РЕШЕНИЕ
№ 2184
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330201883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5594389, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Р. А. Ч., с ЕГН
**********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.
Жалбоподателят в жалбата и в писмено становище, депозирано от
процесуалния му представител, прави искане за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния и процесуалния
закони, без да излага конкретни доводи за това. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява. Не се явява и редовно призования адв.П..
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище излага
съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
1
и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира
направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Р. А. Ч. е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.04.2021
г. в 12:40ч. в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Цариградско шосе” и
ул.“Арх.Камен Петков“, посока изток, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M №546, за превишаване на разрешената скорост
с 14 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ****. Моторното превозно средство се движело с 64 км/ч, при разрешена
скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 64 км/ч била с 3 км/ч по-
ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 67 км/ч –
т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
За така установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч.,
който бил посочен в декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на
процесния лек автомобил – П. Р. М., за лицето, което на въпросната дата и час
е владеело МПС. С издадения ЕФ жалбоподателят бил санкциониран с
налагане на административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
По правилността на електронния фиш, настоящият съдебен състав
приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал
се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна
страна на 11.04.2021 г. в 12:40 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„Цариградско шосе“ и ул.“Арх.Камен Петков“, посока изток, жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, като се е
2
движил със скорост от 64 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Ч., който е посочен в нарочно попълнена от собственика на
МПС декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като лицето, което на датата и часа
на нарушението е владеел процесното МПС.
Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на
Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство АТСС "TFR1 – M" № 546,
представляващо мобилна система за видеоконтрол, вписано в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Макар
представеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, касаещо въпросното АТСС, да е със срок на валидност до
24.02.2020г. и към датата на нарушението да е изтекъл, съдът приема, че
процесната измервателна система съответства на одобрения тип, предвид
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. По преписката е приложен и Протокол
№ 6-33-10 от 18.09.2020 г. от последваща проверка след ремонт, видно от
който АТСС съответства на одобрения тип и в този смисъл измерването на
скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, каквото е и настоящото АТСС "TFR1 – M"
№ 546, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки се приемат като веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. В този смисъл по
административната преписка е налице снимков материал – снимка, направена
на датата и в часа, посочени в ЕФ, на посоченото в ЕФ място, на която ясно се
вижда идентичен по марка, модел и рег. номер автомобил с процесния в
нарушение, при което снимката се явява доказателство за управлението на
автомобила.
По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., като отразените в него данни съответстват на настоящия
казус. Същият е доказателство за мястото и времето на извършване на
нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на
движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на
скоростта.
Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се
поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква
изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от
пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч "триножници". Въпреки това по делото е представена
снимка на разположение на използваното в случая АТСС.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване от 11
км/ч до 20 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място е
определено в абсолютно установен размер от 50 лв., което препятства
възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
4
При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато
претенция е заявена в депозираното писмено становище. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и имуществения интерес,
съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство
на последната, следва да е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е
от Наредбата за правната помощ размер, а именно 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5594389, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Р. А. Ч., с ЕГН
**********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Р. А. Ч., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/лева, представляваща разноски
за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5