РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 08.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я
Симона Углярова
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 7241/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Е.Д.Д. срещу Решение №
39261 от 12.02.2020г., постановено по гр. д. №36266/2019г. по описа на Софийски
районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против П.на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата
над 1000,00 лева до пълния размер от 10000,00 лева –обезщетение за
неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение по което е оправдан.
Изложени са оплаквания за неправилно прилагане на
материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като счита, че СРС не е взел предвид при
определяне на размера на обезщетението периода през който е протекла възложена
на 14.05.2016г. от СРП предварителна проверка, като още през м. Юни бил викан
да дава обяснения, а впоследствие спрямо него били извършени незаконни
процесуално-следствени действия. Не било съобразено и влошаването на
здравословното му състояние установено според въззивника с епикриза и
свидетелски показания. Не била съобразена и личността му като един от
критериите по ЗОДОВ. Имал висше образование, обществената му среда възприемала
привличането към наказателна отговорност като високо укоримо.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността му проверката на СГС е ограничена до оплакванията
в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на оплакванията в жалбите, твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира, от
фактическа страна за установено следното:
От приложеното ДП № 15173/2016 г. по описа на 6-то РУ
при СДВР, пр. преписка № 17762/2016 г. по описа на СРП се установява, че същото
е образувано на 09.08.2016 г. срещу ищеца за престъпление по чл. 314 НК.
Изяснява се, че досъдебното производство е предхождано от предварителна
проверка, разпоредена с постановление на прокурор от 14.05.2016г., въз основа
на сигнал от същата дата подаден от Р.Д.с искане за проверка дали има
престъпление осъществено от ищеца при действията му за снабдяване със скица на
недвижим имот съсобствен между нея и ищеца.
На 20.06.2016г. в хода на предварителната проверка
ищеца е дал обяснения пред разследващия полицай, от които става ясно, че е
запознат със съдържанието на сигнала.
На 21.06.2016г. разследващият полицай с докладна
записка е изпратил преписката на прокурор с мнение да се образува наказателно
производство за престъпление по чл. 314 от НК.
На 09.08.2016г е образувано досъдебното производство.
На 18.08.2016г. ищецът е бил уведомен по телефон, че
следва да се яви в РУ на СДВР, за да му бъде предявено постановлението за
привличане на обвиняем и за разпит в това качество. Привличането като обвиняем
е осъществено на 30.08.2016г. и е извършен разпит на обвиняем. По ДП е
извършено и призоваване за 27.09.2016г. за което не е ясно за какво действие е
направено. На 14.10.2016г. е предявено разследването. На 03.11.2016г. е
поискано удължаване на срока за разследване с 4 месеца от 09.10.2016г.,
(обосновано с изчакване на отговор от СРС, НК, дали е платена глоба от ищеца,
наложена по чл. 78А от НК през 2000г., което искане е уважено от зам. р.
прокурор на 08.11.2016г. След това до м.01.2017г. не е правено нищо по разследването,
а на 06.01.2017 г. отново е поискано удължаване срока за разследване по същата
причина като предходно и то отново е уважено. На 07.03.2017г. ищецът отново е
разпитван-относно глобата наложена му през 2000г. На същата дата разследващият
полицай е изпратил делото на прокурора с мнение за предаване на съд на ищеца. На
03.04.2017г. делото е внесено в съда с предложение за прилагане на чл. 78А от Наказателния
кодекс. Образувано е НАХД 5862/2017г., насрочено за 30.05.2017г., на което
заседание е постановена оправдателна присъда. Присъдата е протестирана от СРП и
е образувано ВНАХД 3896/2017г., насрочено за 01.11.2017г., на което заседание е
даден ход по същество. С окончателно решение на СГС на 16.11.2017г. е
потвърдена оправдателната присъда.
Относно горната фактическа обстановка спор няма между
страните.
За да уважи иска частично СРС е приел наличие на вреди
въз основа на показанията на майката на ищеца представена
епикриза.
За определяне на размера на обезщетението е отчел, че
обвинението не е за тежко престъпление, не е вземана мярка за процесуална
принуда, счел е за разумен срока на наказателното производство; отчел липса на
реална опасност от налагане на наказание лишаване от свобода с оглед на
внесеното предложение по чл. 78А от НК.
След преценка на оплаквания в жалбата и събраните по
делото доказателства СГС намира определения размер на обезщетението от СРС за
достатъчен и справедлив по следните съображения:
В съдебната практика по приложението на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вкл. на ВКС по чл. 290 ГПК (Решение № 276 от 8.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4945/2017 г., IV г. о., ГК), се приема, че за начало на
наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление по смисъла на
цитираната разпоредба се взема всяко официално уведомление до определено лице
от страна на компетентен орган относно
твърдение, че лицето е извършило престъпление или друг акт, от който такова
твърдение се подразбира, щом по този начин значително се засяга положението на заподозрения от предприетите срещу него
действия. Това разбиране съответства и на
тълкуването на ЕСПЧ на понятието "наказателно
производство" при приложение на чл.
6, ал. 1 ЕКПЧОС.
В случая наказателното производство е
започнало на 18.08.2016г. (с
уведомяването по телефона, за което е съставен надлежен протокол на л. 92 от ДП,
че ще бъде привлечен като обвиняем ).
В случая подаването на сигнала от Демирева не представлява официално уведомяване на пострадалия от компетентен орган относно
твърдението ѝ за извършено
престъпление, нито към този момент по някакъв начин е засегнат ищеца от действията
на П.и разследващите органи.
Депозирането на
обяснения също не може да бъде прието като начало на
наказателното производство по повдигнатото обвинение: няма данни към този
момент органите по разследване по някакъв начин да са изразили подозрение за
вина в конкретно деяние, видно от съдържанието на
дадените обяснения- самият ищец е посочил, че подалият сигнала го обвинява, а
не органът. Не са му наложени някакъв вид ограничения преди привличане като
обвиняем и не са извършвани процесуално следствени действия спрямо него, а и с
действията си държавният орган не създава впечатление, че предполага вина - извършва
рутинна проверка по сигнал на частно лице. В самото постановление на
прокурор за възлагане на проверката също не се изразява мнение за извършено от ищеца
престъпление.
При това положение релевантния период е с
начало 18.08.2016г., както се посочи по-горе и както е приел и СРС, поради
което първото оплакване в жалбата е неоснователно.
Недоказано е твърдението в жалбата, че е
викан многократно с призовки и по телефон. Видно от приобщеното ДП от
18.08.2016г. насетне е призоваван три пъти (за привличане като обвиняем и
разпит - на една и съща дата; за предявяване на разследването и по повод
предходно налаганата му глоба през 2000г.) има и още една призовка за
27.09.2016г., но няма данни във връзка с нея да се е явявал и да са извършвани
процесуално-следствени действия с негово участие. Следователно не е налице
твърдяната интензивност на процесуалните действия-те са в минимално установения
от НПК обхват.
Неоснователно е оплакването в жалбата за несъобразяване
на отражението на обвинението в неговата обществена среда. Такова твърдение не
направено в делото до въззивната жалба и няма събрани доказателства каква е
обществената среда на ищеца (неговото социално и професионално положение и контакти)
и как се отразило на положението му в нея обвинението. Субективните усещания за
степен на засягане на моралните и нравствените му ценности, основани на личната субективна преценка на
ищеца за стойността на собствената му личност като образован човек, стремящ се
да спазва реда не са критерий за размера на обезщетението. Преценката на
личността включва отражението на обвинението върху човека, но през призмата на
обществени разбирания, а не на лични усещания. Преценява се как е възприеман в
обществото пострадалия, каква е неговата професия-дали е с по-висока обществена
значимост или не, съответно дали и негативното отражение е по-голямо; дали е
засегнат социалния му живот-довело ли е обвинението до негативно засягане на
социални, семейни или професионални контакти, нарушено ли е общественото мнение
за човека и прочие. За личността на
пострадалия се съди от установения начин на
живот, обичайна среда, интереси, трудова биография (в случая няма твърдение да
е работил и да се е отразило по някакъв начин обвинението на дейността му, а
възрастта му е пенсионна), съдебно минало и прочие.
Личната преценка на пострадалия за собствената
му личност не е обективен критерий, а обезщетението трябва да се определи на
конкретно установени обективни данни.
По делото не са твърдяни и установени външно
обективирани признаци на отражение на обвинението върху личността му (промяна в
социалния живот-прекъсване на социални контакти; негативно професионално
развитие; изпадане в депресивни състояния; „затваряне“ в себе си; настъпване на
агресивност и избухливост в отношения с околните и пр.). Оплакването, че цялото
семейство страдало, основани на показанията на съпругата на ищеца са неотносими
към предмета на делото. Свидетелката
всъщност твърди настъпили за нея вреди-безсъние, психически тормоз. Не
установява отношенията между съпрузите да са се влошили, за да се приеме, че
има отражение на обвинението в семейните отношения.
Изложеното в жалбата относно здравословното
състояние на ищеца не е отречено от СРС-напротив СРС е приел, че се е влошило
неговото психично и здравословно състояние и това е в причинна връзка с
обвинението. Няма твърдения за трайно отражение върху психиката на ищеца и
доказателства затова. Приемът на лекарства е обусловен от физически заболявания,
за които епикризата не установява да са възникнали от обвинението.
Няма данни да е разпространявана информация
за производството срещу него в обществото и да е имало каквито и да било
коментари. Производството е приключило за по - малко от година и три месеца и в
двете му фази.
Присъдения размер е съобразен и с
икономическите условия в страната през 2016-2017г. с оглед на размера на
минималната заплата (420/460 лева) и данните на НСИ за доходите на населението
за 2016г. и 2017г на лице за година (5167 за 2016 и 5586 за 2017г.), които са
без сериозно изменение.
Съобразявайки и взетите предвид от СРС
обстоятелства посочени по-горе и съдебната практика (Решение
№ 211 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4260/2018 г., IV г. о., ГК-присъдени 2000,00 лева при
това при мярка на принуда „задържане“) СГС
намира присъдения размер за справедлив и решението ще следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото ищецът – въззивник няма право
на разноски за въззивното дело.
Водим от горното СГС
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39261 от 12.02.2020г., постановено по гр. д.
№36266/2019г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната му част.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.