Р Е Ш Е Н И Е  №14

гр.Русе, 07.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  трети декември  две хиляди и деветнадесета година в   състав :

 

                                        Председател: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Юлия Острева………………………………………

и в присъствието на  прокурора… …………………………………………………

сложи за разглеждане

        Като разгледа  докладваното от съдията АНД № 2101/2019г.  по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е  по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Русе, представлявано от управителя С.С.до Русенски Районен съд против Наказателно постановление № 33/17.09.2019г., издадено от Директора на РИОСВ - Русе, с която моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

        РИОСВ - Русе, редовно призовани,  изпращат процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.        Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Наказаното дружество  стопанисва и експлоатира канализационната система на гр.Русе и е титуляр на Разрешително за заустване № 13140255/15.01.2015г. с цел използване : Ползване на воден обект за заустване на отпадъчни и повърхностни води. На 26.07.2019г. в РИОСВ-гр.Русе бил подаден сигнал №                         С-290/26.07.2019г. за изтичане на цветни води в река Русенски Лом, които са формирани в канализационната мрежа на гр.Русе. Във връзка с проверка по сигнала от пробовземач на Регионална лаборатория Русе към ИА“Околна среда“ са взети съставни проби отпадъчни води от изход на канализационен колектор  „Трети март“, преди заустване в река Русенски Лом, определено като точка на пробовземане – поток № 5 в разрешителното за заустване. Бил  извършен физико-химичен анализ на пробите на отпадъчни води. Видно от протокол за изпитване № 11-0324/06.08.2019г. на Регионална лаборатория Русе  изхвърляните във водоприемника отпадъчни води  са с високо съдържание на следните показатели:

        - неразтворими вещества 40 мг/л, при норма до 35 мг/л ;

        - химична потребност от кислород  151 мг/л при норма 125 мг/л

        - биохимична потребност от кислород  за 5 денонощия 42 мг/л при норма 25 мг/л.

        Всички тези резултати от физикохимичното изследване показали нарушение  на индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешителното за заустване № 13140255/15.01.2015г.     

        Нарушението било отразено в констативен протокол № ГК-33/26.07.2019г. и констативен протокол № ГК – 40/22.08.2019г.

        Впоследствие, на 26.08.2019г. против дружеството бил съставен АУАН от св.Г.К., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което за нарушение по чл.200 ал.1 т.6  от Закона за водите на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.  

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по настоящото производство доказателства.

 

        Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

       

        Разгледана по същество е частично основателна.

       

        Съдът констатира, че при съставяне издаване на НП  е приложен правилно материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление на това отношение.

        По делото няма спор по главният факт, че наказаното дружество във връзка с дейността си като титуляр на Разрешително за заустване № 13140255/15.01.2015г. е нарушило емисионните ограничения, определени в него по отношение на  показателите по отношение на неразтворими вещества, химична потребност от кислород  и биохимична потребност от кислород  за 5 денонощия.

        Основното възражение, които се прави  в жалбата касае оспорване на резултатите от лабораторното изследване, тъй като според наказаното дружеството същите не следва да се вземат за меродавни доколкото не са изготвени от нелицензирана лаборатория.

          Това възражение е неоснователно като такова следва да се остави без уважение, тъй като в съдебно заседание процесуалният представител на АНО представя писмени доказателства в разрез с тази теза – сертификат за акредитация  от 08.02.2019г., валиден до 17.09.2019г., заповед № А 58А/08.02.2019г. (касаеща Регионална лаборатория – Русе) и заповед № РД 827/30.10.2012г. (и двете, издадени от Министъра на околната среда и водите). При това положение съдът намира и доколкото не са нарушени изискванията при вземане на пробите и доколкото химичното изследване е извършено в акредитирана лаборатория, че установените стойности на трите показателя са правилно установени и доказани. Отделно от това вземането на пробите и съставянето на протокола за тяхното вземане били извършени в присъствието на представител на наказаното дружество – Димитър Карапачов в качеството му на  техник „канална група“ към дружеството, който нямал никакви забележки и не направил възражения при подписването на протокола.

От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с това, че "Водоснабдяване и канализация" ЕООД Русе, като водоползвател - титуляр на разрешителното, не изпълнява задължението си да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното, като изхвърля отпадъчни води във воден обект р.Дунав, при нарушение на индивидуалните емисионни ограничения.

        Съобразно  чл. 38 ал.3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, какъвто безспорно е настоящият случай.

        В този смисъл съдът намира, че по отношение на дружеството законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите, защото същото не е спазило индивидуалните емисионни ограничения в разрешителното, посочени ясно видово и количествено в АУАН и наказателното постановление.

В случая няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН доколкото се касае за нарушение на три отделни компонента в разрешителното за заустване, като освен това превишението на всеки от тях не е към граничната норма.

Наказанието следва да се намали към минимума, тъй като съдът приема, че нарушението е извършено за първи път, въпреки твърденията на процесуалния представител в обратната насока. Това е така, защото по делото не са представени никакви доказателства в тази насока, вкл. и посоченото в наказателното постановление № 69/2018г. с което се твърди, че за същото нарушение му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

        По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, като е необходимо само да бъде изменено в насока намаляване на санкцията.

        Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът :

Р Е Ш И:

        ИЗМЕНЯ Наказателно постановление  № 33/17.09.2019г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на „Водоснабдяване и канализация” ООД, представлявано от С.И.С. е наложена имуществена  санкция в размер на 3 000  лв. за нарушение по чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите, като го намалява на 1 000 лв.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Директора на РИОСВ – Русе. 

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен  съд.

 

                                                                        Районен съдия :