РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Смолян , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20205400600085 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 4/17.11.2020г. по НОХД № 130/2020г. на Чепеларския районен
съд е признат подсъдимия С. К. К. за ВИНОВЕН в това че, като е осъден с
Решение № 111 от 17.09.2019 г. по гражданско дело № 87/2019г. на Районен
съдгр.Чепеларе, влязло в сила на 11.10.2019 г., за издържане на низходящи –
деца: Ан. Ст. К., родена на 17.01.2013 г., по 150,00 лева месечна издръжка и В.
Ст. К., родена на 05.05.2016 г., по 150,00 лева месечна издръжка, или общо за
двете 300,00 лева месечно, чрез тяхната майка Н. Ст. Ш. от гр.Чепеларе,
съзнателно не е изпълнил задължението в размер на пет месечни вноски за
периода от м.декември 2019г. до м.април 2020г., включително, на обща
стойност 1500,00 лева- престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, като на
основание чл.183, ал.3 от НК не му е наложено наказание за извършеното от
него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради изпълнение на
задължението за издръжка преди края на съдебното следствие и липсата на
1
настъпили други вредни последици за пострадалите лица.
Недоволни от тази присъда са останали частните обвинители Ан. К. и В. К.,
които я обжалват, чрез повереника си адв.Д., с оплаквания за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи, че в
обвинителния акт не е посочен точно падежът на дължимите вноски и не са
налице предпоставките на чл.183, ал.3 от НК за неналагане на наказание на
подсъдимия, тъй като той не е заплатил дължимите лихви и разноски по
образуваното изпълнително дело във връзка с неплатените издръжки. Иска се
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или да се
наложи наказание на подсъдимия за извършено деяние.
От адв. Д. е постъпила и частна жалба срещу протоколно определение от
17.11.2020г. по същото дело, с която се е иска отмяната му в частта, с която
съдът се е произнесъл по въпроса по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение, касаещо
непосочване в обвинителния акт на точния период на неплащане на издръжка.
В съдебно заседание адв. Д. поддържа и двете си жалби.
Подсъдимият Ст. К. и защитника му адв.М. оспорват жалбите като
неоснователни.
Прокурорът дава заключение че жалбите са неоснователни и предлага да се
потвърди присъдата.
Съдът счита частната жалба срещу протоколното определение за процесуално
недопустима, тъй като в разпоредителното заседание никоя от страните не е
направила възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила на
досъдебното производство, с което е преклудирана възможността за частните
обвинители да се позовават на такива нарушения, съгласно разпоредбата на
чл.248, ал.3 от НПК, поради което частната жалба следва да се остави без
разглеждане.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата срещу присъдата и
становищата на страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на
правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
Смолянският окръжен съд намира тази жалба за неоснователна.
2
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. К. К. и свидетелката Н. Ст. Ш. заживели във фактическо
съпружеско съжителство на 27.09.2011г. На 17.01.2013 г. се родила дъщеря
им Ан. К., а на 05.05.2020 г. се родила втората им дъщеря В. К.. През 2019 г.
взаимоотношенията между подсъдимия К. и свидетелката Ш. рязко се
влошили, като на 19.03.2019 г. свидетелката Ш., заедно с децата се
преместила на адреса на майка си в гр.Чепеларе.
С Решение № 111 от 17.09.2019 г. по гражданско дело № 87/2019г. на Районен
съд-гр.Чепеларе, влязло в сила на 11.10.2019 г., подсъдимият С. К. К. е осъден
да заплаща на свидетелката Н. Ст.Ш. от гр.Чепеларе, в качеството й на майка
на децата им : Ан. Ст. К., родена на 17.01.2013 г., по 150,00 лева месечна
издръжка и В.Ст. К., родена на 05.05.2016 г., по 150,00 лева месечна
издръжка. С решение за поправка на явна фактическа грешка №63/17.06.2020
г. на ЧлРС по гр.д.№ 87/2019г. е допусната поправка на ЯФГ в
горецитираното решение, съгласно която в диспозитива вместо погрешно
посочените изрази относно началния момент за изплащане на издръжката
„считано от момента в който е станала дължима“ е постановено да се чете
правилното:“считано от датата на предявяване на иска – 23.05.2019 г.“.
През месец декември 2019 г. подсъдимият платил на свидетелката Ш.
еднократно сумата от 300,00 лева за издръжка на децата. Отглеждането и
издръжката на децата всъщност през цялото време се извършвали от майка им
- свидетелката Ш., нейната майка свидетелката Й. П. и брата на майка им.
През 2019г. подсъдимият К. само два пъти взел децата, като ги извеждал
извън гр.Чепеларе на разходка, след което ги връщал при майка им.
Според писмо рег.№ 10-06-16-15/2020г. на Дирекция „Бюро по
труда“гр.Смолян, подсъдимият К. е имал регистрация като безработен в
Д“БТ“-Смолян за периода от 11.09.2013 г. до 11.12.2013 г., а съгласно писмо
рег.№ 10-02-02-547/2020г. на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Бургас,
подсъдимият К. е имал регистрация като безработен в Д“БТ“ Бургас за
периода от 02.10.2012г. до 05.06.2013 г. и от 11.09.2013 г. до 10.12.2013 г.
Видно от удостоверение изх.№ **********/2020г. по описа на ТП на НОИ-
Смолян, през периода от м.януари 2004г. до м.януари 2020г. на подсъдимия
К. не е изплащано парично обезщетение за безработица. Съгласно писмо изх.
3
№ 5/2020г. по описа на „Мебел стил“ЕООД гр.Бургас, през периода от
15.10.2019г. до 09.03.2020 г., подсъдимият К. е работил на пълен работен ден
като монтажник мебели в свързана с „Мебел 2 стил“ ЕООД фирма –
„Ставрак“ЕООД гр.Бургас и е получавал трудово възнаграждение. От същото
писмо се установява, че от 09.03.2020 г. работи в „Мебел стил“ЕООД на
пълно работно време като монтажник мебели с основно месечно трудово
възнаграждение от 650лв. От покана за доброволно изпълнение от 30.10.2020
г. става ясно, че по молба на Н.Ш. и издаден изпълнителен лист по гр.д.№
87/2019г. на ЧРС срещу подсъдимия е образувано изп.д.№21/2020 г. от ДСИ
при ЧРС. Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и
безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка с деянието си подсъдимият Ст.
К., от обективна и субективна страна, е осъществил състав на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, тъй като след като е осъден с Решение № 111 от
17.09.2019 г. по гражданско дело № 87/2019г. на Районен съд-гр.Чепеларе,
влязло в сила на 11.10.2019 г., за издържане на низходящи – деца : Ан. Ст. К.,
родена на 17.01.2013 г., по 150 лева месечна издръжка и В. Ст. К., родена на
05.05.2016 г., по 150 лева месечна издръжка , или общо за двете 300 лева
месечно, чрез тяхната майка Н. Ст. Ш. от гр.Чепеларе, съзнателно не е
изпълнил задължението в размер на пет месечни вноски за периода от
м.декември 2019г. до м.април 2020г., включително, на обща стойност 1500
лева.
Подсъдимият К. не е изпълнил задължението си в размер на 5 вноски за всяко
от децата си за периода от декември 2019 г. до месец април 2020 г.,
включително. От решението се установява, че съдът е утвърдил постигнато
между страните споразумение, съгласно което месечните издръжки от по 150
лв. за всяко от децата подс. К. следва да изплаща на последно число от
месеца, за който се дължат. Така издръжката за месец декември 2019 г. е била
дължима на 31.12.2019 г. и по същият начин в края на всеки следващ месец от
инкриминирания период. В тази насока съдът намира за неоснователни
възраженията в жалбата, че е налице порок в обвинителния акт, касаещ
непосочването на началната и крайната дата на периода, за който е
повдигнато обвинение. В обвинителния акт с достатъчна точност и яснота е
определен периода, за който не са платени дължимите издръжки, а именно -
4
м.декември 2019г. до м.април 2020г., включително, поради което не се
нарушават по никакъв начин правата на подсъдимия, а в още по-малка степен
правото на частните обвинители да разберат какво точно е обвинението срещу
подсъдимия. Следва да се отбележи, че в конкретният случай частните
обвинителни не са направили възражения в тази насока на разпоредителното
заседание, поради което правото им да се позовават на такова нарушение пред
въззивната инстанция е преклудирано, съгласно нормата на чл.248, ал.3 от
НПК.
Видно от представеното по делото платежно нареждане, подсъдимият е
изплатил издръжката на двете деца за инкриминирания период на
21.10.2020г., т.е. преди постановяване на присъдата от първоинстанционния
съд. При плащане задължението за издръжка в целият му размер, за който е
повдигнато обвинението, и при липсата на настъпили други вредни
последици за пострадалите, следва да бъде приложена разпоредба на чл. 183,
ал. 3 НК, като на подсъдимият К. правилно не е наложеното предвиденото за
деянието наказание. В случая в платежното нареждане, с което е заплатил
сумата 1500 лв. по сметка на Н.Ш., подсъдимият е посочил изрично кое свое
задължение погасява, а именно – издръжките за двете деца за месеците
декември 2019 г., януари, февруари, март, април 2020 г., като по този въпрос
не би следвало да има неяснота. Съгласно чл.76 от ЗЗД този, който има към
едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява, което и е
направил подсъдимия.
Що се касае до възражението на частните обвинители, че незаплатените
лихви и разноските, направени от майката за образуване на изпълнително
дело срещу подс.К., са вредни последици, по смисъла на привилегирования
състав на чл.183, ал.3 НК, то и настоящият състав на съда приема, че това
възражение е неоснователно. Това е така, тъй като вредни последици по
смисъла на чл.183, ал.3 НК са тези свързани с целта на даваната издръжка, а
именно – покриване на нуждите на децата от храна, облекло, образование и
др. Въпреки продължителния период от време, през който подсъдимият не е
давал издръжка, по делото липсват доказателства това бездействие да е
довело до вредни последици за малолетните му деца в посоченият смисъл,
като лихвите и разноските по изпълнителното дело по никакъв начин не
5
попадат в кръга на тези вредни последици.
И при извършена служебна проверка на правилността на присъдата изцяло не
се установи наличието на основания за отмяна или изменението й, поради
което същата ще следва да бъде потвърдена като обоснована и
законосъобразно постановена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/17.11.2020г. по НОХД № 130/2020г. на
Чепеларския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на частните обвинители
срещу протоколно определение от 17.11.2020г. по НОХД № 130/2020г. на
Чепеларския районен съд в частта му, с която съдът се е произнесъл по
въпроса по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, като процесуално недопустима.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6