лева.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните и преценено по реда
на чл. 202 от ГПК следва да бъде кредитирано като пълно и обосновано. От
същото се установява, че отразеното количество ВиК услуги в процесната
7
фактура е в съответствие с действително отчетеното от водомер № 1019639
количество вода от 290 куб. м., за периода от 05.07.2019г. до 10.09.2019г.
Фактурираната сума в размер на 53, 76 лева, описана като “старо салдо”, е
стойността на консумираната в имота за периода от 30.03.2015г. до
04.07.2019г. вода от 19 куб.м. и разпределената вода за общи нужди за този
период – 8, 795 куб.м. Вещото лице е посочило, че стойността на отчетеното
количество ВиК услуги и вода с обем 317, 975 куб.м. за исковия период е в
общ размер на 802, 31 лева, представляща сбор от сумата от 748, 55 лева
/стойност на установеното количество от 290 куб.м./ и сумата от 53, 76 лева
/стойност на установеното количество от 27, 80 куб. м./. Към заключението е
представена и справка за формираните ВиК услуги по клиентски номер
********** /стар клиентски номер ********** с титуляр – праводателя на
ищеца/, в която са отразени данни за вида на извършения отчет на водомера,
отчетния период, данни за показанията от предишния отчет и за текущия
отчет, обема на консумираното количество вода, разпределеното количество
вода за общи нужди. По отношение на счетоводните записвания за
клиентския номер на партидата на ищцовото дружество са отразени данни за
извършен самоотчет към 04.07.2019г. за 75 куб.м., за извършен самоотчет към
10.09.2019г. за 365 куб. м. и за извършен отчет от проверител към
02.10.2019г. за 365 куб.м. Посочено е още, че към 30.03.2015г. са вписани
показания на водомера от 56 куб.м., а в периода от 30.03.2015г. до
05.04.2019г. са извършени 6 отчитания от проверител и един самоотчет от
05.04.2019г. с показания на водомера към крайния период от 75 куб.м.
Същото количество вода от 75 куб.м. е заявено по самоотчет на потребителя
и на 05.07.2019г. Отразеното в процесната фактура количество вода от 290
куб. м. за периода от 05.07.2019г. до 10.09.2019г. е формирано като разлика
между показанията за самоотчет, посочени от ищеца в заявлението му от
10.09.2019г. /365 куб.м./ и показанията по самоотчет към 04.07.2019г. от 75
куб.м.
С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ответното
дружество е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е доставило ВиК услуги в количество и на стойност, съобразно описаните в
процесната фактура суми. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните канализационните системи /Наредба № 4 от 2004г./, ВиК
8
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост,
или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Установяването на
извършения отчет и резултатите от него се извършва по определен в
Наредбата начин. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни по ал.
2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за
констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от
Наредбата.
Подзаконовият нормативен акт предписва периодичен отчет на
измервателните уреди с точност до 1 куб.м. от оператора, чрез достъп за
визуален контрол или самотчет на показанията от потребителя /чл. 35, ал. 1 и
ал. 3 от Наредбата/. Подаването на показанията от самия потребител като
допустим самоотчет е гарантирано в чл. 39, ал. 2 от Наредбата право на
потребителя, упражняването на което следва да се приравни по последици на
признание за количеството на реално доставената и потребена вода в обекта.
И това е така, тъй като присъствието на потребител или на негов
представител при отчитането на водомера от служители на ВиК оператора е
предвидено като изискване в чл. 32, ал. 4 от Наредбата и в чл. 22, ал. 4 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В.“
АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016г., с оглед
удостоверяване от страна на потребителя на съответствието на показанията на
водомера с данните в отчета.
В случая потребителят е посочил в заявлението си от 10.09.2019г. данни
за показанията на водомера към посочената дата /365 куб.м./, снети въз
основа на извършен от него самоотчет. Това волеизявление не е оспорено от
9
ищеца по предвидения в ГПК ред и срок и следва да се цени като признание
на неизгодни факти, противопоставими на автора на документа /чл. 180 от
ГПК/. Това количество вода е доставено в имота и потребено от ищеца в
периода след придобиване на собствеността върху водоснабдения имот от
“Л.К.” ЕООД. Показанията за изразходеното количество вода към
30.03.2015г. /датата на придобиване на собствеността от ищцовото
дружество/ са установени от неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза и те са в обем от 56 куб.м. През исковия период са
били извършени общо 6 отчета от проверител и два самоотчета, последният
към 10.09.2019г., когато потребителят е снел като данни от водомера
количество от 365 куб.м. От заключението на вещото лице по техническата
експертиза се установява, че отразеното количество ВиК услуги в процесната
фактура е в съответствие с действително отчетеното от водомера в обекта
количество вода, чиято стойност възлиза на сумата от общо 802, 31 лева.
Вещото лице е посочило също, че монтираният в имота водомер за студена
вода с № 1019639, пломба № 094821, е с метрологична валидност до 2021г. и
към датата на самоотчетите той е бил технически изправен уред за търговско
измерване по Закона за измерванията.
Индивидуалните водомери като средство за измерване и разпределение
на изразходеното количество питейна вода в сгради-етажна собственост, са
собственост на потребителите на ВиК услуги и тяхно задължение е да
поддържат индивидуалния си водомер в техническа изправност, включително
да инициират проверки на техническата изправност на същия /чл. 11, ал. 5 от
Наредбата/. Ищецът нито твърди, нито установява да е налице техническа
неизправност на водомера, нито ангажира доказателства да е заявявал искане
за проверка на водомера по реда и при условията на чл. 16, ал. 5 от Общите
условия и чл. 34, ал. 3 от Наредбата. С оглед на това са неоснователни
релевираните възражения, че показанията са отчитани чрез негодно средство
за търговско измерване и не отразяват реално потребеното количество вода за
исковия период. Освен това не са налице данни потребителят да се е
възползвал от предвиденото в чл. 24, ал. 3 от Общите условия право, в случай
на несъгласие с фактурираното количество, да поиска от ВиК оператора
извършването на ново отчитане.
Релевираните възражения, че липсват карнети за отчет на водомерите,
10
че ответникът не е спазил установения в чл. 35, ал. 5 от Наредбата ред за
удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп до водомера за
отчет и че не е спазил реда по чл. 39, ал. 2 от Наредбата да извърши отчета на
индивидуалните водомери в имота в рамките на 24 часа от отчета на главния
водомер, се явяват неотносими към предмета на спора, тъй като в случая не
се касае до хипотеза на начисляване на служебен разход при неосигурен
достъп, а до отчитане чрез снемане на показанията от водомера от страна на
потребителя /самоотчет/. Не е налице и хипотеза на начисляване на "суми за
общо потребление" /разлика между показанията на общия водомер и сбора от
показания на индивидуалните водомери на всички потребители от мрежата в
сградата-етажна собственост/ по смисъла на чл. 32, ал. 3 от Наредбата, поради
което релевираните възражения, че не са ангажирани доказателства какви са
реалните отчети за общия водомер на сградата, както и спазен ли е
установеният в чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4/2004г. ред за определяне на
припадащата са на всеки потребител част от отчетеното по общия водомер
общо потребление, са неотносими.
По изложените съображения се налага извод, че предявеният иск е
неоснователен. Получената от ответното дружество сума в размер на 802, 31
лева представлява престация, извършена в изпълнение на валидно задължение
на ищеца да заплаща стойността на потребените от него вода и ВиК услуги.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което такива
на следва да се присъждат независимо от изхода на спора.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящето
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20171222 от 12.08.2021г., постановено
по гр.дело № 36664/2020г. по описа на СРС, ГО, 176 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12